О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, …………….
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, 3-ти състав, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.гр.д. № 2455 по описа за 2018г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.
248, ал. 3 от ГПК.
Подадена е частна жалба от Й.Б. Николо, действащ чрез адв.Н.А., против Определение № 381/06.08.2018 г. на ВРС по
гр. д. № 774/2017 г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
изменение на решение № 34/29.03.18 г. по
гр. д. № 774/2017 г. на ВРС в частта за разноските на осн.
чл.
248 ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, като се излага, че е станала причина за
завеждане на иска, а не точно обратното, както е възприето в мотивите на
първоинстанционният съд. Моли да бъде отменено обжалваното определение.
В законовия срок от ответната страна по частната жалба М.И.Д., чрез адв. К.К., е постъпил отговор, с
който счита определението за правилно и моли да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и
правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното определение, които
изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна
жалба следва да се посочи следното:
С решение № 34/29.03.18 г. по гр. д. № 774/2017 г. на ВРС е оставена без
уважение молбата на ищцовата страна за присъждане на
разноски в размер на 658.50 лева на осн. чл.78 ал.2 .
С обжалваното определение ВРС е приел, наличието на предпоставките на чл.
78, ал.2 ГПК, доколкото ответницата е признала и с поведението си не е
станала повод за завеждане на делото.
Разпоредбата на чл.
78, ал.1 ГПК урежда правилото, обуславящо института на отговорността за
разноски в случай на приключване на съдебното производство с акт по съществото
на спора. В същото време законът в чл.
78, ал.2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от отговорност за
разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да признае иска и да
не е дал повод за завеждане на делото. Или съобразявайки тези законови
постановки съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за
отговорността за разноски се явява поведението на ответника.
В настоящият случай безспорно по делото се установява, че ответницата е
направила признание на иска, като възражението на ищеца за липсата на такова
съдът намира за несъстоятелно. На следващо място от данните по делото не може
да се изведе извода, че ответницата е дала повод за завеждане на делото.
Настоящият състав намира, че не се установяват предприети от ответницата
действия, които да са неправомерни, или такива, оспорващи правото на ищеца и
пораждащи правния му интерес да защити същото по съдебен ред. Предвид така
изложеното настоящият състав приема, че се установява наличието на
предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК, поради което и правилно разноските които
е направил ищеца не са му присъдени.
В рамките на дължимата от въззивния съд
проверка, ограничена от посочените в жалбата оплаквания, настоящият състав
прави извода за правилност на постановения съдебен акт, поради което и същият
следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 381/06.08.2018 г. на ВРС постановено по гр. д. № 774/2017 г., на
ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: