Р
Е Ш Е Н И Е-
София, 07.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1555/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Д.В.Я., ЕГН **********,*** Г.К.Я., ЕГН **********,***,
двамата чрез адв. Н.Д.,***, 4-ти полуетаж, офис 4, против
М.Н.О.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕИК *****, София, ул. *****и ОБЩИНА ХАРМАНЛИ, ЕИК *****,
гр. Харманли, пл. Възраждане № 1, с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане солидарно на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди за сумите, както следва: - 101 236 лв. - обезщетение
за имуществени вреди и 20 000 лв. - за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 06.02.2012 г. до окончателното й
изплащане и сторените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2012 г., поради скъсване
на язовирната стена на язовир „Иваново“, е наводнено землището на с. Бисер, община
Харманли, област Хасково. Водата от язовира е разрушила редица жилища и е
наводнила абсолютно всички постройки в региона.
Ищците сочат, че имотът, в който
са живеели, подробно описан в исковата молба, е силно увреден в резултат на процесното наводнение, като всички стопански сгради са били
срутени от придошлата вода, а жилищна постройа е била
наводнена до тавана на първия етаж, като е нужен основен ремонт за
възстановяването й.
Във връзка с настъпилото събитие
е налице висящо наказателно производство, образувано като ДП № 17 по описа на
ОСО при ОП – гр. Хасково. Ищците сочат,
че от събраните в хода на наказателното производство доказателства е видно, че
причина за инцидента е лошото техническо състояние на язовира и липсата на
данни за извършването на каквато и да е поддръжка през последните години.
Заявяват, че 2/3 от язовира,
ведно с цялата язровирна стена, попада в имот, предоставен
надлежно с нарочен акт за ползване единствено и само на М.Н.О.на Република
България, а останалата част от язовира попада в имот, актуван като публична
общинска собственост на община Харманли.
Сочат, че, в резултат на събитието, освен
имуществени вреди са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания, шок, ужас, стрес и неудобства от самото бедствие.
Изгубили са своя дом, вещи, любими места и спомени.
Оценяват претърпените имуществени и неимуществни вреди на сумите, съответно:74 667 лв. – за
увредените сгради, 26 569 лв. – по отношение на увредените движими вещи и
по 10 000 лв. за всеки от ищците –претърпените от всеки един неимуществени
вреди.
В тази връзка Д.Я. и Г.Я. са предявили
настоящия иск срещу М.Н.О.на Република България и Община Х.с правно основание
чл.49, чл. 50 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди в посочения по – горе размер, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането – 06.02.2012 г. до окончателното изплащане на
сумите. Претендират сторените в хода на производството разноски.
Представили са писмени доказателства. Поискали са допускане
на свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по същество молят съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. В случай, че съдът прецени, че сумите не се
дължат солидарно, заявява, че презпочитан ответник е
Община Харманли. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът М.Н.О.на Република България оспорва предявените искове като
неоснователни и необосновани.
Твърди,
че по отношение на него липсва пасивна процесуална легитимация.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
лихви за периода от 06.02.2012 г. до 06.02.2014 г.
Сочи,
че не е налице фактическият състав по чл. 45 ЗЗД.
Ответникът Община Х.оспорва предявените искове изцяло
по основание и размер.
Прави възражение за липса на
пасивна процесуална легитимация по отношение на него, като сочи, че не е
собственик на процесния язовир, не го ползва и не
носи отговорност за неговата поддръжка.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение като силно завишен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, а и между страните не се спори, че на
06.02.2012 г. в село Бисер, община Харманли, област Хасково, поради скъсване на
язовирната стена на язовир „Иваново“ е наводнено землището на с. Иваново.
По искане на двете страни съдът
назначи, изслуша и прие съдебно-техническа експертиза с въпроси досежно следните задачи, свързани с причините за настъпване
на събитието, вредите от него и местонахождението на процесния
язовир:
А/Каква е причината за скъсването на
язовирната стена на язовир “Иваново” настъпило на 06.02 2012г.? Какво е било
техническото състояние на язовира към момента на настъпване на събитието? Има
ли данни за осъществявана текуща или инцидентна техническа поддръжка на язовира?
Възможно ли е било предотвратяване на наводнението на с. Бисер за наличното
време след скъсването на язовирната стена?
Б/Какви
са настъпилите щети по процесиите сгради като последица от наводнението и
каква е тяхната стойност определена по средни пазарни цени към датата на
събитието? Каква е средната пазарна стойност на процесиите сгради към датата на
събитието, но преди тяхното увреждане? Дали от техническа гледна точка щетите
нанесени на процесиите сгради се намират в причинно следствена връзка с
наводнението на землището на с. Бисер. поради скъсването на язовирната стена на
язовир “Иваново”?
В/С каква площ е процесният язовир Иваново?
В кои поземлени имоти попада водната част
на язовир “Иваново” и каква част от тях обхваща? В кои поземлени имоти
попада язовирната стена на язовир “Иваново”? В кои поземлени имоти попадат
преливника и останалите съоръжения на язовира ?
