№ 206
гр. Шумен, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Т.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20243600100471 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, ул. „.... № 11, ет.1, ап.2, чрез адв. Я. Д. от САК против „Групама застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „....е“ № 47А, бл. „В“,
ет.3.
Ищцата твърди, че на 14.01.2024 г., около 18:10 ч. на Автомагистрала „Хемус“, км
83+670 настъпило ПТП по вина на водача л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“,
рег. № .... Ж.С.Д. ЕГН **********, който самокатастрофирал. ПТП било причинено изцяло
по вина на водача, тъй като последният управлявал автомобила със скорост несъобразена с
пътните и атмосферни условия. Вследствие на това, загубил контрол над автомобила и при
задействане на спирачката МПС поднесло, в резултат на което се преобърнало на платното
за движение. Ищцата, която била пътник в автомобила по време на инцидента, претърпяла
следната травма: субкапитална фрактура на проксималния хумерус вдясно с дислокация на
фрагментите и сублуксация (счупване на раменната кост вдясно в областта на хирургичната
шийка с разместване на фрагментите и непълна луксация). След инцидента, същата била
приета по спешност в ЦМСП – гр. Ловеч. Били й извършени различни комплексни
изследвания, които помогнали да бъде диагностицирана травмата. Въпреки това, поради
обстоятелството, че била далеч от дома си, тя поискала да бъде освободена и на следващия
ден била хоспитализирана в Клиниката по ортопедия и травматология в гр. Плевен с
нарастващ оток на раменната става. Лекарски консилиум й назначил операция, при която
била направена репозиция на получената фрактура, както и вътрешна фиксация с
ъгловостабилна плака и 12 бр. винта. Три дни след операцията била изписана, като й била
поставена мека ортеза за срок не по-кратък от 30 дни. Вследствие на преживяното,
изпитвала интензивни негативни преживявания, свързани със силна уплаха и стрес.
1
Изпитвала и леки болки в засегнатите области на тялото и най-вече в дясната ръка. Освен
болките, се наблюдавало и силно ограничение на движението на дясната ръка в областта на
раменната става предвид фрактурата в раменната кост. Болковият синдром се влияел от
всяко местене на ръката. Активните и пасивните движения в раменната става били
значително ограничени и болезнени. Поставянето на ортеза също ограничавало движенията
й и създавало усещане за неудобство и дискомфорт. Продължителните болки наложили да
посещава различни специалисти. Провела курс по физикална терапия и рехабилитация, но
многобройните физиотерапевтични мероприятия не довели до желаните резултати. Половин
година след датата на ПТП все още страдала от значителни болки, поради което приемала
лекарства и се мажела с мехлеми. Поради обстоятелството, че фактурата била сложна, за
пълното й възстановяване трябвало по- продължителен период от време, както и строг
щадящ режим, което я затруднявало. Освен това, в периода на оздравяване се появили
усложнения като два от поставените дванадесет метални винта в имплантираната кост
започнали да излизат от местата си. Получили се хематоми, а хрущялът на ръката започнал
да се отлепя. Дори към момента, ищцата не можела да изпълнява своята професия като
стоматолог, поради травмата и забавеното възстановяване. Въпреки, че виновен за
произшествието бил водачът, поради близките им отношения, след настъпване на ПТП
ищцата заявила, че не желае срещу него да се води наказателно производство. Към датата на
ПТП лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № .... бил
застрахован при ответника - „Групама застраховане” ЕАД по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с номер BG/...., с период на застрахователно покритие от
01.04.2023 г. до 01.04.2024 г.. В тази връзка, ищцата отправила към застрахователя покана за
заплащане на обезщетение за претърпените болки и страдания по реда на чл.380 от КЗ,
получена на 03.06.2024 г.. Въз основа на заявлението й, по образуваната щета
застрахователят й заплатил доброволно сумата от 36 594 лева, от които 3 594 лева
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на травмите от ПТП, както и за
закупуване на метални импланти и 33 000 лева - за неимуществени вреди. Счита, че това е и
форма на извънсъдебно признание на основателността на иска, поради което ответникът
дължи и мораторна лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция – 03.06.2024 г.. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП, претендирани частично в размер
на 26 000 лева от общо 47 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждане на щетата при ответника – 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума и сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва всички твърдения в исковата
молба, тъй като по делото не са представени доказателства, които да ги установяват.
