Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на първи декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 320
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 61/10.03.2020 г., по гр.д. № 891/2019 г. на РС – Тетевен, с което е отхвърлен
предявеният от С.М.А. против Р.С.И. и З.А.М. иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/3 ид. ч. от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 14386.701.260 по
КККР на село Г., с площ от 445 м2, урбанизирана територия, ниско
застрояване, при граници: имоти с идентификатори 14386.701.911, 14386.701.262,
14386.701.261 и 14386.701.931, ведно с построените в имота: двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 14386.701.260.1 (40 м2),
хангар, депо, гараж с 14386.701.260.2 (22 м2) и едноетажна
селскостопанска сграда с14386.701.260.3 (15 м2). С решението съдът
се произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки С.М.А. да заплати на Р.С.И.
и З.А.М. сумата от 500 лв.
Против решението е подадена въззивна жалба от С.М.А., в която е направено
оплакване за неправилност на решението, с поддържане на съображения за
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствнеите
правила и необоснованост. Според въззивника, писмените доказателства по делото
(писмо на кметство с. Г.) удостоверявали, че процесният имот с идентификатор
14386.701.260 по КККР на село Г.съответствал на парцел УПИ І-260 в кв.28 и е
идентичен с имот УПИ ХІІ-281 в кв.42 по плана на село Г., че за първоначален
собственик на имота бил вписан М.А. А.(баща на ищеца и на праводателите на
ответника) въз основа на нотариален акт от 1974 г., че приживе М.А. А.не е
извършвал разпореждания с УПИ І-260 в кв. 28 по плана на село Г.и че след
неговата смърт и тази на съпругата му, върху имота възникнала собственост по
наследяване между ищеца и неговите сестри. Според въззивника съдът неправилно
приел, че само последните са изключителни собственици на имот с идентификатор
14386.701.260, че неправилно те са се разпоредили с имота в полза на
ответниците, игнорирайки ищеца като съсобственик по наследяване на съответната
идеална част. Според въззивника, съдът нямал право да тълкува волята на
страните по нотариалния акт от 1996 г., с който неговия баща се разпоредил в
полза на сестрите му с УПИ ІІ-261, кв. 28 по плана на с. Г.и да приема, че в
същия се касае за продажба на процесния имот идентификатор 14386.701.260 (бивш
УПИ І-260 в кв.28 по плана на с. Г.). При направено оспорване на приетата от
районния съд идентичност на процесния имот с имота по нотариалния акт от 1996
г. и по съдебното решение по гр.д. № 6/1997 г. на РС Тетевен, от въззивника се
поддържа, че липсва установено от праводателите на ответниците давностно
владение върху УПИ І-260 в кв. 28 по плана на с. Г.и че те не са могли да се
разпоредят изцяло с него. Според въззивника, дори и да се приеме допусната
техническа грешка в нотариалния акт от 1996 г., относно индивидуализацията на
имота, предмет на сделката, заинтересованите лица не са предприели действия по
нейното отстраняване по реда на ч. 579, ал. 3 ГПК. Във въззивната жалба е
направено искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения
иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответниците-въззивами Р.
С.И. и З.А.М. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден чрез
пълномощника адв. Ц., в който се дава становище за правилност на ожалваното
решение. В отговора се поддържа, че ответниците имат качеството на т.нар.
„втори трети“ добросъвестни приобретатели на процесния имот, че техните
праводатели са негови собственици по възмездна сделка (покупко-продажба) от
родителите им М.А. и А.А.и на самостоятелно основание давностно владение с
начален момент 1996 г., установено с предаване на фактическата власт при
закупуване на имота. В отговора се сочи, че фактическата грешка при изписване
номерацията на парцела в нотариалния акт за покупко-продажба не можело да се
интерпретира в насока, че се касае за сделка относно друг имот, доколкото е
налице идентичност на процесния имот по граници, площ и съседи с имота по нотариален
акт от 1974 г., с който М.А. го е придобил. В отговора е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
Въззивникът-ищец С.М.А. участва в съдебното
заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Д.С., която
поддържа жалбата, навежда доводи за нейната основателност, моли за отмяна на
решението, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемите-ответници Р.С.И. и З.А.М. вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по
пълномощие адв. Т.Ц., който оспорва, като в хода на устните състезания излага
съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и прави искане за неговото
потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Предявеният ревандикационен иск се основа на твърдения за придобити
по наследяване на 1/3 ид.ч. от право на собственост върху
УПИ І-260, кв. 28 по плана на с. Г.и построените в него сгради, за издаден през
2019 г. по реда на обстоятелствена проверка нотариален акт, с който сестрите на
ищеца били признати за собственици на същия имот и за прехвърляне на имота от
тях в полза на ответниците. Независимо от направеното от ответниците възражение
за успешно проведен от праводателите им против ищеца ревандикационен иск
относно същия недвижим имот, предявеният по настоящето дело иск за собственост
е допустим, защото се основава на факти, настъпили след влизане в законна сила
на решението по ревандикацията срещу настоящия ищец (1997 г.), а именно на
наследяване от родителите на ищеца, починали съответно през 2011 г. (майката) и
2018 г.(бащата).
С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно
решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени
във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверения за наследници (изх. № 484/05.08.2019 г.
и изх. № 485/05.08.2019 г. на Община Т.
) се установява, че А.М. А.е починала на 24.05.2011 г., а
м.А. А.е починал на 10.03.2018 г., като техни наследници са децата им С.М.А.
(ищецът), Т.М. А.и М.М. В..
На 21.10.1974 г. м.А. А.придобил по дарение от своя баща А.И.С.следния
недвижим имот: дворно място, заедно с намиращата се в него двуетажна жилищна
сграда, цялото с площ от около 400 м2, при граници: от две страни
улици, С.А.А.и С.А.А., съставляващо парцел XII-281, кв. 42 по плана на с. Г..
Сделката е извършена с нотариален акт № 194,
т. I, н.д. № 483/1974 г. на РС Тетевен.
От нотариален акт № 32, т. III, н.д. № 1125/1996 г. на РС Тетевен се установява, че на
28.11.1996 г. м.А. А.и съпругата му А.М. А.продават на дъщерите си Т.М. А.и М.М.
В. следния свий недвижим имот: дворно място, заедно с намиращата се в него
двуетажна жилищна сграда, цялото с площ от около 400 м2, при
граници: улица, С. А. И. А., Л. А. А.и О.О.В., съставляващо парцел II-261, кв.
28 по плана на с. Г..
Със съдебно решение от 24.02.1997 г., по гр.д. № 6/1997
г. на РС Тетевен е признато за установено по отношение на С.М.А. и Румяна
Устинова Щерева, че Т.М. А.и М.М. В. са собственици, въз основа на нотариален
акт № 32, т. III, н.д. №
1125/1996 г. на РС Тетевен, на дворно място в с. Г., с площ от около 400 м2,
урегулирано в парцел II-261, кв. 28 по плана на селото, при граници: улица, С. А.
И. А., Л. А. А.и О.О.В., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда,
като с решението С.М.А. и Р. У. Щ. са осъдени да предадат владението върху
имота. Решението е оставено в сила с решение № 141/26.06.1997 г., по гр.д. №
348/1997 г. на ОС Ловеч.
От нотариален акт № 54, рег. № 1823, т. II, н.д. № 145/2019 г. на нотариус с рег. № 305
на Нотариалната камара, се установява, че на 04.07.2019 г. Т.М. А.и М.М. В. са
признати за собственици въз основа на покупко-продажба и давностно владение,
върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 14386.701.260 по
КККР на село Г., с площ от 445 м2, урбанизирана територия, ниско
застрояване, при граници: имоти с идентификатори 14386.701.911, 14386.701.262,
14386.701.261 и 14386.701.931, ведно с построените в имота: двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 14386.701.260.1 (40 м2),
хангар, депо, гараж с 14386.701.260.2 (22 м2) и едноетажна селскостопанска
сграда с14386.701.260.3 (15 м2). В този ден, на 04.07.2019 г., Т.М. А.и
М.М. В. продават на Р.С.И. същия имот, което се установява от нотариален акт № 55, рег. № 1824, т. II, н.д. № 146/2019
г. на нотариус с рег. № 305 на Нотариалната камара.
Видно от удостоверение за семейно положение изх. №
ГРАО-02-77/14.11.2019 г. на Община Тетевен, З.А.М. е съпруга на Р.С.И..
Установява се от заключението на комбинираната съдебна
архитектурно техническа експертиза се установява, че поземлен имот с
идентификатор 14386.701.260 по кадастралната карта на с. Г.е идентичен с имота
по нотариален акт № 55, рег. №
1824, т. II, н.д. № 146/2019 г., но не и с имотите, означени в нотариален акт №
32, т. III, н.д. № 1125/1996 г.