Според заключението на експерта, прието от съда и неоспорено от страните, причините за скъсването на язовирната
стена на язовир “Иваново” настъпило на 06.02.20 12 г. са много на брой и комплексни, като са
взаимно обвързани във времето до момента на настъпване на самото скъсване на
язовирната стена.
Причината за
самото разрушаване на стената е настъпилото
трайно
и масивно преливане на значителни водни количества през
нейната корона. Допускането на такова преливане на водни обеми през короната на всяка
земно насипна стена е фатално и е абсолютно недопустимо.
Причина за
допуснатото фатално преливане през короната на стената е било състоянието на преливника
на язовира, който в действителност далеч не е притежавал пропускателната способност,
посочена в данните за язовира - 82 м /сек. При пълен и замръзнал язовир
с интензивен приток в него и при отсъствие
на изправен основен изпускател /т.е. на техническа възможност за контрол
на обема на водните количества в язовира/, запасът от нивото на
преливника до короната на стената, който е бил от порядъка на 2м., сравнително бързо е бил изчерпан и е
започнало преливане през короната, което е било фатално.
Налице е и
допълнителна причина: при наличието на установено критично състояние на
самата стена - неработещ основен изпускател, преливник без необходимата
пропускателна способност и допълнително блокиран от интензивен ледоход, както и
усложнената климатична обстановка /замръзнал язовир и интензивен приток в него
/ е ясно, че при наличието на съчетание на всички тези изключително опасни
обстоятелства и създадената критична обстановка - не е била спазена стандартната
оперативна процедура за непрекъснато наблюдение на състоянието на нивото на
язовира и създаването на готовност, в отделни моменти при необходимост с
определени неотложни превантивни пред аварийни технически дейности, да бъде
елиминиран вредния ефект от ледохода и да се осигурява ритмично изтичането на
необходимите водни количества през преливника, за да не се допусне преливането
през короната на язовирната стена.
Техническото състояние на конструкцията на язовирната
стена към момента на настъпване на разрушаването й е било със сериозни недостатъци,
за които в продължение на сравнително дълъг период са постъпвали съответно
документирани сигнали, както
следва: - Сериозно пропадане в централната област на въздушния откос във вид на
яма с ширина 2 м. и дълбочина 1 м., - Видимо понижение на короната на стената в
средната част и по-малки локални пропадания на въздушния откос в близост до
двата бряга. Тези пропадания и слягания определено
свидетелстват за настъпили процеси на
изнасянето на материал от тялото на стената и съответно нарушаването на
плътността на определени зони от нея. - Основният
изпускател на стената е бил в трайно неизправно състояние, в
резултат на което, при пълен (и замръзнал) язовир, водонаситен
терен във водосбора и наличието на краткосрочна
прогноза за трайни интензивни валежи, това
не е дало възможност посредством своевременно отваряне на основния изпускател
да се извърши контролирано предварително изпускане. - Преливникът на язовира далеч не е
притежавал пропускателната способност посочена в данните за язовира - 82 м
/сек.
По - нататък в заключението си вещото
лице заявява, че, независимо от факта, че уврежданията на язовирната стена и съоръженията към нея са били
констатирани, на практика, поне през последните години се установява, че дейности по възстановяване или подобряване
на техническото състояние на язовирната стена с оглед осигуряване на проектните
й експлоатационни параметри не са
провеждани. Не е известно да е бил изготвян
нито проект, нито инструкция за подобряване на техническото състояние на
язовира. Не е имало систематични наблюдения на техническото състояние на
стената и съоръженията към нея, както и концепция за възстановяването или
подобряването им (със съответна организация и отговорност за провеждането й).
Не се установява и наличието на концепция за адекватни
действия и мерки в ситуации с по - интензивни въздействия върху
язовирната стена, като през последните години преди настъпване на
наводнението, на практика не е провеждана концепция относно правилната
експлоатация на язовирното съоръжение.
След скъсването на язовирната
стена, в рамките на наличното време в което водната маса е достигнала
населеното място, наводнението на с. Бисер е било неизбежно и
предотвратяването му е било невъзможно, защото самото населено място попада в заливната зона на язовир “Иваново”.
Единственото нещо което е било възможно в момента, когато на самото място
/язовирната стена/ се установява, че предстои скъсването на тази стена, това е
била възможността, моментално да се оповести населението и в спешен порядък да
се организира и да се извърши евакуация.
