№ 2253
гр. София, 14.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110216624 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-2200619/30.11.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на М.Г.”
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено
административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда, изразяващо се в това, че на 06.10.2022 г., в гр. София, в качеството му
на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения отношенията
при предоставянето на работната сила, като не е сключил трудов договор в
писмена форма преди постъпване на работа с лицето К..
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице М.Г.” ЕООД, в която са релевирани доводи за
неговата незаконосъобразност. На първо място е изложено, че описаната в
НП фактическа обстановка не е доказана от събраните по делото
доказателства. Твърди се и че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното
1
НП като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният предствител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в
същата съображения. В допълнение е посочено, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства е доказано, че не са били налице трудови
правоотношения между К.М. и М.Г.“ ЕООД, поради което и дружеството не е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли за потвърждаване на атакуваното НП. В представени
писмени бележки са изложени съображения, че нарушението е доказано по
несъмнен начин. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговото изменение в санкционната му част.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 06.10.2022 г., около 11.00 часа, служители на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект: цех за производство на картони и печатница,
находящ се в гр. София, /адрес/, стопанисван от М.Г.“ ЕООД. След като се
легитимирали, служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ предоставили на заварените в обекта лица декларации по чл. 402, ал.
1, т. 3 КТ. Едно от заварените в обекта лица била св. К., която в момента на
проверката сгъвала хартиени опаковки. В собственоръчно попълнена
декларация К. отразила, че работи за М.Г.“ ЕООД от 06.10.2022 г. като „сгъва
опаковки“ с работно време от 10.00 до 18.00 часа, като няма сключен трудов
или граждански договор с дружеството.
2
При извършената впоследствие документална проверка на попълнената на
място в обекта декларация с данните от справките от НОИ и НАП за
сключените трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, било
установено, че спрямо К. нямало сключен трудов договор в писмена форма с
М.Г.“ ЕООД към датата на проверката 06.10.2022 г. По време на извършената
документална проверка бил представен граждански договор № 1 от
06.10.2022 г., сключен между М.Г.“ ЕООД и К., по силата на който
последната следвало да извърши безвъзмездна помощ за сглобяване на
опаковки в рамките на един работен ден от 10.00 до 18.00 часа, като при
евентуално разбирателство между страните, М.Г.“ ЕООД следвало да наеме
М. в бъдеще на постоянен трудов договор.
За констатираното нарушение св. К. съставила АУАН № 23-
2200619/24.10.2022 г. срещу М.Г.“ ЕООД за извършено нарушение по чл. 62,
ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ издал наказателно постановление № 23-
2200619/30.11.2022 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на М.Г.“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева.
НП било връчено на представител на М.Г.“ ЕООД на 05.12.2022 г., като
управителят на дружеството подал в законоустановения 14-дневен срок (на
19.12.2022 г.) жалба срещу процесното наказателно постановление, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на С.ите К., Т., Б. Любенова Т., К., С.Д.И. и Д.К.К.; декларация
от 06.10.2022 г., попълнена от К.; протокол за извършена проверка №
ПР2233296 от 24.10.2022 г.; Заповед № З-0683/11.08.2022 г., Заповед №
0693/15.08.2022 г. и Заповед № З-0864/17.10.2022 г., всички издадени от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. От показанията на С.ите К. К., Таня К. и Б. Т. се установява, че
на 06.10.2022 г. са установили в процесния обект, че К. е полагала труд като е
3
сгъвала хартиени опаковки в цеха. Това обстоятелство не се оспорва от
страните по делото, като се установява и от показанията на останалите
разпитани по делото С.и. В този смисъл са и фактите, отразени в изготвения
протокол за извършена проверка № ПР2233296 от 24.10.2022 г., както и
съдържанието на собственоръчно попълнената от К. декларация. По
безспорен начин от показанията на горепосочените служители на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ се установи, че К.М. не е имала
сключен трудов договор в писмена форма с М.Г.“ ЕООД към 06.10.2022 г.
