№ 631
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000746 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 5.08.2025 г. на третото лице помагач и ответник по
обратните искове „Интрама Инвест“ ЕООД против решение № 920/23.06.2025 г. по търг.
дело № 1275/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-24 състав, с което:
ответникът „Фудпак Груп“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца ЕТ „Р. – И. Р.“: 1)
сумата 435 100,24 лв., представляваща частично обезщетение за вреди от
неизпълнение на договорно задължение, претърпени вследствие на неточно
изпълнение на услуги, свързани с разфасоване и вакуумиране на сирене, ведно със
законната лихва от 11.07.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното плащане, 2) сумата 47 383,51 лв., представляваща законната лихва за
забава за периода 23.06.2022 г. – 11.07.2023 г., 3) сумата 46 863,35 лв. – съдебни
разноски;
жалбоподателят е осъден да заплати по обратните искове на ответника „Фудпак Груп“
ЕООД: 1) сумата 435 100,24 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на договорно задължение, претърпени вследствие на неточно
изпълнение на услуги, представлящи производство и доставка на печатани етикети и
фолио за опаковане, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното плащане, 2) сумата 47 383,51 лв., представляваща
законната лихва за забава за периода 23.06.2022 г. – 11.07.2023 г., 3) сумата 30 784,35
лв. – съдебни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел за
основателни предявените първоначални и обратни искове. Твърди се, че в нарушение на
процесуалния закон съдът не обсъдил всички своевременно направени относими
възражения на жалбоподателя, като не е съобразил специалното законодателство относно
отговорностите на участниците в хранителната верига. Ищецът ЕТ „Р. – И. Р.“, като
дистрибутор на хранителни продукти, не бил регистриран като бизнес оператор, каквато
1
регистрация била направена едва на 1.04.2022 г. – след процесния период, като същият не
изпълнявал задълженията си по Регламент /ЕО/ № 852/2004. Липсвали доказателства за
идентичност на стоките, опаковани от ответника „Фудпак Груп“ ЕООД и разпространени в
Германия – установено било единствено предаване на продукти на „Триенон ГмБх“, но
нямало доказателства за последващите хранителни вериги „Реве“, „Норма“ и др., както и за
реалното изтегляне на стоките от всички партиди със срок на годност 24.02.2022 г. –
19.07.2022 г. Твърди се, че „Фудпак Груп“ ЕООД било в пълно неизпълнение на
задълженията си по Регламент /ЕО/ № 852/2004 за документиране на производствения
процес, а представените по делото оперативни документи били съставени почти една година
след вероятното опаковане на процесните партиди с овче сирене „Нотос“, които
противоречиво показвали какви материали били вложени – за една и съща партида се
декларирало влагането на различни материали от различни производители в зависимост от
това дали декларацията се дава пред държавен орган или е направена за целите на съдебния
процес. Твърди се, че съдът пренебрегнал доказателствата по делото, че единственото
използвано от ответното дружество фолио с вложено мастило е доставено от „Ултра Флекс“
ООД, което е регистрирано едва през 2023 г. като производител на материали и продукти,
предназначени за контакт с храни, а безмотивно било прието, че фолиото е доставено от
жалбоподателя. Не било съобразено и, че проверките от БАБХ при жалбоподателя не
открили нарушение и по-точно – не е открит фотоинициатора 2-хидрокси-2-
метилпропиофенон. Необосновано било отхвърлено и възражението за съпричиняване на
вредите от ищеца ЕТ „Р.“ поради липсата му на регистрация по чл. 23 и сл. от Закона за
храните като бизнес оператор, а такова съпричиняване било налице и от съконтрахента
„Триенон ГмБх“, който не сътрудничил на германските власти, като не е изпълнил
разпореждане за временно блокиране на стоката, което довело до превантивното й
изтегляне. Освен това част от продуктите били в нормата според резултатите от ПИКА,
които ако били изтеглени и преопаковани за последваща продажба е щяло да се намалят
вредите. Твърди се, че не били представени документи за произход на опаковките, с които са
придружавани продуктите сирене от съответните първоначални производители. Сочи се, че
жалбоподателят не знаел каква е дейността на ответника „Фудпак Груп“ ЕООД и с какво
предназначение ще се използват процесните етикети, които били поръчани от ответника по
представен от него образец, и по-конкретно – че същите ще служат за опаковане на
