№ 14550
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВА.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20241110100743 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ............, е
предявил искове за признаване за устА.ено, че ответниците С. Г. А., ЕГН **********, адрес
гр. С., ..........., и Л. Г. А., ЕГН **********, адрес гр. С., ..........., дължат, всеки от тях с дял ½
от общите задължения за имота, следните суми: 1 898.35 лева цена на доставена топлинна
енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
02.11.2023 г. до изплащане на вземането, 294.30 лева мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 24.10.2023 г., 11.15 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.9.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.11.2023г. до
изплащане на вземането, 2.63 лева мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до 24.10.2023
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 60604/23 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за
битови нужди като собственици на топлоснабдявания имот – апартамент 25 в гр.С.,
..................... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота на
ответниците топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от тях. Твърди, че съгласно
Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т............” ООД,
като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли да се устА.ят вземанията му за главница и лихва за забава,
1
признати със заповедта, срещу която ответниците възразили, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
предявените искове. Оспорват доставката на ТЕ в посочените количества и стойност и
извършването на услугата по дялово й разпределяне, тъй като имотът е неотопляем, в него
няма отоплителни тела и измервателни устройства, вкл. няма водомер за топла вода.
Оспорват служебно начислената топлоенергия като противоречаща на нормативната база.
Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява стА.ище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
устА.ено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
устА.яване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й. При устА.яване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
От приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден имот, от 25.1.1979 г., се устА.ява, че Л. М. и дъщеря му С. К.
/А.а/ са придобили правото на собственост върху апартамент 25 в гр.С., .............. /идентичен
с бл.216 видно от удостоверение за идентичност/, вх.Б, ет.2. Със смъртта на родителите й
през 1994 г. и 1999 г., С. А.а е станала едноличен собственик на имота. Според
удостоверение за наследници, тя е починала на 9.04.2009 г. и е наследена от децата си С. А.
и Л. А., които по наследяване са придобили по 1/2 част от имота. Съгласно разпоредбата на
чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с
откриване на наследството. Съобразно чл. 60, ал.1, от този момент законните наследници
2
носят отговорност за задълженията, с които е обременено наследството. Нормата на чл. 48
ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В случая
ответниците не твърдят и не доказват да са направили отказ, поради което следва да се
приеме, че след смъртта на наследодателя са придобили съответна част от правото на
собственост върху процесното жилище. Ето защо като съсобственици, ответниците са
клиенти на топлинна енергия и между тях и ищеца е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150,
ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно са задължени за заплащане
стойността на доставената ТЕ съобразно устА.ения по делото дял от 1/2 за всеки.
За устА.яване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки, формуляри
за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се устА.ява, че за процесния период в сградата, в която се намира
имотът на ответниците, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и
разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването. В
сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия. В имота няма
отоплителни тела /по данни на ФДР, като на вещото лице не са представени протоколи за
затапване/. Ползва се топла вода /по данни на ФДР/, но поради липса на водомер за топла
вода, разходът за БГВ е изчислен служебно на база двама потребители /според протокол за
отчет от 2014 г., са посочени двама живущи/. През процесния период не е осигурен достъп.
Относно разходът за БГВ, за първия отчетен период разходът е изчислен съгласно чл. 69,
ал.2 от наредбата, при норма 140 л. За втория отчетен период, отчетът на общия водомер в
сградата е 1029 куб.м., а по индивидуални водомери е 794 куб.м. Разликата е
преразпределена между потребителите, които нямат водомери, но не повече от 280 литра на
денонощие на човек, съгласно чл. 69, ал.3, т.2б от наредбата /т.е. разходът възлиза на 199.40
куб.м., за разлика от предишния период - 101.1 куб.м/.
По делото са приложени формуляри за отчет за процесния имот, които не са попълнени
поради неосигурен достъп, и приемо-предавателни протоколи, подписани от представител
на ФДР и на етажната собственост. Т.е., спазен е редът за доказване на неосигурен достъп до
имота.
Начисляването на служебен разход за БГВ представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност за реален отчет поради причини, за
които отговаря съответният потребител - не е осигурен достъп, не са монтирани
индивидуални водомери или са повредени - чл. 69, ал.2 Наредбата за топлоснабдяването. В
случая в имота няма монтирани водомери за топла вода и не е осигурен достъп, като няма и
документи за затапване. Т.е. в имота има възможност да се ползва топла вода и са налице
3
основания за служебно изчисляване на разхода за подгряването й, в две хипотези –
неосигурен достъп и липса на водомер за топла вода. Съобразно заключението на вещото
лице, разходът е правилно изчислен, за втория период – при приложение на чл. 69, ал.3 от
Наредбата.
За имота е начислена ТЕ отдадена от сградната инсталация, която е разпределена между
всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и
Наредбата.
По гореизложените съображения следва да се приеме, че в имота през процесния период е
доставена топлинна енергия, чието количество е разпределено и изчислено законосъобразно
в съответствие с правилата на действалата нормативна уредба и цената на ТЕ за месеците,
попадащи в исковия период. Според заключението, стойността й възлиза на 4025.63 лв.
Предвид диспозитивното начало, искът е основателен за претендираните 3796.70 лв.
Предвид липсата на доказателства за плащане, исковете следва да се уважат в цялост – по 1
898.35 лв. срещу ответник.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. с
договор, сключен на 10.11.2004 г. от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, която съгласно представеното по делото извлечение по абонатен
номер възлиза на 22.30 лв. От тях всеки ответник дължи по 11.15 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
4
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид устА.ения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява устА.ена по своето основание. Относно размерът й, съдът го
определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 15.09.2021г. до 24.10.2023 г., на 588.59 лв., от
които искът следва да се уважи – по 294.30 лв. срещу ответник.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се устА.и ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направените
разноски за държавна такса 88.26 лв., депозит вещо лице 370 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., дължими са 557.60 лв., по 278.80 лв. от ответник. В заповедното
производство са дължими са по 69.05 лв. от ответник.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТА.ЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес
на управление гр. С., ............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. Г. А., ЕГН **********, адрес гр. С.,
..........., дължи сумите: 1 898.35 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.11.2023 г. до изплащане
на вземането, 294.30 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 24.10.2023 г., 11.15
лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.11.2023г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 60604/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за устА.яване дължимостта на лихвата за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.63 лева за периода от 15.11.2020г. до
24.10.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТА.ЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес
на управление гр. С., ............, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Л. Г. А., ЕГН **********, адрес гр. С.,
5
..........., дължи сумите: 1 898.35 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.11.2023 г. до изплащане
на вземането, 294.30 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 24.10.2023 г., 11.15
лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.11.2023г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 60604/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за устА.яване дължимостта на лихвата за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.63 лева за периода от 15.11.2020г. до
24.10.2023 г.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН **********, адрес гр. С., ..........., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 278.80 лв. разноски в исковото производство и сумата от 69.05 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Л. Г. А., ЕГН **********, адрес гр. С., ..........., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 278.80 лв. разноски в исковото производство и сумата от 69.05 лв. разноски в
заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т............”
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6