№ 1324
гр. Пловдив, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300502296 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Пловдив,
ЕИК/Булстат *********,с адрес : гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1,
чрез пълномощника по делото главен юрисконсулт К. М., против Решение
№3086/18.06.2025г., постановено по гр. д.№ 7974/2024г. по описа на РС-
Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл.
„Позитано” № 5, сумата от 928,30 лева– главница, представляваща изплатено
обезщетение във връзка с щета № 470423232352304, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
09.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 660
лв.- разноски за производството.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, с искане до въззивния съд за неговата отмяна и
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна с присъждане на
сторените по делото разноски.
В постъпилия писмен отговор въззиваемото Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД,
ЕИК *********, чрез пълномощника си адвокат Е. Т.,оспорва основателността
на въззивната жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционното
1
решение и присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, предявен от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
против Община Пловдив, с който се претендира сумата от 928,30 лева,
представляваща стойността на заплатено застрахователно обезщетение за
възстановяване на вреди, настъпили при пътнотранспортно произшествие,
осъществено на 20.09.2023 г. в гр. Пловдив, на ул.“***“, по отношение на л.а
марка „Тойота Аурис“ с рег. № ***, вследствие преминаването му през
необезопасена пътна шахта , по сключена застраховка „Каско Стандарт“ със
застрахователна полица № 4704231200000031 и срок на покритие от
01.01.2023г. до 31.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че по
отношение увреденото МПС е налице валидно сключена имуществена
застраховка „Каско“, в срока на действие на която, е настъпило
застрахователно събитие. Приел е надлежно възникнало в полза на
застрахователя регресно право, с оглед изплащане на определеното
застрахователно обезщетение. Предвид събраните свидетелски показания и
съдебно-автотехнитеска експертиза е достигнал до извод за наличие на
причинно – следствена връзка между поведението довело до наличната
необезопасена шахта на пътното платно в участъка по ул.“***“ в гр. Пловдив
и настъпилите вреди, като механизмът на ПТП съответства изцяло на
уврежданията по МПС. Ангажирането на гаранционно - обезпечителната
отговорност на жалбоподателя е обосновано с наличието на законово вменено
задължение на Община Пловдив да поддържа пътя в рамките на населеното
място в изправност, съответно да сигнализира неизправностите.Направеното
своевременно възражение за съпричиняване на вредите е прието за
недоказано, при указана доказателствена тежест на ответника да го установи.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно
и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни
норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично
направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания дадени
с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.
2
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя, за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която, са възникнали вреди по
чл. 49 от ЗЗД. Следователно, за да бъде уважен предявеният регресен иск, е
необходимо да се установи наличието на валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
От представената на л. 10 от първоинстанционното дело
застрахователна полица се установява, че за увреденото МПС е налице
валиден договор за имуществено застраховане, с период на покритие от
01.01.2023 г. до 31.12.2023г., по който при ищцовото дружество е образувана
преписка по щета, за настъпили увреждания по застрахования автомобил при
ПТП на дата 20.09.2023 г., когато същият преминава през необезопасена
шахта на пътното платно в участъка на кръстовището на ул. „***“№5, град
Пловдив, в резултат на което са увредени преден ляв калник, ляв праг, предна
лява врата десните джанти на автомобила.
Оспорването от страна на жалбоподателя на съществувалото
застрахователно правоотношение, поради неплащане в срок на трета вноска
по застрахователната полица е преклудирано.
Разпоредбите на чл.131 и чл.133 от ГПК ограничават възможността на
ответника по делото да прави възражения относно основателността на
предявения иск, да сочи доказателства след срока на отговора на исковата
молба, като неговите възражения и доводи, направени с отговора по чл.131 от
ГПК ограничават както първоинстанционния съд да разширява обхвата на
своето произнасяне, така и въззивната инстанция, която е обвързана от същия
този обхват на произнасянето. С изтичането на срока за отговор на исковата
молба се преклудира възможността ответникът да противопостави
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може
да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената
си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. От горното
следва, че въззивният съд не дължи произнасяне по наведените от
жалбоподателя едва с въззивната му жалба възражения за липсата на
застрахователно правоотношение, поради неплащане в срок от застрахования
на трета вноска по застрахователната полица , като преклудирани.
С оглед събраната в първоинстанционното производство
доказателствена съвкупност, настоящата инстанция намира за категорично
установено настъпването на описаното в исковата молба ПТП от 20.09.2023 г.
с участието на процесното МПС, при посочения механизъм, респективно
3
наличието на пряка причинно следствена връзка между ПТП и процесните
увреждания по МПС. За това свидетелстват показанията на свидетеля А.Т.,
служител в сектор Пътна полиция, посетил процесното ПТП и констатирал
вредите по автомобила и наличието на необезопасена и без капак шахта на
пътното платно на ул.“***“ в гр.Пловдив.
Съдът напълно кредитира свидетелските показания , които
кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства, респективно
и с приетото заключение на вещото лице М. по съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от настоящата инстанция,
като компетентно изготвено и обосновано. Експертът е посочило, че от
техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в
съответната степен, при преминаване на автомобила през необезопасена
шахта на пътното платно, при което е последвал удар в предната лява част на
автомобила , зад предното колело от капака на шахтата.
От друга страна по делото липсват твърдения, респективно данни за
наличие на друга възможна причина за увреждане на автомобила или това,
същият да е бил увреден преди преминаването през процесната
необезопасена шахта на пътното платно.
Ето защо неоснователни са оплакванията в жалбата за неизяснена
фактическа обстановка, неустановен механизъм на увреда на процесното
МПС, както и липсата на причинно следствена връзка между процесното ПТП
и посочените увреди по МПС.
На свой ред не е спорно по делото, че ул. „***“ се намира в границите на
гр. Пловдив, с оглед на което именно жалбоподателят е адресат на
задължението, вменено с разпоредбите на чл. 31 от Закон за пътищата и чл.
167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съответната община, като собственик на общинския
път, да го поддържа и ремонтира, както и да обезпечава безопасното
движение, като сигнализира препятствията и ги отстранява. Като юридическо
лице, тази дейност общината осъществява, чрез своите служители или наети
по възлагане трети лица, поради което пътят на реализиране на нейната
отговорност е по реда на чл. 49 от ЗЗД. Касае се за отговорност за чужди
бездействия. Тя е безвиновна по своя характер и от гледна точка на увредения
има обезпечително-гаранционна функция. Налице е връзка на пряка
причинност на настъпилите вреди и поведението на лицата, натоварени от
Община Пловдив с поддръжка на пътя и сигнализиране при негови
неизправности, доколкото действия по обозначаване и обезопасяване на
процесния участък от пътя, към датата на ПТП, не се сочат и установяват от
жалбоподателя.
В процесния случай не се доказа от ответника по делото да е било
налице такова поведение на водача на МПС, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, респективно че вредите са настъпили по
вина на водача на МПС или вследствие на обикновено потребление и
износване на частите или по друг механизъм различен от установения по
делото. Не може да се сподели и възражението на жалбоподателя, че при
полагане на дължимата грижа ищецът е бил в състояние да забележи
4
процесната необезопасена шахта на пътното платно. Няма как да се приеме,
че същата е "предвидимо препятствие". Според легалната дефиниция по § 1, т.
19 от ДР на ППЗДвП "препятствие на пътя" представлява и всяко нарушаване
целостта на пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче,
съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е необходимо и
ответникът да е изпълнил задължението си по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП да
сигнализира посочените препятствия по пътя. В конкретния случай не се
установява в процесният участък да е бил поставен знак "А23" или "Г11",
които да предупреждава за възможни неравности или препятствия на пътя. В
този смисъл липсата на надлежна сигнализация за препятствията по пътя води
до извод, че за водача в конкретната ситуация не е възникнало задължение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване
на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се
разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, като се уважат противопоставените възражения за съпричиняване
на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при неизпълнение
на задълженията му, визирани ЗП и ЗДвП.
От неоспорените по делото писмени доказателства е документално
установено, че на 05.10.2023г. застрахователят е заплатил на сервиза
отстранил вредите по увредения автомобил застрахователно обезщетение в
размер от 928,30 лева, от който момент за ищеца възниква суброгационното
право по чл. 410, ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу
ответника по делото.
Налага се извод, че от събраните в хода на делото доказателства се
установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
регресното право на застрахователя, а предявеният иск се явява установен по
основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло.
До същите фактическите и правни изводи е достигнал и първостепенния
съд, поради което въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3086/18.06.2025г., постановено по гр. д.
№ 7974/2024г. на РС- Пловдив, ХIХ гр.с.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК/Булстат *********, с адрес : гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати на “Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
5
"Позитано"№ 5, сумата от 400 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6