разфасовано овче сирене за продажба на германския пазар, нито било формулирано задание
със специфични изисквания за изработването на етикетите. Не било съобразено и, че в
процесния период ответникът е имал множество доставчици, като не било доказано, че
именно произведените от жалбоподателя етикети са вложени на процесните опаковки за
процесните партиди. Не били обсъдени и конкретните възражения относно взетите проби и
последващите констатации на БАБХ.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемият ЕТ „Р. – И. Р.“ – ищец по първоначалните искове – чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а
обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Въззиваемият „Фудпак Груп“ ЕООД – ответник по първоначалните искове и ищец по
обратните искове – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна
и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. В. Р., действащ като ЕТ „Р. – И. Р.“, с
2
искова молба от 11.07.2023 г., с която срещу „Фудпак Груп“ ЕООД са били предявени: 1) иск
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 435 100.24 лв., представляваща част от
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение по предоставяне на услуги,
свързани с разфасоване и вакуумиране на сирене, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; и 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 47 383,51 лв., представляваща законната лихва за забава за периода
23.06.2022 г. – 11.07.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за изработка от
5.01.2018 г., с който ответникът се задължил по поръчки на ищеца да му предоставя услуги,
свързани с разфасоване и вакуумиране на сирене от овче и краве мляко в опаковки от по 200
г., опаковане в кашони и палетиране на кашоните. Материалите за изработката следвало да
бъдат предоставени от ответника, с изключение на сиренето и кашоните /когато пакетажът
бил за „Триенон“ Гмбх/, предоставени от ищеца. По договора били заявени поръчки в
периода 22.10.2021 г. – 18.02.2022 г., по които ответникът изработил и предал на ищеца
готови продукти /опаковано сирене/, а същият ги продал на „Триенон“ Гмбх, който ги
реализирал на пазара в Германия в хранителни вериги „Реве“, „Норма“ и „Тегут“.
Впоследствие, при извършени проверки и иззети проби на 11.01.2022 г. и 24.01.2022 г. от
компетентните немски органи било установено, че в партида от доставено от ищеца
опаковано овче сирене е налично значително превишение над допустимите норми на
фотоинициаторите 2-хидрокси-2-метилпропиофенон и метил-о-бензоилбензоат – както в
хранителния продукт, така и в опаковката. Същото било потвърдено и при последващо
изследване в немска акредитирана лаборатория. Твърди се, че в резултат на миграцията на
посочените вещества, намиращи се в опаковката на продуктите, в самия хранителен продукт
немските власти постановили, че е налице неприемлива промяна в състава на храните в
нарушение на изискванията на Регламент /ЕО/ № 1935/2004, поради което разпоредили
изтегляне от пазара и унищожаване на всички партиди сирене, реализирани в Германия със
срок на годност от 24.04.2022 г. до 19.07.2022 г. Разпореждането било изпълнено от
търговците, на които били доставени, като всички разходи във връзка с изследванията,
изтеглянето и връщането били префактурирани от „Триенон“ Гмбх и възложени на ищеца,
които възлизали на 222 463,22 евро, с левова равностойност 435 100,24 лв., които суми били
погасени чрез прихващания от последващи задължения на „Тренон“ Гмбх към ищеца.
Немските власти уведомили българските органи чрез нотификация по реда на чл. 50 от
Регламент /ЕО/ № 178/2002, вследствие на което стартирали и проверки от БАБХ.
Проверките установили, че процесните продукти били опаковани от ответното дружество с
материали, доставени от „Ултра Флекс“ ООД /доставка на преден етикет/ и „Интрама
Инвест“ ЕООД /доставка на заден етикет и опаковъчно фолио/, както и че при изработването
на етикетите на „Интрама Инвест“ ЕООД било ползвано мастило, при което се наблюдавала
специфична миграция на фотоинициатори. Твърди се, че поради това ответникът не
изпълнил качествено и съобразно нормативните изисквания задълженията си по договора за
изработка, с което причинил вреди на ищеца в размер на заплатените горепосочени разходи,
за които дължал обезщетение. Ищецът поканил ответника на 15.06.2022 г. да заплати в 7-
дневен срок обезщетението в размер на исковата сума, което не било сторено, поради което
ответникът дължал и законната лихва за забава.
