Р Е Ш Е Н И Е
№………..……./ 15.09.2017г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти септември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИН МАРИНОВ
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1631 по описа за 2015г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ивтур” ООД, ЕИК ********* със седалище гр.В., ул. „Морска
сирена” № 25, ет. 7, ап. 44, представлявано от Ж.И. срещу „Д. Инвест” ЕООД, със
седалище гр.В., бул. „Съборни” № 11, ЕИК *********, представлявано от В.Т.Д.,
за сумата 72 115 лв., предявен като частичен от цялата в размер на
122 115 лв., претендирана като стойността на разходите, необходими за
поправка на некачествено извършени СМР по договор между страните от
24.10.2006г.
С определение от о.с.з. на 13.02.2017г. е допуснато изменение на иска чрез
неговото увеличаване по реда на чл. 214 от ГПК от сумата 72115 лева на сумата 114984,75 лева, представляваща частичен
иск от цялата в размер на 164984,75 лв., претендирана като стойността на
разходите, необходими за поправка на некачествено извършени СМР по договор
между страните от 24.10.2006г.
Сочи се в исковата молба, че между страните на 24.10.2006г. е сключен
договор за строителство, по силата на който, ответното дружество се задължило
да построи в собствено на ищеца и третото лице място сграда по одобрени
строителни книжа. Излага, че по силата на чл.11 от договора ответното дружество
е поело задължението да завърши строежа на сградата до степен до ключ до
25.09.2008г. Твърди, че акт образец 15 е подписан на 01.03.2012г., а
разрешението за ползване е издадено на 16.10.2012г. Твърди че в неговите обекти
от сградата - ресторант, апартаменти и магазини са се появили скрити дефекти –
подкожушване на стени, мухъл и влага по стени и тавани, недобро уплътнение на
дограма, течове, напукан гипсокартон, по обекти,
подробно описани в исковата молба. Сочи, че недостатъците са били констатирани
през зимата на 2013г. след акт обр. 16, за което
изпълнителят е уведомен. Претендира стойността на ремонтните работи, необходими
за отстраняване на появилите се недостатъци, вследствие некачествено изпълнени
СМР. Претендират
се разноски за производството.
В допълнителната искова молба ищецът е репликирал направените от ответника
с отговора възражения. В допълнение сочи, че магазин №1 не е предмет на иска.
Отделно излага, че действия по отстраняване на недостатъците в посочените
обекти може да се предприемат след пълното му възмездяване.
Ответникът „Д. Инвест” ЕООД със седалище гр.В.
оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че ищецът е приел
извършените от него СМР с подписването на акт обр.15
за сградата и до получаване на препис от исковата молба по т.д. №1983/2013г. по
описа на ВОС, не е уведомяван за скрити недостатъци. Твърди, че поради
несвоевременното уведомяване на строителя за появилите се скрити недостатъци и
липсата на вина у строителя за некачествено изпълнени СМР може да му се търси
гаранционна отговорност на основание чл.169 от ЗУТ, а не договорна отговорност
по чл.265 от ЗЗД. Не оспорва съществуването на договор за изработка между страните.
Оспорва твърдението, че недостатъците се дължат на неспазване на технологията
по изпълнението на СМР по проект. Възразява, че описаните от ищеца недостатъци
са скрити, с аргумент че ищецът е имал възможност да възрази при приемането на
работата. Сочи, че недостатъците описани в т.6 от исковата молба не са били
предмет на частичната искова претенция. Отделно възразява, че всички останали
скрити недостатъци не се намират в обект собственост на ищеца. Твърди, че за
появила се влага в ателиета №№ 6 и 7 му е съобщено през м.май 2013г., предприел
е действия за проверка на причините и отстраняването им. Твърди, че когато
негови работници са започнали премахване на плочи, представляващи част от
покритието на тавана, ищецът се е противопоставил и е отказал на строителя да
извърши каквито и да било ремонтни дейности. Сочи, че причината – запушване на обезводнителна решетка – сифона, находяща се на терасата на
ап.№ 603, собственост на ищеца, е следствие на неправилна експлоатация и
поддръжка от страна на ищеца. Сочи, че „Ив Тур” ООД е ползвал всички свои
обекти от момента на получаване на разрешение за ползване на сградата до
настоящия момент. Магазините след оборудването им ги е експлоатирал през целия
летен сезон, като магазин № 1 е използван като офис за извършване на
туристически услуги. Твърди, че обекта –
ресторант от датата на въвеждане на сградата в експлоатация не е бил оборудван
и обзаведен в съответствие на изискванията и поради тази причина ищецът не се е
възползвал от неговата експлоатация. Твърди, че възложителят е подписал всички
протоколи по приемане на сградата без забележки, подробно подписани
споразумението от 01.03.2012г., подписано от него и строителя. Възразява, че
възложителят не го е уведомил веднага след появата на недостатъците, поради
което и правото му да се ползва от разпоредбата на чл.265, ал.1, пред.2 от ЗЗД
е преклудирано. Възразява, че част от твърдяните недостатъци са явни, а не
скрити и е следвало да се констатират при приемане на работата от изпълнителя.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията
си срещу иска, като релевира и възражение за погасяване на иска по давност. В
допълнение посочва, че към датата на предявяване на иска недостатъците в общите
части на сградата са отстранени от ответника, а отделно от това възразява, че
същите са в режим на съсобственост, поради което ищецът не може да предявява
чужди права пред съд.
С определение №3862/10.11.2015г. на
ВОС е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника „АЛИАНС
КОНСУЛТ” ООД. Третото лице помагач не изразява становище по предявения иск.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото е представен договор от 24.10.2006г., съгласно който
ответното дружество е поело задължение да построи със собствени материали и за
своя сметка апартаментен хотел „Ялта”, находящ се в к.к.”Златни
Пясъци” гр.В., и да предаде обектите от бъдещата сграда, която ще се построи в
степен на завършеност, договорена между страните.
