№ 25409
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110123493 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
И. Е. С. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 7962/2024 г. по описа
на СРС, което следва да бъде приложено по делото.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба изрично се сочи, че ответникът не оспорва фактите
и обстоятелствата, предмет на направеното от ищеца искане за допускане изготвянето
на СТЕ и ССчЕ. Ето защо искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ следва да
бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо, доколкото цели установяването на
безспорни факти. Фактите следва бъдат отделени като безспорни между страните.
Следва да се уважи искането на ответника за задължаване на ищцовото дружество
по реда на чл. 190 ГПК да представи заверен препис от процесните фактури за
процесния период.
Съдът намира за основателно доказателственото искане на препис от Акт за смърт
на лицето Е. И. С., ЕГН ********** от Столична община, район „И.“.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч. гр. дело № 7962 от 2024 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД в 1-
1
седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи
с препис за ответника заверен препис от издадените процесни фактури, касаещи
процесния период, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК от Столична община, район „И.“ в
едноседмичен срок от съобщението да представи препис от Акт за смърт на лицето Е.
И. С., ЕГН **********.
При неизпълнение ще бъде наложена глоба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.09.2024 г. от 10:30 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу И. Е. С. за: сумата от 5480,39
лева (пет хиляди четиристотин и осемдесет лева и 39 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до
погасяване на задължението, сумата от 569,67 лева (петстотин шестдесет и девет лева и
67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 08.01.2024
г., сумата от 82,33 лева (осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 14,93 лева (четиринадесет лева и 93 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 08.01.2024 г., както и държавна такса в
размер на 122,95 лева (сто двадесет и два лева и 95 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот:
гр. София, р-н И., ул. Т. С. № *, вх. ***, аб. № ****. Твърди, че ответникът е изпаднал
в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземанията така както са установени в заповедното
2
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца, като сочи, че не е собственик, нито носител на вещно право на
ползване на процесния имот. Прави възражение за изтекъл период на погасителна
давност както по отношение на исковете за главници, така и на лихви за забава. Не
оспорва начина, по който е определено количеството топлинна енергия, както и начина
на изчисляване размера на дълга. Счита, че претенцията за цена за услугата за дялово
разпределение е недължима, тъй като ищецът не е материално легитимиран да
претендира сумата. Оспорва и претенциите за лихви, тъй като счита, че клаузите на
ОУ не могат да се приложат в случая, като за поставянето на длъжника в забава следва
да е налице покана, каквато в случая не е отправена до ответника. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси,
формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата
молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и
исканията за тяхното допускане.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е
отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово
разпределение, както и че са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4