С определение от 26.10.2024 г. на осн. чл. 219 ГПК по искане на ответника е бил
конституиран като негов помагач „Интрама Инвест“ ЕООД. Срещу същия ответникът е
предявил на 20.10.2023 г. при условията на евентуалност обратни искове в размер на
претенциите по първоначалните искове. Твърди, че страните били в дългогодишни
търговски отношения, като по договори от 2.06.2021 г., 27.07.2021 г., 21.12.2021 г.,
18.01.2022 г. и 23.02.2022 г. помагачът е доставил печатни етикети и фолио, предназначени
за опаковане на разфасовано овче сирене за продажба на германския пазар. Процесните
продукти, предмет на първоначалния иск, били именно със задни етикети, доставени от
помагача. Твърди, че с доставянето на подобни етикети, неотговарящи на изискванията в
областта на опаковането на храните, помагачът нарушил задълженията си по договорните
отношения с ответника, поради което дължал обезщетение за причинените на ответника
3
вреди, в случай че същият бъде осъден по претенцията на ищеца.
По делото е представен договор за изработка от 5.01.2018 г., с който ищецът ЕТ „Р. – И.
Р.“ е възложил, а ответникът „Фудпак Груп“ ЕООД се задължил срещу възнаграждение да
извършва: 1) разфасоване и вакуумиране на сирене от овче и краве мляко в опаковки от по
200 г., опаковане на разфасовките в кашони – по 24/18 бр. в кашон, палетиране на кашоните
– по 132/168 бр. на палет; 2) пакетиране на овче и краве трошено сирене в торби по 10 кг.; 3)
пакетиране на овче сирене – буци в пликове по 5 кг; 4) разфасоване и пакетиране на сирене в
ПВЦ от 8 кг; 5) разфасоване и пакетиране на продукти според нуждите на възложителя,
неупоменати по-горе. Уговорено е срокът за изпълнение да бъде според заявката на
възложителя, като за всяка поръчка се дължи възнаграждение по договаряне, а изработката
ще се осъществява със средства на изпълнителя и с негови материали, с изключение на
материалите – сирена и кашони /когато пакетажът е за „Триенон“ Гмбх/, предоставени от
възложителя. Предвидено е, че възложителят е длъжен да оказва необходимото съдействие
на изпълнителя, като има право да упражнява постоянен контрол до окончателното
изпълнение и да дава указания на изпълнителя /т. 9.1 и т. 10.1/.
В изпълнение на договора в периода 22.10.2021 г. – 16.02.2022 г. ищецът е възложил
поръчки, заявени по електронен път, които ответното дружество е изпълнило, за което са
издадени следните фактури за предоставени услуги – опаковане на овче сирене „Нотос“
0.200 Е:
1) фактура № 1119/5.11.2021 г. на стойност 19 798,13 лв. с ДДС за 31 бр. палета и 19 641,6
кг – по заявка от 22.10.2021 г., приемо-предавателен протокол от 5.11.2021 г., което според
оперативен протокол – проследимост от 12.05.2022 г. е с партиден № L117261021 „най-
добро до 24.04.2022 г.“ и партиден № L117291021 „най-добро до 24.04.2022 г.“ и е
опаковано с вакуум фолио и етикети с инд. № **********, доставени от „Интрама Инвест“
ЕООД с представената фактура № **********/2.06.2021 г.;
2) фактура № 1124/15.11.2021 г. на стойност 12 773,38 лв. с ДДС за 20 бр. палета и 12 672
кг – по заявка от 5.11.2021 г., приемо-предавателен протокол от 15.11.2021 г., което според
оперативен протокол – проследимост от 12.05.2022 г. е с партиден № L106091121 „най-
добро до 6.05.2022 г.“ и № L114121121 „най-добро до 6.05.2022 г.“ и е опаковано с вакуум
фолио и етикети с инд. № **********, доставени от „Интрама Инвест“ ЕООД с
представената фактура № **********/27.07.2021 г.;
3) фактура № 1133/6.12.2021 г. на стойност 19 798,73 лв. с ДДС за 31 бр. палета и 19 641,6
кг – по заявка от 5.11.2021 г., приемо-предавателен протокол от 6.12.2021 г., което според
оперативен протокол – проследимост от 12.05.2022 г. е с партиден № L112121121 „най-
