№ 25330
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20221110109266 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „А..“ ЕАД, с която срещу А. И. Н. по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване
съществуване вземанията, за които по ч.гр.д. № 56926/2021 г. по описа на СРС, 142
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК. В условията на евентуалност са предявени и осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД с идентичен предмет.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит с №
PLUS-16737999, сключен на 01.02.2019 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А,
като по силата на същия кредиторът е предоставил на длъжника заемна сума в размер
на 10000 лева, която последният е усвоил. Сочи, че била уговорена застрахователна
премия в размер на 3360 лева. Поддържа, че задълженията по кредита следвало да
бъдат погасени чрез плащане на 60 равни месечни вноски в размер от по 423,80 лева
всяка, с падеж на първата погасителна вноска – 05.03.2019 г. и с падеж на последната
погасителна вноска – 05.02.2024 г. В размера на погасителната вноска се включвали
освен главницата, така и надбавка, покриваща сторените от кредитодателя разноски по
подготовка и обслужване на кредита, и добавка, съставляваща печалба на кредитора.
Посочва, че длъжникът не е погасил дължимите суми по договора, поради което била
обявена уговорената в чл. 5 от последния предсрочна изискуемост, за което ищцовото
дружество уведомява длъжника посредством сезиращата съда искова молба, като счита
същата за настъпила на 21.02.2022 г. Начислено е било и обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договора. С договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1
към него от 10.08.2020 г. вземанията са били прехвърлени на ищеца, като до ответника
са били изпратени уведомителни писма за прехвърлянето на постоянния в договора
адрес, като към исковата молба е приложено и нарочно уведомително писмо.
Поддържа, че ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията
с връчване на препис от исковата молба. Представя документи, които иска да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Заявява искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза с формулирани в исковата молба задачи.
Ответникът оспорва исковете с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Не
оспорва извършената цесия. Релевира възражение за нищожност на договора за кредит
на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, в която връзка излага подробни съображения от правна страна.
Оспорва дължимостта на застрахователната премия. Моли за отхвърляне на исковете.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
На основание чл. 153 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение,
възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит № PLUS-
16737999 от 01.02.2019 г.; предаването на сумата на по него на ответника; уговореният
начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за
връщане на заема; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата
/включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост
и/или предсрочна изискуемост/; наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), като установи вземанията си и по
размер, както и размера на обезщетението за забава за процесния период; както и
прехвърляне на вземанията към длъжника в полза на ищеца по силата на договор за
цесия и уведомяване на ответника за извършената цесия.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга чрез плащане.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба като безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване следва да се обяви обстоятелството, че по силата на
договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 към него от 10.08.2020 г.
вземанията по процесния договор за кредит № PLUS-16737999 от 01.02.2019 г. са били
прехвърлени в полза на „А..та” АД.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът следва да укаже на страните, че
2
следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат
процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона,
поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за
наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.
Следва да се приемат представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи
справка за заплатените от кредитополучателя по процесния договор суми не следва да
бъде уважено. Разпоредбата на чл. 190 ГПК няма за цел създаване на нарочни за целите
на процеса частни писмени документи /справки/. Същевременно фактите, чието
установяване се цели с това искане, подлежат на изследване от вещотото лице по
ССчЕ.
Съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне
изслушването на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-
късно в първото открито съдебно заседание.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в
отношенията между страните обстоятелството, че по силата на договор за цесия от
19.08.2019 г. и Приложение № 1 към него от 10.08.2020 г. вземанията по процесния
договор за кредит № PLUS-16737999 от 01.02.2019 г. са били прехвърлени в полза на
„А..та” АД.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания
поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне
на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на
неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба писмени документи.
ДОПУСКА изготвянето на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба и в
мотивната част на определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.. А.. Д.., като вещото лице да се призове след
3
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 350 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2024 г.
от 13:10 часа, за когато да се призоват страните, като ответникът се призове на
посочения в отговора на исковата молба адрес.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4