Липсва спор относно изпълнението на
задължението на изпълнителя за строителство на апартаментния хотел и
въвеждането му в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-1425 от
16.10.2012г. и че при въвеждането на обекта
в експлоатация ищцовото дружество е получило конкретните обекти от сградата,
договорени между страните.
Съдът споделя практиката на ВКС
съобразно която обективните предели на СПН при влязло в сила решение по
частичен иск обхващат само предявената част от вземането, както и общите
правопораждащи факти, които не могат да бъдат преразглеждани в последващи
производства.
Видно от приложеното т.д. №1983/2013г.
по описа на ВОС, предявеният частичен
иск от „Ивтур” ООД срещу „Д. Инвест”
ЕООД е уважен в заявения размер от 50000 лв., решението по което е влязло в
законна сила на 18.04.2016г.
Съгласно Решение № 275/06.01.2016г. на
ВКС по гр.д.№ 2042/2015г., III г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК по
предявения частичен иск предмет на делото е част от спорното право и дали
вземането за тази разлика съществува се установява в новия състезателен исков
процес, поради което доводите на ответника за недопустимост на производството
се преценяват като неоснователни.
Отговорността на изпълнителя за
недостатъци на изработеното и гаранционната отговорност съществуват и се
погасяват независимо една от друга и имат различно съдържание, като право на
възложителя е при наличие на предпоставките за ангажиране и на двата вида
отговорност, кое от правата си да упражни. В настоящия случай дружеството –
ищец е избрало да упражни правото си по чл.265 ал.1 от ЗЗД като претендира
стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено извършени СМР
по договор между страните от 24.10.2006г.
За установяване на релевантни по делото
обстоятелства на страните са допуснати гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите – Б.Н. и А. А. на ищцовата страна и Юксел Н. и Виктор Р. – от ответното дружество, които
съдът кредитира като преки, непосредствени и вътрешно непротиворечиви. От
показанията на първата група свидетели се установява, че в процесните обекти - ресторант, апартаменти и
магазини след въвеждането на сградата в експлоатация са се появили недостатъци
- недобро уплътнение на дограма, течове по стени и тавани, наличие на мухъл по
стените, рушаща се мазилка, напукан гипсокартон.
Свидетелите, включително и на ответното дружество – Р., сочат, че изпълнителят
е уведомяван за появата им, както и че ответникът е предприемал действия по
отстраняване на някои от тях, в т.ч. силикониране на
подпрозоречни дъски, шпакловане и боядисване на стълбището и ремонт на целия
покрив.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава за установяване наличието
на недостатъци по процесните обекти и тяхната стойност, които заключения съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно дадени и кореспондиращи на
събраните по делото доказателства.
Съобразно чл.265 от ЗЗД изпълнителят
отговоря за явни и скрити недостатъци, които са съществували при приемането на
работата.
С оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като съобрази изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, съдът приема, че подробно описаните конкретни недостатъци в обекти
на ищеца, са се проявили в течение на ползването на изработеното през зимния
сезон 2012г. – 2013г. и в резултат на обилни валежи и за които скрити
недостатъци ответникът е надлежно уведомен.
По изложените съображения и като
съобрази нормата на чл.265 от ЗЗД съдът намира, че отговорността на ответника
следва да бъде ангажирана.
Съобразно експертното заключение по
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и при отчитане на използвания
метод за отстраняване на констатираните недостатъци, съдът приема, че
стойността на ремонтните работи, необходими за отстраняване на констатираните
недостатъци възлиза на сумата в общ размер на 164984,75 лева с ДДС.
При съобразяване на присъдения по т.д.
№1983/2013г. размер по уважения частичен иск от 50000 лева и заявената с
настоящия претенция от 114984,75 лева (изменена по реда на чл. 214 от ГПК),
съдът преценява, че предявеният частичен иск следва да бъде уважен изцяло.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е
направил възражение за погасяване по давност на претендираното вземане по
частичния иск. Съобразно разрешението дадено в т. 4 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС преклузията за релевиране на възраженията срещу иска, в т. ч. придобивна и
погасителна давност, настъпва с изтичане на срока за отговор на исковата молба,
поради което съдът намира, че възражението в този смисъл не следва да бъде
обсъждано.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски,
съобразно представения списък, а именно - сумата от 10100,60 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д. Инвест” ЕООД,
със седалище гр.В., бул. „Съборни” № 11, ЕИК *********, представлявано
от В.Т.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Ивтур” ООД, ЕИК ********* със седалище гр.В., ул. „Морска
сирена” № 25, ет. 7, ап. 44, представлявано от Ж.И., сумата от 114984,75 лева /сто и четиринадесет хиляди
деветстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, предявена
като частичен иск от цялата в размер на 164984,75 лв., и претендирана като стойността
на разходите, необходими за поправка на некачествено извършени СМР по договор
между страните от 24.10.2006г., на основание чл.265, ал.1, предл.второ от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Д. Инвест” ЕООД, със
седалище гр.В., бул. „Съборни” № 11, ЕИК *********, представлявано от В.Т.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Ивтур”
ООД, ЕИК ********* със седалище гр.В., ул. „Морска сирена” № 25, ет. 7, ап. 44,
представлявано от Ж.И., сумата от 10100,60
лева /десет хиляди и сто лева и шестдесет стотинки/, представляваща
направените в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ответника „Алианс консулт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Академик Б.Стефанов”
№35, вх. А, ет. 1, представлявано от управителя В.К.Ц..
Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :