Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 03.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесет година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 871 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, чл.415 ГПК, вр.чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ”А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш” №10, чрез пълномощника му адв.В.Г.от САК, със съд. адрес:***, против А. И.Н. с ЕГН: ********** ***.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415
от ГПК, вр. чл. 422 ГПК - за признаване за установено в отношенията между ищец
и ответника, че ответникът дължи на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ,, ЕАД сума в размер на общо 1283.08лв. - главница,
представляваща сбор от: 149,71лв. -потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги и 1133,37лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора, и 39.76 лева – мораторна лихва, за която е
издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 51/2018г. по описа на ВлРС.
С молба от 12.07.2018 г. е
направен частичен отказ от иска и
производството по делото е прекратено
частично с определение на съда от 24.07.18г.
в частта по отношение на иска за установяване наличие
на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 39.76 лева, което задължение е установено в издадена
Заповед № 62/05.01.2018г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 51/2018г. по описа
на ВлРС и заповедта в тази част в частта
е обезсилена.
Ищецът
твърди, че между
него- „А1 България” ЕАД - гр. София и длъжника -А.И.Н. с ЕГН: **********
е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер
М4342349 от дата 17.12.2014 г., с ID на клиента ********* с който на длъжника са предоставяни
услуги за мобилен номер ********** по избран тарифен план Мтел трансфер М по
силата на изрично подписано Приложение 1, за срок от 24 месеца неразделна част
от договора. Предмет на договора, както било посочено в т. 3.1. от договора,
е предоставянето на електрони съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи. На абоната били предоставяни
далекосъобщителни услуги и за още един мобилен номер ********** по избран
тарифен план Мтел мобилен интернет L по силата на изрично подписано Приложение 1/17.12.2014г., за срок от 24 месеца
неразделна част от договора. Между кредитора „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********-
гр. София и длъжника А.И.Н. с ЕГН: ********** съществувал и валидно е действал
Договор с индивидуален потребителски номер М4359698 от дата 26.12.2014г., с ИД
на клиента ********* с който на длъжника са предоставяни услуги за цифрова
телевизия през сателитна технология, по силата на изрично подписано Приложение
/26.12.2014 г , за срок от 24 месеца неразделна част от договора. Уточнява
се, че номерата М4359698 и М4342349 са
индивидуални клиентски номера, с които абонатът фигурира в системата на
Оператора и представляват уникална комбинация от цифри, като услугите, които
ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях
се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски
номер може да се предоставят множество услуги. В този смисъл под един клиентски
номер се завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани
с номера на клиента или под ГО на клиента, който е другият индивидуализиращ
признак на абоната, с който се въвежда в системата на Оператора. ГО или клиентски
номер на клиента в настоящия случай бил *********. В конкретният случай длъжникът
бил въведен в системата на Мобилтел с индивидуален номер М4359698 и М4342349 и с „клиентски номер ********* по които са издавани
фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтичала
претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които е издадена Заповедта
за изпълнение срещу длъжника.
Предмет на така предявения иск била сумата в размер на 1322.84 лв., от които 1283.08 лв. - главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услиги и неустойка по
договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 39.76 лв. Сумата
в размер на 1283.08 лв.–
представлявала незаплатена
далекосъобщителна услуга и неустойка за предсрочно прекратяване на договори
М4342349 от дата 17.12.14г. и М4359698 от дата 26.12.2014г., която била
формирана по следния начин: 149.71 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга;
дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги и 1133.37 лв. - неустойка
предсрочно прекратяване на договор/и за далекосъобщителни услуги, а именно:
По договор номер М4342349 от дата
17.12.2015г., издадени следните фактури:
- фактура №*********/12.01.2015г. с падеж на плащане
27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г. за ползвани
далекосъобщителни услуги за сумата от 40лв.
- фактура №*********/12.02.2015г. с падеж на плащане
27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г. за ползвани
далекосъобщителни услуги за сумата от 70,63лв.
- фактура №*********/12.03.2015г. с падеж на плащане
27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.15г. за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата
от 1,67лв.
- фактура №*********/17.06.2015г. с падеж на плащане
17.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015 г. до 08.06.15г. с начислена
неустойка от 352,75лв.
- фактура №*********/17.06.2015г. с падеж на плащане
17.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015 г. до 08.06.2015 г. с начислена
неустойка от 465,50лв.
По договор номер М4359698 от дата 26.12.2014 г., по който
били издадени следните фактури:
- фактура №*********/28.07.2015г. с падеж на плащане
12.08.2015 г., за отчетен период от 23.06.2015 г. до 22.07.15г., за ползвани
далекосъобщителни услуги за сумата от 22,61лв.
- фактура №*********/26.08.2015г. с падеж на плащане
10.09.2015 г., за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г., за ползвани
далекосъобщителни услуги за сумата от 14,80лв.;
-
фактура №*********/05.01.2016г. с падеж на плащане
05.01.2016 г., за отчетен период от 23.11.2015 г. до 22.12.2015г. с начислена
неустойка от 324,12лв.
Настоява
се на това, че съгласно Общите условя на Оператора незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Мобилтел /чл. 54 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на А.Н. За самото прекратяване на договора законът не
изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените
му мобилни услуги. От друга страна, неустойката е начислена при едностранното
прекратяване на договора от изправната страна, поради забава на плащането от
страна на абоната продължила повече от 124 дни, съгласно ОУ на „Мобилтел “ ЕАД.Договорът
на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел,
в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена.” За самото прекратяване на договора законът
не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало
по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Доколкото ответницата не била заплатила
издадени й фактури по договор М4342349 от дата 17.12.2014г в продължение на 124
дни- а именно - по фактура №*********/12.01.2015
г., с падеж на плащане 27.01.2015 г. сумата от 40 лв.; по фактура № *********/12.02.2015
г., с падеж на плащане 27.02.2015 г., сумата от 70.63 лв. и по фактура № *********/12.03.2015
г., с падеж на плащане 27.03.2015 г., сумата от 1.67 лв.; то това е дало право на Оператора да се
възползва от правото му по т. 54.12 от Общите условия и на 17.06.2015 г.,
едностранно прекратил договора на длъжника и начисли неустойка за двата ползвани
мобилни номера. Доколкото ответницата не заплатила издадени й фактури по
договор М4359698 от дата 26.12.2014г в продължение на 124 дни- а именно: по фактура
№*********/28.07.2015 г., с падеж на
плащане 12.08.2015 г., сумата от 22.61 лв.; по фактура № *********/26.08.2015
г., с падеж на плащане 10.09.2015 г., сумата от 14.8 лв., то това е дало право
на Оператора да се възползва от правото му по т. 54.12 от Общите условия и на
05.01.2016 г., едностранно е прекратил договора на длъжника и е начисли неустойка
за двата ползвани мобилни номера.
Така
начислените неустойки били начислени за предсрочното прекратяване на Договор за
далекосъобщителна услуга с индивидуален потребителски номера М4342349 от дата
17.12.2014г и М4342349 от дата 17.12.2014г и по-конкретно по силата на и на
подписаните Приложения неразделна част от договора, съгласно Отговорност от Приложенията подписано към
договор „ В случай, че абонатът наругай задълженията си , произтичащи от
това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на услугите в това приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или на всички услуги и/или да получи неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без отстъпки/, дължими
от дата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване…“
Въз основа на така очертаната обстановка, с оглед оттегля
не на иска за лихви от 39.76 лева, се иска за признаване за установено в
отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищеца
„А1 БЪЛГАРИЯ,, ЕАД сума в размер
на общо 1283.08лв. - главница, представляваща сбор от: 149,71лв. -потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и 1133,37лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, за заплащане на които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 51/2018г. по описа на ВлРС. Претендира и разноски направени в
настоящото исково производство за
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника,
поради което и му е указано, че в случай
че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се
гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и
да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, с писмено-становище молба,
подържа иска и иска уважаване на същия, по съображения изложени в нея. В същата молба е направено и
искане за постановяване на неприсъствено решени, при наличие на предпоставки за
това.
В о.с.з. ответника не се явява и не изпраща
представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба и молба
уточнение, и доказателствата към тях, са връчени на ответника на 13.03.2019г. по реда на чл.46, ал.1 от ГПК с указания да подаде писмен отговор в
месечния срок, като са му разяснени и
последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 51/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 62/05.01.2018г.,
се установява да е разпоредено А.И.Н. с ЕГН **********
***, да заплати на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК ********* - гр.София, следните суми: сумата от 149.71 лева - главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4342349 от 17.12.2014г.,
съгласно фактури №********* с падеж на плащане 27.01.2015 г., №********* с падеж на плащане 27.02.2015 г., №********* с падеж на плащане 27.03.2015
г., и по договор номер М4359698 от
26.12.2014 г., съгласно фактури
№********* с падеж на плащане 12.08.2015г. и фактура №********* с падеж на плащане 10.09.2015 г.,
за отчетен период от 23.07.2015 г. до 22.08.2015 г.; както
и сумата от 1133.37 лева -
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4342349 от 17.12.2014
г., съгласно фактура №********* и фактура
№*********; и договор М4359698 от
26.12.2014 г., съгласно фактура №*********, както и сумата 31.18 лева -
мораторна лихва за периода от 28.03.2015г. до 18.12.2017г., и сумата 8.58 лева-
мораторна лихва за периода от 11.09.2015г. до 18.12.2017г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 04.01.2018г. до изплащане на вземането, както и разходи по делото в размер на 26.46 лева -държавна такса и 193.56 лева -
адвокатско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 51/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника А.И.Н. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и
на осн. чл.415, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя
възможността да предяви иск за вземането си
по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 51/2018г. на
ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 18.05.2018г., а
настоящият установителен иск е предявен на 20.06.2018г. /подаден по пощата с пощенско
клеймо от 18.06.18г./. Изложеното сочи, че
установителният иск е допустим.
