№ 4448
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20253110103345 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Н. С. Д., с ЕГН **********, адрес: ****, подадена чрез пълномощника
адвокат Б., срещу В. С. Д., с ЕГН **********, адрес: ****, за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата от 14 636 лв. (четиринадесет хиляди
шестстотин тридесет и шест лева), получена без основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Ищцата твърди, че след смъртта на баща си С. П. Д. на **** г. е станала
съсобственик заедно с майка си – ответницата В. С. Д. и брат си С. С.в Д., на
Гараж № 3, находящ се в ****. Твърди, че по наследство е придобила 1/6
идеална част от имота, ответницата – 4/6 идеални части, а брат – 1/6
идеална част. Посочва, че на 21.06.2024 г. тя и ответницата, в качеството си на
съсобственици, са продали своите общо 5/6 идеални части от имота на трето
лице – Н. Т. М., за сумата от 73 180,64 лв. Излага, че цялата продажна цена е
била преведена от купувача по лична банкова сметка на ответницата В. Д..
Ищцата твърди, че ответницата е следвало да предаде полагащата се част от
продажната цена, съответстваща на притежаваната от нея 1/6 идеална част, а
именно сумата от 14 636 лв., изчислена като 1/5 от цялата продажна цена за
продадените 5/6 идеални части. Излага, че въпреки първоначалните обещания,
1
ответницата до момента не е изплатила дължимата сума и е заявила, че няма
да го направи. Поради това ищцата счита, че ответницата се е обогатила
неоснователно за нейна сметка с процесната сума. Претендира присъждане на
разноски.
Ответницата В. С. Д. не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от
ГПК. В депозирана молба от 19.11.2025 г. ответницата заявява, че никога не е
отказвала да изплати сумата, но моли за отсрочка на изплащането до
30.05.2026 г., като посочва, че в момента изплаща заем към Инвест банк.
Твърди, че е изплатила на ищцата 3 200 лв. от сумата, както и други
задължения като глоба към КАТ – Варна, Община Варна и сума от 700 лв. към
ЧСИ. Представя разписки за парични преводи, изпратени на внучката си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, а се установява от
представените писмени доказателства, че след смъртта на С. П. Д., настъпила
на **** г., са останали наследници: съпругата му В. С. Д., синът му С. С.в Д. и
дъщерята му Н. С. Д.. Това обстоятелство се установява от представеното
Удостоверение за наследници изх. № AY021301ОД от 04.03.2025 г., издадено
от Община Варна, І район Одесос, и от Акт за смърт № 3743 от 31.12.2021 г.
От представения Нотариален акт № 169, том XIV, дело 9492 от
20.06.1997 г. на нотариуса при Варненски РС се установява, че наследодателят
С. П. Д. е придобил чрез покупко-продажба Гараж № 3, находящ се в ****,
****, със застроена площ от 23,25 кв.м, заедно с прилежащите 3,6463%
идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.
От Удостоверението за наследници се установява, че по силата на
закона наследниците на С. П. Д. са придобили имота по наследство, като
съпругата В. С. Д. е придобила 4/6 идеални части, а двете деца – С. С.в Д. и Н.
С. Д., са придобили по 1/6 идеална част всяко от тях.
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот № 27, том I, рег. № 1126, дело № 26 от 2024 г., съставен на
21.06.2024 г. от помощник-нотариус по заместване на нотариус Наталия
Стоева, с район на действие Районен съд Варна, се установява, че В. С. Д. и Н.
С. Д. са продали на Н. Т. М. изцяло притежаваните от тях 5/6 (пет шести)
2
идеални части от Гараж № 3, самостоятелен обект с идентификатор ****,
находящ се в ****, за сумата от левовата равностойност на € 37 416,66
(тридесет и седем хиляди четиристотин и шестнадесет евро и шестдесет и
шест евроцента), равняваща се на 73 180,64 лв. (седемдесет и три хиляди сто и
осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки).
В нотариалния акт изрично е посочено, че цялата продажна цена се
изплаща от купувача на продавачите по банков път в сметка с титуляр
продавачката В. С. Д. по следния начин: сумата в размер на 8 781,68 лв. е
платена предварително, а остатъкът в размер на 64 398,96 лв. ще бъде
изплатен днес, след подписването на нотариалния акт и преди вписването му в
Служба по вписванията Варна.
От представеното Преводно нареждане за кредитен превод с уникален
регистрационен номер 100/805/36931224 от 21.06.2024 г., 11:06 часа, се
установява, че купувачът Н. Т. М. е превел сумата от 64 398,96 лв. по IBAN на
получателя В. С. Д. BG95 STSA 9300 0029 8454 74 при Банка ДСК ЦУ, с
основание за превод: „Покупка на 5/6 от Гараж 3, ****. Заедно с
предварително платената сума от 8 781,68 лв., цялата продажна цена в размер
на 73 180,64 лв. е била преведена по банкова сметка на ответницата В. С. Д..
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за
установено от правна страна следното:
В конкретния случай не е налице престация между ищцата и
ответницата по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Ищцата не е престирала на
ответницата процесната сума. Напротив – сумата е била преведена от трето
лице (купувача Н. Т. М.) по банковата сметка на ответницата при продажбата
на съсобствения имот, което обосновава приложение на разпоредбата на чл. 59
от ЗЗД.
При продажбата на съсобствените им 5/6 идеални части за цена от 73
180,64 лв., всяка от тях е имала право на съответната си част от продажната
цена, пропорционална на притежаваната от нея идеална част. Ищцата, като
собственик на 1/6 идеална част от целия имот, притежава 1/5 от продадените
5/6 идеални части (тъй като 1/6 : 5/6 = 1/5). Следователно, на ищцата се полага
1/5 от цялата продажна цена, което представлява сумата от 14 636,13 лв. (73
180,64 лв. : 5 = 14 636,13 лв., закръглено от ищцата до 14 636 лв.).
3
Цялата продажна цена от 73 180,64 лв. е била преведена от купувача по
банкова сметка на ответницата В. С. Д.. При тези обстоятелства ответницата е
получила не само своята част от продажната цена (4/5 = 58 544,51 лв.), но и
частта, принадлежаща на ищцата (1/5 = 14 636,13 лв.), която е собственост на
ищцата.
Между страните не е установено наличието на договор или друго
правно основание, въз основа на което ответницата да има право да задържи
за себе си сумата от 14 636 лв., принадлежаща на ищцата. Обстоятелството, че
купувачът е превел цялата продажна цена по банкова сметка на ответницата,
не създава правно основание за ответницата да задържи частта на ищцата.
При липса на договор или друго правно основание за задържане на
сумата, получаването и задържането от ответницата на средствата,
принадлежащи на ищцата, представлява неоснователно обогатяване по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД.
С оглед на горното, съдът приема, че ответницата В. С. Д. е получила и
задържа без правно основание сумата от 14 636 лв., която принадлежи на
ищцата и представлява нейния дял от продажната цена при продажбата на
съсобствения имот. Освен това, ответницата е признала безусловно и
категорично факта на задължението в депозираната от нея молба от 19.11.2025
г., с което признание по смисъла на чл. 175 от ГПК са установени всичките
релевантни за основателността на иска факти.
При тези данни искът с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло в претендирания
размер от 14 636 лв.
По искането за отсрочване на изпълнението:
Ответницата е депозирала молба от 19.11.2025 г., с която моли за
отсрочка на изплащането на сумата до 30.05.2026 г., като посочва, че в
момента изплаща заем към Инвест банк и че няма възможност да изплати
незабавно дължимата сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК, ако към влизането в
сила на решението осъденият докаже, че по-късното или на части изпълнение,
наложено с оглед на неговото имотно състояние или на други обстоятелства,
няма да обезсили изпълнението на решението, съдът може да постанови, че
4
изпълнението ще стане по-късно или на определени части и времена.
В Тълкувателно решение № 129 от 1.XI.1966 г. по гр. д. № 98/66 г. на
ОСГК са залегнали социално-етичните съображения на законодателя да не се
достига при изпълнението на решението до обществено неоправдана морална
и материална разруха на осъдените тогава, когато по-късното или на части
изпълнение, наложено с оглед на имотното им състояние или на други
обстоятелства, не ще доведе до такива последици за носителя на
материалното право.
За да уважи искане по чл. 241 ГПК, съдът следва да установи
наличието на изключително тежко имотно състояние на осъдения, което прави
незабавното изпълнение обществено неоправдано жестоко, като
същевременно отсрочването на изпълнението няма да обезсили правата на
носителя на материалното право.
В конкретния случай ответницата не е представила доказателства,
установяващи обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 241 ГПК.
Твърденията, че изплаща заем към Инвест банк, не са подкрепени с писмени
доказателства за размера на задължението, условията на заема, доходите и
имущественото състояние на ответницата. Не са представени доказателства за
размера на месечните доходи, за наличието на издръжвани лица, за
съществуването на други задължения или за конкретното имуществено
състояние, които да обосноват извод за изключително тежко положение,
налагащо отсрочване на изпълнението.
Представените разписки за парични преводи към внучката за суми от
30 лв., 100 лв. и 200 лв. в периода март – септември 2025 г. свидетелстват, че
ответницата има възможност да извършва парични плащания за други цели,
което не подкрепя твърдението за невъзможност за изпълнение на
задължението към ищцата.
Освен това, процесната сума от 14 636 лв. представлява собствеността
на ищцата от продажбата на имота, която ответницата е задържала
неправомерно за повече от една година и три месеца (от 21.06.2024 г. до
настоящия момент). Отсрочването на изпълнението би довело до
допълнително увреждане на правата на ищцата, която е лишена от своите
средства без правно основание.
При липса на доказателства за обстоятелства, установяващи
5
изключително тежко имотно състояние, попадащи в хипотезата на чл. 241
ГПК, искането на ответницата за отсрочване на изпълнението следва да
бъде оставено без уважение.
Разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата
има право на разноски. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса,
поради което дължимата държавна такса в размер на 292,72 лв. (2% върху 14
636 лв.) следва да бъде заплатена от ответницата на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Ищцата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв.
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие между
ищцата Н. С. Д. и процесуалния представител адвокат Б. се установява, че
страните са постигнали съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1 900 лв. По изричното изявление на адв. Б. в съдебно заседание,
сумата не е заплатена от ищцата. Адвокатът разполага с право да се снабди
със заповед за изпълнение по реда на чл. 37 от Закона за адвокатурата за
вземането си по договора срещу своя доверител, но липсата на договореност и
предпоставки по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата го лишават от
възможност да получи възнаграждение за безплатна правна защита, каквато
не е уговорена между страните.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК правото на възстановяване на разноски
възниква само за разноски, които са реално направени от страната. При липса
на извършено плащане от ищцата към адвоката, тя няма право на
възстановяване на адвокатско възнаграждение от ответницата. Предявеното
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 14 636 лв. (четиринадесет
хиляди шестстотин тридесет и шест лева), представляваща получена без
правно основание сума, принадлежаща на ищцата, ведно със законната лихва
6
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.03.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненския районен съд сумата от 292,72 лв. (двеста деветдесет и
два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща държавна такса по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7