Нещо повече, при разговора със св. М., последната устно е заявила пред
проверяващите служители, че не е имала сключен граждански договор. С
оглед на това съдът намира показанията на св. К.М. и св. С. И. в тази насока, а
именно, че преди извършване на проверката е имало сключен граждански
договор между К.М. и дружеството-жалбоподател (приложения на л. 63 от
делото граждански договор № 1 от 06.10.2022 г.) за неотговарящо на
обективната истина. На първо място, св. М. е заявила пред проверяващите
служители, че не е имала никакъв сключен договор, вкл. и граждански такъв,
с М.Г.“ ЕООД. На следващо място, последната не е отразила наличието на
такъв договор и в попълнената от нея декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3
КТ (приложена между л. 63 и л. 64 от делото). Съдът намира за житейски
нелогични и противоречиви показанията на св. М., дадени в хода на
съдебното следствие, че не е разбрала, че трябва да впише наличието на
гражданския договор в попълнената от нея декларация. В този смисъл,
противоречи на показанията на С.ите К., Т. и К. и заявеното от С.ите М. и И.,
че служителите на ДИТ-СО са диктували на св. М. дословно какво да отразява
в декларацията при попълването й. С.ите Т., К. и К. бяха категорични, че не
са указвали на св. М. какви факти да отразява при попълване на декларацията,
още повече е житейски нелогично да й се диктуват факти и обстоятелства, за
които проверяващите служители нямат знание – има ли сключен трудов или
граждански договор, работно място, работно време, почивки и т.н.
С оглед на изложеното, съдът не кредитира показанията на С.ите С. И. и
К.М. в тази им част, като счита, че св. М. собственоръчно и без диктовка от
страна на проверяващите служители е попълнила процесната декларация по
чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ.
По отношение н представения граждански договор № 1 от 06.10.2022 г. (л.
4
63 от делото), съдът счита, че същият е съставен за целите на извършената
проверка след приключването й. От една страна, както се посочи по-горе, по
време на самата проверка, устно и писмено, св. К.М. е заявила пред
проверяващите служители, че не съществува граждански договор, който да
урежда отношенията й с М.Г.“ ЕООД във връзка с полагания труд на
06.10.2022 г. От друга страна, липсват и доказателства, които по несъмнен
начин да установяват подписването му преди момента на извършване на
проверката.
Съдът намира показанията на св. Д.К. за относими към предмета на
доказване по делото, доколкото последният също е попълнил декларация при
извършената проверка на 06.10.2022 г., но възпроизведеното от него е
неинформативно относно главния факт на доказване по делото, а именно на
какво основание св. М. е извършвала съответната дейност в проверения
търговски обект.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесния АУАН е
съставен от св. К. К., която работи на длъжност „главен инспектор“ в ДИТ-
СО. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ инспекторите от ДИТ-СО имат
териториална компетентност и на територията на Столична община, като
съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник имат правомощието
да съставят актове за установяване на административни нарушения. С оглед
на изложеното, съдът счита, че в конкретния случай процесният АУАН е
съставен от материално и териториално компетентно лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления
следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и
401 КТ или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
5
ведомствената принадлежност на актосъставителите, поради което
обжалваното НП също е издадено от компетентно длъжностно лице –
директора на ДИТ-СО, оправомощен със Заповед № З-0864/17.10.2022 г.,
издадена от изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и С., като са връчени лично на представител
на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Същевременно,
АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, посочени в
разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е
противоречие или неяснота в съдържанието им.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че М.Г.“ ЕООД е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 62,
ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установи, че към 06.10.2022 г. К.
