О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА,26.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение в закрито заседание на 26.05.2020г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.гр. дело N` 154 по
описа за 2020 година,
Производството е по
реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.418 ал.4 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Банка ДСК” ЕАД гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.П., против Разпореждане № 1040/10.02.2020 г. по
ч.гр.дело № 327/2020 г. на Районен съд-Враца,в частта в която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист против М.А.Б.-В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** за сумата 29,93 лв.,представляваща договорна лихва за периода
05.07.2018г.-09.10.2019г.по договор за кредит овърдрафт от 10.10.2017г .
В жалбата се навеждат
доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права, и като е сторил това е превишил своите правомощия и е нарушил
съдопроизводствените правила.Независимо от това неправилни били изводите на
заповедния съд,че била налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни
клаузи,касаещи договорената лихва.Редът за определяне на договорената лихва бил
детайлно изяснен в договора и ОУ.
Жалбоподателят счита,
че заявлението не противоречи и на добрите нрави в частта относно
претендираното договорно възнаграждение. Излага съображения, че сключеният
договор отговаря на всички законови изисквания. Посочва, че уговореният годишен
лихвен процент отговаря на законовите ограничения, въведени с разпоредбата на
чл.19 ал.4 ЗПК. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя методика за
формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен
процент ,който отговаря на изискванията на чл.12 ал.1 т.8 ЗПК .
Жалбоподателят моли да
бъде отменено обжалваното разпореждане в атакуваната му част,и да бъде
постановено издаването на заповед за изпълнение относно отхвърленото вземане.Не
се претендират разноски.
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред
Районен съд-Враца е образувано по заявление на "Банка ДСК” ЕАД гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника М.А.Б.-В. от
с.Върбица, обл.Враца.
В т.9 от заявлението
се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата 236,43 лв.,
включваща: сумата 200,00 лв. – главница; сумата 29,93лв. – неплатено договорно
възнаграждение за периода 05.07.2018 г.-09.10.2019 г. и сумата 6,50 лв. – лихва
за забава за периода 10.10.2019г. до 04.02.2020 г. Претендира се и присъждане
на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така
претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за потребителски
кредит овърдрафт от 10.10.2017 г.
Като обстоятелства, от които произтича вземането,
в т.14 от заявлението се сочи Договор за потребителски кредит овърдрафт от
10.10.2017г. между дружеството-заявител и М.А.Б.-В.. Сочи се, че договорът е
подписан при Общи условия, с които ответникът е декларирал, че е запознат и
приема без забележки. Твърди се, че заявителят е изпълнил задължението си по
договора като е превел заемната сума по посочената банкова сметка, *** заетата
сума на равни месечни вноски,с падежна дата пето число на месеца и краен падеж
10.10.2019г.Посочва се, че длъжникът не е изпълнил поетото задължение и не е
направил нито една погасителна вноска.Крайният срок за погасяване на кредита е
настъпил на 10.10.2019 г., и е налице изискуемост на задълженията му в пълен
размер, като неплатената част от главницата е в размер на 200,00 лв. Изложено
е, че съгласно договора и ОУ се дължи договорно възнаграждение за отпуснатия
кредит в посочен в договора размер, като неизплатеното такова от страна на
длъжника е в размер от 29,93 лв. за периода 05.07.2017 г.-09.10.2019 г.Към
заявлението са приложени описаните в него Договор за потребителски кредит
овърдрафт от 10.10.2017 г., Общи условия за предоставяне на кредит овърдрафт, и
извлечение от счетоводните книги на заявителя,касаещо процесния договор.
С обжалваното
Разпореждане от 10.02.2020 г. районният
съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
частта,касаеща договорно възнаграждение по сключения договор,а в останалата
част го уважил. Изложени са мотиви, че клаузите на договора, в които е
предвидено заплащане на договорно възнаграждение,са евентуално неравноправни,
тъй като не е посочено как се формира приложимия лихвен процент и годишния
процент на разходите.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по
издаване на заповед по чл.417 ГПК съдът следи за наличието на следните
предпоставки: дали документът,от който произтича вземането е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
В конкретния случай
заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични
задължения,документът въз основа на който се основават е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В заявлението се съдържа
достатъчна индивидуализация на вземанията и описание на обстоятелствата относно
съществените елементи на твърдяното право.
