№ 7327
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110130261 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу К. Н. М. и Д. И. М., с която са предявени субективно и обективно съединени
установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че всеки
от ответниците дължи на ищеца следните суми: 987, 38 лв. –дължима, но незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., 196, 12 лв. –
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
06.12.2023 г., 12, 30 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода от м. 12.2020 г. до м. 04.2022 г., 2, 52 лв. –мораторната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 06.10.2023 г., ведно
със законната лихва върху главниците от 20.10.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.07.2021 г. по ч.гр.д. №
57823/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по
отношение на топлоснабден имот в *************************, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в случая
действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.
Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
1
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което
дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово
разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на
топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. Н. М., подаден
чрез адв. И. Н., в който се съдържа становище за неоснователност на предявените
претенции. Ответницата оспорва иска по основание и по размер предявения иск. Оспорва да
е налице облигационно отношение с ищеца. Не оспорва доставката на топлинна енергия до
имота, както и доставеното количество. Прави възражение за погасяване по давност на част
от претендираните вземания. Оспорва претенцията за мораторна лихва като заявява, че не са
представени доказателства удостоверяващи изпадането в забава, а именно публикуване на
фактурите в интернет. Счита, че претенциите за заплащане на цена на дялово разпределение
са неоснователни, доколкото не ищецът, а трето лице е извършвало тази услуга. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. И. М., подаден
чрез адв. С. К., в който се съдържа становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва по основание и по размер предявения иск. Оспорва да е налице облигационно
отношение с ищеца, поддържа, че видно от представените доказателства друго лице е
титуляр на партидата. Не оспорва доставката на топлинна енергия до имота, както и
доставеното количество. Прави възражение за погасяване по давност на част от
претендираните вземания. Оспорва претенцията за мораторна лихва като заявява, че не са
представени доказателства удостоверяващи изпадането в забава, а именно публикуване на
фактурите в интернет. Счита, че претенциите за заплащане на цена на дялово разпределение
са неоснователни, доколкото не ищецът, а трето лице е извършвало тази услуга. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С определение 04.02.2025 г. като трето лице помагач на ищеца е конституиран „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 57823/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 13.11.2023г.
Срещу издадената заповед в срок са постъпили възражения по чл. 414, ал. 2 ГПК и в
изпълнение на дадени указания заявителят е подал установителни искове в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото се установява,
че именно ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в
*************************. Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален
акт № 82, том XVII, дело 3282/1970 г. от 27.10.1970 г. П. И. Г. и Г. К. М. са придобили по
силата на договор за покупко-продажба апартамент № 31, блок 18, ет. 1, в ************. Г.
К. М. е починал на 24.04.1996 г. и е оставил като свои законни наследници съпругата си П.
И. Г. и низходящите си П. Г. М. и И. Г. М., видно от Удостоверение за наследници, прието
3
като доказателство по делото – л. 113, с оглед на което след смъртта му и посочените лица се
легитимират като собственици на процесния апартамент. С Нотариален акт № 180, том
LXXXI, нот.дело № 16202/1996 г. от 25.07.1996 г. П. И. Г. дарява на сина си И. Г. М.
собствените си 4/6 ид.ч. от имота, като си запазва правото на ползване върху имота, а П. Г.
М. дарява на брат си И. Г. М. собствената си 1/6 ид.ч. от имота. Следователно след
извършената разпоредителна сделка и на основание наследствено правоприемство И. Г. М.
се легитимира като единствен собственик на имота. От приетия като доказателство Акт за
смърт – л. 116, се установява, че П. И. Г. е починала на 30.05.2012 г., респективно погасило
се е вещното й право на ползване. По делото е прието като доказателство Удостоверение за
наследници на И. Г. М. – л. 19, видно от което същият е починал на 10.05.2006 г. и е
наследен от съпругата си К. Н. М. и сина си Д. И. М.. Въз основа на събраните
доказателства и доколкото липсват възражения в обратен смисъл, съдът намира, че на
основание чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството за процесния период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. ответниците се легитимират като съсобственици на процесния апартамент,
поради което и същите са титуляри на качеството „потребител на топлинна енергия“.
Във връзка с направените възражения и оспорването на пасивната материалноправна
легитимация съдът намира за необходимо да посочи, че изводите му са съобразени и
приетото като доказателство по делото Заявление до „Топлофикация София“ ЕАД от К. Н.
