№ 17
гр. Ловеч, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА П.
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500537 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 153 от 04.10.2022 година, постановено по гр.дело № 277 по описа за
2022 година, Тетевенският районен съд е допуснал съдебна делба между С. Н. К. с ЕГН
**********, К. Н. К., ЕГН ********** –двамата с адрес: с. Г. , обл. Ловеч , ул.“Х.Д.“№8, З.
К. Г., ЕГН ********** и С. М. Г. с ЕГН ********** и двамата от с. Г. , обл. Ловеч , ул.
„И.В."№186 на следния недвижим имот : ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА находяща се
в с. Г. , общ. Тетевен , обл. Ловеч, ул.„Х.Д."№8 с идентификатор 17419.701.349.1 със
застроена площ от 80 кв.м., бр. етажи 2 , построена в поземлен имот с идентификатор
17419.701.349, целият с площ от 548 кв.м., урбанизирана територия с начин на трайно
ползване ниско застрояване, номер по предходен план 167, кв.35, парцел XI, при граници и
съседи: имоти с идентификатори 17419.701.922; 17419.701.348; 17419.701.340;
17419.701.339; 17419.701.921 при квоти: за С. Н. К. -2/8 ид. части, за К. Н. К. -2/8 ид. части,
за съпрузите З. К. Г. и С. М. Г. - 4/8 ид. части .
Срещу решението е подадена въззивна жалба от З. К. Г., и С. М. Г., чрез адвокат С.
С.-ЛАК. Счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск. Позовава се на влезли в сила
1
съдебни актове, а именно: Решение № 260043 от 26.11.2020 г. на PC - Тетевен по гр. д. №
1004/2019 г., потвърдено с Решение № 36 от 5.05.2021 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 6/2021
г. , Определение №34 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3378/2021 г., I г. о., ГК, към които
дела са приложение в цялост гр. дело № 676/2013 г. на PC Тетевен и в. гр. д. №618/2014
година, от които ставало ясно, че имотът отдавна е поделен, както на идеални, така и на
реални части, а решенията по последните две дела се ползват в случая със СПН.
В случай, че съдът приеме, че искът за делба е допустим, навежда съображения, че
решението е неправилно.Счита, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства,
събрани по делото и не е се е произнесъл, защо не приема някои от тях.
Твърди, че по делото не е обсъдено съдържанието на материалите по посочените по-
горе дела, по които има формирана сила на пресъдено нещо, а съдът е приел, че имат друг
предмет, въпреки че на практика, подробното обсъждане на фактическото разделяне на
имота е сторено от съдията с Решение № 260043 от 26.11.2020 г. на PC - Тетевен по гр. д. №
1004/2019 г.
Пълномощникът на въззивниците поддържа, че се касае за две самостоятелни
жилища, собственост на различни лица, с два отделни входа, което е известно на съда.
Според него, след като съдът приема, че таванът не подлежи на самостоятелна делба, то
няма какво да се дели от жилищната сграда, а ищците не са представили абсолютно никакви
доказателства, че не могат доброволно да поделят съсобствеността на жилищната сграда с
ответниците.
Посочва, че според Решение № 260043 от 26.11.2020 г. на PC - Тетевен по гр. д. №
1004/2019г. процесният имот е реално разпределен на два етажа, тоест съдът счита, че всеки
етаж е придобил статут на самостоятелен обект на правото на собственост - жилище (§ 5, т.
30 от ДР на ЗУТ и чл. 40, ал. 1 ЗУТ, тъй като отговаря на законовите изисквания за жилище,
съгласно действащите строителни правила и норми към момента на построяването му и към
момента на обособяването му в самостоятелна част. Правото на ползване в имота е било
разпределено още след 1986 г. от праводателите на страните по делото и понастоящем
същото не е променяно, въпреки, че имотът е променил собствениците си. Страните са си
разпределили ползването на имота, като ищците живеят на втория етаж, а ответниците -на
първия и това е станало неформално.Обобщава, че в случая се касае за две самостоятелни
жилища, собственост на различни лица, с два отделни входа.Мотивира се с избрани мотиви
от решения на съда по цитираните дела и се позовава на приложеното гр. дело №676/2013
год. на PC Тетевен, по което е постановено Решение от 31.10.2014 год., а след л.63 е
приложен в оригинал проект за жилищна сграда от 17.IV.1972 год., от който е видно, че и на
втория и на първия етаж са предвидени помещения за бани и тоалетни.
Като необоснованост на решението, пълномощникът посочва неяснотата относно
начина на определяне на квотите, при които се допуска съдебната делба. Признава като
факт, че 2/8 идеални части са равни на ¼ ид.част и след като С. и К. К.и са собственици по
на ¼ ид.част, те са собственици на ½ ид.част или на втория етаж от къщата.По същия начин
изчислява, че З. и С. Г.и са собственици на ½ ид.част от имота, тъй като 4/8 ид.части са
2
равни на 1/2 ид.част, следователно са собственици на първия етаж от къщата.
