Р E Ш Е Н И Е
№ 14.10.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3074
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Т.Д.С. твърди, че е
потребител на електрическа енергия, на адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Знаменосец“ 23, вх.В, ет.4, ап.55, с клиентски номер **********.
Твърди още, че бил уведомен по
пощата с писмо от ответното дружество, че на 16.12.2016 г. служители на
„Електроразпределение Юг” ЕАД били демонтирали и предали за експертизна
проверка в БИМ електромер с фабричен номер *********, ИТН 2035280 в гр. Стара
Загора, ул. „Знаменосец“ 23, вх.В, ет.4, ап.55 на клиент с клиентски номер
**********. Констатирано било, че електромерът бил манипулиран и отчитал с
грешка - 68,53 %, поради което сметката на ищеца била коригирана за периода от
19.09.2016 г. до 16.12.2016 г. /за 90 дни/, като допълнително начислената сума
била в размер на 377,15 лв., за което
била издадена фактура № **********/29.05.2019 г., която следва да бъде платена
до 10.06.2019 г.
Излага следните
съображения за недължимост на сумата 377,15 лева:
От една страна,
заявява, че живее в жилище блок на четвъртия етаж. Електромерите били поставени
в общо табло, изнесено на стълбищната площадка. Ключ за таблото притежавали
само служителите на ответното дружество и бил лишен от пряк достъп до
електромера отчитащ електроенергията, нямало доказано извършено от него
неправомерно въздействие върху електромера и не бил потребил ел. енергия на
тази стойност.
От друга страна, твърди, че
констативният протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване 337095/16.12.2016 г. не съставлявал основание за коригиране
на сметката на абоната от ответното дружество съгласно изискванията на чл.47 от
ПИКЕЕ. Същият бил частен свидетелстващ документ и не се ползвал с доказателствена
стойност, а само с формална такава относно авторството му. Твърди, че не бил
присъствал на проверката и демонтирането на процесния електромер, нито негов
представител.
Липсвали доказателства по какъв
начин било установено, че ел. енергията, за която била начислена сумата от
377,15 лв. е била реално доставена, липсвали доказателства и по какъв начин
била потребена, тъй като в качеството си на купувач, ищецът дължал заплащане на
продажната цена за реално предоставена и съответно потребена от него ел.енергия.
Не бил установен и периода на неправомерното въздействие върху СТИ.
Твърди още, че извършването на
едностранна промяна от страна на доставчика в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия била лишена и от законово основание - както при
действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на
енергетиката - обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане.
Искането на ищецът до районния съд е да постанови решение, с което да
признае за установено, че Т.Д.С. не
дължат на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, сумата 377,15 лв. с ДДС, начислена по фактура № **********/29.05.2019
г., по партида с клиентски номер № **********, вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за времето
от 90 дни, за периода от 17.09.2016 г. до 16.12.2016 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е
подал отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.
Излага подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи
право на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да извършва едностранна корекция
на сметка за изминал период, както следва:
Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на
сметката на ищеца за изминал период са били извършени след влизане в сила на
новите текстове на ЗЕ /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ/
приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012 г./ и ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г./, даващи основание за това. Правото на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да коригира сметките за ел. енергия за минал период от
време била установена в чл.45, ал.1, във връзка с Раздел IX от приетите на
основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.), които
вече подробно и детайлно уреждали условията „и редът за установяване случаите
на неизмерена неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините
за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия”,
към които препращали и новоприетите ПИКЕЕ, обн. ДВ 35 от 30.04.2019г.
Ответникът твърди, че в случая изцяло били спазени редът и процедурата за
проверка на електромера на ищеца и за едностранна корекция на сметката им,
предвид констатираната манипулация на същия, разписани в ПИКЕЕ от 12.11.2013 г.
Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като предпоставка
за извършването на едностранна корекция наличието на виновно поведение за
манипулирането на електромера, от което и да е лице. Отделно от това, твърди,
че в Общите условия на дружеството бил предвиден изричен ред за уведомяване на
клиентите за извършената корекция, който също бил спазен.
В заключение счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на
крайния снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като
този ред вече е нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ. Цитира съдебна
практика в този смисъл.
Затова моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено
следното:
По делото не е спорно, че ищецът и
ответникът са страни по договор за продажба на електроенергия, като ищецът е
потребител на електрическа енергия, на адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Знаменосец“ 23, вх.В, ет.4, ап.55, с клиентски
номер ********** и
измервателна точка /ИТН/ 2035280.
От представените констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 16.12.2016
г., от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
от 14.01.2019 г., се установява, че монтираният на горепосочения адрес
електромер с номер № ********* е манипулиран, в резултат на което същият отчита по-малко от
консумираната електроенергия. Коригирана е сметката за електроенергия на
потребителя за периода от 17.09.2016 г. до 16.12.2016 г., като е начислена 2608 кВтч ел.енергия
общо на стойност 377,15 лева с ДДС, видно от представените справка за
коригиране на сметка за електроенергия, писмо и данъчна фактура № **********/29.05.2019
г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Чрез предявения иск, с който съдът е
сезиран, ищецът отрича правото на ответника да получи сумата от 377,15 лева за
начислена електрическа енергия за отчетен период от 17.09.2016 г.
до 16.12.2016 г., по данъчна
фактура № **********/29.05.2019 г.,
поради което ответникът следва да докаже съществуването на оспореното право.
В случая безспорно е установено, че
въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа
енергия възлиза на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито събрани
доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на ищеца.
При това положение, спорният по делото
въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа
енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през
изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи и изхода на делото.
С решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по
т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е уеднаквена
противоречивата практиката на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос.
При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че
със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия (какъвто е настоящия
случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само и единствено при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на
новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ
бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Нови ПИКЕЕ, приети на основание горепосочените норми, са издадени на 12.11.2013
г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента
от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в Общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекция. В случая не е спорно, че в Общите условия на договорите на ответника
такъв ред не е предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от
него корекция.
Неоснователно е възражението на ответника
за дължимост на сумата, позовавайки
се на решение № 124 от 18.06.2019г. по
гр.д. № 2991/2018г. на ВКС. От една страна, това съдебно решение няма
задължителна сила на настоящия съдебен
състав. От друга страна, то противоречи
на горепосоченото и цитирано от настоящия съдебен състав съдебно решение
№ 111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., съобразно което се уеднакви
съдебната практика по спорове, аналогични
на настоящия, в цялата страна, като дадените с него разрешения, са възприети
от настоящия съдебен състав, по изложените по – горе съображения.
Ето защо, съдът намира, че гореизложеното
обоснова основателността на предявения иск от ищеца и прави безпредметно
обсъждането на останалите възражения на страните.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за възнаграждение за един адвокат (300 лева) и за заплатена държавна
такса (50 лева) или общо в размер на 350 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, че Т.Д.С., ЕГН **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 377,15 лева за
допълнително начислена електрическа енергия за период от 17.09.2016 г.
до 16.12.2016 г., съгласно
данъчна фактура № **********/29.05.2019 г.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, да
заплати на Т.Д.С., ЕГН **********,***, сумата
в размер на 350 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: