Решение по дело №919/2019 на Районен съд - Монтана

№. 656 / 29.10.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

29.10.2019 година, град Монтана

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV– ти граждански състав, в ОТКРИТО СЪДЕБНО заседание от 01.10.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

при секретаря Елена Ефремова и с участието н прокурора....................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 919 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.28, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, във връзка с чл.16 ал.1 от ЗАЗ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.108 от Закона за собствеността.

Ищецът, Р.Л.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.В., вписана в АК С., е предявила иск срещу „С. 7. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. С. 1., о. С., р. И. Ж. Д. 1. И. Ш. №. 1., А. с. ". п. от Д. С. З..

В исковата си молба твърди, че на 18.06.2008 год. между „С. 7. О. Е. 1., п. от Д. С. З. - арендатор и нея Р.Л.А., един от арендодателите, е сключен Договор за аренда, вписан в Агенция по вписвания Служба по вписвания-Монтана, Вх. рег. №. 3891/16.07.2008 год., акт №. 299, том ІV за следните имоти:

- Поземлен имот с идентификатор 7. (Седемдесет хиляди двеста тридесет и три точка четиридесет и три точка шест). с. С. общ. Монтана, обл. Монтана, по КККР одобрени със Заповед №. РД-І8- 86/12.01.2018 год. от ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: с. С. местност Преторни дол, площ: 16008 (Шестнадесет хиляди и осем) кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на замята принеполивни условия: 6, номер по предходен план: 043006, при съседи: 70233.174.15,70233.43.9, 70233.43.8, 70233.43.7, 70233.44.610, 70233.43.5.

- Поземлен имот с идентификатор 70233.109.30 (Седемдесет хиляди двеста тридесет и три точка сто и девет точка тридесет). с. С. общ. Монтана, обл. Монтана, по КККР одобрени със Заповед №. РД-18- 86/12.01.2018 год. от ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: с.С. местността Шишарковица, площ: 16006 (Шестнадесет хиляди и шест) кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: 6, номер по предходен план: 109030.

На 16.07.2008 год., само след един месец е сключен към същия Договор за аренда, Анекс вписан в Агенция по вписвания Служба по вписвания-Монтана Вх. рег. №. 1323/28.02.2013 год., акт №. 285, том 2 за същите имоти, с който анекс се удължава срока на договора до 2023 год., т.е. срокът става 15 годишен, с което е нарушена разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието:

Твърди, че не е получила дължимото арендно плащане в посочения в договора срок и преклузивния тримесечен срок съобразно чл. 28 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието.

Моли съда да постанови решение, с което да се отменят горепосочените Договор за аренда, вписан в Агенция по вписвания Вх. рег. №. 2778/21.04.2015 год., акт №. 272, том 3 и прилежащия към него Анекс, вписан в Агенция по вписвания Служба по вписвания-Монтана Вх. рег. №. 1323/28.02.2013 год., акт №. 285, том 2 поради:

Нарушение на разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и при условията на кумулативност, поради нарушение на чл. 28 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, и заедно с всички законни последици от това, както и да и се присъдят направените в процеса разноски.

ОТВЕТНИКЪТ „С. 7. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. С. 1., о. С., р. И. Ж. Д. 1. И. Ш. №. 1., А. с. ". п. от Д. С. З. в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призован за насрочено открито съдебно заседание не изпраща представител, не оспорва исковете и представените към исковата молба писмени доказателства, не прави възражения.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Установено е по делото, че на 18.06.2008 год. между „С. 7. О. Е. 1., п. от Д. С. З. - арендатор и Р.Л.А., един от арендодателите, е сключен Договор за аренда, вписан в Агенция по вписвания Служба по вписвания-Монтана, Вх. рег. №. 3891/16.07.2008 год., акт №. 299, том ІV за по отношение на следните имоти:

Срокът на договора е от 10 стопански години, считано от 15.10.2007 година.

Установено е също така, че на 16.07.2008 год., е сключен към същия Договор за аренда Анекс, вписан в Агенция по вписвания Служба по вписвания-Монтана Вх. рег. №. 1323/28.02.2013 год., акт №. 285, том 2 за същите имоти, с който анекс се удължава срока на договора до 2023 год., т.е. срокът става 15 годишен.

Установена е собствеността на двата поземлени имоти, като 2/3 от тях принадлежат на ищцата. В договора за аренда и Анекса към него са вписани цялата площ на двата имота, предоставени на арендатора.

В Договора за аренда на земеделска земя са налице клаузи за размера на арендното плащане – чл.5, което се извършва в натура, като за първата година количеството е 15 килограма за декар, а за следващите години на срока на действие на договора – 25 килограма за един декар или фиксирана парична сума – съгласно действащите пазарни цени към момента. Договорен е и срока, в който се дължи арендното възнаграждение и начина на извършването му.

Спорен е въпросът, основателен ли е иска за разваляне на сключения аренден договор.

По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 28, ал.1 от ЗАЗ.

