Решение по КНАХД №1513/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас, против решение № 499 от 08.07.2025г., постановено по АНД № 428/2025 г. по описа на Районен съд –Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-2400822 от 21.01.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413 ал.2 КТ за нарушение на чл.16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословните и безопасни условия за труд, вр. чл. 15, т. 5 и т.8 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи (обн. ДВ, бр. 11 от 03.02.2006 г.) на „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер [рег. номер].

В жалбата се изразява несъгласие с направения извод от първоинстанционния съд, че не следва да се възлага в тежест на работодателя да на следи за наличие на рискове, за които не се предполага да възникнат предвид естеството на извършваната работа. Според касационния жалбоподател „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е следвало да осъществи контрол възложената работа да не са извършва на място, което е в непосредствена близост до възможен източник на риск. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от ю.к. С. Н.. Поддържа жалбата и искането за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Т.. Оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас не се явява.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление № 02-2400822 от 21.01.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413 ал.2 КТ за нарушение на чл.16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословните и безопасни условия за труд, вр. чл. 15, т. 5 и т.8 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи (обн. ДВ, бр. 11 от 03.02.2006 г.) на „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер [рег. номер].

За да постанови решението съдът приел, че в конкретния случай АНО неправилно е приел, че работодателят „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД не е осъществил контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Приел е, че работодателят следва да осъществява контрол за безопасни и здравословни условия на труд, свързани с възложената работа – поставяне на арматурни колони, поради което не може да се приеме, че работодателят следва да носи отговорност за наличие на рискове, които не се предполага, че ще възникнат, предвид естеството посочената работа.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което съдът препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

От фактическа страна по делото е прието, че при извършена проверка на служители на „Вип строй“ ЕООД извършвали кофражни дейности на обект „Комплекс от многопрофилни жилищни сгради –етапно строителство“ в [УПИ], кв. 64, местност „Мадика“, СПЗ [населено място] и монтирали многожилен разклонител, който след като приключили възложените им дейности и напуснали обекта го оставили под напрежение. При извършване на товаро-разтоварни работи работникът К., работещ в дружеството-жалбоподател, посегнал да хване крана, за да закачи товара, но в този момент преминал ток по металната конструкция от удължителя през тялото му и му причинил смъртта.

Съгласно чл. 16, ал.1, т.8 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.

Според чл. 15, т. 5 и т.8 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи товарите се поставят, подреждат и укрепват така, че да се осигурява безопасността на работещите при образуване или разформироване на фигурите (стифтовете) и при работа около тях; спазването на разстоянията за безопасност както между товарите, така и между товарите и стационарното работно оборудване, елементите на сгради, инженерните и енергоснабдителните комуникации;

Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер [рег. номер] 10 000 лв.

Анализът на посочените правни норми дава основание на касационния състав да приеме, че задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са свързани с извършването на пряко възложената работа и включват предвидимите рискове, които възникват във връзка с нея. В настоящия случай безспорно се установява, че за изпълнение на възложената работа не е било необходимо ел. захранване, а работниците на „ВИП СТРОЙ“ ООД след приключване на работата си не са изключили захранването. Първоинстанционният съд много подробно е разграничил отговорността на работодателя на починалия работник от отговорността на „ВИП СТРОЙ“ ООД, работниците на който не са демонтирали удължителят и са го оставили под напрежение, поради което настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Възражението в касационната жалба, че когато на работната площадка са осъществявани различни по вид СМР от работници на няколко дружества, всяко от тях е следвало да съблюдава за възможните рискове за изпълнение работата и за начините на тяхното предотвратяване принципно е основано на закона. Но отговорността за контрола не е всеобхватна, а следва да се реализира, като се вземе предвид вида на възложената от работодателя работа и отговорността му спрямо действията, които извършват работещите при него работници.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на ответника по жалбата се дължат направените в касационното производство, но поради липса на направено искане не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 499 от 08.07.2025г., постановено по АНД № 428/2025 г. по описа на Районен съд –Бургас.

Решението е окончателно.