е полагала труд в процесния обект в гр. София за работодателя си М.Г.“
ЕООД. Безспорно се установява, че в случая е било налице трудово
правоотношение между К.М. и дружеството-жалбоподател, тъй като
правоотношението между тях има характера на трудово такова. Следва да се
направи ясно разграничение между трудовия договор и договора за изработка
(чл. 258-269 ЗЗД). Основната разлика се състои във вида на престацията – при
трудовия договор се престира работна сила от работника/служителя, докато
при договора за изработка се дължи конкретен трудов резултат. Оттук и
произтичат останалите специфики при двата вида правоотношения – при
трудовия договор работникът/служителят следва да спазва определен трудов
ред и дисциплина, работно време и т.н., докато при договора за изработка
изпълнителят дължи само трудов резултат при оперативна и стопанска
самостоятелност при изпълнението. И при двата вида договори и
правоотношения се дължи възнаграждение, но при трудовото
правоотношение то се изплаща периодично, а при договора за изработка по
правило еднократно при приемане на работата от възложителя. В този смисъл
е и визираното от въззиваемата страна Решение № 1560 от 13.02.2017 г. по
адм. дело № 9860/2006 г. по описа на ВАС, VI o., в което е посочено, че
6
„Основната разлика между трудовия договор и договора за услуги се състои
в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на
определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на
работника при трудовия договор, докато при договора за услуги
изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на
уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме
този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на
изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък
е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол. Договорите за
услуги могат да бъдат, както договорите за изработка, с еднократен и случаен
характер, но могат да бъдат, за разлика от договорите за изработка, и за
абонаментно обслужване, т. е. могат да имат за предмет повтарящи се
многократно в срока на абонамента еднакви престации (услуги)“. В същото
решение на ВАС ясно е посочено, че във всеки конкретен случай,
съобразявайки разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съдът е длъжен да установи
действителната обща воля на страните по съответното правоотношение.
В конкретния случай правоотношението между К.М. и М.Г.“ ЕООД не
разкрива характеристиките на договор за изработка, тъй като са налице
характеристиките на трудово правоотношение – уговорено работно място (в
процесния цех), работно време (от 10.00 до 18.00 часа), при наличие на
йерархическа зависимост между тях. Ирелевантно в случая се явява
обстоятелството, че св. М. е следвало да престира труда си само на 06.10.2022
г., доколкото съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ в този случай
следва да се сключи срочен трудов договор до завършване на определена
работа (в случая се установи от показанията на св. И., че К.М. е следвало да
сгъва хартиени опаковки във връзка с изпълнение на конкретна поръчка).
Фактът, че в случая се касае за престиране на работна сила, а не за постигане
на определен резултат, е и обстоятелството, че на св. М. не е заложена норма,
определен обем от свършена работа, нито са налице изисквания за качествено
изпълнение, каквито характеристики има договорът за изработка. Такива
обстоятелства не са посочени и в представения след приключване на
проверката граждански договор № 1 от 06.10.2022 г. Следва да се посочи, че в
същия граждански договор, дори хипотетично да се приеме, че отразява
действителната воля на страните по възникналото между тях
правоотношение, недвусмислено е посочено, че св. М. се задължава да
7
извършва посочената дейност в рамките на един работен ден, от 10.00 до
18.00 часа, и в посоченото работно място – проверения търговски обект. В
този смисъл очевидно е налице йерархична зависимост между М.Г.“ ЕООД и
св. М., като последната е следвало да спазва определени изисквания и
правила, свързани с работно време и място, което е основна характеристика
на трудовото правоотношение.
Предвид това М.Г.“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ е следвало да уреди взаимоотношенията си с К.М. чрез
сключване на трудов договор в писмена форма. Като не е изпълнил това свое
задължение, дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, които съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
Предвид императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 от
КТ в случая не може да се обсъжда хипотезата на маловажност на
извършеното административно нарушение.
При индивидуализацията на административното наказание за извършеното
нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
налагане на „глоба” или „имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000
лева. В конкретния случай на М.Г.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева, като наказващият орган е обосновал налагането на
санкцията с оглед значимостта на засегнатите с нарушението обществени
отношения. Този факт обаче е иманентно присъщ на всяко едно
административно нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, поради което и не
представлява отегчаващо отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27,
ал. 2 ЗАНН. Съдът счита, че предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и на факта, че се касае за първо административно
нарушение на дружеството-жалбоподател, целите на наказанието по чл. 12
ЗАНН могат да бъдат постигнати и с определяне на имуществената санкция в
минимално предвидения размер от 1500 лева. С оглед на изложеното,
наложената имуществена санкция следва да се намали до предвидения
минимален размер от 1500 лева.
8
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, доколкото не са налице основания за отмяна на атакуваното
НП, като последното следва да се измени единствено в своята санкционна
част чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция от 2500
лева на 1500 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в
предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200619/30.11.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на М.Г.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева
за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената на М.Г.“ ЕООД
имуществена санкция от 2500 лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА М.Г.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливница, община Сливница, /адрес/, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9