на РС Тетевен и съдебно решение от 24.02.1997 г., по гр.д. № 6/1997 г. на РС
Тетевен. Границите на поземлен имот с идентификатор 14386.701.260 са нанесени
вярно в кадастралната карта на с. Г.и отговарят напълно на материализираните
такива на терен, отговарящи на имот с пл. № 260, като на място страните
посочват имота като техен. т.е. идентифицират го като спорния, с което е
потвърждава и идентичността на поземлен имот с идентификатор 14386.701.260 по кадастралната
карта на с. Г.е идентичен с имота по нотариален акт № 55, рег. № 1824, т. II, н.д. № 146/2019 г. От заключението се
установява, че според действащия регулационен план на с. Г.от 1982 г. УПИ I-260
и УПИ II-261, кв. 28 са два различни урегулирани поземлени имота, за които до
момента няма никакви регулационни изменения. Преди него, единственото изменение
на първия регулационен план от 1936 г. по отношение на парцел I-281 е направено
през 1974 г., като от парцел I-281 са образувани три нови: I-281 ХI-281 и
ХII-281 в кв. 42. Поради липса на преписката за изменение не се установява какво
е разположението на парцелите, с оглед на което експертите не установяват
парцел ХII-281, прехвърлен с акт № 194,
т. I, н.д. № 483/1974 г. на РС Тетевен, на кой от двата парцела по
действащия регулационен план съответства – на УПИ I-260 и УПИ II-261. Въпреки
това, те дават несъмнен извод, че площта на първия парцел I-281 е идентична с
площта на трите парцела I-281 ХI-281 и ХII-281 в кв. 42, образувани с при изменението
от 1974 г., като неговите регулационни граници са идентични с външните такива
на същите три парцела.
От отговорите на ищеца, дадени на формулирани от
ответниците въпроси по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че бащиният имот, за
който се води настоящия спор, е именно поземлен имот с идентификатор
14386.701.260, че от него ищецът бил изведен от съдебен изпълнител на
23.10.1997 г., във връзка с дело 243/97 г. Преценявайки признанието на ищеца за
отстраняването му от бащиния имот в съвкупност с част от показанията на
свидетелите и с приетото в мотивите на съдебно решение от 24.02.1997 г., по
гр.д. № 6/1997 г. на РС Тетевен, съдът приема за установено, че имотът по
същото решение е идентичен с процесния. Обратният извод предполага родителите
на ищеца са били собственици на поне още един имот (в същия или друг квартал на
регулационния план на селото), за който да се приеме, че съответства на този,
по съдебно решение от 24.02.1997 г., по гр.д. № 6/1997 г. на РС Тетевен и по
нотариален акт № 32, т. III,
н.д. № 1125/1996 г. на РС Тетевен. Притежаването на друг такъв обаче не се
установява от доказателствата по делото. Напротив, от показанията на
свидетелите К.М.С., А.М.М.и Т.М. А., се установява, че дядото на ищеца имал три
деца, че приживе той разпределил между тях имотите, образувани от общия
дотогава парцел (I-281), че едната парцела (процесният имот 14386.701.260)
прехвърлил на сина си м.(бащата на ищеца), а другата парцела (имот 14386.701.261)
на дъщеря си Сийка (леля на ищеца). Съдът приема, че е извършено такова
разпределение на недвижимите имоти между две от децата на общия наследодател,
съобразявайки констатациите на вещите лица относно данните от записванията по
разписните листи на регулационните планове и съпоставяйки ги с показанията на
свидетелите, относно местонахождението на парцелите на брата и сестрата (м.и
Сийка) и на построените в тях жилищни сгради, за които се казва от свидетелите
и се установява от заключението и скиците по делото, че са долепени, каквото
свързано застрояване липсва със сградите в останалите поземлени имоти -
14386.701.262 или 14386.701.655. Конфигурацията на имота според границите по
нотариален акт № 194, т. I, н.д.
№ 483/1974 г. на РС Тетевен, дарен от А. С. дядото на ищеца в полза на баща му
(Младен) съвпада с тази, на процесния (от две страни улици, С. А.(лелята С.) и С.
А.). Приетото в мотивите на съдебно решение от 24.02.1997 г., по гр.д. № 6/1997
г. на РС Тетевен, че ищецът С.М.А. и съпругата му Р.У.Щ.са живели в имота,
предмет на спора същото дело, съответства на показанията на свидетелите по
настоящето дело, според които ищецът живял в поземления имот по настоящето до
1997 г., когато бил изведен от съдебен изпълнител, заедно с покъщнината му, че
неговите сестри обяснявали на свидетелите К. С. и А. М., че са купили имота от
баща си (М.А.). Освен от приетото за установено, че бащата на ищеца М.А.е притежавал
един имот в селото (в този квартал по регулационния план), изводът за
идентичност на имота по съдебно решение от 24.02.1997 г., по гр.д. № 6/1997 г.
на РС Тетевен с процесния, се подкрепя и от отговора на експертизата по
последния въпрос от заключението - че според материализираните на терен
граници, отговарят на тези, в които е очертан имот с пл. № 260, както и че на
място, в присъствието на геодезиста, всяка от страните посочва имота в тези
граници като техен (идентифицират го като спорния по делото - поземлен имот с
идентификатор 14386.701.260).
От показанията на свидетелите се установява, че до
смъртта им м.А. А.и А.М. А.(родителите на ищеца и сестрите му) живеели в сградата
на поземлен имот 14386.701.260. Като деца ищецът и двете му сестри също са
живели в жилищната сграда, находяща се в процесния поземлен имот, че след като
се омъжили сестрите на ищеца Т.М. А.и М.М. В. напуснали бащината къща и
заживели при съпрузите си, а той останал да живее в нея заедно с майка си и
баща си. Ищецът живял там до 1997 г., когато след продажбата от родителите му
на неговите сестри и приключване на съдебния спор с тях по гр.д. № 6/1997 г. на
РС Тетевен, той бил изваден от там чрез съдебен изпълнител, заедно с
покъщнината му. След изваждане на ищеца от жилището, находящо се в процесния
имот (14386.701.260) в него останали да живеят единствено родителите му, които
били посещавани единствено от сестрите му, за да ги обгрижват. След смъртта и
на баща им м.(10.03.2018 г.), двете сестри спрели да посещават имота, а през
2019 г. го продават на ответниците.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/3
ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
14386.701.260 по КККР на село Г., е неоснователен.
Макар да е наследник на родителите си от първи ред,
ищецът не е притежава процесната идеална част от имота с идентификатор
14386.701.260 по КККР на с. Г.на заявеното от него основание – наследяване.
Приживе родителите му са се разпоредили с правото на собственост върху имота чрез
възмездна сделка в полза на сестрите му, поради което това не се в включвало в
наследството на баща му при откриването му. Разпореждането от наследодателя с
правото на собственост се основава на изводите за идентичност на процесния
имот, с имота по разпоредителната възмездна сделка. Последната не е развалена
приживе от прехвърлителя, не е унищожавана, нито е прогласявана за нищожна, за
да се приеме, че прехвърленото с нея право на собственост се върнало в
имуществото на наследодателя или пък въобще не го е напускало. Като частни
правоприемници на сестрите на ищеца, ответникът и неговата съпруга, са
придобили поземлен имот с идентификатор 14386.701.260 по КККР на с. Г.по
сключената с тях възмездна сделка. В този смисъл предявеният срещу тях
ревандикационен иск е неоснователен.
По изложените съображения съдът приема за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба за незачетено от районния съд
наследяване. Районния съд е счел сестрите за изключителни собственици на имота,
защото е приел, че те са придобили от родителя си по възмездна сделка, а не
чрез наследяване. Районният съд е счел, че е допуснато грешно означаване на
имота по нотариалния акт на разпоредителната сделка в тяхна полза, който извод
се подкрепя от извода на настоящия състав за неговата идентичност с имота по
настоящето дело. Не може да се сподели формалният аргумент в жалбата, че поради
неотстраняване на грешката в нотариалния акт от 1996 г., нямало как да се
приеме, че бащата ищеца се е разпоредил чрез продажба с имота в полза на
сестрите му. Този аргумент влиза в противоречие с установеното от фактическа
страна, че родителите на ищеца не са притежавали друг имот в селото и че
продаденият от тях на двете им дъщери е този, в който те са живели и който м.А.
(бащата на ищеца) го е получил по дарение от своя баща (дядото на ищеца) през
1974 г., но и с признанието на ищеца, че имено този поземлен имот с
идентификатор 14386.701.260 е бащиният му имот, от който той е съдебно
отстранен през 1997г.
Неоснователно е и оплакването за липса на установено
от сестрите владение върху имота. Такова е налице от продажбата му до
прехвърлянето му на ответниците по делото. Сестрите са установили владение
върху имота чрез родителите си, които са продължили да живеят в него след
продажбата му по волята на дъщерите им, които посещавали имота, само за да ги
обгрижват. Ако не бяха прехвърлили имота в полза на двете си дъщери, техните родителите
биха взели отношение по спора им с ищеца, заявявайки права си на собственост
върху имота, вкл. чрез противопоставяне на съдебното му отстраняване, извършено
в изпълнение на съдебното решение по от 24.02.1997 г., по гр.д. № 6/1997 г. Данни
за такова противопоставяне не се установяват. Напротив, свидетелските показания
сочат на солидаризирането им с дъщерите в спора със сина (ищеца) относно прехвърления
имот, в който те са продължили да живеят със съгласието на дъщерите-купувачи.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска съвпадат, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото въззивникът-ищец, съдът следва да заплати разноските на
въззиваемия ответник които са доказани в размер а 650 лв. (400 лв. за
адвокатско възнаграждение и 250 лв. депозит за вещо лице).
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/10.03.2020
г., по гр.д. № 891/2019 на РС Тетевен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.М.А., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Р.С.И., с ЕГН ********** и З.А.М., с
ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от 650 лв., представляваща общ
размер на сторените по делото разноски за въззивна инстанция.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.