№ 1202
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. И.а
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20253110203683 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Д. Р. Г. ЕГН********** подадена чрез адв. П. С., против НП № 25-
0439-000927 от 28.03.2025год. на началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 03
Варна, с което за нарушаване нормата на чл.150 от ЗДП е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл. 177, ал.1 т.2 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради
несправедливост на наложеното административно наказание. На първо място
сочи, че наказващия орган е дал неправилна квалификация на нарушението
като такова по чл. 150 от ЗДП вместо по чл. 150а, ал.1 от ЗДП. На следващо
място сочи, че АНО не бил обсъдил приложението на чл. 28 от ЗАНН. На
следващо място сочи, че НП не съдържало пълна мотивация относно
обстоятелствата на нарушението и на последно място сочи, че наложеното
наказание глоба в размер на 100лв. било несправедливо тежко, като при
определянето му не било отчетено, че въззивникът бил придобил
правоспособност през 2024год., както и имотното му състояние. Моли НП да
бъде отменено изцяло, алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Отправя искане за заплащане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с надлежно
упълномощен защитник в лицето на адв. П. С., който заявява, че поддържа
жалбата и оспорва фактите, а във по съществото на делото, моли НП да бъде
отменено, алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
1
като преповтаря аргументите изложени в жалбата. Отправя искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По
делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява
становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се иска
присъждане на адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на
такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2025год. около 19:24 часа въззивникът управлявал л.а. „Порше
Кайен“ с рег. № В6971ТР по бул. „Цар Освободител“ в посока бул. „Янош
Хунияди“ когато до № 150а, срещу бензиностанция „Лукойл“ бил спрян за
проверка от свидетелите К. К. и М. Р. полицейски служители в ІІІ РУ при ОД
на МВР Варна. В хода на проверката посредством осъществен отдалечен
достъп до системата на Сектор ПП проверяващите установили, че
въззивникът няма издадено свидетелство за управление на МПС. В разговор с
последния той потвърдил, че е изкарал курсовете в ДАИ, но не бил подал
документи в КАТ за издаване на СУМПС. Полицейските служители приели,
че въззивникът управлява МПС-то без да е правоспособен водач и на място св.
К. му съставил АУАН № 4193459, в който посочил, че е нарушил разпоредбата
на чл. 150 от ЗДП. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го
подписал без възражения и получил препис от него.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не постъпили и на
28.08.2025год. началника на сектор в ОДМВР Варна, РУ 03 Варна издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДП на
основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер
на 100лв.
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
(материалите по АНП - в това число АУАН, справка за нарушител, сведение от
Д. Г., Заповед № 365з-373/20.01.2022год. на директора на ОД на МВР Варна,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи,
така и приетото допълнително в хода на съдебното следствие писмо началника
2
на ОО „Автомобилна администрация“ Варна адресирано до Д. Р. Г.)
кредитирани изцяло от съда като достоверни и непротиворечиви, така и
гласни (показанията на свидетелите К. и Р.). Последните пресъздават
възприятията си за случая с необходимата конкретика. Показанията на
разпитаните свидетели са непротиворечиви, логични, кореспондират по между
си и с писмените доказателства и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията от
обективна и субективна страна, посочени са дата и място на извършване на
нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените
законови норми. Допуснати съществени нарушения на процес. правила
свързани с описание на нарушението съдът не констатира и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока.
Действително в НП липсват мотиви, становище досежно приложението
на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Горното обаче не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила тъй като по никакъв начин не води до
нарушаване правото на защита на въззивника. Последното, не е спорно в
съдебната практика, се реализира срещу фактите, а приложението или не на
чл. 28 от ЗАНН е правен въпрос.
След извършена съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че предявеното
срещу въззивника обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин,
като изводите на наказващия орган са формирани на база на законосъобразен
и точен анализ на материалите по АНП.
С НП въззивникът е бил санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.2 от
ЗДП. Посочената разпоредба предвижда санкция за този който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
В конкретния случай бланкетния състав на разпоредбата е запълнен от
нормата на чл. 150 от ЗДП съгласно която всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
3
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното
средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен
начин, че въззивникът Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По делото не е спорно, а и по категоричен начин от показанията на
свидетелите К. и Р. се установява, че на 03.08.2025год. въззивникът е
управлявал МПС когато е бил спрян за проверка. Безспорно от показанията на
същите свидетели, а и от приложената към преписката справка за нарушител
се установява, че въззивникът не е разполагал със СУМПС, такова изобщо не
му е било издадено.
