РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Бургас, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20232100900179 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Архитект Николов
2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1404, район Триадица, кв. Стрелбище, ул. “Твърдишки проход” № 15,
ап. офиси, представлявано от Николай Недялков Николов, против „Дивела
инвестмънт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София – 1504, район Оборище, ул. „Върбица“ № 5, представлявано от Д. Л. Ц.,
и против С. Д. Ц. с ЕГН **********, Д. Д. Ц. с ЕГН ********** и Н. П. Ц. с
ЕГН **********, всички от гр. София, в качеството им на съдружници в ГД
„Тур инвест“, с която се претендира осъждането им за заплащане на следните
суми: „Дивела инвестмънтс“ ООД, в качеството му на съдружник с 50 %
процента участие в дружеството по ЗЗД - сумата от 26 050,30 лв. - главница за
дължими суми по изпълнени СМР, отразени в акт образец 19 № 5 от
10.05.2018 г., както и 7 916,40 лв. – лихва за забава за периода от 10.05.2020 г.
до 08.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2023 г.
до окончателното й изплащане; С. Д. Ц., в качеството й на съдружник с 25 %
процента участие в дружеството по ЗЗД - сумата от 13 025,15 лв. - главница за
дължими суми по изпълнени СМР, отразени в акт образец 19 № 5 от
10.05.2018 г., както и 3 958,20 лв. – лихва за забава за горния период, ведно със
законната лихва върху главницата от 08.05.2023 г. до окончателното й
изплащане; Д. Д. Ц., в качеството му на съдружник с 12. 50 % процента
участие в дружеството - сумата от 6 512,58 лв. - главница за дължими суми по
изпълнени СМР, отразени в акт образец 19 № 5 от 10.05.2018 г., както и
1
1979,10 лв. – лихва за забава за горния период, ведно със законната лихва
върху главницата от 08.05.2023 г. до окончателното й изплащане; Н. П. Ц., в
качеството й на съдружник с 12. 50 % процента - сумата от 6 512,58 лв. -
главница за дължими суми по изпълнени СМР, отразени в акт образец 19 № 5
от 10.05.2018 г., както и 1979,10 лв. –лихва за забава за горния период, ведно
със законната лихва върху главницата от 08.05.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Предявени са насрещни искове от ответниците против ищеца, за
осъждане на ответника да им заплати следните суми: - на С. Ц. – сумата от 10
000 лв., частичен иск от общо дължимата й неустойка по договор за възлагане
на строително-монтажни работи от 10.04.2017 год., в размер на 109 500 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата
молба; на Д. Ц. - сумата от 10 000 лв., частичен иск от общо дължимата му
неустойка по договор за възлагане на строително-монтажни работи от
10.04.2017 год. в размер на 54 750 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на исковата молба; на Н. Ц. - сумата от 10 000
лв., частичен иск от общо дължимата й неустойка по договор за възлагане на
строително-монтажни работи от 10.04.2017 год. в размер на 58 800 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че отношенията между страните са започнали по повод
устно възлагане на строителни работи от управителя на дружеството по ЗЗД –
г-н Ц. (починал). След това бил изготвен и подписан от ищеца писмен договор
за възлагане на строителни дейности, който бил изпратен на ГД „Тур инвест“.
Работата по договора била потвърдена по ел.поща и бил нареден аванс.
Предвид изложеното, от ищеца се твърди, че строителните работи му били
възложени с представения и подписан от двете страни договор, а приемане на
изпълнените работи стА.ло с потвърдителни писма по имейл.
Възложените работи като вид, обем и стойност са описани от ищеца с
нарочна молба-уточнение, съдържаща се на л.284 от делото.
Поддържа се, че от така описаните работи, предмет на делото са само
тези дейности, които са актувани в акт обр.19 №5/10.05.2020 год. на стойност
43 417,24 лв. без ДДС или 52 100,60 лв. с ДДС.
Твърди се, че актът бил изпратен на ответната стрА. на ел.поща и след
като не постъпили възражения, се счита за приет, каквато била обичайната
практика между страните.
Поддържа се, че началната дата на забавата на ответниците е определена
след изтичане на две години от издаването на акта, по съображения, че
лихвата е погасена по давност и такава не се претендира.
2
Ответниците – физически лица са депозирали отговори на исковата
молба, с която я оспорват.
Поддържат, че всички работи, изпълнени от ищеца в обекта хотел
„Аполонис“ в гр.Созопол, са единствено с основание Договор за възлагане на
СМР от 10.04.2017 год., като отделните видове СМР са посочени в КСС –
Приложение №1 и съгласно работни проекти – Приложение №2 към договора.
Твърдят, че всички актове обр.19 за процесния обект са във връзка именно с
договора от 10.04.2017 год. Сочат, че част от актовете, съотв.работите по тях,
са приети, други – не са. Заявяват, че други възложени и изпълнени СМР,
извън тези по писмения договор, няма.
Във връзка с акт обр.№19 №5/10.05.2018 год. се поддържа, че
възложителят е направил възражения за неточно, непълно и некачествено
изпълнение. С последващ анекс били определени СМР, които да бъдат
изпълнени, за да се приеме част от СМР и да бъдат разплатени, като всички
отношения произтичат от договора от 10.04.2018 год. Твърди се, че работите,
предмет на акт обр.19 №5/10.05.18 год. се припокриват с приложение №1 към
анекс от 25.03.2019 год. и са разплатени с две фактури - №115/08.05.19 год. и
от 26.03.2019 год.
При условията на евентуалност тримата ответници – физически лица, са
предявили възражение за прихващане със свои насрещни вземания към
ищеца, представляващи неустойки по чл.12 ал.1 от договора, както следва: С.
Д. Ц. прихваща свое вземане в размер на 105 100 лв., а Д. Д. Ц. и Н. П. Ц.
прихващат свои вземания в размер от 52 550 лв. всеки. По повод дадени
указания от съда са уточнили, че ищецът не е изпълнил някои от възложените
му работи въобще, а други е изпълнил неточно (басейн). Пълното
неизпълнение, както и неточното такова, довело до премахване и повторно
изпълнение на ново СМР, води до активиране на клаузата за неустойка.
Вземането за неустойка се изчислява в размер на 0,1% на ден върху цената на
договора (400 000 лв.), забавата е в размер на 1051 дни, следователно
неустойката възлиза на 420 400 лв. Вземанията на всеки от ответниците за
неустойка са определени според процентното им участие в дружеството по
ЗЗД.
Ответникът по насрещните искови ги оспорва.
Заявява се, че е уговорена неустойка по чл.12 ал.1 от договора за
забавено изпълнение, а в конкретния случай, нито фактически се твърди, нито
юридически се установява, че изпълнителят е в забава. Поддържа се, че в
договора не е уговорена неустойка за лошо изпълнение. Поради горното,
според него, разпоредбата на чл.12 ал.1 от договора не намира приложение,
тъй като възложителят поддържа твърдения за лошо изпълнение, което
обосновавало правомерен отказ за заплащане на СМР.
3
Заявява се, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Сочи се, че според чл.3 ал.1 от договора от 10.04.2017 год. срокът за
цялостно изпълнение на възложените работи е 60 дни от датата на
предоставяне на фронт за работа, удостоверено с протокол за първи етап и 60
дни за втори етап. Поддържа се, че всички работи са били изпълнени в
рамките на уговорените срокове. Сочи се, че позоваването на забава от стрА.
на възложителя е неоснователно, тъй като последният не е представил
протоколите, с което се удостоверява първи и втори етап.
Твърди се, че възложителят е неизправната страна по договора.
Сочи се, че ответната страна, с поведението си и представените
доказателства, признава дължимостта на претедираната стойност на СМР, тъй
като е налице частично плащане на паричното задължение, а отказът за
заплащане на остатъка е неоснователен.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между ищеца и „Тур инвест“ – дружество по ЗЗД с код по БУЛСТАД
*********, със съдружници „Дивела инвестмънт“ ООД с ЕИК *********
(предишно наименование „Бизнес – устойчиво развитие 07“ ЕООД), С. Д. Ц.,
Д. Д. Ц. и Н. П. Ц., е бил сключен договор за възлагане на строително-
монтажни работи от 10.04.2017 год. за обект „Хотел „Аполонис“ м.“Буджака“,
с предмет дворно място и текущ ремонт. ДЗЗД „Тур инвест“ е възложило на
ищеца „Архитект Николов 2000“ ЕООД да изпълни СМР и съпътстващите ги
дейности, подробно описани по етапи, вид, количество и единични цени в
КСС – Приложение №1 към договора.
Първоначалните твърдения на ищеца са, че устно са му били възложени
СМР през 2018 година и му бил предоставен аванс, той изпълнил възложените
СМР и съставил акт обр.19 №5/10.05.2010 год., както и че след приспадане на
авансите по този акт остА.ла неразплатена сумата от 52 100,62 лв., предмет на
настоящия иск.
В хода на уточняване на правопораждащите факти, ищецът е посочил
вида и количеството на възложените СМР, както и че възлагането им е по
двустранно подписан договор, а приемането им е чрез потвърдителни писма
по имейл – молби на л.284 и л.292 от делото.
На 25.03.2019 год. между страните е подписан анекс към договора, с
който са възложени СМР, остойностени в оферта от същата дата на стойност
42 901,04 лв. без ДДС. Страните са посочили, че работите се налагат във
връзка с необходимостта да бъде завършена вертикалната планировка около
4
басейна. Освен това е посочена необходимостта от ремонт на съществуваща
настилка, рекламации и корекции.
Изпълнените работи са били предадени на възложителя с протокол от
03.06.2019 год., в който са отразени забележки по сградата, залата за
експониране на археологически разкопки и басейна.
Представени са общо 5 протокола – т.нар.“Обр.19“, като протоколи от 1
до 4 вкл.изобщо не са подписани, а протокол №5 е подписан само от
изпълнителя.
Ответниците признават, че работите по протоколи №1-4/02.04.2018 год.
са били възложени, изпълнени са, приети са и са разплатени. От заключението
на съдебно-техническата експертиза е видно, че общата стойност на СМР по
четирите протокола е 297 348,62 лв., изцяло заплатена след приспадане на
авансите (4х60 000 лв.) и окончателно плащане в размер на 57 348,62 лв.
Спори се за възлагането и приемането на работите по протокол
№5/10.05.2018 год. и в съдебното заседание на 19.09.24 год. ответниците са
заявили, че са остойностени работи, които не са били възложени по проект, но
все пак възложителят приел някои от тях, за да може да ползва обекта по
предназначение, а други представлявали корекция на непълно и некачествено
изпълнение, което следвало да бъде за сметка на изпълнителя, а не на
възложителя.
По делото не е представено Приложение №1 към основния договор,
дори и след задължаване на ищеца с протоколно определение от 11.12.2024
год.
Както в заключението си, така и в съдебното заседание, вещото лице по
СТЕ К. е посочила, че това приложение – КСС е от съществено значение,
същото е било подробно и в него са били описани дейности, количества и
етапи, като без представянето му не може да бъде даден отговор на въпроса
били ли са възложени на ищеца работите, предмет на Протокол №5/10.05.2018
год. От заключението става ясно, че актовете обр.19, вкл. и акт обр.19
№5/10.05.2018 год., отразяват извършеното строителство в обекта към
момента на огледа – отговор на в.2.1 на ответниците. Вещото лице е изготвила
обобщение на отчетените с актовете работи в Приложения №№2,3 и 4 и е
установила, че не е налице дублиране на отчетените дейности. Няма
дублиране и с дейностите, възложени с анекса.
Видно е от заключението, че хотел „Аполонис“ е бил изграден въз
основа на разрешение за строеж №382/09.11.2004 год. На 27.05.2009 год. е
била издадена виза за изготвяне на проект за благоустрояване на дворното
пространство със забележка визата и проекта да се съгласуват с НИПК
поради откритите археологически находки. Изготвен е инвестиционен проект
5
„Пространствено оформление на прилежаща площ с археологически разкопки
и дворно пространство с басейн до 100м3 в УПИ ІІ-5094 в м. „Буджака“,
одобрен на 15.01.2019 год. и е издадено разрешение за строеж №4/15.01.2019
год., влязло в сила на 05.02.2019 год. При огледа от вещото лице са установени
отклонения от проекта, както следва – не е изпълнена рампа при външни
стълби, не е изпълнена пристройка за обслужване и персонал, отводняването е
изпълнено в отклонение от проекта, не са изпълнени монолитни стъпала
между затревената част и зоната за шезлонгите около басейна, не е изпълнена
в съответствие с проекта залата за експониране на археологически разкопки.
Тези несъответствия според вещото лице не дават основание за провеждане на
процедура по въвеждане на обекта в експлоатация.
Възложител по процесния договор за изработка е дружество по ЗЗД, с
посочени по-горе съдружници. След като съдружниците са се съгласили, че
учреденото от тях обединение е неперсонифицирано, то всички права и
задължения, поети от обединението в отношенията с третите лица, всъщност
са права и задължения на отделните съдружници. Това не се променя и когато
договорите с третите лица са сключени от упълномощено от съдружниците
лице или от лице, което те отнапред са определили да бъде представляващ
сдружението, като в случая няма спор, че Д. Ц. е представлявал сдружението.
При въведеното оспорване от ответниците – съдружници в дружеството
по ЗЗД, че не са възлагани неразплатените работи по акт обр.19 №5/10.05.2018
год., ищецът носи тежестта да докаже съответните на оспорването
положителни факти, а именно, че са възложени такива работи, изпълнени са
на място и са приети, като само в случай на проведено пълно доказване на
горните факти възложителят може да бъде задължен да заплати
възнаграждение по чл.266 ал.1 от ЗЗД. Следва да се посочи, че разплащането
на част от работите по акта не освобождава ищеца от задължението да проведе
доказване, тъй като се касае за различни по вид и обем работи, а отделно от
това съдът отбелязва, че т.нар.“разплащане“ всъщност представлява усвояване
на двата аванса съотв. от 17.04.18 год. и 11.05.18 год. с фактура
№*********/14.05.2018 год.
Ищецът не представя липсващото Приложение №1 към основния
договор – подробна КСС, нито имейлите, с които работата била
отчетена/приета, нито актове по Наредба № 3/2003 г. (които според чл.4 ал.2
т.3 от договора е следвало да се представят при отчитане на строителството),
нито подписан от възложителя протокол обр.19 №5/10.05.2018 год. Ищецът е
търговец, който следва да полага грижата по чл.302 от ТЗ към собствените си
работи, но не представя документи, съществени за съдържанието и
изпълнението на договорно-правната връзка. Договорът за изработка е
неформален, но с случая страните са избрали да договарят в писмена форма и
6
само посредством представянето на Приложение №1 – КСС може да бъде
установен обемът на възложената работа. Ищецът не доказа вида и обема на
възложеното чрез представяне на Приложение №1, а от съдържанието на
инвестиционния проект не може косвено да се установи възложеното,
доколкото същият е одобрен по-късно – през 2019 год. и не е свързан с
договора. Предявените искове за заплащане на главниците, представляващи
част от дължимо възнаграждение по договора, съответна на процентното
участие на всеки от ответниците в обединението, следва да бъдат отхвърлени,
като в резултат на това следва да бъдат отхвърлени и исковете за заплащане на
обезщетение за забава.
Доколкото вземането на възнаграждение по договора не е доказано,
възраженията за прихващане с насрещни вземания на ответниците не следва
да се обсъждат.
Насрещните искове, предявени като частични, имат за предмет вземания
за неустойки, дължими от изпълнителя към участниците в обединението-
възложител, на осн.чл.12 ал.1 от договора, поради забава за извършване и
предаване на СМР в определения срок, а именно 60 дни от датата на
предоставяне фронт за работа на обекта, удостоверено с протокол за първи
етап, и 60 дни за втори етап - чл.3, ал.1 от основния договор. При липсващо
Приложение №1, както вече се каза, не може да бъде установен обема на
възложеното, а съответно на това не може да бъде извършена проверка дали
„Архитект Николов 2000“ ЕООД е изпълнил всичко възложено в срока по чл.3
ал.1. Съдържанието на договора не може да бъде обвързано с одобрения по-
късно проект, който действително не е изпълнен и обектът не може да бъде
въведен в експлоатация, но липсват доказателства, че това е по причина, за
която ответникът по насрещните искове отговаря. Отделно от това следва да
се посочи, че обектът е предаден на възложителя с протокол от 03.06.2019 год.
(т.е. след одобряването на проекта) и не са направени никакви възражения във
връзка с отклоненията, коментирани от вещото лице в експертизата. Ищците
не доказват твърдяната забава и претециите им следва да бъдат отхвърлени.
И двете страни са поискали присъждане на разноски.
Ответниците по първоначалните искове са представили списъци по
чл.80 от ГПК за сторени разноски, които следва да им се присъдят изцяло, без
редукция на адвокатските възнаграждения поради прекомерност. В полза на
С. и Н. Ц.и се присъждат разноски в общ размер от 7 255 лв. В полза на Д. Ц.
се присъждат 1700 лв.
Ответникът по насрещния иск „Архитект Николов 2000“ ЕООД не е
представил доказателства за сторени разноски във връзка с този иск.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Архитект Николов 2000“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район
Триадица, кв. Стрелбище, ул. “Твърдишки проход” № 15, ап. офиси,
представлявано от Николай Недялков Николов, против „Дивела инвестмънт“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1504,
район Оборище, ул. „Върбица“ № 5, представлявано от Д. Л. Ц., и против С.
Д. Ц. с ЕГН **********, Д. Д. Ц. с ЕГН ********** и Н. П. Ц. с ЕГН
**********, всички от гр. София, в качеството им на съдружници в ГД „Тур
инвест“, искове за осъждането им за заплащане на следните суми: „Дивела
инвестмънтс“ ООД, в качеството му на съдружник с 50 % процента участие в
дружеството по ЗЗД - сумата от 26 050,30 лв. - главница за дължими суми по
изпълнени СМР, отразени в акт образец 19 № 5 от 10.05.2018 г., както и 7
916,40 лв. – лихва за забава за периода от 10.05.2020 г. до 08.05.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 08.05.2023 г. до окончателното й
изплащане; С. Д. Ц., в качеството й на съдружник с 25 % процента участие в
дружеството по ЗЗД - сумата от 13 025,15 лв. - главница за дължими суми по
изпълнени СМР, отразени в акт образец 19 № 5 от 10.05.2018 г., както и 3
958,20 лв. – лихва за забава за горния период, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.05.2023 г. до окончателното й изплащане; Д. Д. Ц., в
качеството му на съдружник с 12. 50 % процента участие в дружеството -
сумата от 6 512,58 лв. - главница за дължими суми по изпълнени СМР,
отразени в акт образец 19 № 5 от 10.05.2018 г., както и 1979,10 лв. – лихва за
забава за горния период, ведно със законната лихва върху главницата от
08.05.2023 г. до окончателното й изплащане; Н. П. Ц., в качеството й на
съдружник с 12. 50 % процента - сумата от 6 512,58 лв. - главница за дължими
суми по изпълнени СМР, отразени в акт образец 19 № 5 от 10.05.2018 г., както
и 1979,10 лв. –лихва за забава за горния период, ведно със законната лихва
върху главницата от 08.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Ц. с ЕГН **********, Д. Д. Ц. с ЕГН
********** и Н. П. Ц. с ЕГН **********, всички от гр. София, насрещни
искове против „Архитект Николов“ ЕООД, за осъждане на ответника да им
заплати следните суми: на С. Ц. – сумата от 10 000 лв., частичен иск от общо
дължимата й неустойка по договор за възлагане на строително-монтажни
8
работи от 10.04.2017 год. в размер на 109 500 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяването на исковата молба; на Д. Ц. - сумата от 10
000 лв., частичен иск от общо дължимата му неустойка по договор за
възлагане на строително-монтажни работи от 10.04.2017 год. в размер на 54
750 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на
исковата молба; на Н. Ц. - сумата от 10 000 лв., частичен иск от общо
дължимата й неустойка по договор за възлагане на строително-монтажни
работи от 10.04.2017 год. в размер на 58 800 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяването на исковата молба.
ОСЪЖДА „Архитект Николов 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район Триадица, кв.
Стрелбище, ул. “Твърдишки проход” № 15, ап. офиси, представлявано от
Николай Недялков Николов, да заплати разноски в първоинстанционното
производство, както следва: на С. Д. Ц. с ЕГН ********** и Н. П. Ц. с ЕГН
********** – общо сумата от 7 255 лв., а на Д. Д. Ц. с ЕГН ********** –
сумата от 1700 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9