РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20212100900383 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на „СТОЙЧЕВИ АГРО“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Стожер, п. к. 9350,
Община Добрич, Област Добрич, Стопански двор, със съдебен адрес: гр.
Добрич, п. к. 9300, ул. ОП. Димитър Ковачев № 67, адв. Християн Христов
срещу „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ
„СЪГЛАСИЕ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Брястовец, п. к. 8113, Община Бургас, Стопански двор.
Видно от изложеното между страните има сключен договор за покупко-
продажба № 10016 от 24.02.2020г. и анекси към него, по силата на който,
ответникът в качеството на продавач е следвало да достави на ищеца в
качеството му на купувач 150 метрични тона пшеница реколта 2020г., със
срок на доставката 31.07.2021г. Ищецът твърди, че е платил авансово по този
договор сума в размер на 57 500 лева, която сума е уговорена като задатък.
Твърди се, че липсва изпълнение от страна на продавача да достави стоката,
поради което ищецът прекратява/разваля договора и иска връщане на двойния
размер на уговорения задатък или иска осъждането на ответника да му
заплати сумата от 115 000 лева, ведно с разноските за делото.
1
Ответникът е изразил становище по предявената претнция, като не
оспорва, че между него и ищеца е налице валидно сключен и действащ
договор. Ответникът обаче оспорва твърдението, че договорът е развален
и/или прекратен. Оспорва се факта на плащането по процесния договор, с
изключение на сума в размер на 11 000 лева. Иска се отхвърляне на
предявената претенция изцяло или в условията на евентуалност се твърди, че
същата е основателна до размера от 22 000 лева-двойния размер на платен
задатък от 11 000 лева.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори от страните, че между тях има валидно сключен
договор за покупко-продажба № 10016 от 24.02.2020г. и анекси към него, по
силата на който, ответникът в качеството на продавач е следвало да достави
на ищеца в качеството му на купувач 150 метрични тона пшеница реколта
2020г., със срок на доставката 31.07.2021г. Видно от текста на чл. 5.4. от
договора, страните са уговорили клауза за авансово плащане на стоката, която
следва да бъде доставена, като изрично са предвидили, че платената авансово
цена има качеството на задатък съгласно разпоредбата на чл. 334 от
Търговския закон. Съдът приема за доказано по делото, че ответникът не е
изпълнил задължението си да достави уговореното количество зърно в
уговорения срок. Такова е твърдението на ищеца-купувач по договора, а
ответникът-продавач следваше да ангажира доказателства, че е изпълнил това
свое задължение по договора, каквито той не представил по делото. С оглед
на липсата на каквито и доказателства за доставка на някакво количество
зърно, съдът приема, че ответникът е в неизпълнение на договора.
При така установената фактология, по делото е предявена претенция с
правно основание чл. 93, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите във вр.
чл. във вр. чл. 334 от Търговския закон, а именно от ответникът се иска
връщане в двоен размер на платен задатък от ищеца, поради договорното
неизпълнение на ответника да достави количеството пшеница съгласно
договор за покупко-продажба № 10016 от 24.02.2020г. и отказ на ищеца от
договора. Ищецът твърди, че е заплатил авансово сума в размер на 57 500
лева, като същата се претендира в двоен размер или 115 000 лева.
2
Съдът намира, че по делото се установиха всички законови
предпоставки за претендиране на задатък в двоен размер, както предвижда
разпоредбата на чл. 334 от Търговския закон, тъй като се касае за търговска
продажба, сключена от търговци, които в писмен вид са уговорили
предварително плащане на цената по сделката, както и се съгласили, че това
плащане има характер на задатък, който има за цел да докаже сключването на
сделката и да служи за обезпечение при неизпълнение. По делото е
установено неизпълнение на продавача да достави стоката, за която е
предвидено това предварително плащане на цената, което предпоставя
възможността на ищецът-купувач да развали договора, което същият е
направил с исковата си молба и да иска връщане на задатъка в двоен размер.
Предявената от ищеца претенция обаче съдът намира за доказана само
до размера от 22 000 лева, тъй като само по отношение на тази платена сума
по делото са налични доказателства, че е платена от ищеца като авансова
сума по процесния договор. По делото, на лист 82 от делото, е налична
фактура № 1006 от 14.01.2021г., която касае именно процесния договор, касае
се за авансово плащане по същия в размер на 11 000 лева. За това уговорено
авансово плащане е представен и сключения между страните анекс от
14.01.2021г. Съдът намира, че представеното от ищеца платежно нареждане
за сума в размер на 20 000 лева от 14.01.2021г. съдържа плащането по
фактура № 1006 от 14.01.2021г. което е в размер на 11 000 лева, а в
останалата си част - до остатъка от 9 000 лева касае друга фактура, за която
няма доказателства да е свързана с процесния договор. Платежно нареждане
за сума в размер на 37 500 лева от 24.02.2020г. касае фактури съответно №
981 от 24.02.2020г. и № 982 от 24.02.2020г. и не е свързано с процесния
договор.
Предвид на становището на съда за частична основателност на
предявения иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
направените разноски съответно на уважената част на претенцията в размер
на 880 лева-част от заплатената държавна такса за производството, като няма
доказателства за заплатено възнаграждение за адвоката на страната, въпреки
че е направено искане за присъждане на такъв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съответно на отхвърлената част на иска. Съдът констатира, че на
3
лист 41 от делото е представен договор за правна помощ и съдействие, в
който е видно, че е уговорен хонорар за адвоката на ответната страна в
размер на 3 530 лева, но липсват доказателства такъв да е изплатен, което е
основание да не се приема за направена разноската за адвокат.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „СЪГЛАСИЕ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Брястовец, п. к. 8113, Община Бургас, Стопански двор, да
заплати на „СТОЙЧЕВИ АГРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Стожер, п. к. 9350, Община Добрич, Област Добрич,
Стопански двор, със съдебен адрес: гр. Добрич, п. к. 9300, ул. ОП. Димитър
Ковачев № 67, адв. Християн Христов, сумата от 22 000 лева- връщане на
задатък в двоен размер за авансово платена цена по договор за покупко-
продажба № 10016 от 24.02.2020г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената
сума от 22 000 лева до претендираната от 115 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „СЪГЛАСИЕ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Брястовец, п. к. 8113, Община Бургас, Стопански двор, да
заплати на „СТОЙЧЕВИ АГРО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Стожер, п. к. 9350, Община Добрич, Област Добрич,
Стопански двор, със съдебен адрес: гр. Добрич, п. к. 9300, ул. ОП. Димитър
Ковачев № 67, адв. Християн Христов, сумата от 880 лева, представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4