По нататък експертът е отговорил на въпроса досежно понесените от
ищеца вреди, изразяващи се в увреждане на имуществото му, както следва:
Съгласно Н
А. №1150 том1 дело 1646/1997г. имотът на ищеца по делото Д.В.Я. се състои от
общо З бр. урегулирани
поземлени имота в квартал 27-ми по
плана на с. Бисер, Хасковска област, утвърден със Заповеди №№ 267/1980 г. и
62/1993 г., които парцели са отредени за имот с иланоснимачен номер 222, както следва: Парцел V - пети с площ 1570 кв.м. с построените в него
Масивна двуетажна жилищна постройка две стопански постройки, Парцел
VII - седми с площ 1485
кв.м. – незастроен парцел VIII - осми с площ от 1280 кв.м. с построените в
него две стопански постройки. Настъпилите
щети по процесиите сгради като последица от наводнението се изразяват в
следното :
- Огради в имота /тухлени/ с височина h = 2 м - общо около 132 м. -
разрушени от ниво ЗО см.
над прилежащия терен нагоре. Основата на тези огради - каменната зидария до
това ниво от ЗО см. е здрава и запазена,
- Ограда с бетонови колове през около 2.5 м. и мрежа -
общо около 80 м. -разрушена / около 50% от
коловете са здрави но са полегнали / Мрежата е изцяло негодна.
- Новоремонтирана
стопанска сграда - размери 22 м.-27 м. / 8 м.-9 м.. h = З.ОО м.- увреждания
от заливане с височина около 2м. на външна мазилка; вътрешна
мазилка; шпакловка; дограма, входна метална врата и др.
- Стопанска сграда- навес с размери 8 м./5 м. с
разделителна стена в средната част - изцяло
разрушена.
- Постройка за прасета с два бокса – 20 м. - размери
6,5 м./3 м. - изцяло разрушена.
-
Стопанска сграда с размери 12 м./4.80 м. - обрушени
стени; странична стена с размер 4,80 м. полуразрушена; улегнал покрив.
- Масивна
двуетажна илищна
сграда със сутеренен приземен етаж с размери -
8,50м./9,00м. - астроена площ 76,5 кв.м. - изцяло наводнен приземен етаж до ниво +
0,50м. над прилежащия терен/. Увредена водонепропускливост и водоустойчивост
на стените на сутеренния етаж. Увредени - вътрешна мазилка на сутерена,
шпакловка, дограма и вътрешно боядисване на помещенията.
На база на извършения оглед и
замервания на място, вещото лице е дало оценка на вредите на собствеността на
ищците и е стигнало до извода, че стойността в лева, необходима за
отстраняване на настъпилите щети по процесиите сгради
и съоръжения като последица от наводнението и възстановяването им. определена
към датата на събитието - 06.02.2012г. възлиза
на 45 982 лв. /след изчисляване
на печалба 15 % и ДДС на изпълнителя,
от които: - възстановяване огради
– общо 9 622,34 лв., -. ремонтни работи по увредена ново ремонтирана
сграда - 8 749,31
лв., - Възстановяване на
стопанска сграда- разрушен навес с
размери 8 м./5 м. с разделителна стена в средната част
– 3 543,90 лв., - постройка за прасета - 20 м2 с
размери 6,5 м./3 м. с два бокса /разрушена/ - 3 813,03 лв., - укрепване и ремонт на съществуваща стопанска
сграда с размери 12м./4,80м. /обрушени
сгени и улегнал покрив/- 1 909,14 лв., - двуетажна къща със сутерен - приземен етаж, застроена
на 76,5 кв.м. с размери 8,50 м./9, 00 м./изцяло наводнен приземен етаж до ниво + 0,50м.
над прилежащия терен/- 5 682,81
лв.
Средната пазарна
стойност на процесиите сгради към датата на събитието - 06.02.2012 г. -
преди тяхното увреждане се определя съобразно предназначението им, вида на
всяка сграда като строителна конструкция, годината на изграждане, строителната
стойност на всеки вид от тези сгради към момента на събитието, както
и основно според търсенето и предлагането на подобни имоти в региона към
момента на събитието. Експертът е определил следните стойности: - двуетажна
къща със сутерен- приземен етаж, застроена на 76,5 кв.м. с размери 8,50 м./9,ОО
м. построена 1965 г. – 42 250 лв., - едноетажна
ново ремонтирана сграда с размери 22 м.-27 м./8 м.- 9 м., реновирана
изцяло 2008 г. – 30 000 лв., - стопанска сграда с размери 12 м./4,80 м. - 57,6
кв.м. с обрушени стени и улегнал покрив – 6 000 лв., -
стопанска сграда - разрушен навес
с размери 8 м./5 м. и 40 кв.м. с разделителна
стена в средната част - 3 200 лв. и - постройка за прасета с размери 6,5 м./3
м., 20 кв.м. с два бокса /разрушена/- 1 400 лв. От направения
оглед на място на процесиите сгради, които само са били увредени но не и
разрушени в имота на ищеца, експертизата след сравнение на състоянието на тези
сгради във височина се убеди до какво ниво на практика е бил наводнен целият
имот. Съвсем ясно се установява, че в постройките, които не са поддали и не са се разрушили, уврежданията са разположени
под това ниво на заливане. Всички щети на процесиите сгради, които са предмет
на оценка от експертизата, са разположени в зоната на установеното заливане но
за стопанските постройки, които са разрушени е оценено и цялостното им
възстановяване. Становището е, че всички описани и оценени щети в
имота на ищеца пряко или косвено от техническа гледна
точка се намират в причинно - следствена връзка с наводнението на землището на
с. “Бисер”, поради скъсването на язовирната стена на язовир “Иваново”.
За отделяне на
спорното от безспорното и изясняване на делото от фактическа страна бе
необходимо да бъде установено в кои имоти и чия собственост попада процесният язовир и в тази връзка от заключението на
съдебно – техническата експертиза бе установено следното: Водната част /водното
огледало/ на язовир “Иваново” основно е разположена в южната част на имот с номер 000002 в землището на с. “Иваново”, който е собственост на Държавата- МО, като допълнително към тази
площ на язовира се включват и имоти с номера 0000526 с площ 3,549 дка и
0000527 с площ 28,621 дка, които са собственост на
община Харманли.
Съгласно съдържанието
на Постановлението на районната Прокуратура - гр.Х.и съгласно Писмо изх.№
213/23.02.2012г. на Министерството на земеделието и храните - “Общинска Служба
по “Земеделие” - Харманли, както и на основание данните от картния материал за
част от КВС за с. “Иваново” значително по-голямата част от водната площ
/водното огледало/ на язовир “Иваново” попада в южната част на имот с номер 000002 в землището на с. “Иваново”, който е собственост на Държавата - МО. Значително
по-малка част от водната площ /водното огледало/ на язовир “Иваново” попада изцяло в имоти с номера 0000526 с площ 3,549 дка. и 0000527 с
площ 28,621 дка. , които са
собственост на община Харманли. Водното огледало на язовира обхваща изцяло тези
имоти - 0000526 с площ 3,549 дка. и 0000527 с площ 28,621 дка
и, освен това, обхваща само частично имота на М.О. - номер 000002 - южната му
част. Какъв
е размера на тази южна част на имота номер 000002.
От Писмо /отговор/ на
МОСВ - Басейнова Дирекция за управление на водите -
Източно беломорски район с център гр.Пловдив - изх.№ П0-03-39/21.0б.2012г. до
Окръжна прокуратура - гр.Хасково и Писмо на МОСВ - Басейнова Дирекция за управление на водите -
Източно беломорски район изх.№ РД-09-107/25.04.2016г. до Софийски
Градски Съд - I-во ГО 2-ри състав вещото лице е
установило, че по-голямата част от язовира, включваща и язовирната
стена, попада в имот с идентификотор 32100200 ,
който е държавна частна собственост с НТП “Други терени без определено
стопанско предназначение“, от което следва и изводът, че най – вероятно е и
преливникът и останалите съоръжения да попадат в същия имот. Установи се, че водната
площ на язовира “Иваново” определена по планиметричен метод е 472,500 дка.
По – нататък експертът е изследвал приложената Цветна карта на язовир “Иваново” — М =
1:6000 към Писмото на Басейновата дирекция- “Източно беломорски район”- гр.
Пловдив и е установил отново,
че по данните от КВС /картите на възстановената собственост/ на с. Иваново/,
актуални към края на 2015 г., предоставени от МЗХ, тази по-голяма част от
язовира, включваща и язовирната стена попада в имот с идентификатор 32100200,
държавна част на собственост, с НТП / начин на трайно ползване / “Други терени
без определено стопанско предназначение ”. По данни от КВС на с. Елена /
актуални към края на 2015 г., предоставени от МЗХ / част от язовира попада в
имот с идентификатор 27200300, публична държавна собственост, с НТП “Други
терени без определено стопанско предназначение
Следователно водната част на язовира попада върху
територията на две общини - община Х./землището на с. Иваново/ и община Хасково /землището на с.
Елена/, върху следните имоти :
- Имот с номер
000002 в землището на с. Иваново с ЕКАТТЕ 32100, община Харманли,
- Имот с номер
000527 в землището на с. Иваново с ЕКАТТЕ 32100, община Харманли,
- Имот с номер 000526 в землището на с. Иваново с
ЕКАТТЕ 32100, община Харманли,
- Имот с номер
000036 в землището на с. Елена с ЕКАТТЕ 27200 , община Хасково,
- Имот с номер
000038 в землището на с. Елена с ЕКАТТЕ 27200 , община Хасково,
- Имот с номер
000003 в землището на с. Елена с ЕКАТТЕ 27200 , община Хасково
В по-голямата си част язовир “Иваново”
попада в Имот с номер 000002, разположен
в землището на с. Иваново с ЕКАТТЕ 32100, община Харманли. Язовирната стена на язовир
“Иваново” попада изцяло в Имот с номер 000002 в землището на с. Иваново с
ЕКАТТЕ 32100, община Харманли, а водната
част на язовира. като цяло попада на територията на две общини: Община Х.в
землището на с. Иваново и Община Хасково в землището на с. Елена.