Оспорва наличието на правен интерес у ищцата за водене на настоящия иск, предвид
обстоятелството, че извънсъдебно й е било изплатено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ПТП. Твърди, че пострадалата сама се е отказала от настаняване в
2
болнично заведение, непосредствено след катастрофата на 14.01.2024 г. и от специализиран
превоз за оказване на спешна помощ. По делото е представен документ от личния лекар от
15.01.2024 г., от който се установява, че липсва причина за болнично лечение и болките,
изпитвани от ищцата не са били като описаните в исковата молба. Последната е постъпила в
болнично заведение едва на 22.01.2024 г., като не е ясно какво е правила във връзка с
травмите си за този период (между ПТП и приемането й за лечение), както и не е установено
дали не е могла да претърпи за този период някакво усложнение, което да обяснява
потърсената в по-късен период лекарска помощ, както и изпитваните по-силни болки.
Намира, че пострадалата сама се е поставила в положение да настъпи вредоносния резултат,
предвид обстоятелството, че не е потърсила своевременно лекарска помощ. Намира, че това
е поведение, което е противоправно и е довело до самоувреждане на ищцата, което не би
следвало да се обезщетява от застрахователя. Твърди, че оперативното лечение и
усложненията при лечението на пострадалата следва да се изключат от преценката за
размера на обезщетението, поради обстоятелството, че са били самопричинени от нея.
Намира, че претърпените вреди са справедливо обезщетени от застрахователя чрез
заплатеното извънсъдебно обезщетение. Оспорва, че вина за настъпването на ПТП има
водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. №.... – Ж.С.Д. тъй като в ИМ
е посочено, че пострадалата е заявила, че няма претенции към него за причинените й вреди.
Намира, че няма доказателства, които да установяват механизма и вината за настъпване на
ПТП, както и връзката между него и настъпилите увреди за ищцата. Освен това твърди, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Като причина за
това сочи, че в отклонение от нормата на чл.137а от ЗДвП ищцата не е ползвала
обезопасителен колан по време на движението на МПС. Сочи, че от ищцата не са били
представени и доказателства за последващото лечение във връзка с травмата, като поради
тази причина намира, че следва да се приеме, че при последната е настъпило пълно
излекуване от травмите от ПТП. Счита, че предявеният иск е прекомерно завишен по размер
и не отразява изискванията на закона за справедливо репариране на понесените щети.
Намира, че поради пълната неоснователност на главния иск е неоснователна и претенцията
за присъждане на мораторни лихви.
С протоколно определение от 14.07.2025 г., на основание чл.214 от ГПК е допуснато
изменение на предявения иск от 26 000 лева до пълния размер на претенцията от 47 000
лева.
Предмет на разглеждане са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.432 и чл.493, ал.1, т.5 КЗ, които са предявени с редовна искова молба, от и
срещу надлежно легитимирани лица, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 451Р-81, изготвен на
14.01.2024 г. от дежурен полицай в звено ПП на РУ - Ябланица при ОД на МВР – гр. Ловеч,
ведно със скица, който не е оспорен от страните и се ползва със задължителна
3
доказателствена сила относно удостоверените с него факти, се установява, че на 14.01.2024
г., около 18:10 ч. на Автомагистрала „Хемус“, км 83+670 е настъпило ПТП с участието на
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № ...., собственост на Й.П.Й. ЕГН
**********, с водач Ж.С.Д. ЕГН ********** от гр. Шумен. Като причина за настъпване на
ПТП в КП е посочено, че водачът е управлявал МПС с несъобразена с пътните и атмосферни
условия скорост, като при използване на спирачка автомобилът поднесъл и той изгубил
контрол върху него, в резултат на което се преобърнал на платното за движение. При ПТП са
настъпили цялостна деформация на МПС и е пострадала, пътуващата в автомобила М. Т. Г.,
ЕГН **********, от гр. Шумен. Удостоверените в КП факти се потвърждават и от
показанията на свид. Т. С., който е посетил местопроизшествието непосредствено след
осъществяване на ПТП.
С АУАН № 321322 от 14.01.2024 г., издаден от автоконтрольор при звено ПП на РУ -
Ябланица при ОД на МВР – гр. Ловеч е установено, че при описаното ПТП водачът на л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № .... е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП.
С влязло в сила НП № 24-0451-000012/23.01.2024 г. на началника на РУ – Ябланица
при ОД на МВР – Ловеч, за констатираното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП на водача на
самокатастрофиралия л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № .... е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание 53 ЗАНН и чл.179,
ал.2, пр.1 ЗДвП.
С писмена декларация пострадалата при ПТП М. Т. Г. е заявила, че не желае във
връзка със същото да бъде образувано досъдебно производство срещу водача на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № .... Ж.С.Д. който е неин съпруг.