Оплакванията във
въззивната частна жалба са свързани с извършената от заповедния съд проверка
на отрицателните предпоставки по чл.411
ал.2 т. 2 и т.3 ГПК. Посочените разпоредби предвиждат, че не се издава заповед
за изпълнение, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или
когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящият състав
приема, че на този етап от развитието на производството заповедният съд не
разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Пречка за издаване на заповед за изпълнение по смисъла
на чл.411 ал.2 т.2 ГПК е налице в хипотезите, при които незаконността следва по
очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане,в каквато насока е и
съдебната практика,която се споделя от настоящият съдебен състав. Както бе
посочено, законовата разпоредба предвижда, че пречка за издаване на заповед за
изпълнение е налице, когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави. Граматическото тълкуване на тази правна норма налага извод, че
извършваната от заповедния съд проверка обхваща законосъобразността и
моралността единствено на искането за издаване на заповед за изпълнение, но не
и на договора или клаузи от същия, на които се основава това искане. Законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по
чл. 417 ГПК се основава, е
извън обхвата на проверката на заповедния съд. В подкрепа на този извод е и функционалното тълкуване
във връзка с новата разпоредба на чл.411 ал.2, т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019
г./, въвеждаща задължение за заповедния
съд да извършва проверка дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Видно от Мотивите към
ЗИД на ГПК, необходимостта от законодателни изменения се обосновава с това, че
действащата до този момент правна уредба на заповедното производство по ГПК не
дава на съдилищата възможност за служебен контрол за наличието на неравноправни
клаузи в договорите с потребителите и необходимостта от защита на длъжника,
който е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силна
страна. Вмененото служебно задължение на заповедния съд за контролиране дали
вземането не се основава на неравноправни клаузи се мотивира и с препоръките,
дадени със становище на Европейската комисия от 24.01.2019 г., както и с
практиката на Съда на Европейския съюз.
При
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при действащата към момента
законодателна уредба обхватът на извършваната от заповедния съд проверка може
да обхване валидността на основанието за издаване на заповед за изпълнение само
в случаите, когато искането се основава на потребителски договор и се
констатира наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована вероятност за
това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 ЗЗП,
според която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2
на посочената разпоредба са изброени хипотези, при наличието на които е налице
неравноправна клауза, като това изброяване не е изчерпателно.
В
конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на
сключен между страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя
кредит и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13 т.1 от ДР на ЗЗП
и чл.9 ал.3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени
дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
При
извършената такава проверка, настоящият съдебен състав не констатира
неравноправност на клаузите от договора, на които се основават вземанията на
кредитора за заплащане на възнаградителна лихва . По отношение на мотивите в
обжалвания съдебен акт за констатирано нарушение на разпоредби на ЗПК, следва
да бъде отбелязано, че по подробно изложените по-горе съображения въззивният
съд приема, че действителността на договорни клаузи, поради противоречие със
закона или добрите нрави, е извън предмета на проверката, извършвана от
заповедния съд.
Доколкото
нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид
недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална
договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките на исково производство, след изслушване
становище на ответниците и събиране на доказателства, следва да бъде направен
окончателен извод относно валидността на клаузите от потребителския договор.Също
в рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка дали тези
клаузи са нищожни и на друго основание, а именно - поради противоречие с
императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето
на потребителски кредити.
В
обобщение настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за основателна. Обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаване на
заповед за изпълнение за договорната лихва.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1040/10.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 327/2020 г.
на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в
която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против М.А.Б.-В. за сумата 29,93
лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода 05.07.2018 г. - 09.10.2019
г. по договор за кредит овърдрафт от 10.10.2017г.и вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ от заповедния съд в полза на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против М.А.Б.-В. от с.Върбица,обл.Врацаза
сумата 29,93 лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода 05.07.2018 г. -
09.10.2019 г. по договор за кредит овърдрафт от 10.10.2017г.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Враца за издаване на заповедта за изпълнение за посочените суми.
Определението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/