Имотите, от община Х.в
землището на с. Иваново. върху които попада част от водното огледало на язовир
“Иваново” са със следния статут: - имот
с идентификатор 32100200 -
държавна частна собственост с НТП “Други терени без определено стопанско
предназначение”, - имот с идентификатор ********** -
публична общинска собственост, с НТП “Язовирни езера” и имот с
идентификатор ********** - публична общинска собственост,
а тези на община Хасково в землището на с. Елена, върху
които попада част от водното огледало на язовир “Иваново”, съответно: - имот с идентификатор 27200300 - държавна публична собственост с
НТП “Други терени без определено стопанско предназначение”, - имот
с идентификатор ********* - публична общинска собственост, с НТП
“Язовирни езера” и - имот с идентификатор ********* -
публична общинска собственост, с НТП “Язовирни езера”.
По делото бе изслушана и
приета, като неоспорена от страните и съдебно
– оценителна експертиза със задача да даде заключение каква е средната пазарна стойност към датата на събитието на
движимото имущество, описано в приложените към исковата молба описи и възможно
ли е това имущество да погине или увреди до степен на пълна негодност за
ползване при продължителен контакт с мръсна/кална вода, като последица от
настъпилото наводнение.
Вещото лице е установило,
че част от подложените на наводнението движими вещи, са напълно увредени,
поради това, че навлизането на вода и/или кална маса в тях неминуемо е довело
до нанасяне на невъзстановяеми щети и до невъзможност
за ползването им по предназначение. При наводнението напълно е унищожена
земеделската продукция. Средната пазарна стойност към датата на събитието на
погиналото и увреденото до степен на пълна негодност движимо имущество, както и
на описаната земеделската продукция е в размер на 20 851 лв.
За доказване претърпените
от ищците неимуществени вреди, по нейно искане съдът допусна
и изслуша като свидетел Д.В.Д., техен
братовчед.
В показанията си той заяви, че знае
за станалото наводнение в с. Бисер, всички говорели само за това. Много е
близък с ищеца Д.Я., братовчеди са по майчина линия и приятели. Веднъж седмично
се виждат в гр. Харманли, когато Я. ходи в града и поне веднъж месечно
свидетелят посещава ищците в дома им в с. Бисер. Този имот е наследствен на Д.,
имат и апартамент в Пловдив, но не го използват. За жилище ползват къщата в с.
Бисер, от много години живеят в нея, върнали са се да се грижат за родителите
на Д. и започнали да се занимават със земеделие. Д. е видял имота им някъде пет
– шест дни след наводнението. Бедствието, според показанията му, първо е минало
през него. Пораженията били огромни – истинско бедствие – вода, тиня, найлонови
Бутилки, приличало на бомбардировка. Стопанските сгради били паднали, имало
друга сграда, която била неизползваема. Приземният етаж бил наводнен, защото е
под нивото на земята, имало много влага навсякъде, замазката, ако искали да
боядисват веднага падала. Преди наводнението къщата им била измазана отвътре с
блажна боя. Къщата се състои от приземен етаж, в който те живеят, още два
жилищни етажа, единият от които ползва синът им Вълко Я. и таванския етаж. На приземния
етаж има кухня, коридор и складови помещения. На първия и втория етаж има по
три стаи – две спални, кухненски бокс, баня и коридор. Таванският етаж е със
същите размери, но е нисък. В кухнята на приземния етаж е имало всичко
необходимо – маса, столове, дивани, дървени шкафове, пералня, печка, домакински
уреди. В коридора – парен котел. В складовете са съхранявали готовата селскостопанска
продукция. На първия етаж също имало всичко необходимо- домакински уреди, посуда, телевизор, в спалните имало легло, спални
комплекти, масички, шкафове. На етажа на син им само в неговата стая имало
телевизор. Освен къщата, в имота е имало голяма плевня, разделена на две части,
до нея обор – свинарник с желязна ограда. Тази сграда е била за гледане на
крави и други животни, но ремонт не й е бил правен. При бедствието е била
разрушена от една вълна. Точно пред къщата имало още една постройка, която
приспособили за селскостопанска продукция, а до нея имало висок навес, в който
съхранявали електрожен, менгемета, фураж и др. Имало още една голяма сграда,
която била измазана отвътре и отвън. В сградите имало всякаква селскостопанска
техника – мотоблок с друга техника, мотофреза, пръскачка и др. В консервния цех съхранявали
селскостопански щайги. Целият имот бил около 5 дка. Бил ограден с ограда.
Ищците основно се препитавали от земеделска работа – отглеждали домати, пипер,
краставици, зеле, картофи, марули, имали 1 дка оранжерии – големи, изградени с
найлон и желязо, били и много високи, общо 6 на брой.
По – нататък свидетелят заяви, че
станалото с имота им се отразило много зле, тъй като земеделието било тяхното
основно препитание, а пенсиите, които получавали били много малки. Още не са
преживели станалото, въпреки че се опитват. Наводнението преобърна живота им,
тъй като преди него били едно от първите семейства в селото по материално
състояние. Не могат да забравят случилото се. Всичко, което не било разрушено, опадало
в имота им от влагата, включително и мазилката на тухлената сграда, и
дърветата, тонове картофи, оградата.
Изложеното се доказва от приетите
по делото писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата
на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр.
с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
/действие или бездействие/ на лицата, на които е възложил съответните действия.
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно,
за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е
необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди /вредоносния резултат
в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента/;
5) вина на делинквента, която съобразно уредената в
чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и
6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа. Доказване основателността на иска по
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предполага установяване в
съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящото производство безспорно
се доказа, че, вследствие на станалото наводнение вследствие скъсване на
язовирната стена на язовир „Иваново“ и наводнение на землището на с. Иваново, на
ищците са причинени вреди.
Ищцовата страна твърди, че тези вреди произтичат от
бездействието на двамата ответници в качеството им,
съответно, на ползвател и собственик на язовир „Иваново“ и не изпълнение на
задълженията им да поддържат язовира по начин, който да осигури безопасността при
ползването му.
Съобразно нормата на чл. 139, ал.1, ал. Закона за водите /изм. ДВ, бр. 80
от 2011 г., в сила от 14.10.2011 г./, в редакцията й към 06.02.2012 г.,
поддръжката и ремонтно – възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138,
ал. 4, т. 1 /изграждането и поддържането на диги, корекции на реки и дерета и
други/ се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в
разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго.
Лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта на речното
легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни
съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние
до 500 м от язовирните стени.
Прилагайки към настоящия правен спор
посочената разпоредба, действаща към деня на събитието, първият спорен по
делото въпрос е кой е собственик на процесния язовир.
До промяната на Закона за водите, въведена с ДВ, бр. 58 от 2015 г., в закона
няма легално определение за язовир. Принципно язовирът е изкуствен воден
басейн, създаден чрез изграждане на язовирна стена. Язовирната стена, от своя
страна, е строително съоръжение, преграждащо река, за да създаде изкуствено
езеро. Следователно язовирът не се състои само от водната част, а в него влизат
както язовирната стена, така и съответните съоръжения към нея. В тази насока е
даденото през 2015 г. в т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите
легално определение на "язовир", а именно: водностопанска
система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ, се
установи, че водната част на язовир „Иваново“ в размер на 472,500 дка попада на
територията на две общини - Община Харманли-землището на с. Иваново и община
Хасково - землището на с. Елена. Установи се също, че язовирната стена и
преливникът на язовир „Иваново“ попадат в имот № 000002 в землището на с.
Иваново с ЕКАТТЕ 321000, община Харманли. В този имот попадат и 277,60 дка от
водната част на язовира.
Както бе посочено отново в заключението, имотите, от община Х.в землището на с. Иваново. върху които попада част от водното
огледало на язовир “Иваново” са със статут: - имот с идентификатор
32100200 - държавна частна собственост с НТП “Други терени без
определено стопанско предназначение”, имот
с идентификатор ********** - публична общинска собственост, с НТП
“Язовирни езера” и имот с идентификатор **********
- публична общинска собственост.
Съответно от приетите по делото и неоспорени актове за публична общинска и
държавна собственост, се установява, че за язовир Иваново с площ 28,621 дка,
представляващ имот с номер 000527 в землището на с. Иваново, обл. Хасковска, е издаден акт за публична общинска
собственост № 250/28.03.2000 г. За имот с номер 000002, землището на с.Иваново,
обл. Хасково, общ.Х.е издаден акт за публична
държавна собственост № 0567/23.04.2003 г.-част от учебен полигон, представляващ
незастроен поземлен имот от 2 610 573 кв.м.
Пред вид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че процесният язовир попада
върху два съседни имоти, собственост, съответно, на Държавата и на Община
Харманли, с оглед на което и пред вид нормата на чл. 23 Закона за водите, според
която собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота,
освен ако те не са собственост на държавата или на общината, следва и изводът,
че собствеността върху водния обект, респ. процесния
язовир следва собствеността на земята.
От страна на ответника М.Н.О.по делото бяха направени възражения, че от
построяването на язовира до наводнението, той е бил собственост и се е
стопанисвал от аграрно - промишлени комплекси, земеделски кооперации, частни
лица и други и никога не е бил държавна собственост, даден за стопанисване и
управление на Министерството на отбраната, в полза на което няма учредено вещно
право на ползване върху язовира.
Съдът, обаче, намира, че, въпреки че в полза на този ответник няма учредено
вещно право на ползване върху язовира, поддръжката в техническа изправност на
язовирната стена и цялото съоръжение е била негово задължение в качеството му
на собственик или ползвател, в смисъл на държавно ведомство, на което имотът е
предоставен за управление и ползване. В подкрепа на този извод е и
представеният по делото и неоспорен от страните Акт за публична държавна
собственост № 0567/23.04.2003 г., който свидетелства досежно
обстоятелството, че Държавата,като собственик на имот № 000002, го е предоставила
за управление на Министерството на отбраната, което обуславя и нейната материално
- правна легитимация по иска с правно основание чл.49 ЗЗД.