С предявеният положителен установителен иск се цели да бъде признат факта на развалянето на сключения договор за аренда на земеделска земя, което на свой ред обуславя отпадане на правното основание за държането и връщането на имота в патримонуима на собственика. Субсидиарният характер на установителния иск не следва да се преувеличава, че е нужен непосредствен интерес от воденето на такъв иск, а е достатъчен и евентуален интерес (Определение №. 560 от 25.07.2013 г. по ч.търг.д.№. №. 1775/2013 г. ТК, Първо отделение на ВКС). По делото не се спори, че страните в процеса са сключили договор за аренда на земеделска земя. Липсва спор, че между тях е имало валидно сключен договор за аренда на земеделска земя за срок от 15 години. Не се спори и също така, че ищецът е съсобственик на процесните имоти, придобити по силата на решение на поземлена комисия за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне и нотариален акт №. 41. том 21. рег.№. 7072, дело №. 2758 от 21.10.2015 година. Спорно по делото е обстоятелството дали, на основание чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, ищецът едностранно е развалил договора за аренда на земеделска земя, поради забавяне на плащането на арендното задължение за повече от три месеца, считано от 01.10.2018 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ ,,арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски, а съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ „развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред “.

В случая се твърди, че е налице забава от страна на ответника, в плащане на задължението по договора и тъй като същият е сключен за срок по-дълъг от 10 години, развалянето му следва да стане по съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1. т. 2 от ЗАЗ, договорът за аренда се прекратява – при неизпълнение, по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго. Общият ред за прекратяване на сключените договори препраща към чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който: “Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.”. Договорът за аренда на земеделска земя е сключен през 2008 година, за срок от 15 стопански години, същият е с нотариална заверка на подписите на страните, вписани са съответно в Служба по вписвания – Имотен регистър Монтана. Съгласно чл.11 от договора за аренда, раздел V Прекратяване на договора страните са приели, че договорът може да бъде прекратен при изтичане на срока по чл.2; по взаимно съгласие и с едностранно писмено предизвестие при хипотезите на чл.28 и чл.29 от ЗАЗ в определени срокове, както и с едномесечно писмено предизвестие от страна на арендатора преди стопанската година.

Ищецът установи по безспорен начин, че сключеният Договор за аренда от 2008 година, между ищцата от една страна и ответника от друга, аренден договор за ливада и пасище с храсти, находяща се в землището на с. С. е развален поради неизпълнение от страна на арендатора и същият не поражда валидно правоотношение между страните.

При така представените писмени доказателства по делото съдът намира, че ищецът законосъобразно е упражнил правото си да развали договора за аренда на земеделска земя, поради което и предявеният иск, с който се иска да бъде признато за установено това обстоятелство, следва да бъде уважен. Съгласно изискванията на ЗАЗ арендаторът може да развали договора поради забавяне на плащанията по него повече от три месеца.

По иска ищецът проведе успешно доказване на релевантните на спорното право факти, които не бяха и оспорени от ответника, а именно, че арендаторът не е извършил плащания за съответните стопански години.

По иска, с правно основание чл.30 ал.1 от Закона за арендата в земеделието.

Страните по делото не спорят, че ищецът е собственик на процесните имоти, а и са ангажирани писмени доказателства в тази насока - Договорът за аренда, надлежно вписан и скиците на имотите. В случая основателността на предявения ревандикационен иск е обусловена от признаването на договора на аренда на земеделска земя за развален, което е основание за връщането на земята. За да бъде уважен иска, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът владее посочените в исковата молба поземлени имоти, а за да бъде отхвърлен – в тежест на ответника, че владее имота на правно основание, т.е. че договорът не е развален. С оглед така разпределената доказателствена тежест и съвкупния анализ на доказателства следва да бъде прието, че с акта на разваляне на договора, спрямо ответникът е отпаднало основанието за владение на имота. Освен това липсват други възражения, които да докажат правата върху тях.

Съдът намира, че както към момента на подаване на исковата молба, така и към приключване на устните състезания, не бяха ангажирани доказателства за наличие на каквото и да е основание, което да осигури правото на ответника да владее имотите. Предвид признаването за установено, че договорът е развален и липсата на други основания за тяхното владеене, ответникът следва да бъде осъден да предаде владението му на ищеца.

При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени от ищеца в хода на производството, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, по отношение на „С. 7. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. С. 1., о. С., р. И. Ж. Д. 1. И. Ш. №. 1., А. с. ". п. от Д. С. З., че Договор за аренда, вписан в Агенция по вписвания Вх. рег. №. 2778/21.04.2015 год., акт №. 272, том 3 и прилежащия към него Анекс, вписан в Агенция по вписвания Служба по вписвания-Монтана Вх. рег. №. 1323/28.02.2013 год., акт №. 285, том 2, Е ЕДНОСТРАННО РАЗВАЛЕН от Р.Л.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на основание чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, поради забавяне на плащането на арендно задължение за повече от три месеца, считано от 01.10.2018 г., респективно от датата на подаване на исковата молба - 02.04.2019 г. по отношение на следните недвижими имоти:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С. 7. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. С. 1., о. С., р. И. Ж. Д. 1. И. Ш. №. 1., А. с. ". п. от Д. С. З., че Р.Л.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е съсобственик, по силата на Нотариален акт №. 41. том 21. рег.№. 7072, дело №. 2758 от 21.10.2015 година на 2/3 идеални части от следните недвижими имоти:

ОСЪЖДА „С. 7. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. С. 1., о. С., р. И. Ж. Д. 1. И. Ш. №. 1., А. с. ". п. от Д. С. З., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Л.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 684.97 лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА „С. 7. О. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. С. 1., о. С., р. И. Ж. Д. 1. И. Ш. №. 1., А. с. ". п. от Д. С. З., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 60.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	656
Дата:	29 октомври 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия:	Анелия Цекова

Дело:	20191630100919
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	3 април 2019 г.

Решение по дело №919/2019 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта