РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. П., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720102549 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, в която се
сочи, че в него полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 401/2021 г., по описа на Районен съд П. срещу ИВ. ИВ. С..
Обосновава активната ли материална и процесуална легитимация с договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД.
Твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника
е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***** от дата 12.08.2016. г., с който потребителят е добавил за ползване
мобилен номер ***** по избран тарифен план Vivicom Smast М с месечна абонаментна
такса в размер на 23,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че съгласно чл. 29 от
Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни
от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Твърди, че на 12.08.2016 г. е сключен и договор за лизинг с предмет устройство
Samsung Galaxy J3, платимо на равни двадесет и четири лизингово вноски в размер на
13,50 лева всяка една от тях.
Твърди, че за текущото потребление били издавани фактури обективиращи вида
и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга за периода от 22.08.2017 г.
1
до 21.11.2017 г. Пояснява, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, която се претендира до размер от 59,97 лева (3 х
19,99 лева – месечният абонамент без ДДС) и незаплатените лизингови вноски в
размер на 108,00 лева.
По отношение на начислената неустойка се позовава на т. 2 от стр. 6 от
Договора, за която сума е издадена фактура № **********/22.12.2017 г.с падеж
08.01.2018 г.
По отношение на претенцията за заплащане на лизингови вноски пояснява, че
непогасени са останали 8 броя по 13,50 лева всяка, които са предсрочно изискуеми,
считано от 22.12.2017 г., тъй като ответникът е изпаднал в забава.
Прави изявление за уведомяване на ответника за цесията.
С оглед гореизложеното, моли съда да постановите решение (вкл.
неприсъствено), с което да признае за установено наличието на вземането по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 401/2021 г. по
описа на Районен съд П. срещу ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В открито
съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ищецът поддържа така изложеното в исковата молба.
Отправено е искане до съда да постанови неприсъствено решение, което е уважено с
протоколно определение в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не
представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици
от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността
за постановяване на неприсъствено решение, са налице. Ищцовото дружество е
направило изрично искане в този смисъл, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане делото
да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като
от представените от ищцовата страна документи предявеният иск вероятно
основателен, тъй като недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка,
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, че ищецът е
носител на материалното право, както и размера на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда
2
на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на
205,00 лева, които следва да бъдат присъдени, съгласно приложен списък по чл. 80
ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 205,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1
ТЗ, че В ПОЛЗА на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу ИВ. ИВ. С., ЕГН **********, гр. П., ул. „****** за сума в размер на
59,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ***** от дата 12.08.2016 г. и 108,00 лева, представляваща лизингови
вноски в периода от м. 12.2017 г. до м. 08.2018 г. по договор за лизинг от 12.08.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИВ. ИВ. С. да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД сумата от 205,00 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство
и 205,00 лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3