Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Евгений Пачиков | |
С Присъда по НОХД № 964 от 2012г на районен съд В. П. Н.Д. е признат за виновен по обвинението - затова, че на 27.02.2007 год. в гр. В. Т., в качеството си на управител на „Д.-П.Д.”, със седалище и адрес на управление гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В. И. - пълномощник на фирма „Д.” ООД със седалище и адрес на управление гр. В. Т., че е строителен предприемач от гр. С., който започвал работа на строителни обекти на к.к. „С. В.” и желае да наеме за срок от шест месеца, считано от 27.02.2007 год. строително скеле, състоящо се от: 48 бр. Н-рамки - двойни, 96 бр. Н-рамки - горни, 81 бр. Х-тръби (елементи), 57 бр. предпазен парапет, 96 бр. регулираща основа пета и 100 бр. талпи, на стойност 19 023,00 лв., собственост на „Д.” ООД и сключили писмен договор за наем на строително скеле от 01.03.2007 год, нотариално заверен на 27.02.2007 год. от А. К. - пом. нотариус при Нотариус № .... при Нотариалната камара Д. Д., като представител на „Д.-П.Д.”, явяващо се „наемател” по договора, и с това причинил на „Д.” ООД гр. В. Т. (наемодател) имотна вреда в размер на 16 023.00 лева, представляваща разликата от стойността на невърнатото строително скеле и платената сума от 3 000 лв. за едномесечен наем и депозит на същото за м. март 2007 год., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК. В съдебно заседание подсъдимия изразява желание, делото да се разгледа по реда на Глава 27-ма от НПК - съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Против присъдата е подадена жалба от подсъдимия, в която твърди, че същата е незаконосъобразна и моли да се отмени, тъй като липсвало престъпление от негова страна, а се касае за неизпълнени търговски отношения между фирми. Окръжна прокуратара заема становище жалбата като неоснователна да се отхвърли, а присъдата потвърди. Излага доводи. Въззивното производство е протекло в отсъствие на подсъдимия като е назначен служебен защитник, който поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. Съдът, след като извърши проверка на присъдата изцяло, намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият е осъждан неколкократно за извършени престъпления по чл.209 от НК, включително и на ефективни наказания „Лишаване от свобода”. През месец февруари 2007 год. в гр. В., свидетелката В.В. получила позвъняване на мобилния телефон от скрит номер. Лицето, което и позвънило и се представило, като „П.". Същият заявил, че се интересува от обявата публикувана за отдавано под наем строително скеле от фирма „Д.” ООД, В. била пълномощник на тази фирма, а съдружници в нея били синът и свидетелят К.К. Фирмата се занимавала с продажба на строителни скелета и отдаване под наем на такива. Лицето представило се като „П.”, обяснило, че за детайли по евентуално наемане на скеле от фирмата с тях ще се свърже счетоводителката на фирмата. Не след дълго в офиса на фирмата в гр. В., се появила изискана жена, която се представила за счетоводител на фирма от Г.О., която се занимава със строеж на къщи и блокове. Попитала дали фирма „Д.” ООД е регистрирана по ДДС и поискала примерен договор за наем на строително скеле. Същата по-вече не потърсила контакт и не върнала предоставения и договор. Не след дълго на св. В. отново и позвънил „П.”, като обяснил, че много важен бизнесмен от гр. С. иска да наеме 1 000 кв. м. скеле. Той бил представен като човек, работещ с голям брой обекти в строителството. „П.” помолил за внимание към този важен човек, който имал намерения да ползва дълго време търсеното от фирмата строително скеле. На следващият ден подсъдимият пристигнал в офиса на фирмата в гр. В. Същият се легитимирал с лична карта на св. В., която установила, че лицето на картата и това пред нея си приличат. По време на срещата, телефонът на подсъдимият постоянно звънял и той провеждал разговори на тема строителство, като демонстрирал голяма ангажираност и размах в дейността си. Св. В. звъннала по телефона на сина си и другият съдружник, като ги уведомила за клиента и попитала дали е възможно да му предоставят 1 000 кв. м. строително скеле за срок от 6 месеца. Подсъдимият споделил, че вероятно ще закупи впоследствие цялото скеле, тъй като иска да го използва и след това. С тези си свои действия подсъдимият възбудил и поддържал в заблуждение у св. В., че е сериозен строителен предприемач, който изпълнява строителни обекти в гр. С. и курорт С. В. гр. Н. Действайки по този начин подсъдимият мотивирал св. В. да подготви и сключи договор за отдаване под наем на описаното строително скеле. На 27.02.2007 год. бил подписан договор между подсъдимият, като собственик на фирма „Д.-П.Д.” и В.В., като пълномощник на „Д.” ООД, договорът бил подписан от страните и заверен от пом. нотариус А. К. - гр. В.. С този договор подсъдимият Д. се задължавал да плати наемна цена 6 000 лв., като първоначално платил 3 000 лв. в брой и останалите 3 000 лв. трябвало да заплати по б. път до определената в договора дата. На св. В. й направило впечатление отново обаждане по телефона на „П.”, който и обяснил, че у П.Д.. има само 3 000 лв. Свидетелката й направило и впечатление, че Д., управлява силно амортизирана кола, а бил представен като важен бизнесмен с голяма строителна дейност по морето. Вечерта св. В. получила странно телефонно обаждане, груб мъжки глас я попитал „Защо сте изпратили човек, който да следи камиона със скелето”. Тези позвънявания били от скрит номер. Скелето било натоварено на камион, като била издадеÝа и квитанция за сумата от 3 000 лв., същото представлявало - 48 бр. Н-рамки -двойни, 96 бр. Н-рамки - горни, 81 бр. Х-тръби (елементи), 57 бр. предпазен парапет, 96 бр. регулираща основа пета и 100 бр. талпи. С това действие скелето било предадено на подсъдимият. На 02.03.2007 год. св. К. провел телефонен разговор с подсъдимия, като това бил последен разговор. След този разговор Д. бил с изключен телефон и не можел да бъде открит. Свидетелят К., В. и синът й разбрали, че са или измамени. Установен е бил свидетелят К.В.Р., който потвърждава, че около 10.06.2007 год. се запознал с подсъдимия П.Н.. На 16.06.2007 год., последният го помолил да остави на съхранение описаното в обвинението скеле, защото нямал пазач на мястото където скелето било разтоварено. След около 4-5 дни подсъдимият пристигнал с камион и 4 работника, които натоварили скелето. Св. Р. не може да посочи номера и подробности за камиона и лицата. На място служителите от полицията открили 92 бр. талпи, част от описаното скеле. Същите били оставени на отговорно пазене, за което бил съставен протокол. На досъдебното производство е била назначена съдебно оценъчна експертиза, като е видно, че общата стойност на скелето – предмет на престъплението, възлиза на сумата от 19 023.00 лева. Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от събраните на досъдебното и в хода на съдебното производство доказателства: самопризнанията на подсъдимия в хода на съдебното следствие; от разпитаните на ДП свидетели, от заключението на оценъчната експертиза, както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, правилно и обосновано съдът е приел, че подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.211 пр.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК. От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Съдът не прие възраженията на подсъдимия в жалбата, че се касае до неизпълнени гражданско-правни отношения, тъй като не се доказа наличието на никакви строежи, /не само на св.В./, които той да изпълнява като фирма, нито пък някаква извършвана строителна дейност. От обективна стана е налице престъпния резултат - причиняване на имотна вреда. При определяне на наказанието РС е вземал в предвид всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като и наложил справидливо наказание - „Лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. По отношение на извършеното групиране, настоящата инстанция намира, че са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК и групиране на наказанието, наложено с настоящата присъда с наказанието, наложено на Д. със споразумението по НОХД № 5313/2012 год. на РС – С.. И двете деяния са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което й да е от тях. Поради това съдът правилно е постановил П.Д. да изтърпи едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените му с настоящата присъда и със споразумението по НОХД № 5313/2012 год. на РС – С., а именно две години и шест месеца „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. Правилно на основание чл.25 ал.2 от НК, съдът е зачел изтърпяното по присъдите от съвкупността, като изтърпяна част от общо определеното наказание и времето на предварителното задържане, като изтърпяна част от наказанието „Лишаване от свобода”. Ето защо, присъдата като правилна и законосъобразна следва да се потвърди изцяло. Водим от горното, съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда по НОХД № 946 от 2012г. на районен съд В. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2. |