На следващо място счита, че решението противоречи и на трайната съдебна
практика, според която фактическото разделяне на наследствените (съсобствените) имоти,
при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот,
живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и
при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползване и
стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл.
30, ал.З или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна
на намерението за своене и установяване на владение за себе си (т.1 от ПП-6-74). Когато
признаците на владението се упражняват в продължение на период от 10 години,
предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани.
Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на
придобивната давност е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от
фактическия състав на придобиването по давност - TP № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Обобщава, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като подадена
искова молба от С. Н. К. и К. Н. К. е недопустима и неоснователна.
Моли да бъде отменено изцяло Решение № 153 от 04.10.2022год., постановено по гр.
дело № 277/2022 год. по описа на PC Тетевен и да бъдат осъдени ищците да заплатят на
ответниците разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от адвокат С. С. от АК-Ловеч,
който поддържа жалбата. Процесуалният представител на въззиваемите- адвокат С. С.
оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението.
От приложените доказателства по гр.дело № 277/2022 година на Тетевенския районен
съд, от становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка
и обусловеност, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема
следното:
Въззивната жалба против решение № 153 от 04.10.2022 година, постановено по
гр.дело № 277 по описа за 2022 година на Тетевенския районен съд, е подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК и настоящето въззивно производство е допустимо.
Решението на районния съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност, допустимо е, а след анализ на казуса от фактическа и правна страна,
настоящата инстанция счита, че е и правилно.
С. Н. К. и К. Н. К. са предявили срещу З. К. Г. и С. М. Г. иск за делба на съсобствен
недвижим имот, находящ се в с.Г., представляващ двуетажна еднофамилна жилищна сграда.
В отговора на исковата молба ответниците са изразили становище за недопустимост и
неоснователност на иска за делба.
От фактическа страна се установява следното:
3
Ищците С. Н. К. и К. Н. К. са братя и двамата са придобили от родителите си Н.К.Ю.
и Р.К.Ю. по силата на договор за дарение, сключен на 29.11.2017 година, обективиран в
нотариален акт № 41, том III, рег.№ 3051, нот.дело № 357/2017 г. на нотариус ИИ., рег.№
305 в регистъра на Нот.камара, район на действие РС-Тетевен (вх. Per.
№2163/29.11.2017г,акт №47,т.VIII,д. № 1489/2017г, партидна книга № 24576,стр.45524 на
СлВп при РС.Тетевен), следния имот: Урегулиран поземлен имот (УПИ) с площ от 512
кв.м., с уредени отношения по регулацията, съответстващ на парцел XI-167 от кв.35 по ПУП
на с. Г. от 1964г , понастоящем видно от представената скица на ПИ с № 15‐
630580/12.07.2019г. поземленият имот е с площ от 548 кв.м., с идентификатор
17419.701.349, с административен адрес: с. Г., ул.„Х.Д."№8, урбанизирана територия за
ниско застрояване, при граници и съседи: имоти с идентификатори: 17419.701.922;
17419.701.348; 17419.701.340; 17419.701.339; 17419.701.92 и ½ ид. част от изградената в
този имот двуетажна масивна жилищна сграда, цялата с РЗП от 168 кв.м., а по скица
жилищната сграда е с идентификатор 17419.701.349.1, със застроена площ от 80 кв.м, на два
етажа. При осъществяване на прехвърлителната сделка дарителят Н.К.Ю. се легитимира
като собственик на УПИ с нот.акт за дарение на недвижим имот № 118, том първи, дело №
250/19.05.1986 г. , от който се установява, че дарението е извършено от неговия дядо
А.М.Ю. и от Л.А.Ю..
Останалата ½ идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда в описания УПИ
е притежание на З. К. Г. от 01.12.2016г. чрез договор за прехвърляне срещу задължение за
издръжка и гледане на прехвърлителите и нейни родители: К.А.Ю. и Е.К.Ю.. Договорът е
сключен през време на брака на приобретателката със С. М. Г. и е изповядан с Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65 том
шести, рег.№ 3520, дело № 523 от 01.12.2016 година на нотариус Р.В., рег.№ 392 на НК (вх.
Per. № 3730 от 01.12.2016г.,акт №178,т.XII ,д.№2425/2016, партидна книга 24576 на Служба
вписвания към Р.С.Тетевен).
Между собствениците на жилищната сграда е имало спорове, предмет на две дела,
които са приложени към настоящето.
С Решение № 234 от 04.08.2015 година, постановено по гр.дело № 618/2014 година,
Ловешкият окръжен съд е потвърдил Решение №155 от 31.10.2014г. по гр.д.№ 676/2013 г. на
Тетевенски районен съд, в частта в която е уважен предявения от К.А.Ю. и Е.К.Ю. против
Н.К.Ю., Р.К.Ю., С. Н. К., и К. Н. К. ревандикационен иск за собственост на ½ идеална част
от процесната жилищна сграда и е отхвърлен иска за ревандикация другата ½ идеална част.
Решението е влязло в сила на 07.12.2015г.
С Решение № 260043 от 26.11.2020 година, постановено по гр.дело № 1004/2019
година Тетевенският районен съд е признал С. Н. К. и К. Н. К. за собственици, съобразно
нотариален акт № 41, том III, рег.№ 3051, нот.дело № 357/2017 г. на нотариус ИИ., рег.№
305, по дарение на ½ идеална част от двуетажна жилищна сграда, която по одобрената
КККР на с.Г.- Заповед № РД-18-1783/30.10.2018 г. на ИД на АГКК е с идентификатор
17419.701.349.1 със застроена площ от 80 кв.м, изградена изцяло в имот, тяхна собственост
4
находящ се в с.Г., ул.“Х.Д.“ № 8, с площ от 548 кв.метра, с номер по предходен план -167,
кв.35, парцел ХI. Решението е влязло в сила на 02.02.2022 година.
При така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34
от ЗС, според който всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба
на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта.
В настоящата фаза на съдебната делба съдът, съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.
Видно е от чл.34 ЗС, че делбата предпоставя съсобственост, а в случая такава е
налице между страните, поради това, че те се легитимират като собственици на съответните
идеални части с нотариални актове за собственост, като собствеността им е потвърдена и с
влезли в сила решения на съда.
Съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Това
означава, че посочените по-горе съдебни решения следва да бъдат зачетени в настоящия
процес. Нормата на чл.298, ал.2 ГПК обвързва със сила на пресъдено нещо и наследниците
на страните, както и техните правоприемници, поради което решенията, с които са признати
права в сградата на К.А.Ю. и Е.К.Ю., обвързва и правоприемниците им, а в случая това са
ответниците З. К. Г. и С. М. Г.. Следователно, между страните по делото е налице
съсобственост в двуетажната жилищна сграда, като С. Н. К. и К. Н. К. са съсобственици
общо с ½ идеална част, а останалата ½ идеална част е съсобствена между ответниците З. К.
Г. и С. М. Г. по силата на презумпцията на чл.21 СК- вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че искът за делба е недопустим.
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно цитирания чл. 34
от ЗС може винаги да се упражни, освен ако закона разпорежда друго. Въззивникът не сочи
каквото и да било основание, обуславящо неделимост на вещта. Позовава се единствено на
посочените решения, но в тях подобен извод няма. Според чл.298,ал.1 ГПК решението
влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. При
наличие на установена с влезли в сила решения съсобственост в жилищната сграда, искът за
делба е допустим. Делбата на имота следва да се допусне.
Останалите, изложени във въззивната жалба оплаквания са също неоснователни.
Пълномощникът на въззивниците цитира избрани мотиви от решенията на съдилищата по
предходните дела между страните, които подкрепят тезата му, че имотът е поделен, но от
постановяване на решението по гр.дело № 1004/2019 година на Тетевенският районен съд
(влязло в сила на 02.02.2022 г.) и до настоящия момент не би могла да изтече в полза на З.
5
К. Г. и С. М. Г. придобивна давност по чл.79 ЗС, на която те се позовават. Следва да отчете,
че давността не тече докато трае съдебния процес, на основание чл.115,ал.1, б.“ж“ ЗЗД.
Посочената в тази насока съдебна практика не може да се отнесе към настоящия казус.
По отношение на правата на страните:
Прието е частите на съделителите да се определят числено в дроби (в ЗН се говори и
за дялове). В случая от делбената маса следва да се образуват четири дяла, от които по един
за С. Н. К. и К. Н. К. (или по 1/4 ид.част за всеки) и два дяла общо са съпрузите З. К. Г. и С.
М. Г. (или общо 2/4 ид.части). Това е прието и в мотивите на обжалваното решение.
Тетевенският районен съд е постановил да се извърши делбата при квоти: 2/8 идеални части
за С. Н. К., 2/8 идеални части за К. Н. К. и 4/8 идеални части за съпрузите З. К. Г. и С. М. Г.,
което математически съответства на посочените дялове. ЛОС приема, че се касае за
допусната от съда непрецизност, тъй като най-малкото общо кратно на дробта е 4, а не 8,
както е посочил съдът, но това не променя крайния резултат.
По изложените съображения, настоящият въззивен състав приема, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, на основание чл.272 ГПК.
С оглед изхода на процеса, З. К. Г. и С. М. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на
С. Н. К. и К. Н. К. разноски по делото общо в размер на 400 лева за платеното от последните
адвокатско възнаграждение. На въззивниците не се дължат разноски.
Воден от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153 от 04.10.2022 година, постановено по гр.дело №
277 по описа за 2022 година на Тетевенския районен съд.
ОСЪЖДА З. К. Г., ЕГН ********** и С. М. Г. с ЕГН **********, и двамата от с. Г. ,
обл. Ловеч , ул. „И.В."№186, да заплатят, на основание чл.78 ГПК на С. Н. К. с ЕГН
*********, К. Н. К., ЕГН ********** –двамата с адрес: с. Г. , обл. Ловеч , ул.“Х.Д.“№8,
разноски по делото общо в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. К. Г., ЕГН ********** и С. М. Г. с ЕГН
********** за присъждане на разноски по делото.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7