Такава материално – правна легтимация е налице и
по отношение на ответника Община Харманли, в качеството му на собственик на
имот № 000527 и № 000526 и на основание чл. 19, ал. 1, т.4, б.“в“ Закона
за водите, според която публична общинска собственост са язовирите и
микроязовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение
на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 и включените в имуществото на търговски
дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие,
както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им
съоръжения и събирателните им деривации.
От страна на ответника МО бяха направени възражения, че собственици на язовира са други юридически или
физически лица, които в хода на настоящото производство не бяха доказани.
Според съществуващата съдебната
практика изградените върху земя на член-кооператори на ТКЗС и със средства на
ТКЗС язовири са част от имуществото на ТКЗС /част от техните дълготрайни активи/.
Поради това при ликвидацията на ТКЗС, ако лицата, които имат право на дял в
тези ТКЗС, не са желаели да получат язовирите вместо дела си, съгласно чл. 29
от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети на ТКЗС са имали право
да ги продават на търг на трети физически или юридически лица без оглед на вида
на тези ЮЛ /еднолични търговци, търговски дружества, кооперации, сдружения и
др./.Не се събраха, обаче, в течение на процеса, доказателства, че язовирът е
изграден върху земя на член -кооператори на ТКЗС, както и със средства на ТКЗС,
липсват и такива досежно вида на проведения търг и
неговата законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 8, изр.
последно ППЗСПЗЗ, продажбата чрез търг се допуска само ако лицата с право на
дял от имуществото на ТКЗС и другите организации, не желаят да получат
дълготрайните активи срещу полагащите им се дялове. Липсват доказателства и
относно наличието на решение на Ликвидационния съвет за обявяване на търг, не
са налице доказателства, че обектите предмет на продажба са обявени в един
местен и един централен ежедневник, с оглед осигуряване възможността на лицата
с право на дял от прекратената организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ да предявят
исканията си. Няма доказателства, че е спазена процедурата по чл. 48, ал. 9
ППЗСПЗЗ, както и тръжната процедура, предвиден в Наредбата за търговете (отм.),
а именно: че е изготвена тръжна документация за проведения търг, че търгът е
обявен надлежно в два централни ежедневника и един местен вестник, че тръжната
комисия, подписала наддавателния протокол е била в
надлежен състав, че е изготвен протокол от провеждане на търга.
С
оглед на това съдът не приема за доказани възраженията на ответниците,
че процесният язовир е собственост на лица, извън
общината и държавата.
Искът е предявен солидарно против двамата ответници,
в качеството им на собственици на земята, върху която е разположен процесния язовир и съдът счита, че те следва солидарно да
понесат своята отговорност.
Министерството на отбраната в
качеството си на държавен орган, на който държавата – собственик е предоставила
за управление поземления имот, върху който се намират язовирната стена,
преливникът и част от водната част на процесния
язовир и на основание чл. 4, ал.1 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията
и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях, издадена от министъра на околната среда и водите,
министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на
земеделието и горите и министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., този собственик е бил
длъжен да осъществява техническата им експлоатация в съответствие с изискванията
на Наредбата и действащата в тази област нормативна уредба, включително и чрез
други лица. За осъществяване на това е следвало да извършва ремонт и
реконструкция на язовирната стена и съоръженията към нея, съобразно
изискванията на Наредбата и. чл.6 от Правилника за правилна и безопасна
експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната
инфраструктура, издаден от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 97 от 2.11.2004 г.
Събраните
в хода на производството доказателства, включително и назначената и приета
съдебно – техническа експертиза, установиха по безспорен начин, че такива действия по
поддръжка на язовира и неговите съоръжения не са извършвани. Нещо повече, както
бе вече посочено, експертизата установи, че техническото
състояние на конструкцията на язовирната стена към момента на настъпване на
разрушаването й е било със сериозни
недостатъци, за които в продължение на сравнително дълъг период са постъпвали
съответно документирани сигнали, налице е било сериозно пропадане в централната
област на въздушния откос във вид на яма с ширина 2 м. и дълбочина 1 м., видимо
понижение на короната на стената в средната част и по-малки локални пропадания
на въздушния откос в близост до двата бряга, основният изпускател на стената е бил в трайно неизправно състояние, преливникът
на язовира не е притежавал пропускателната способност, посочена в данните за
язовира - 82 м /сек. Не само че не са провеждани дейности по възстановяване или подобряване на
техническото състояние на язовирната стена с оглед осигуряване на проектните й
експлоатационни параметри, но и не е известно да е бил изготвян нито
проект, нито инструкция за подобряване на техническото състояние на язовира,
липсвало е и систематични наблюдения на техническото състояние на стената и
съоръженията към нея, както и концепция за възстановяването или подобряването
им /със съответна организация и отговорност за провеждането й/.
По делото безспорно се установи и
че такива действия не са налице и от страна на Община Харманли, която, като собственик
на язовира, не е изпълнила задължението си да го изпразни през есенно-зимния
сезон, и да поддържа постоянно свободни обеми или оперативно да освобождава
обеми, като мярка за поемане на евентуална висока вълна или висок приток.
В този смисъл експертизата
безспорно установи и пряката, непрекъсната причинно-следствена връзка между
бездействието на двамата ответници, изразяващо се в
липса на техническата експлоатация на язовирна стена като комплекс от дейности
и технически средства и настъпилото наводнение, резултат от неконтролирано
изпускане на водохранилището. Причината за разрушаването на
язовирната стена е настъпилото трайно и
масивно преливане на значителни водни количества през нейната
корона. Това преливане е фатално и
абсолютно недопустимо и то е било в резултат на състоянието на преливника на язовира, който в действителност не е
притежавал пропускателната способност, посочена в данните за язовира - 82 м
/сек., респ. техническа възможност за контрол на обема на водните количества в
язовира, неработещият преливник, както и неспазване
на стандартната оперативна процедура за непрекъснато наблюдение на състоянието
на нивото на язовира и създаването на готовност, в отделни моменти при
необходимост с определени неотложни превантивни пред аварийни технически
дейности, да бъде елиминиран вредния ефект от ледохода и да се осигурява
ритмично изтичането на необходимите водни количества през преливника, за да не
се допусне преливането през короната на язовирната стена.
С
оглед на това съдът намира оспорванията на ответната
страна за недоказани, а исковата претенция – за доказана по своето основание –
солидарно срещу двамата ответници.
По размера на предявения иск.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи за претърпени
неимуществени вреди, съдът счита, че то следва да бъде определено по
справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалите. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди, интензитета, страданията и тяхната продължителност. като
определи този размер по вътрешно убеждение, в съответствие с обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
С оглед на това, пред вид факта, че, вследствие наводнението, ищците са
загубили дома си, в който са вложили много труд, емоция и средства и който е
бил единственото им препитание, и са преживели огромен стрес, който, пред вид
свидетелските показания, все още не е отшумял напълно, съдът оценява претърпените
от тях неимуществени вреди в размер на сумата от 15 000 лв.
С оглед на това претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде уважена в посочения по – горе размер, а за
разликата до 20 000 лв. да се отхвърли като неоснователна и недоказана..
Досежно размера на обезщетението, което се дължи за
претърпени неимуществени вреди:
Вещото лице – съдебно – техническа експертиза е посочило
в заключението си, на база на извършения
оглед и замервания на място, че стойността в
лева, необходима за отстраняване на настъпилите щети по процесиите сгради и съоръжения като последица от
наводнението и възстановяването им. определена към датата на събитието - 06.02.2012 г., възлиза на 45 982 лв., подробно описана за всяка сграда
и постройка по пера в заключението.
Отделно от това вещото лице –
съдебно – оценителна експертиза е дало заключение, че средната пазарна стойност към датата на събитието на погиналото и
увреденото до степен на пълна негодност движимо имущество, както и на описаната
земеделската продукция е в размер 20 851
лв.
С оглед изложеното съдът намира, че предявената претенция
е основателна за сумата 66 833 лв. и в тази част следва да бъде уважена, а
в останалата част – за разликата до 101 236 лв. – отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Върху присъдените суми следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на увреждането – 06.02.2012 г. до окончателното
плащане.
Пред вид изхода на спора, съобразно уважената част от
иска, на ищците следва да се присъдят разноски 3 301 лв. – д.т. и съд. удостоверение,
а на техния адвокат – повереник – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 3 582 лв. с ДДС.
В тежест на
ответниците следва да бъде възложено внасянето на
дължимата държавна такса за производството пред СГС по уважения размер на иска
– 3 273, 32 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.О.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕИК *****, София, ул.
*****и ОБЩИНА ХАРМАНЛИ, ЕИК *****, гр. Харманли, пл. Възраждане № 1 солидарно
да заплатят на Д.В.Я., ЕГН **********,*** и Г.К.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Д.,***, 4-ти полуетаж, офис 4, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за претърпени
вреди, както следва: - за претърпени неимуществени
вреди – 15 000 лв. и за претърпени неимуществени вреди - 66 833
лв. ведно със
законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на увреждането – 06.02.2012
г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА М.Н.О.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЩИНА Х.да заплатят на Д.В.Я. и Г.К.Я. разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер 3 301 лв. – д.т. и съд.
удостоверение.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до 20 000 лв. за неимуществени вреди и до 101 236 лв. за имуществените
вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Н.О.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЩИНА Х.да заплатят на адв. Н.Д.,***, 4-ти полуетаж, офис 4, адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 3 582 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА М.Н.О.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЩИНА Х.да заплатят по сметка на
СГС държавна такса за
производството пред СГС по уважения иск в размер 3 273, 32 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: