№ 27
гр. ***, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100484 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация -
***“ ООД, ЕИК *********, против срещу ЮЛ. Б. Б. ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че „Водоснабдяване и канализация - ***'’ ООД, в
качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е предоставял В и К услуги на ЮЛ. Б. Б. за
имот на адрес: с. ***, община ***, която в качеството си на потребител ги е получавала и
ползвала на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с
абонатен номер *******, чийто титуляр бил ответникът.
Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил направил.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране,
след изтичане на който срок, той изпадал в забава.
На 16.12.2020 г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б., въз основа на което било образувано ч.г.д. №
1279/2020 г. на PC - ***. На 18.12.2020 г. съдът издал заповед № 701 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на Б. да заплати на кредитора /сега
ищец/ сумата от 398.84 лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 03.08.2018 г. до 01.12.2020 г.; сумата от 42.45 лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 04.10.2018 г. до 13.12.2020 г.; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.12.2020 г.
до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
1
На 07.04.2021 г. заявителят /сега ищец/ бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираната сума за главница за абонатен номер *******, представлявала цена на
реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в с. ***, община ***, област *** чрез
използването на електронен карнет /таблет/. Към настоящия момент ответникът не бил
оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания
срок по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ЮЛ. Б. Б., в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат
по партида с абонатен номер *******, дължи на „Водоснабдяване и канализация - ***" ООД
сума в общ размер на 398.84 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 03.08.2018 г. до 01.12.2020 г. на адрес с. ***,
общ.***; сума в общ размер на 42.45 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава
върху тези главници за периода от 04.10.2018 г. до 13.12.2020 г.; както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.12.2020 г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед № 701 от 18.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.г.д. № 1279/2020 г. на PC- ***.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
С влязло в сила протоколно определение от 27.01.2022 г. производството по делото е
прекратено само следните части: по исковите претенции за главници в общ размер на 245.51
лева, дължими за периода от 03.08.2018 г. до 04.09.2019 г., както и по акцесорната
претенция за лихви в общ размер на 34.70 лева, дължими за периода от 04.10.2018 г. до
13.12.2020 г., на основание чл. 232 от ГПК.
С оглед на това делото е останало висящо по отношение на исковите претенции само в
следните части, а именно:
- за главници в общ размер на 153.33 лева, дължими за периода от 04.09.2019 г. до
01.12.2020 г.;
- за обезщетение за забава в общ размер на 7.75 лева, дължими за периода от 07.11.2019
г. до 13.12.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения от съда особен
представител на ответника, в който изразява становище за допустимост на иска.
Посочва, че е провел разговор с кмета на с. *** и съседи на ответника, от които
установил, че Б. е отишла да работи в Германия, защото имала задължения по кредити и
други сметки. Имала намерение да работи известно време и след това да се върне, за да ги
изплати, включително и процесното задължение. Имала затруднения, защото тук в България
не е намерила работа.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за уважаване
на исковете в поддържаните им части и за съответните периоди. Претендира разноски.
Представя списък на разноските. Особеният представител на ответника заявява, че приема
частичното оттегляне на исковете и не оспорва остатъка като размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.г.д. № 1279/2020 г. по описа на РС – ***, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, поправена с
определение № 332/12.05.2021 г. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а
2
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК. В поддържаните им части същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
Дружеството – ищец следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника/потребител, че е
предоставял на последния ВиК услуги за имот на адрес: с. ***, община ***, а ответникът в
качеството си на потребител ги е получавал и ползвал на същия адрес през процесния
период; че ползваните ВиК услуги на този адрес са се отчитали по партида с абонатен номер
******* и с титуляр - ответникът, т.е. да установи вземанията си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, изправността си – изпълнение от страна на
ищеца на задължението за доставка на посочената ВиК услуга за процесния период в
твърдяното количество за обект, находящ се с. ***, община ***, както и че през този период
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ и общите условия.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а при доказване на горното
от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията си.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни
по следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал. 1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на с. ***. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са
уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители на В и К услуги
са собствениците и притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точка 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, притежатели на вещно право на строеж, носители на ограничено вещно право
на ползване, предприятия, ползващи вода за технологични нужди или подаващи непитейна
вода след обработката ѝ, субекти по чл. 2 от ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.
3
2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ***.
