№ 1165
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100504669 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 17.12.2021г., постановено по гр.д. № 29504/2020г. на СРС,
ГО, 143 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД срещу Г. В. С. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ
за установяване съществуването на вземане в размер на 1 989, 69 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван
имот – апартамент № 36, находящ се в гр. София, ул. „******* за периода от
10.01.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане и за установяване съществуването на вземане за
сумата от 43, 97 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
10.01.2017г. до 30.04.2019г. Със същото решение е отхвърлен иска за
главница за топлинна енергия за разликата над сумата от 1 989, 69 лева до
пълния предявен размер от 2 781, 77 лева и за периода от 01.05.2016г. до
10.01.2017г. като погасен по давност; за разликата над сумата от 43, 97 лева –
цена на услугата дялово разпределение, до пълния предявен размер от 47, 11
1
лева и за периода от 01.06.2016г. до 10.01.2017г. като погасен по давност,
както са отхвърлени изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 323, 92 лева и за
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение в размер на 7, 86 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове е
подадена въззивна жалба от ответника Г. В. С., в която са изложени
оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се
поддържа, че съдът не се е произнесъл по всички релевирани в
производството възражения срещу основателността на предявените искове.
Твърди се, че ищецът не е уточнил основанието на претенциите си, тъй като
като не е посочил дали претендира вземанията въз основа на сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия или се позовава на института на
неоснователното обогатяване. Оспорва се и валидността на сключения
договор с фирмата за дялово разпределение, тъй като срокът на действие на
същия е изтекъл преди исковия период. Релевира и възражения за нищожност
на конкретно посочени клаузи от Общите условия за продажба на топлинна
енергия като нарушаващи императивни норми на Закона за защита на
потребителите. Аргументира становище, че предвид липсата на издадени
фактури за твърдяната доставка, то претенциите не са доказани по основание
и размер. Назначените по делото експертизи били изготвени въз основа на
едностранно съставени от ищеца документи, поради което същите не следва
да се кредитират. Не било установено и точното количество на потребената
топлинна енергия. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД изразява
становище за неоснователност на същата и прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т.С.” ЕООД,
не изразява становище по жалбата.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в
2
частта, в която са отхвърлени предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
По релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
обжалваното решение настоящият съдебен състав приема следното:
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
3
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
Неоснователни са релевираните от ответника възражения за
нередовност на исковата молба, изразяващи се в липса на заявени фактически
твърдения относно правопораждащия претенцията юридически факт.
Ищцовото дружество е изложило безпротиворечиви твърдения за
съществуването на облигационно правоотношение по презюмиран договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот.
На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че
ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния имот за
исковия период. Този факт се установява от представения и неоспорен
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 20.05.1985г., с
който Г. В. С. е признат за собственик на апартамент № 36, находящ се в гр.
4
София, жк “*******. Следователно ответникът е имала качеството
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012г./. Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между ищеца и Г. С. за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия
по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден
имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на
нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Съобразно действащата нормативна уредба,
ответникът се явява заварен потребител на топлинна енергия за битови
нужди. Предвид елемента на административно регулиране, установен в
нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ.
Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не
ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това
качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в
процесната хипотеза не се установени. Касае се за договор при публично
обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се
явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без
значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната
сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
5
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната
и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от ответника и съдът го кредитира изцяло
като обективно и компетентно, че жилищната сграда, в която се намира
процесното жилище, е топлофицирана. Експертът е посочил, че делът на
ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна
енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на редовни периодични метрологични
проверки на всеки 2 години за определяне на техническата му изправност и
експлоатационна годност. В имота на ответника не е начислявана топлинна
енергия за отопление, тъй като отоплителните тела са били демонтирани
/затапени/. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била
отчитана въз основа на реален отчет на показанията на 2 броя технически
изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Дяловото разпределение
било извършвано от „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на монтираните
водомери. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
6
инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по
проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването, като същата е определена съобразно действащите за
периода норми и ограничения. Направен е извод, че сумите за потребена
топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка.
Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото
документи, включително и при съобразяване на изисканите от вещото лице
допълнителни данни от акта за разпределение на кубатурата на имота,
ежемесечните показания на общия топломер, съобщения към данъчни
фактури, протоколи за главен отчет на фирмата за дялово разпределение,
изравнителни сметки, свидетелства за метрологични проверки на топломера в
абонатната станция за исковия период. Представени са и изготвените от
фирмата за дялово разпределение 3 броя дялови разпределения, които не са
оспорени от ответника. В същите са посочени резултати от изравняването за
исковия период. Неоспорени са и приложените талони за главен отчет на
уредите за дялово разпределение за процесния период, които са подписани от
абоната С. без забележки, поради което същите се ползват с формална
доказателствена сила по чл. 180 ГПК. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от
време, като именно показанията по последните сметки послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които били начислени
сметките за имота за процесния период. От заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните
изисквания, като начислените суми съответстват на действително дължимите,
като този извод е направен не само на база едностранно съставени от ищеца
частни документи, но и въз основа на документите за главен отчет на уредите
за дялово разпределение, които са били предмет на изследване от вещото
лице. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответника по
предвидения за това в чл. 200, ал. 3 от ГПК ред и срок. Същото следва да бъде
кредитирано като пълно, обективно и обосновано. По тези съображения съдът
приема за неоснователни релевираните от ответника оспорвания, че
количеството на топлинната енергия не е било измерено коректно, че липсват
7
доказателства за реално доставеното количество топлинна енергия в имота, че
не са приложени изискванията на ЗЕ във връзка с дяловото разпределение. В
заключението на техническата експертиза е направен категоричен извод, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите
нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за
продажба на топлинна енергия.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е установил по реда на
пълното и главно доказване, че е начислена реално потребената топлинна
енергия. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено
към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми
съответстват на действително дължимите. Стойността на реално потребената
за исковия период топлинна енергия с включени изравнителни сметки при
съобразяване на неоспорения извод на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, възлиза на сумата от общо 2 781, 77 лева.
Ответникът нито твърди, нито доказва да е погасил своето задължение към
топлопреносното предприятие, поради което предявеният иск е основателен
до определения в първоинстанционното решение размер при съобразяване на
основателното възражение за погасяване на вземането по давност за част от
исковия период.
Извън предмета на спора във въззивното производство са релевираните
от въззивника възражения за нищожност на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия, установяващи падеж за
плащане на месечните суми за топлинна енергия, тъй като предявената
претенция за мораторна лихва е отхвърлена от първоинстанционния съд с
влязло в законна сила съдебно решение. Неотносимо е и възражението за
нищожност на чл. 29 от приложимите Общи условия, уреждащи правото на
потребителя за рекламация, доколкото ответникът не твърди да е отправял
пред ищцовото дружество рекламация за отчет на показанията на уредите и
разпределението на енергията. Освен това същата клауза не е нищожна, тъй
като не се установява твърдяното противоречие с императивни разпоредби на
8
ЗЗП. Неоснователно е твърдението за ограничаване правата на потребителите
въз основа на приетите общи условия. По силата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ е
осигурена възможност на потребителите да влияят върху съдържанието на
общите условия, като предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.
Съдът не споделя и становището на ответника за нарушения на
Общностното право. Европейските директиви са актове, които обвързват по
отношение на дължимия резултат, като националните власти сами избират
формата и начина за въвеждането на директивите в действащото право.
Директивите нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското
право в срока, указан в същите. Директива 2006/32/ЕО е транспонирана в
българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност -
параграф 3 от Допълнителните разпоредби на закона, и именно в изпълнение
на директивите е създадена и приложимата към отношенията
вътрешнонормативна уредба – ЗЕ и наредбите по неговото прилагане. Изцяло
начинът на отчитане и заплащане на топлинната енергия от купувача е
изграден на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, която отчита
действително измерената и потребена от абоната топлинна енергия. Съгласно
чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО) в сметките следва да се включва
само реално потребена енергия /става въпрос за окончателните сметки/.
Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение. Съдът счита, че в случая нарушение не е
налице, защото начина на начисляване и плащане съответства на тази
разпоредба. Ежемесечните прогнозни сметки не се определят произволно, а
според показания на общите уреди за измерване. С изравнителната сметка
взаимоотношенията между страните се уреждат точно и справедливо, а
потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия
отчетен период. Именно отчитането на индивидуалните уреди за дялово
разпределение, монтирани във всеки един топлоснабден имот, дава
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия от абоната, а
възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни.
9
Ирелевантни са и наведените доводи относно липсата на издадени и
връчени фактури за извършената доставка. И това е така, тъй като
основанието за плащане на потребената топлинна енергия не е фактурата
/представляваща данъчен документ по чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност - ЗДДС/, а извършената доставка. Съгласно чл. 113, ал.
3, т. 1 ЗДДС, фактура може да не се издава за доставки, по които получателят
е данъчно незадължено физическо лице, какъвто е разглеждания случай. А
според чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е
задължително, тя се издава по желание на получателя. Поради това с
неизпращането на фактури, а само на съобщения към фактури, ищецът не е
нарушил ЗДДС. Освен това е без значение дали ответникът е получавал
издаваните от ищеца фактури, тъй като задължението за плащане на топлинна
енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от
фактурирането й. Въз основа на приетите по делото писмени доказателствени
средства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установи
количеството на реално потребената от ответника топлинна енергия и нейната
стойност.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения
досежно действието на договора, сключен с фирмата за дялово
разпределение. По делото е представен договор от 29.08.2002г., сключен
между “Т.С.” ЕООД, в качеството на изпълнител, и етажна собственост на
сграда, находяща се в гр. София, ул. “******* в качеството на възложител,
съгласно който фирмата за дялово разпределение е приела да извърши
доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни глави и
индивидуални топломери, както и да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки. Установява се, че според клаузата на чл. 2.4 от договора, същият се
сключва за срок от пет години. Неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи, че договорът с третото лице-помагач за извършване на
услугата дялово разпределение е прекратен с изтичане на предвидения 5
годишен срок. И това е така, тъй като по делото са представени изготвените
от третото лице-помагач дялови разпределения за топлоснабдявания имот за
исковия период, което обстоятелство, обсъдено наред с липсата на
доказателства за изявления на етажната собственост, че счита договора за
10
прекратен, води до извод, че договорът е бил мълчаливо продължен с
конклудентни действия, което приложимата нормативна уредба не забранява.
По делото се установява, че страните по този договор са изпълнявали поетите
по него задължения, като потребителите на топлинна енергия, са допускали
представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за
индивидуално измерване, а въз основа на тези отчети последното е
извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия. По този начин
страните са потвърдили обвързаността си с договора за топлинно
счетоводство. Дори да се приеме, че формално определеният срок на
действието му е изтекъл преди процесния период, с така посочените си
действия, както живущите в етажната собственост, така и третото лице-
помагач, са продължили да изпълняват задълженията си по този договор, т.е.
мълчаливо са подновили неговото действие. На следващо място, съгласно чл.
139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006г.) потребителите в
сграда - етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата "дялово разпределение", за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към
процесния период общото събрание на етажната собственост да е избрало
друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да
извършва дяловото разпределение, нито ищецът - въззиваема страна в
настоящото производство, да е бил уведомен писмено за новия избор.
Предвид изложеното, правилен е изводът на районния съд, че за исковия
период третото лице - помагач в производството е извършвало въз основа на
валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото разпределение и
отчитане на потребената в процесната жилищната сграда – етажна
собственост.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна относно
реалното извършване на услугата дялово разпределение през исковия период
11
и нейната стойност. По делото са приети изготвените от “Т.С.” ЕООД
изравнителни сметки и талони за отчет на водомери и уреди за дялово
разпределение, съдържащи данни за дяловото разпределение на топлинната
енергия за исковия период. Тези документи не са оспорени от ответника и въз
основа на същите се установява, че в топлоснабдения имот е извършвана
услугата дялово разпределение за целия процесен период, поради което
претенцията за заплащането й е установена в своето основание. Задължението
за плащане на цената на услугата е установено в нормата на чл. 22, ал. 1 и ал.
2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение
No ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв.
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. А
според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Размерът на вземането за предоставената услуга
дялово разпределение е установен въз основа на приетото и неоспорено
заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-
ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
12
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по
ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените
искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение
не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20224014 от 17.12.2021г., изменено по
реда на чл. 248 от ГПК с определение от 28.03.2022г., постановено по гр.дело
№ 29504/2020г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г. В. С., ЕГН **********, гр. София, ул. “*******, ап. 36 да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13