Спорен е въпроса дали при тези безспорно установени факти към
посочената в АУАН и НП дата въззивникът е бил правоспособен водач на
МПС съответно дали правилно фактите са отнесени към хипотезата на чл. 150
от ЗДП.
Според защитата в случая относимата нарушена норма била тази на чл.
150а от ЗДП. Това становище не се споделя от съда по следните съображения:
Съгласно посочената норма За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
За да бъде нарушена цитираната норма, в хипотезата посочена от
защитата – не притежава СУМПС валидно за категорията към която спада
управляваното МПС следва деецът поначало да притежава СУМПС, да има
издадено такова, но да управлява МПС което не е от категорията за които
притежава СУМПС. Например притежава СУМПС за кат. В, но управлява
МПС от кат. С.
Настоящият случай не е такъв. Въззивникът не притежава и некога не
му е била издавано СУМПС. Съгласно теорията и константната съдебна
практика, в това число и такава със задължителен характер правоспособността
се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от
теоритични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на
едно лице да упражнява определено занятие, професия или дейност.
4
Конкретно правоспособността за управление на МПС се удостоверява със
СУМПС, издадено по реда на специалния закон ЗБЛД, като
правоспособността се счита за придобита от момента на издаване на СУМПС.
По аргумент за противното – ако едно лице не притежава СУМПС то е
неправоспособен водач по смисъла на чл. 150 от ЗДП. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че полагането успешно на теоритичен и практически изпит
за придобиване на правоспособност на МПС е само част от законово
уредените изисквания за придобиване на правоспособност. Според ЗДП за да
придобие правоспособност лицето освен, че трябва успешно да е положило
посочените по-горе изпити, следва да е завършило Х-ти клас и да е
психически здраво. Едва при наличието и на трите компонента
правоспособността е налице и се издава СУМПС.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че
въззивникът е издържал изпити по теория и практика пред ИА „АА“ още през
2024год. – на 23.04.2024год. като до момента на издаване на НП СУМПС не
му е издадено. Какви са причините за това не е ясно, но това е и без всякакво
значение. Както бе посочено по-горе в мотивите след като СУМПС изобщо не
е било издадено то въззивникът е неправоспособен водач на МПС.
Доколкото в случая не са налице каквито и да било доказателства
сочещи на извод, че извършеното нарушение се отличава от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност респ.
липсата на такава съдът (както очевидно и АНО) счете, че в случая нормата на
чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив нарушението е
типично, а и очевидно от приложената справка за нарушител не е и първото
такова нарушение за въззивника.
Досежно размера на наложеното на въззивника наказание съдът счете,
че той е бил определен при неоправдана снизходителстност от страна на АНО.
В случая АНО е наложил на въззивника наказание в размер на минималния
предвиден в закона действащ към датата на нарушението – 100лв., при липса
на каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства и наличие на
отегчаващи такива – множество предходни санкции за нарушения по ЗДП
включително и за същото нарушение – общо 21 санкции за същото
нарушение, повечето налагани в максималния размер от 300лв.
В контекста на изложеното очевидно възражението на въззивника за
прекомерност на санкцията няма как да бъде споделено. Доколкото санкцията
е наложена в минималния размер неоснователно се явява и възражението за
това, че тя не била съобразена с доходите на последния. Няма как обаче да не
бъде отбелязано, че дори и въззивникът да не разполага с доходи той пак би
понесъл санкция. Безспорно наказанието глоба рефлектира върху финансовата
сфера на нарушителя, но неговите доходи не са определящи за размера на
наказанието. Противното би означавало на лице без доходи изобщо да не бъде
налагана санкция глоба или да бъде налагана санкция в минимален размер при
наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, което не е нито целта,
5
нито в духа на закона. Отделен е въпроса, че в случая въззивника не е
ангажирал доказателства за имотното си състояние, което впрочем не включва
единствено и само доходи от трудови правоотношения.
Като съобрази всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП
е правилно и законосъобразно издадено, същото не страда от пороци, които го
правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника
така и от въззиваемата страна.
При този изход на делото искането на въззивника, макар и своевременно
направено, се явява неоснователно В този случай разноски не му се дължат.
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното искане от страна
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН такова следва да
бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 130лв. до 190лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга
това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в
наредбата, а именно - 130лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0439-000927 от
28.08.2025год. на Началник сектор в ОДМВР Варна, РУ 03 Варна, с което на Д.
Р. Г. ЕГН **********, с пост. адрес гр. Костенец, ***, на основание чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер
на 100лв.
ОСЪЖДА Д. Р. Г. ЕГН **********, с пост. адрес гр. Костенец, *** да
заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
130лв.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7