Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № ...от 08.01.2010 г. по гр.д. № .../ 2009 г. по описа на ВТРС, съдът е отхвърлил предявените от П. И. К. от гр.В.Т. срещу М. Н. И. и Р. П. Н., двете от гр.В.Т., искове с правно основание чл.22 ал.3 от СК /отм./ за обявяване на относителната недействителност на договор за дарение на недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., кв."Ч.", ул."Б. Б." № 14, а именно: апартамент № 6, находящ се на втори етаж, В.А, на жилщен блок, построен върху държавна земя, кв.8 по плана на града, който се състои от дневна, спалня, кухня, коридор, баня, тоалетна и тераса, със застроена площ 59,57 кв.м., с подробно описани граници; с прилежаща изба № 2 с полезна площ 4,32 кв.м., с подробно описани граници; и със съответните 3,7844 % идеални части от общите части на сградата, съобразно застроената жилищна площ и съответното право на строеж, оформен с нотариален акт № 81, том 1, рег.№ .., дело № .../2000г. на нотариус Д.Денчев; по чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че П. К. е собственик на 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот; и по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81, т.1, рег.№ ..., дело № .../ 2000г. на нотариус Д.Денчев. Срещу постановеното по делото решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв.П. Пенков, пълномощник на ищеца П. И. К.. Счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на СК и процесуалните норми на ГПК, като излага подробни съображения. Излага, че процесния имот в режим на СИО е бил продаден без съгласие и знанието на ищеца на 22.02.2000г. от ответницата М. К., чрез пълномощно на майка й Р. Н., както и че за извършената сделка ищецът не е знаел и не е давал съгласие. Сочи, че от края на 1998г. живее и работи в Италия. Посочва и че сделката била осъществена чрез пълномощно, издадено от нотариус Т.Братванова, като при направената справка се установило, че такова пълномощно съществува, но било с предмет „представителство за участие в търг” и с него не можело да се извършва разпореждане с имота от страна на първата ответница. Твърди, че не е знаел както за развода с ответницата по жалба през 2002г., така и за извършената от нея разпоредителна сделка с процесния недвижим имот. Навежда подробни доводи, свързани с узнаването му за сделката едва в края на 2008г. Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на районния съд и да постанови решение по същество като уважи изцяло предявения установителен иск.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Кирил Станчев, пълномощник на ответниците М. Н. И. и Р. П. Н.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това подробни съображения. Заема становище, че са изтекли всички давностни и преклузивни срокове за оспорване на извършената на 22.02.2000г. сделка. Моли да се оставят без разглеждане предявените искове, алтернативно-ако съдът приеме, че подлежат на разглеждане, да отхвърли същите като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Въззивният съд като взе предвид направените с жалбата оплаквания и възражения и събраните доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ищеца П. И. К.. В същата се твърди,че ответницата М. К. е извършила разпоредителна сделка с процесния недвижим имот, който е закупен по време на брака им и представлява съпружеска имуществена общност. Твърди, че сделката е извършена на 22.02.2000г., като от нотариалния акт е видно, че М.Кумчева лично и чрез пълномощно, издадено от ищеца е дарила на ответницата Р.Н. процесния недвижим имот. Твърди се и че такова пълномощно-№ 615/21.01.1999г. да се разпорежда с имота той не е давал на М.К. и поради това пълномощното представлява документ с невярно съдържание. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. По делото няма твърдения единият съпруг да се е разпоредил сам с недвижимия имот, каквато е хипотезата на чл.22 ал.3 от СК/отм./. Напротив, навеждат се твърдения, че първата ответница при извършване на радпоредителната сделка, се е разпоредила лично и като пълномощник на съпруга си П. Кунчев, като е представила пълномощно. Това пълномощно се оспорва, като се твърди, че такова упълномощаване няма и че ответницата е действала от името на ищеца без представителна власт, тъй като пълномощното е съдържало упълномощаване с други права, а не за извършването на разпоредителна сделка с имота. Изхождайки от твърденията на ищеца, съдът счита, че в случая е предявен иск по чл.42 ал.2 ЗЗД, по който иск няма произнасяне от първоинстанционния съд.Този иск е с преюдициално значение по отношение на предявения. Предявен е и иск за оспорване неистинността на един документ-нотариален акт № .., том 1, рег.№ ..., дело № .../2000г. на нотариус Д.Денчев, по реда на чл.124 ал.4 ГПК,предвид твърденията на ищеца, че същият е неверен в частта му досежно представителната власт на съпругата. С отговора на тези въпроси-досежно плъномощното от 21.01.1999г., ще се направи извод за верността на представения нотариален акт № ..., том 1, рег.№ ..., дело № .../2000г. на нотариус Д.Денчев. Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск по чл.22 ал.3 СК/отм./, какъвто няма предявен. С оглед изложеното, следва решението на ВТРС да бъде обезсилено и делото да се върне за произнасяне по и±ка по чл.124 ал.4 ГПК във вр.чл.42 ал.2 ЗЗД . Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № ..от 08.01.2010г. по гр.д. № ../ 2009г. по описа на Великотърновски районен съд, вместо което постановява: ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, който да се произнесе по иска за установяване верността на документа-нотариален акт № .., том 1, рег.№ 1308, дело № .../2000г. на нотариус Д.Денчев,с район на действие ВТРС, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 145, в частта му относно представено пълномощно от П. И. К. за извършване на сделката на 22.02.2000 г. в полза на Р. П. Н., по иска за собственост на 1/2 ид.ч. на недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., кв."Ч.", ул."Б. Б." № 14, а именно: апартамент № 6, находящ се на втори етаж, В.А, на жилщен блок, построен върху държавна земя, кв.8 по плана на града, който се състои от дневна, спалня, кухня, коридор, баня, тоалетна и тераса, със застроена площ 59,57 кв.м., с подробно описани граници; с прилежаща изба № 2 с полезна площ 4,32 кв.м., с подробно описани граници; и със съответните 3,7844 % идеални части от общите части на сградата, съобразно застроената жилищна площ и съответното право на строеж, на основание нищожност поради липса на представителна власт. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните. Председател: Членове: |