В протокола за ПТП е посочено и не се спори между страните, че към датата на ПТП
за л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № .... е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица
BG/26/123000967509, валидна до 01.04.2024 г., със застраховател ответното дружество.
По делото е приложена писмена претенция по чл.380, ал.1 КЗ, с която ищцата, в
качеството й на пострадало при ПТП лице е поискала от ответника да й заплати
застрахователно обезщетение за причинените й в резултат от същото вреди, в размер на 80
000 лева -за неимуществени вреди, представляващи изпитани болки и страдания и в размер
на 3 594 лева - за имуществени вреди съставляващи направени разходи за лечение и
възстановяване. Видно от известие с обратна разписка, претенцията е била получена от
застрахователя на 03.06.2024 г.. С допълнителна молба от 12.07.2024 г., получена от
ответника на 15.07.2024 г., ищцата е предоставила допълнително писмени доказателства по
застрахователната преписка.
Не се спори между страните, че по повод предявената от ищцата застрахователна
претенция, ответникът е образувал щета, по която е изплатил на същата застрахователни
обезщетения в размер на 33 000 лева - за причинените й от ПТП неимуществени вреди и
в размер на 3 594 лева - за претърпени имуществени вреди.
4
От приложената медицинска документация и заключението на вещото лице по
допуснатата СМЕ, прието като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че след инцидента ищцата е била откарана в ЦСПМ – гр. Ловеч, където е
констатирано, че има палпаторна болезненост и лек оток в областта на дясна раменна става
и хумерус с ограничени движения, като й е била поставена работна диагноза Травма на
дясна раменна става и десен хумерус. Обс. Фрактура. След прегледа, пострадалата е
отказала транспорт със санитарен автомобил до СПО – гр. Плевен и е заявила, че ще пътува
със собствен транспорт до ортопедичен кабинет в гр. Шумен. На 15.01.2024 г. същата е била
прегледана от личен лекар в гр. Шумен, като след рентгенография било установено, че е
получила счупване на горния край на раменната кост /хумерус/. В периода от 22.01. до
25.01.2024 г. е била лекувана в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Сърце и
мозък“, гр. Плевен, където й била поставена окончателна диагноза Фрактура на хумери
проксималис декстра. На 23.01., под пълна спинална анестезия й било извършено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с ъгловостабилна плака и винтове, след
което бил направен шев и поставени превръзка и ортеза. Пациентката е била изписана с
подобрение, без усложнения, с препоръки за смяна на превръзката на три дни при нужда. На
27.02.2024 г. ищцата е била на преглед при ортопед, при който било установено, че липсват
данни за циркулационни смущения. Наблюдава се палпаторна болка в областта на
оперативния цикатрикс. В периода 01.03. – 08.03.2024 г. същата е била лекувана в ОФРМ
при МБАЛ „Шумен“, с локален статус: първично заздравял постоперативен цикатрикс. Лек
оток в областта на дясна мишница. Принудително положение на дясна мишница до тялото.
Силно ограничени, болезнени движения в дясна раменна става във възможните посоки.
След проведените й процедури, пациентката е била изписана с подобрение. На 12.04.2024 г.
ищцата е била прегледана от ортопед и насочена към физиопроцедури. В периода от 29.04.
до 10.05.2024 г. е преминала курс по лечебна физкултура и физикална терапия. На
10.05.2024 г. отново е била прегледана от ортопед, като й бил препоръчан втори курс
физиотерапия след шест месеца. Експертът заключава, че при ПТП на 14.01.2024 г. ищцата е
получила счупване в горния край на дясната раменна кост в областта на хирургичната
шийка, с разместване на фрагментите и непълно изкълчване на дясната раменна става.
Описаните травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и
биха могли да се получат от удар на десния горен крайник в част или детайл в купето на
катастрофиралия автомобил. Те биха могли да се получат по директен или индиректен
механизъм. При директния механизъм ударът се осъществява в областта на рамото, в
горната трета на раменната кост. При индиректния механизъм, ударът се осъществява в
областта на лакътя или на дланта и е с посока по дългата ос на мишницата /раменната кост/.
И двата механизма биха могли да се осъществят и при поставен и без поставен
обезопасителен колан. В медицинската документация не са описани типични коланни
травми, което не изключва пострадалата да е била с правилно поставен обезопасителен колан
по време на ПТП. В съвкупност получените от ищцата травматични увреждания обуславят
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, обичайно за период от около 3-
4 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес. Непосредствено след
5
получаване на травматичните увреждания пострадалата е изпитвала болка в областта на
дясната раменна става и горната част на дясната мишница. Болките са били овладени с
помощта на обезболяващи медикаменти. На 23.01.2024 г. е било проведено открито / кръвно
/ наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на хумерус с плака и винтове. Проведена е
аугментация /укрепване/ на фиксацията с шев през отворите на плаката и сухожилията на
мускулатурата на ротаторния маншон на дясната раменна става. Десният горен крайник е
бил имобилизиран с ортеза за 30-35 дни. След сваляне на имобилизацията е започнало
раздвижване на дясната раменна става, рехабилитационни процедури, вкл. лечебна
физкултура, като функцията на крайника временно се е възстановявала. На 10.05.2024 г., 4
месеца след инцидента е било налице ограничение на движенията на крайника в раменната
става, с показатели на проведената ъглометрия, които съществено се отличават от нормата.
Вещото лице е установило, че към момента на изготвяне на експертизата също е налице
ограничение в движенията на крайника в раменната става, което не го лишава от основната
му функция. По време на обездвижването на крайника с имобилизационна превръзка и
началния период на раздвижване ищцата се е нуждаела от помощ при извършване на
дейности, които включват ползването на десния горен крайник. След получаване на
травмата и последвалото лечение, в период от около 3 -4 месеца, пострадалата е следвало да
спазва посттравматичен щадящ режим на постепенно увеличаващо се натоварване на
крайника, включващо лечебна физкултура, както и участието му в ежедневните дейности.
Травматичните увреждания са причинили трайно затруднение на десния горен крайник за
период от 4-5 месеца, като и към момента продължава ограничението в движенията в
дясната раменна става, което не затруднява съществено основната функция на крайника.
Оздравителният период е завършил, костните фрагменти са консолидирали, но пълно
функционално възстановяване на крайника не е настъпило, като е налице ограничение в
движенията в дясната раменна става в сагиталната и фронтална равнина, както и в
ротацията в ставата. Предвид, че ищцата страда от ревматоиден артрит, реално е възможно
това заболяване да влоши и забави движенията на раменната става след травмата, както и да
възпрепятства пълното възстановяване.
По делото е допусната САТЕ, от заключението по която, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че по време на инцидента л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № .... се е движел в дясната активна лента за
движение на южното пътно платно, на прав участък от автомагистрала „Хемус“, в посока гр.
София – гр. Варна, като пострадалата ищца е пътувала на предна дясна седалка. Водачът на
автомобила е предприел рязка маневра с волана на дясно, вследствие на което задната част
на автомобила се е занесла и водачът е предприел маневра завой на ляво за насочване на
автомобила в права посока. При тези резки движения автомобилът се е завъртял на около 90
градуса по часовата стрелка около вертикалната си ос и се движил напречно с дясната си
странична част напред и надясно. При това движение левите гуми са оказали съпротивление
и автомобилът се е обърнал на дясно и се ударил с предната си дясна част в пътното платно.
След този удар автомобилът е рекуширал и се е превъртял във въздуха в обратната посока
като се е ударил последователно с предно ляво колело в платното, което се е деформирало,
6
след което със задна лява част. Автомобилът се е протъркал по платното с лявата си
странична част странично назад, след което се е обърнал по таван и преустановил
движението. При преобръщането си автомобилът е претърпял последователни силни удари
в областта на предна дясна колонка, предно ляво колело, лява странична част. Според
експерта причините за настъпването на процесното ПТП се дължат на неправилните
действия на водача на лекия автомобил, който по време на движение не е съобразил
скоростта с възможността за рязка промяна в посоката на движение. Процесният автомобил
“Фолксваген Транспортер“ е с височина 1.94 метра и съответно с по-високо разположен
масов център на тежестта, поради което при рязка промяна в посоката на движение се
преобръща по-лесно. При управление на автомобила водачът е следвало да съобрази
маневрите с волана по отношение по-рязката промяна на посоката на движение с
подбраната от него скорост на движение, като при съобразяване на скоростта на движение с
интензивността при промяната в посоката на движение, каквато възможност е имало,
произшествието не би се състояло. С оглед на факта, че при рязка промяна в посока на
движение лекият автомобил се е преобърнал по таван, както и предвид нанесените по него
щети, може да се заключи, че скоростта му на движение непосредствено преди удара е била
в границите 85-95 км/ч.. При обръщането на лекия автомобил на дясната страна, ищцата се е
ударила с дясната си страна / дясната ръка/ в задната част на предната дясна врата. Предвид
травматичните увреждания, причинени на пострадалата пътничка, вещото лице прави
категоричен извод, че същата е била с обезопасителен колан, тъй като при такова
преобръщане на МПС би пострадала много повече, ако не е имала такъв. При получения
удар обаче правилно поставения колан не би могъл да я защити. Съобразно механизма на
ПТП и начина на получаване на травмата на десен горен крайник на ищцата, може да се
направи извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и полученото
увреждане.
От показанията на свидЖ.Д. /съпруг на ищцата и водач на процесното МПС при
инцидента/ се установява, че към момента на ПТП свидетелят се движел със скорост между
80 и 82 км/ч. Изведнъж, движещ се зад него тъмен автомобил предприел изпреварване, като
веднага застанал отпред. Свидетелят се стреснал, поради което завъртял рязко волана на
дясно, но тъй като автомобилът поднесъл много, завъртял волана и наляво и може би още
веднъж на дясно. В резултат автомобилът се завъртял, а след това се обърнал по таван. Към
момента на инцидента в МПС пътували само свидетелят и ищцата, като тя седяла на предна
дясна седалка. И двамата били с поставени колани. Веднага след катастрофата, ищцата била
извадена внимателно през предното стъкло на автомобила от свидетеля и присъстващи на
местопроизшествието, като се оплакала, че изпитва силни болки в дясната ръка. След
пристигането на Бърза помощ ищцата била прегледана от медицински екип и откарана в
болницата в гр. Тетевен, където й била направена рентгенография и установено, че има
счупване на ръката. След това била върната на местопроизшествието и двамата със
свидетеля посетили РУ-Ябланица, където тя подписала декларация, след което си тръгнали
за гр. Шумен. На следващия ден ищцата била приета в МБАЛ – Шумен, където я насочили
7
за операция в друго лечебно заведение, тъй като счупването е сложно. Ищцата се свързала с
лекар от МБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен, където постъпила на 22.01.2024 г.. На
23.01.2024 г. била оперирана и след няколко дни била изписана. След операцията ищцата
била с мека превръзка на ръката повече от месец и половина като през това време не била в
състояние да върши каквото и да било със счупения крайник и била обслужвана от
свидетеля. Всяко движение на ръката й било съпроводено със силни болки, поради което
вземала обезболяващи и аналгетици. През нощта се налагало де седи полулегнала на
фотьойл или диван с подпряна на облегалката ръка, поради което не можела да спи. Месец
след операцията ищцата започнала да посещава курсове по рехабилитация. Въпреки това
продължавала да изпитва болки и не можела да вдига ръката си на повече от 50%.
Инцидентът й се отразил неблагоприятно и в професионален план, тъй като била
стоматолог и до края на м. април не била в състояние да работи, понеже счупеният крайник
бил водещ при нея. След това започнала работа, но все още не можела да повдига напълно
ръката си. Инцидентът се отразил зле и на психичното състояние на ищцата, която станала
нервна.
От показанията на свид. М.Ч. – ПЕ.а се установява, че при постъпването й в МБАЛ
– Шумен ищцата била в тежко физическо, емоционално и психическо състояние. След
операцията изпитвала много силни болки, вземала постоянно обезболяващи и не можела да
спи, което се отразявало зле на психичното й състояние. Освен това не можела да се
обслужва и се нуждаела от грижите на съпруга си. Изпитвала силно притеснение дали ще се
възстанови. Тъй като не можела да упражнява професията си, свидетелката, която също била
стоматолог, поела част от клиентите й. След м. април ищцата се завърнала на работа, но все
още изпитвала болки в десния горен крайник и не можела да извършва голяма част от
необходимите за професията й дейности, свързани с по-голямо натоварване, като
екстрадиция на зъб, манипулации на горната челюст и др.. И към момента продължавала да
чувства болка и не била напълно възстановена психически и емоционално. След операцията,
във връзка с фиксацията на счупената става, получила голям хематом в меките части на
дясната ръка, който не могъл да се разнесе около 9 месеца.
От приложените по делото документи се установява, че във връзка с лечението на
причинените й травматични увреждания, ищцата е извършила следните разходи – 2 604 лева
за плака за проксимален хумерус; 900 лева – за оперативни процедури в областта на
раменния пояс на горния крайник; 90 лева – за хранене по лечебно –диетичен режим, или
общо 3 594 лева.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Правно релевантните факти при иск по чл.432 от КЗ на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента са: установяване на договорно правоотношение по договор за
застраховка, покриващ риска „ Гражданска отговорност „, сключен между деликвента и
ответното дружество; противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици за ищеца; причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца
вреди и техният вид и размер. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
8
тежест, тези факти подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност на извършителя на непозволеното увреждане,
залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, респ. да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява с
категоричност и се признава извънсъдебно от ответника, че на 14.01.2024 г., на
Автомагистрала „Хемус“, км 83+670 ищцата е претърпяла ПТП, с участието на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № ...., в който е била пътник на предна дясна
седалка. Пътният инцидент е бил предизвикан по вина на водача на МПС, съпруг на ищцата,
който при изпреварване от друг автомобил е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и е
предприел, несъобразена със скоростта, с която се е движел – 85-90 км/ч. и степента за
възможност за промяна на посоката на движение маневра, завивайки рязко на дясно, а след
това на ляво, при което лекият автомобил се е завъртял, удряйки се в пътното платно, а след
това се е преобърнал по таван и е преустановил движение. В резултат от ПТП, ищцата е
получила счупване в горния край на дясната раменна кост в областта на хирургичната
шийка, с разместване на фрагментите и непълно изкълчване на дясната раменна става. Към
датата на инцидента за л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № .... е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застраховател ответното дружество, по застрахователна полица BG/...., с период на
застрахователно покритие от 01.04.2023 г. до 01.04.2024 г.. След ПТП ищцата е предявила
пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените й в резултат от
същото неимуществени вреди, в размер на 80 000 лева и имуществени вреди, в размер на 3
594 лева, като застрахователят й е изплатил доброволно сумите от 33 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и 3 594 лева – обезщетение за имуществени
вреди.
В съответствие с изложеното, съдът приема, за безспорно наличието на визираните в
чл.432, вр. чл.498, ал.1 от КЗ предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане обезщетение на ищцата за причинените й при въпросното ПТП неимуществени
вреди, а именно: настъпило ПТП с участието на застраховано лице по договор за
задължителна застраховка„ Гражданска отговорност на автомобилистите„, със застраховател
ответника; вина на застрахования за ПТП; причиняване в резултат от същото ПТП телесни
увреждания на ищцата; предявяване от нейна страна претенция пред застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпените при ПТП неимуществени вреди и частично
удовлетворяване на същата от страна на ответника.
Относно конкретния размер на обезщетението, съдът съобрази следното:
Според задължителната практика на ВКС, имуществената застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите има обезщетителен характер. С нея се дава
застрахователна закрила срещу риска за застрахования да възникне деликтна по характера
си отговорност вследствие на притежаването или използването на моторното превозно
средство по време на движение или престой. Предназначението й е да репарира в рамките на
9
застрахователната сума /покритие/лимит/ вредите на увреденото лице, за които отговаря
застрахования. По прекия иск на увреденото лице за обезщетение на неимуществените вреди
от настъпилото застрахователно събитие – за претърпените болки и страдания от телесните
и/или емоционални увреждания, съдът следва да вземе предвид както техния характер и
тежест, така и интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания,
прогнозите за проявлението им в бъдеще. В мотивите на решението съдът е длъжен не само
да посочи всички тези обективно проявени обстоятелства, които са в причинна връзка със
застрахователното събитие, но и да ги прецени в тяхната съвкупност с оглед особеностите
на конкретния случай и, съобразно икономическото състояние в страната към момента на
увреждането, израз на което са застрахователните лимити към деликта/към събитието, да
определи обезщетението за неимуществени вреди, без да надхвърля застрахователното
покритие. Дължимото обезщетение се определя при спазване на критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД.
В раздел ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че понятието „ справедливост“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания такива обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на причиняването му, проведеното лечение,
продължителността на възстановителния процес, интензитета на претърпените болки и
страдания, произтичащите от тях неудобства в битов и социален план, възрастта на
пострадалия, прогнозата за отражението на уврежданията върху психическото и физическото
му здраве за в бъдеще и пр. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди и в мотивите към решението си да посочи конкретно
релевантните обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди,
като период и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде
източник за обогатяване на пострадалия.
В настоящата хипотеза се установи с категоричност, че в резултат на процесното
ПТП, като пряка и непосредствена последица, ищцата е получила счупване в горния край на
дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка, с разместване на фрагментите и
непълно изкълчване на дясната раменна става, което е наложило да претърпи оперативна
интервенция под пълна анестезия, изразяваща се в наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация на хумерус с плака и винтове и аугментация /укрепване/ на фиксацията с шев през
отворите на плаката и сухожилията на мускулатурата на ротаторния маншон на дясната
раменна става, след което десният горен крайник е бил имобилизиран с ортеза за 30-35 дни.
Безспорно непосредствено след инцидента ищцата е изживяла силен психически стрес и
физическа болка с висок интензитет. През периода на обездвижване на крайника, при опити
10
да го движи, същата е изпитвала силни болки, не е можела да извършва каквито и да е било
действия с него и е не е била в състояние да се самообслужва. Приемала е постоянно
обезболяващи и аналгетици. Освен това се е налагало да спи полуседнала, което се отразило
зле на нощния й сън и допринесло допълнително за влошаване на психичното й и
емоционално състояние. В резултат от фиксацията на ставата, ищцата е получила и голям
хематом в областта на меките тъкани на дясната ръка, който не могъл да се разнесе повече от
9 месеца. След сваляне на имобилизацията е започнала раздвижване на дясната раменна
става и рехабилитационни процедури, вкл. лечебна физкултура. Въпреки това, 4 месеца след
инцидента е било налице ограничение на движенията на крайника в раменната става, с
показатели на проведената ъглометрия, които съществено се отличават от нормата. След
получаване на травмата и последвалото лечение, в период от около 3-4 месеца е следвало да
спазва посттравматичен щадящ режим на постепенно увеличаващо се натоварване на
крайника, включващо лечебна физкултура. Травматичните увреждания са причинили трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за период от 4-5 месеца. Оздравителният
период е завършил, костните фрагменти са консолидирали, но е налице ограничение на
активните движения в раменната става в сагиталната равнина 90-0-30 и във фронталната
равнина 10-0-90. Освен това пострадалата се оплаква от болки при активните и пасивни
движения в ставата, както и от болки, разпространяващи се към дясната половина на шията
и дясната предмишница до пръстите на дланта. По предно-външна повърхност на дясното
рамо се установява белезникаво розов ръбец /белег/ от проведената хирургична операция.
При прегледа, вещото лице е установило, че към момента метално остиосинтезиращият
материал не е премахнат от ставата, но това не е индикация, че състоянието на ищцата е
необратимо. Експертът счита, че предвид, че същата страда от ревматоиден артрит, реално е
възможно това заболяване да влоши и забави движенията на раменната става след травмата,
както и да възпрепятства пълното възстановяване. Установи се също, че от датата на ПТП до
м. април 2024 г. ищцата не е могла да упражнява професията си на стоматолог, както и, че
поради изпитваните към момента болки и ограничения в движението на дясната ръка не е в
състояние да извършва всички необходими във връзка с работата й манипулации за
лечението на пациентите й.
Като съобрази вида на претърпените от ищцата травматични увреждания, които не са
застрашаващи живота й, съпътстващите ги болки, физическо неразположение и психически
и емоционален дискомфорт в продължение на около четири месеца след
инцидента; продължителното ограничение на движенията на дясната й ръка, което
продължава да я съпътства и към момента, въпреки приключилият оздравителен процес;
нуждата от чужда помощ в ежедневието в продължените на повече от месец и
невъзможността й да упражнява професията си в продължение на четири месеца; актуалната
нужда от продължаване на физиотерапевтичното и рехабилитационно лечение; възрастта и
съпътстващите заболявания на ищцата, представляващи фактор, който усложнява
възстановяването й в пълна степен; невъзможността на същата година и половина след
инцидента да упражнява ефективно професията си на стоматолог, поради изпитваните болки
и ограничения в движението на водещата дясна ръка, чиято продължителност не би могла да
11
се прогнозира; установените застрахователни лимити; съдебната практика във връзка с
подобни случаи, както и икономическите условия в страната към датата на настъпване на
уврежданията, съдът приема, че справедливото обезщетение за репариране на причинените
на пострадалата неимуществени вреди е в размер на 60 000 лева, от която сума следва да се
приспадне доброволно изплатеното от ответника обезщетение за същите, в размер на 33 000
лева. Ето защо достига до извод, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се
уважи за сумата от 27 000 лева.
За разликата от 27 000 лева до пълния предявен размер от 47 000 лева, искът е
неоснователен поради което следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, върху
присъденото обезщетение се дължи законна лихва за забава, считано от датата, на която
ищцата е предявила застрахователните си претенции пред застрахователя – 03.06.2024 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Що се отнася до възраженията на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на
водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, рег. № ...., респ., че е налице
съпричиняване от страна на ищцата, тъй като не е била с обезопасителен колан, съдът счита,
че са изцяло необосновани, доколкото от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи с категоричност, че процесното ПТП е резултат от допуснато от
водача на МПС нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и, че по време на инцидента
пострадалата е била с обезопасителен колан. На следващо място, фактът, че са налице
предпоставките за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за причинените на
ищцата вреди от ПТП е бил признат от ответника преди завеждане на исковата молба, въз
основа на което същият й е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в немалък
размер.
Досежно възражението, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносните
последици, тъй като е отказала своевременно лечение, се установи, че след инцидента
същата е била прегледана от екип на Бърза помощ и откарана в болница, където й била
направена рентгенография и установено, че има счупване на ръката. Било й предложено да
бъде откарана със специализиран превоз до СПО в гр. Плевен, но тя отказала, като същия
ден се придвижила с личен превоз до гр. Шумен. На следващия ден посетила личния си
лекар, който й препоръчал рентгенография. По твърдения на свид. М.Ч. – ПЕ.а, на
15.01.2024 г. ищцата се консултирала и с ортопед, който я насочил за лечение в лечебно
заведение извън гр. Шумен, тъй като счупването било сложно. Поради това, ищцата се
свързала с лекар от МБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен, където постъпила на 22.01.2024 г..
На 23.01.2024 г. била оперирана и след няколко дни била изписана. Около месец и половина
след операцията, поставената й ортеза била свалена и пострадалата започнала активно
физиотерапевтично лечение. При тези данни, съдът приема за безспорно, че травматичното
увреждане на ищцата е било налице и е констатирано по съответния ред още в деня на
инцидента, поради което не е могло да бъде получено впоследствие. Действително, ищцата
доброволно е отказала да остане за лечение в гр. Плевен и е се е върнала в гр. Шумен, което
12
е отложило приема й в МБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен със седем дни, но от данните по
делото не се установява това е да довело до влошаване на здравословното й състояние или
да я е поставило в риск. Евентуално, забавянето на оперативното й лечение е довело до
удължаване на периода, през който е изпитвала болки с висок интензитет, но то не би могло
да счита за съпричиняване от нейна страна на по-голям вредоносен резултат поради факта,
че липсва сигурност, че ако беше постъпила веднага за лечение в гр. Плевен, пострадалата
би била оперирана на по-ранен етап. Поради горното, съдът счита, че и това възражение на
ответника следва да се отхвърли като неоснователно.
Относно разноските се установи, че в производството ищцата е извършила такива в
размер на 2 830 лева, а ответникът – в размер на 560 лева, от което следва, че, съобразно
изхода от правния спор, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, деловодни разноски в размер на 1 664.70 лева, а ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, деловодни разноски
в размер на 230.59 лева.
Тъй като ищцата е била представлявана в производството от адв. Я. Д. от САК при
условията на чл.38, ал.1 ЗАдв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на същия следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от исковата претенция,
в размер на 3 372 лева с ДДС, което на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде заплатено
от ответника.
Тъй като ответникът е бил представляван от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8
ГПК на процесуалния му представител следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 440 лева, от което ищцата следва да заплати сумата от 181.18
лева, съответна на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „....е“ № 47А, бл. „В“ , ет.3, представлявано от С.Е.Б. и Т.П.М.в
да заплати на М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „.... № 11, ет.1, ап.2, на
основание чл.432 КЗ, сумата от 27 000 лева като обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди – физически и психични болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от претърпяното от нея ПТП на 14.01.2024 г., настъпило на
Автомагистрала „Хемус“, км 83+670, по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, рег. № ...., за който е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите„ по застрахователна полица № BG/...., с период на
застрахователно покритие от 01.04.2023 г. до 01.04.2024 г. и застраховател ответника, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 03.06.2024 г. до окончателното й
плащане, дължима на основание чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
13
за разликата от 27 000 лева до пълния предявен размер от 47 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „....е“ № 47А, бл. „В“, ет.3, представлявано от С.Е.Б. и Т.П.М.в
да заплати на М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „.... № 11, ет.1, ап.2, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, деловодни разноски в производството съобразно уважената част
от иска, в размер на 1 664.70 лева.
ОСЪЖДА „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „....е“ № 47А, бл. „В“, ет.3, представлявано от С.Е.Б. и Т.П.М.в
да заплати на адвокат Я. Д. Д. от САК, ЛН **********, Булстат *********, с адрес: гр.
София, пл. “Позитано“ № 3, ет.2, офис 10, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото на ищцата М. Т. Г., ЕГН
**********, съобразно с уважената част от иска, в размер на 3 372 лева с включен ДДС.
ОСЪЖДА М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „.... № 11, ет.1, ап.2 да
заплати на „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „....е“ № 47А, бл. „В“, ет.3, представлявано от С.Е.Б. и Т.П.М.в,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, деловодни разноски съобразно с отхвърлената част от иска, в
размер на 230.59 лева.
ОСЪЖДА М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „.... № 11, ет.1, ап.2 да
заплати на „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „....е“ № 47А, бл. „В“, ет.3, представлявано от С.Е.Б. и Т.П.М.в,
на основание чл.78, ал.8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част
от иска, в размер на 181.18 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
14