Определение по дело №20371/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33468
Дата: 25 септември 2023 г. (в сила от 25 септември 2023 г.)
Съдия: Бетина Богданова Бошнакова
Дело: 20231110120371
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта




ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на Л. М. Г. най-късно в срок до 7 дни преди датата на откритото съдебно
заседание да уточни дали прави искане по чл. 53 СК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2023 г. от
14:30 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене
на децата и страните), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са условията за
живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на децата, родителски
капацитет, привързаността на децата към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др.
ПОСТАНОВЯВА изслушването на децата Л Д Г., родена на 03.10.2005 г., и Р Д Г.,
родена на 05.10.2011 г., на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.
ЗАДЪЛЖАВА ДСП по местоживеене на децата да изпрати социален работник за
изслушването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание
за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските
права по отношение на ненавършилите пълнолетие техни деца, като в случай че същите не
се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им
бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лева.
СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от Д.
Г. Г. срещу Л. М. Г. по вина на съпругата, обективно кумулативно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие родени от брака
деца, иск по чл. 56, ал. 1 СК относно ползването на семейното жилище, както и иск по чл.
127а, ал. 2 СК във вр. с ал. 1 СК във вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който се
оспорват изложените от ищеца фактически твърдения. Предявен е и насрещен иск за развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга от Л. М. Г. срещу
Д. Г. Г., обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на ненавършилите пълнолетие родени от брака деца Л. Д. Г. и Р. Д. Г. в размер
на по 450 лв., иск по чл. 56, ал. 1 СК относно ползването на семейното жилище, както и иск
по чл. 127а, ал. 2 СК във вр. с ал. 1 СК във вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД. Предявява се и иск за
издръжка за минало време в размер на по 450 лв., считано от 01.10.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва изложените от ищцата
фактически твърдения. Оспорва като неоснователни исковете за издръжка на децата за
минало време.
1
Съдът намира, че е сезиран с брачни искове по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, обективно
кумулативно съединени с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК, чл. 56 СК, чл. 127а, ал. 2 СК
във вр. с ал. 1 СК във вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД, както и чл. 149 във вр. с чл. 143 СК.
УКАЗВА на всяка една от двете страни, че нейна е тежестта да докаже, че страните са
съпрузи; изложените положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и
непоправимо разстройство и за състоянието на брачната връзка, своята годност като
родител, предоставяната до момента преки и непосредствени грижи за децата от брака и
предоставяната издръжка, както и интереса на децата тя да упражнява родителските права
спрямо тях; нуждите на децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на
другия родител да я предоставя в този размер; стандартът на живот на семейството и децата
преди раздялата (чл. 59, ал. 5 СК), статут и собственост върху семейното жилище, своя
жилищна нужда.
УКАЗВА на всяка една от двете страни, че следва да предяви всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като я предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали й известни до приключване на устните състезания, не могат
да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на и всяка една от двете страни по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО
в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и
непредставяне на доказателства за наличие на такава, производството по делото ще бъде
прекратено (чл. 321, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на всяка една от двете страни, че в нейна доказателствената тежест е да
установи по делото наличието на следните обстоятелства: че страните са родители на
децата, както и всички твърдения, обуславящи интереса на всяко дете да пътува в чужбина
/в посочените в молбата държави/ с посочените в молбата цели и за претендирания период
от време /относно иска по чл. 127а, ал. 2 СК във вр. с ал. 1 СК във вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД/.
В ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на следните обстоятелства: че ответникът е родител (баща) на
ищеца, че ищецът не е навършил пълнолетие; нуждата от издръжка на ищеца през
процесния период в претендирания размер; възможностите на ответника да дава издръжка в
претендирания размер /относно иска по чл. 149 СК/.
В ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ на ответника е да докаже своите възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопогасяващи.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВО, че страните са съпрузи, че от брака имат две ненавършили
пълнолетие деца, че съпрузите са разделени, че децата се отглеждат преимуществено от
майката, при която живеят.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата
по насрещния иск да изрази становище по писмените документи, приложени към отговора
на насрещната искова молба.
ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно справки от НАП и от НОИ относно трудовите договори
на страните, техните доходи от трудови правоотношения и от други източници, както и
данни за страните като самоосигуряващи се лица за периода от 19.04.2022 г. до момента на
изготвяне на справката.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане по един свидетел на всяка страна,
2
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането на страните за
допускане до разпит на повече от един свидетел за същите факти.
ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение по чл. 51 СК.
УКАЗВА на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която за момента
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” страните могат да
получат всеки работен ден от 9:00 ч. до 17:00 ч. на тел. 8955423, **********, и ел.адрес
spogodbi@srs.justice.bg, www.srs.justice.bg/srs/82, както и в Центъра за спогодби и медиация,
който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ст. 204.
УКАЗАНИЯ ЗА СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страната, че ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
При неизпълнение на задължението на страната, респ. на нейния законен
представител, попечител или пълномощник, да посочи съдебен адресат, всички съобщения
ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страната, че ако отсъства повече от месец от адреса си, който е съобщил
по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия
си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
При неизпълнение на задължението, както и ако страната е посочила електронен
адрес за връчване, но го е променила без да уведоми съда, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а ответницата – и препис от
отговора на насрещната искова молба.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3