М. и Д. И. М. – л. 22, съдържащо неоспорени техни подписи. В заявлението ответниците
сочат, че за процесния имот са налице погасени по давност задължения към
топлофикационното дружество, а останалите суми ще бъдат изплатени на каса. Направеното
изявление в приложения по делото диспозитивен документ, издаден от ответниците,
представлява признание на неизгоден за тях факт и следва да бъде ценено като такова от
съда. Ответниците са заявили пред ищеца, че възнамеряват да погасяват свои задължения,
без по никакъв начин да са оспорили качеството си на потребители на топлинна енергия
извънсъдебно. В тази връзка и по повод възражението на ответника Д. И. М., че само К. Н.
М. е била потребител на топлинна енергия за процесния период, следва да се отбележи, че
по същество същото представлява твърдение за положителен факт, което остана недоказано.
Обстоятелството, че общите фактури, представени от „Топлофикация София“ ЕАД и приети
като доказателства по делото, са издадени на името на К. Н. М. не е годно да установи
твърдението на другия ответник, респективно да изключи отговорността му във връзка с
доставената топлинна енергия до процесния имот. Двамата ответници в качеството им на
съсобственици на топлоснабдения имот отговарят за заплащане на доставената топлинна
енергия. В случай, че някой от тях е бил изключителен ползвател на имота, то по делото е
следвало да бъде доказано, че е сключен нарочен договор с топлофикационното дружество,
подадена е нарочна молба-декларация именно от този съсобственик и е поискано да бъде
разкрита партида на негово име, каквито твърдения, а и доказателства липсват по делото.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството съпругът наследява равна част с частта
на всяко дете. Имотът е придобит от починалия съпруг по силата на договор за дарение и
наследствено правоприемсто, поради което е бил еднолична негова собственост по силата на
4
чл. 22, ал. 1 от Семейния кодекс, поради което и след смъртта му К. Н. М. се легитимира
като сбственик на ½ ид.ч. от имота, а Д. И. М. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от
имота. С оглед на изложеното ответниците се явяват страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия, чието основно задължение е да заплащат цената на същата, както и цената на
извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен
писмен договор с ищеца не е било необходимо.
По делото е прието като доказателство Удостоверение, издадено от „Географска
информационна система - София“ ЕООД –л. 28, видно от което стар адрес:
*************** се отнасят за жилищна сграда с три входа входа, с настоящ адрес
*********************. По делото липсва и спор за идентичност на собствения на ищците
имот и топлоснабдения такъв.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същите са бил
собственици на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между тях и ищеца е
възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според
чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като доказателства
Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация,
където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор за
доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на услугата дялово
5
разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сред изброените етажни собственици е и
наследодателят на ответниците И. Г. М.. Приет като доказателство по делото е и договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.
139в от Закона за енергетиката, сключен между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и
„Техем Сървисис“ ЕООД. Решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. От приетите
писмени доказателства съдът прави извод, че сградата в режим на ЕС, намираща се на
процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се
оспорва от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая страните не спорят относно факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена. Деистващата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. По делото са приети като доказателства издадени от
„Техем Сървисис“ ЕООД изравнителни сметки за исковия период, както и издадени вз
основа на тях общи фактури. Видно от Общо фактура за отоплителен сезон от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г. консумираната топлинна енергия е на стойност 1 379, 84 лв. с ДДС. В
периода е платена сумата от 26.83 лв. и дължима остава сумата от 1 353, 01 лв. Видно от бщо
фактура за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. консумираната топлинна
6
енергия е на стойност 543, 80 лв. с ДДС, като това е и дължимата сума. При това положение
съдът намира за доказано по делото, че за процесния период по отношение на процесния
имот е доставена топлинна енергия на стойност от 1896, 81 лв.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от нея се
дължи, като бъде разгледано своевременно релевирано от ответниците възражение за
изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с ТР № 3/2011
г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 20.10.2023 г., а за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и деиствията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост не след и на 20.10.2020 г., а след и на 12.08.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
респективно възражението за погасяване по давност е неоснователно.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за м. май 2020 г.,
тъи като това месечно задължение е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т. е. преди
12.08.2020 г., поради което е обхванато от изтекла погасителна давност. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позоваваики се на обща фактура, издадена впоследствие е незаконосъобразно, доколкото с
това деиствие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на
топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на деиствително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново
7
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя
срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от които
започва да тече погасителната давност за тях. В случая, с оглед липсата на изложени
твърдения, а и на ангажирани доказателства за извършени от страна на ответника плащания
на процесните суми, следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна
енергия за исковия период се равнява на посочената по-горе сума от 1896, 81 лв., отразяваща
реално доставената и потребена такава топлинна енергия. От нея следва да се приспаднат
сумата, която е погасени по давност за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., която
предвид данните, съдържащи се в Общата фактура за процесния период, а при позоваване на
тези данни от ответниците, възлиза на 26, 83 лв. При съобразяване на изложените изводи
съдът намира, че дължима като непогасена по давност сума за топлинна енергия за
процесния период е 1869, 98 лв. Доколкото всеки ответиците отговаря за част от сумата
съобразно квотите си в съсобствеността, то искът за установяване дължимостта на цената на
доставената топлинна енергия е основателен спрямо всеки един длъжник за сумата от 934,
99 лв. и следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 987, 38 лв.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 12, 30 лв., дължима от всеки
един от потребителите на топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от Общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването тези разходи
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, в
този смисъл следва да се тълкува и чл. 22 от Общите условия според настоящия състав.
Поради което и възражението, че сумата не се дължи, тъй като услугата е извършвана от
трето лице е неоснователно. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност
следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се
претендира от ищеца едва от 01.12.2020 г., т. е. след 12.08.2020 г., поради което то не е
обхванато от изтекла погасителна давност.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.10.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
8
вземанията за цена на топлинна енергия за процесния период не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия се равнява на сумата от 364, 72 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2021 г. до 06.10.2023 г. При изчисленията съдът съобрази и разпоредбата на чл. 119
ЗЗД относно погасяването по давност на главното вземане и дължимостта на акцесорното.
Както вече беше посочено ответниците отговарят за сумата съобразно квотите си в
съсобствеността, следователно всеки от тях дължи заплащането на сумата от по 182, 36 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
06.10.2023 г., до които размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 196, 12 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда и касаеща процесния период,
поради което предявените акцесорни иск за лихва за забава върху задължение за цена на
услуга за дялово разпределение в размер от по 2, 52 лв., начислена за периода от 15.02.2021
г. до 06.10.2023 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. д. № 57823/2023г. по описа на СРС, 88 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Всеки от ответницте
дължи по 46, 02лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното произовдство по съразмерност, както по 88, 35 лв. - разноски за държавна
такса, вкл. и за издаване на съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. В случая
9
ответниците са били защитавани от адвокати по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в качеството им на материално затруднени лица. Възнаграждението за
адвоката в този случай се определя от съда с оглед правната и фактическа сложност на
делото. С оглед изхода на производството „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде
осъдена да заплати на адв. Н. в качеството му на процесуален представител на К. Н. М.
сумата от 12 лв. – възнаграждение в заповедното производство и 24 лв. – възнаграждение в
исковото производство, а на адв. К. в качеството й на процесуален представител на Д. И. М.
сумата от 12 лв. – възнаграждение в заповедното производство и 24 лв. – възнаграждение в
исковото производство
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу К. Н. М., ЕГН ********** с адрес в ****************** установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Н. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
934, 99 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ****************** с абонатен номер № ******, за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 182, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2023
г., както и сумата от 12, 30 лв. цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.02.2021 г. до 06.10.2023 г., ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
13.11.2023 г.по ч. гр. д. № 57823/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 934, 99 лв. до пълния
предявен размер от 987,38 и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., иска за лихва за
забава върху задължението за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 182, 30 лв.
до пълния предявен размер от 196, 12 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2, 52 лв. за периода от
15.02.2021 г. до 06.10.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Д. И. М., ЕГН ********** с адрес в ****************** установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. И. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
10
934, 99 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ****************** с абонатен номер № ******, за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата от 182, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2023
г., както и сумата от 12, 30 лв. цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.02.2021 г. до 06.10.2023 г., ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
13.11.2023 г.по ч. гр. д. № 57823/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 934, 99 лв. до пълния
предявен размер от 987,38 и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., иска за лихва за
забава върху задължението за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 182, 30 лв.
до пълния предявен размер от 196, 12 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2, 52 лв. за периода от
15.02.2021 г. до 06.10.2023 г.
ОСЪЖДА К. Н. М., ЕГН ********** с адрес в ****************** ДА ЗАПЛАТИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 46,
02 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 88, 35 лв. - разноски в исковото
производството.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН ********** с адрес в ****************** ап. 31 ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 46, 02 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 88, 35 лв. - разноски
в исковото производството.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на адв. И. А. Н., САК сумата от 12
лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в заповедното
производство и сумата от 24 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
исковото производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на адв. С. К. К., САК сумата от 12
лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. ГПК в заповедното
производство и сумата от 24 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********– „ТОПЛОКОНТРОЛ“
ООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
11
срок от връчване на препис на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12