№ 785
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501438 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Столична община срещу решение №
261168 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 5089/2020 г. по описа на Софийски градски съд в
осъдителните части, с които е осъдена да заплати на А. М. обезщетение за
неимуществени вреди от 20000 лева и за имуществени вреди от 6430 лева по исковете с
правно основание чл.49 от ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за липса на основание за ангажиране
отговорността на ответника, който бил изпълнил задължението си да поддържа в
изправно състояние общинските площи като сключил договор с търговско дружество
за тази цел. Оспорва извода за липса на съпричиняване от страна на пострадалата на
вредоносния резултат, без да излага доводи във връзка с това оспорване. Оспорва
фактическата констатация, че ищцата се е спънала в желязната скоба, както и
възприетото относно мястото и времето на падането. Изразява несъгласие с
кредитирането показанията на свидетеля Х.. Прави се искане за отмяна на решението в
осъдителната част.
Ответницата оспорва жалбата в писмено становище.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
допустима.
Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:
А. М. е предявила срещу Столична община искове за заплащане на сумата
25000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на 6430 лева –
обезщетение за имуществени вреди, причинени от увреждане на здравето, станало на
18.11.2019 г. при спъване в необезопасена изкривена метална скоба, монтирана върху
тротоара пред търговски център в гр.София. Твърди, че в резултат на увреждането -
счупване на лявата мишница и увреждане на лъчевия нерв - търпяла значителни болки
и страдания, а възстановяването продължило няколко месеца, като включвало
операция за кръвна репозиция на счупването кости с поставяне на метални плака и
винтове; едномесечно обездвижване на ръката и невъзможност да си служи с нея за 2-3
месеца; нужда от чужда помощ в обслужването; разходи за лечение. Събитието се
отразило негативно на психиката й – станала тревожна и раздразнителна.
Предявените искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ответникът ги оспорва изцяло като счита, че със сключване на договор за
поддръжка на уличното осветление е изпълнил задържението си да осигури безопасна
среда. Въвел е възражение за съпричиняване , което не е обосновал с конкретни
обстоятелства. Оспорил е и размера на иска за ниемуществени вреди като прекомерен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанцонния съд
въз основа на подробен анализ на представените доказателства и настоящата
инстанция я възприема при условията на чл.272 от ГПК.
По въпросите за наличието на основание за ангажиране отговорността на
ответника – наличие на вреда за ищцата, която е в причинна връзка с виновно
противоправно поведение на лица, натоварени от ответника да поддържат в изправност
общинските пътища, неоснователно се спори във въззивната жалба с довод, че
сключването на договор за осветление представлявало изпълнението на всички
задължение на ответната община да поддържа в безопасност конкретния тротоар. Не се
спори, че скобата, в която се е спънала ищцата, е била необезопасена и се е намирала
на общински път в гр.София. Не се спори, че тротоарът, на който е паднала ищцата, е
публична общинска собственост. По силата на чл.11, ал.1 от ЗОбС Столична община
дължи поддържането му в добро и безопасно състояние. Не се спори също така и за
вида и характера на получените от ищцата увреждания и за възстановяването на
2
същата. Съдът намира за неоснователно фактическото оспорване във въззивната жалба,
че не било установено падането на ищцата да е причинено от спъване в метална скоба
на тротоара. Обстоятелството е установено чрез показанията на свидетелката А., която
сочи, че видяла ищцата паднала на тротоара точно до скобата. Падането се е случило в
тъмната част на денонощието; видно от заключението по техническата експертиза
деформираната скоба е метална, без светлоотразително покритие, а най-близкият стълб
на уличното осветление е на повече от 13 метра. При така установената обстановка
съдът намира, че служители при ответната община не са изпълнили задълженията да
осигурят безопасно състояние на тротоара, върху който са монтирани метални скоби с
височина 35-40 см. Категорично самият факт на сключване на договор за улично
осветление не представлява такова изпълнение. Видно от показанията на свидетелката
А., в тъмното те не се виждат. Ето защо е налице основание за ангажиране
отговорността на Столична община.
Възражението за съпричиняване вредоносния резултат от страна на
пострадалата е неконкретизирано и правилно не е разгледано от съда.
Относно оплакването, че неправилно били кредитирани показанията на
свидетелката Х. при обсъждане обема и интензитета на болките, страданията е
неудобствата, преживени от ищцата по причина на увреждането, следва да се посочи,
че съдът е обосновал изводите си на заключението на съдебно-медицинската
експертиза, а не на свидетелските показания, за да приеме сумата 20000 лбева за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съобразил е вида и
тежестта на причиненото на ищцата телесно увреждане; продължителността на
лечебния и възстановителния период – общо 6 месеца възстановителен период,
болнично лечение - 3 дни за операция и фиксация на счупването; интензитета на
търпените от ищцата болки и страдания – непосредствено след травмата първия месец
след операцията и два месеца на раздвижването болките са били с по-голям
интензитет; през останалия период на възстановяване - умерени болки, а след това –
спорадични при промяна на времето и натоварване; възрастта на ищцата към
настъпване на инцидента - 65 години; допълнителните негативни психични
изживявания /освен болките от нараняванията/ – затруднение в самообслужването,
нужда от чужда помощ; последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото
й здравословно състояние – възстановяването не е пълно – намален е обемът на
движения в лявата раменна става; пръстите не могат да извършват захват поради
увредата на лъчевия нерв. Предстои операция за отстраняване на закрепващия
материал, която ще причини болки за още около месец и нужда от нова рехабилитация.
Възможно е при интензивно натоварване и промени във времето ищцата да изпитва
болка, която постепенно ще изчезне. Съобразени са и обществено-икономическите
условия в страната към настъпване на увреждането.
3
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 20 000 лв. е справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, съобразено с действителния им обем.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че търпените от ищцата вреди са
надценени. Ангажираните доказателства установяват търпени болки и страдания по
продължителност и интензитет в приетия от съда размер. Следва да се има предвид, че
обезщетението се определя към момента на настъпване на увреждането и се съобразява
с обществено-икономическите условия и стандарт на живот към този момент.
На обезщетяване подлежат всички действително претърпените болки и
страдания – обезщетението е не за получени травматични увреждания, а за
страданията, които те са причинили. Срещу присъденото обезщетение за
неимуществени вреди не са изложени конкретни оплаквания. В тази част жалбата е
бланкетна.
Предвид съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанцонния съд
в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено. При този изход на
спора пред въззивната инстанция, въззивникът дължи на въззиваемата разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение не е направено.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261168 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 5089/2020 г.
по описа на Софийски градски съд в частта, с която Столична община е осъдена да
заплати на А. М. обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лева и за имуществени
вреди от 6430 лева на основание чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на А. М. разноски за адвокат в размер на
3000 (три хиляди) лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5