В случая ответникът Б. е собственик на процесния имот, което се потвърждава и от
справката от СВ – ***. Ето защо, същата има качеството „потребител”, поради което
възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвала
в имота си. Още повече, че след предявяване на исковата молба, са извършени частични
доброволни плащания от ответника, видно от справка за облога и плащанията на частен
абонат от 04.09.2018 г. до 27.01.2022 г., което е индиция за извънсъдебно признание.
Съгласно чл. 32 на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Чл. 4, т. 7 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия на “Водоснабдяване и
канализация - ***” ООД също изискват отчитането на индивидуалните водомери да
става в присъствието на потребителя или негов представител.
По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че за процесния
период са вписвани показания от монтираното СТИ, срещу част от които има подписи, а за
останалата част отчитането е извършено чрез електронен карнет. Последното се установява
от представените справки за недобора на частен абонат, в които е отразено, че водата се
отчита: „К няма П няма”, както и от представения опис на отчети на процесния абонат от
таблет, модул, самоотчет към 25.01.2022 г. Според отразеното в описа на отчети същите са
били реални, неотчетени и служебни.
Представен е и констативен - двустранен протокол № ********** от 08.05.2020 г. за
подмяна на индивидуален водомер, подписан от представител на оператора и абоната –
Ю.Б., от който се установява, че отразените в него показания на подменения водомер е 911,
съответстващи напълно на показанията към същата дата, вписани в карнета, на данните в
справките за недобора и на тези в справката са облога и плащанията на частен абонат. След
подмяната на стария водомер с нов с отбелязани в протокола показания за последния: 0, е
започнало отчитане на потреблението именно от показания – 0, според данните от
представените справки.
Така приетите по делото писмени доказателства не са оспорени от особения
представител на ответника, както и не се твърди и не се установява в срока по чл. 40, ал. 2
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ответникът да е
оспорила с писмено възражение пред оператора претендираните от последния вземания.
Нещо повече, особеният представител не е оспорил вземанията на ищеца нито по
основание, нито по размер, включително и техния остатък след частичното оттегляне на
исковите претенции поради извършени от ответника плащания след подаване на исковата
молба.
Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност
и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се
установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги и е ползвала имота за процесния
период, както и предоставената вода. В производството са ангажирани достатъчно ясни и
категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси.
Относно размера е ангажирано писмено доказателство – справка за недобора на частен
абонат до 13.12.2020 г., според която след извършените плащания от ответника, остатъкът
от незаплатени главници е в общ размер на 153.33 лева за периода от 04.09.2019 г. до
4
01.12.2020 г., а остатъкът от незаплатено обезщетение за забава е в общ размер на 7.75 лева,
претендирано за периода от 07.11.2019 г. до 13.12.2020 г.
За процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с
претендираните в настоящото производство суми от ищеца.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30 - дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 44 от ОУ се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора. Ищецът признава и доказва извършено от ответника частично плащане, поради
което е дължимо и претендираното обезщетение за забава върху остатъка от незаплатените
главници, за исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени. Основателно е и искането за установяване на
дължимост на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80
ГПК /л. 89/ и доказателства за сторени такива в размер на: 50 лева – платена ДТ; 300 лева –
възнаграждение за особения представител, като се претендира и юрк. възнаграждение в
размер на 100 лева, съгласно заявеното в с.з. Следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство /25 лева – ДТ и 50 лева - юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело
следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева
за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид претендирания размер и
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат общо 450 лева, а за заповедното производство
– 75 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЮЛ. Б. Б. ЕГН
**********, с адрес: с. ***, община ***, област *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация - ***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„Прилеп” № 33 следните суми: 153.33 лева, представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 04.09.2019 г. до 01.12.2020 г. за обект, находящ се в
с. ***, община ***, област ***; 7.75 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава
върху тези главници, за периода от 07.11.2019 г. до 13.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците от постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 16.12.2020 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 701/18.12.2020 г., поправена с определение №
332/12.05.2021 г., по ч.г.д. № 1279/2020 г. по описа на РС - ***.
ОСЪЖДА ЮЛ. Б. Б. ЕГН **********, с адрес: с. ***, община ***, област *** да плати
5
на „Водоснабдяване и канализация - ***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „Прилеп” № 33, сумите от: общо 450 лева /четиристотин и петдесет
лева/ - разноски в настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство по ч.г.д. № 1279/2020 г. по описа на РС - ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6