От представените в тази
насока писмени доказателства – 2 бр. Договор № *********/17.12.2014г., с
приложение №1 към всеки от тях се установява, че между „Мобилтел“ЕАД, като
продавач и А.И.Н. като купувач, са били
сключени договори, с който на А.И.Н. са
предоставени мобилни услуги по избран
тарифен план Мтел трансфер М и по тарифен Мтел мобилен интернет L за два
телефона, съответно с №********** и №
**********, изрично посочени в приложенията №1, неразделна част от договора, за
срок от 24 месеца, и въз основа на който договор за нея е възникнало задължение
за заплащане на сумите въз основа на издадени месечни фактури на нейно име като
абонат. Такива са издадени 3 бр. от дружеството, както
следва: фактура №*********/12.01.2015г.
за сумата от 40лв. ; фактура №*********/12.02.2015г. за сумата от 70,63лв. и фактура
№*********/12.03.2015г. за сумата от 1,67лв.
От Договор № *********/26.12.2014г.,
с приложение №1 към него се установява, че между „Мобилтел“ЕАД, като продавач и А.И.Н. като купувач, е бил сключен договор, с който на А.И.Н. е предоставена услугата цифрова телевизия през сателитна
технология по силата на изрично подписано приложение от 26.12.14г., неразделна
част от договора, за срок от 24 месеца, и въз основа на който договор за нея е
възникнало задължение за заплащане на сумите въз основа на издадени месечни
фактури на нейно име като абонат. Такива са издадени 2 бр. от дружеството,
както следва: -фактура №*********/28.07.2015г. за сумата от 22,61лв. и фактура
№*********/26.08.2015г. за сумата от 14,80лв.
Общия размер на начислените задължения
за предоставени далекосъобщителни услуги по тези 5 бр. фактури, представени по
делото, е 149,71лв.
Така за предоставените на ответника услуги
по горните 5бр. фактури е възникнало задължение за заплащане на сумата от общо 149.71 лв. – представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги. По тези договори с оглед незаплащане
на дължимите суми за предоставени услуги ответника е издал и 3 бр. фактури за
неустойка предсрочно прекратяване
на трите договора за далекосъобщителна услуга, а именно: фактура №********* от 17.06.2015г.
с начислена неустойка от 352,75лв.; фактура №*********/17.06.2015г. с начислена
неустойка от 465,50лв. и фактура №*********/05.01.2016г. с начислена неустойка
от 324,12лв. Общия размер на начислените неустойки по тези фактури,
представени по делото, е 1142.37лв.
Ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства, с които да оспори така изложеното, поради което
следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение,
произтичащо от посочените договори.
Както вече бе посочено
по-горе, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е
вероятно основателен.
Горните констатации
налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим,
но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на
предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива
са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява
наличие на задължение на ответника А.И.Н. към ищеца за заплащане
на следните суми: 149.71 лева - главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга;
дължима по Договори за далекосъобщителни
услуги от дата 17.12.14г. и
26.12.2014г., както и
сумата от 1133.37 лева - представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, за които суми е издадена Заповед № 62/05.01.2018г. по
ч.гр.д.№51/2018г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от адвокат и представил доказателства за
направени такива в размер на 123.54 лева държавна такса и 180лв. за адвокатско
възнаграждение. При което и общия размер на направените от ищеца разноски в
настоящото производство е 303.54 лв., която и сума ще се осъди ответника да му
заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 51/2018г. на ВлРС на
ищеца са присъдени разноски в размер на общо 220.02 лв., то съобразно уважената
част от иска останала за разглеждане при претендирана първоначално сума от
1322,84лв., на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 213.41 лева по съразмерност, която сума
ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш” №10,
ЧЕ А.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, му ДЪЛЖИ следните суми: 149.71 лева /сто
четиридесет и девет лева и седемдесет и
една стотинки/- главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по Договори за далекосъобщителни услуги с от дата 17.12.14г. и 26.12.2014г.,
както и сумата от 1133.37 лева/ хиляда сто тридесет и три лева и тридесет и
седем стотинки/- представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, които суми
е разпоредено А.И.Н. да заплати със Заповед № 62/05.01.2018г. по ч.гр.д.№51/2018г.
по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА А.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш” №10, Сумата от 213.41 лева
/ двеста
и тринадесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство, както и Сумата от 303.54 лева /
триста и три лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
разноски направени в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението,
съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)