добро до 28.05.2022 г.“, № L112231121 „най-добро до 28.05.2022 г.“ и № L114291121 „най-
добро до 28.05.2022 г.“ и е опаковано с вакуум фолио и етикети с инд. № **********,
доставени от „Интрама Инвест“ ЕООД с представената фактура № **********/27.07.2021 г.;
4) фактура № 1143/23.12.2021 г. на стойност 19 798,73 лв. с ДДС за 31 бр. палета и
19 641,6 кг – по заявка от 7.12.2021 г., приемо-предавателен протокол от 23.12.2021 г., което
според оперативен протокол – проследимост от 12.05.2022 г. е с партиден № L106091221
„най-добро до 30.05.2022 г.“ и № L112201221 „най-добро до 30.05.2022 г.“ и е опаковано с
вакуум фолио и етикети с инд. № **********, доставени от „Интрама Инвест“ ЕООД с
представената фактура № **********/27.07.2021 г.;
5) фактура № 1152/17.01.2022 г. на стойност 21 212,93 лв. с ДДС за 31 бр. палета и
19 641,6 кг – по заявка от 21.12.2021 г., приемо-предавателен протокол от 17.01.2022 г., което
според оперативен протокол – проследимост от 12.05.2022 г. е с партиден № L117231221
„най-добро до 19.06.2022 г.“ и № L112301221 „най-добро до 19.06.2022 г.“ и е опаковано с
вакуум фолио и етикети с инд. № **********, доставени от „Интрама Инвест“ ЕООД с
представената фактура № **********/21.12.2021 г.;
6) фактура № 1165/16.02.2022 г. на стойност 21 212,93 лв. с ДДС за 31 бр. палета и
19 641,6 кг – по заявка от 14.01.2022 г., приемо-предавателен протокол от 16.02.2022 г., което
според оперативен протокол – проследимост от 12.05.2022 г. е с партиден № L110180122
4
„най-добро до 19.07.2022 г.“, № L108200122 „най-добро до 19.07.2022 г.“ и № L117140222
„най-добро до 19.07.2022 г.“ и е опаковано с вакуум фолио и етикети с инд. № **********,
доставени от „Интрама Инвест“ ЕООД с представената фактура № **********/18.01.2022 г.
За същите количества са представени и следните фактури за осъществени последващи
продажби от ищеца на „Триенон“ Гмбх – Германия на стоки – овче сирене вакуум 0,200 кг:
1) фактура № 3599/5.11.2021 г. на стойност 93 297,60 евро – за 19 641,6 кг /партиди
L112121121 и L117291021/; 2) фактура № 3607/15.11.2021 г. на стойност 60 192 евро с ДДС –
за 12 672 кг /партиди L106091121 и L114121121/; 3) фактура № 3637/6.12.2021 г. на стойност
93 297,60 евро с ДДС – за 19 641 кг /партиди L112121121, L112231121 и № L114291121/; 4)
фактура № 3664/23.12.2021 г. на стойност 93 297 евро с ДДС – за 19 641,6 кг /партиди
L106091221 и L112201221/; 5) фактура № 3690/17.01.2022 г. на стойност 98 208 евро с ДДС –
за 19 641,6 кг /партиди L117231221 и L112301221/; 6) фактура № 3742/16.02.2022 г. на
стойност 98 208 евро – за 19 641,6 кг /партиди L110180122, L108200122 и L117140222/, към
която е издадено кредитно известие № 3907/15.06.2022 г. за връщане на 897,6 кг овче сирене
0,200 кг на стойност 4 488 евро. Към фактурите са приложени CMR товарителници,
търговски документи, потвърждения за доставка. Видно от представените разпечатки от
електронни писма от 2.11.2021 г. – 9.03.2022 г. поръчките са заявявани по електронен път.
За други продадени количества сирене от ищеца на „Триенон“ Гмбх – Германия са
представени и други фактури: 1) фактура № 3723/4.02.2022 г. на стойност 93 744 евро – за
18 748 кг; 2) фактура № 3767/9.03.2022 г. на стойност 101 351,25 евро – за 17 740,8 кг овче
сирене 0,200 кг и за 1732,5 кг био козе сирене 0,150 кг.; към същата е било издадено
кредитно известие № 3807/1.04.2022 г. за връщане на същата стока на стойност 88 704 евро;
3) фактура № 3893/27.04.2022 г. на стойност 103 118,40 евро – за 18 748,8 кг; 4) фактура №
3875/23.05.2022 г. на стойност 20 288 евро – за 3 360 кг; 5) фактура № 3912/17.06.2022 г. на
стойност 104 993,28 евро; 6) фактура № 3973/4.08.2022 г. на стойност 116 152,05 евро – за
17 472 кг овче сирене, 2016 кг биволско сирене и 577,50 кг за био козе сирене.
Представена е експертиза от 24.02.2022 г. на Службата за химически и ветеринарни
изследвания – Щутгарт на проба № *********, взета от Службата за защита на
потребителите и ветеринарното дело – Щутгарт на 11.01.2022 г. от търговски обект на „Реве
Маркт“ ГмбХ, находящ се в гр. Ниферн – Йошелброн – провинция Баден – Вюртенберг, на
хранителен продукт – 2 бр. овче сирене „Нотос“ в опаковки от по 200 г., партида №
*********, с произход от България, със срок на годност – 24.04.2022 г., с дистрибутор
„Триенон“ Гмбх. Изследването е установило, че в опаковката и в етикета има наличие в
мастилото на фотоинициаторите 2-хидрокси-2-метилпропиофенон и метил-о-
бензоилбензоат, както и наличие на същите вещества в хранителния продукт: за 2-хидрокси-
2-метилпропиофенон – 54,2 микрограма/кг и за метил-о-бензоилбензоат – 12,6
микрограма/кг. Посочено е, че двата фотоинициатора не са включени в списъка на
допустимите от Европейската асоциация за печатарски мастила /ЕuPIA/ мастила за
материали в контакт с храни, при максимално допустима норма – 10 микрограма/кг, с което
е нарушен чл. 3, ал. 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 1935/2004, поради което стоките са
забранени за продажба съгласно § 31, ал. 1 от Кодекса на храните, потребителските стоки и
фуражите и чл. 14, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 178/2002. Посочено е, че фотоинициатори,
които не са включени в списъка на ЕuPIA, могат да се използват само ако миграцията към
храната не надвишава 10 микрограма/кг или ако има налична бариера, напр. стъкло, а
миграция под 10 микрограма/кг се счита за непроверима.
Аналогични резултати е установила и експертизата от 24.02.2022 г. на Службата за
химически и ветеринарни изследвания – Щутгарт на проба № *********, взета от Окръжна
ветеринарна служба – Биберах на 24.01.2022 г. от търговски обект на „Реве Елмар Енгел“,
находящ се в гр. Биберах на Рис – провинция Баден – Вюртенберг, на хранителен продукт –
2 бр. овче сирене „Нотос“ в опаковки от по 200 г., партида № *********, с произход от
България, със срок на годност – 6.05.2022 г., с дистрибутор „Триенон“ Гмбх. В хранителния
продукт е установено наличие на 2-хидрокси-2-метилпропиофенон – 32 микрограма/кг и за
метил-о-бензоилбензоат – 22,7 микрограма/кг. Тестът за наличие на същите вещества в
5
опаковката също е бил положителен.
Според протокол от изпитване № 22-Т064-0001/17.03.2022 г., издаден от акредитирана
лаборатория на „ПИКА“ ГмбХ, по възлагане от дистрибутора „Триенон“ Гмбх е било
извършено ново изследване на взета на 15.03.2022 г. проба от същия продукт /овче сирене
„Нотос“/, партида № *********, със срок на годност – 6.05.2022 г. Установено е наличие на
2-хидрокси-2-метилпропиофенон – 12,1 микрограма/кг и за метил-о-бензоилбензоат – 42,8
микрограма/кг. Изследването на опаковката на същия продукт е установило наличие на
метил-о-бензоилбензоат – 0,12 мг/кг, а на 2-хидрокси-2-метилпропиофенон – <0,1 мг/кг –
видно от протокол от изпитване № 22-Т064-0003/5.04.2022 г.
От същата лаборатория е бил издаден и протокол от изпитване № 22-Т064-
0002/17.03.2022 г. на друга проба от същия продукт, партида № *********, със срок на
годност – 30.05.2022 г., което установило наличие на 2-хидрокси-2-метилпропиофенон – 37,9
микрограма/кг и за метил-о-бензоилбензоат – 12,3 микрограма/кг. Изследването на
опаковката на същия продукт е установило наличие на метил-о-бензоилбензоат – 0,11 мг/кг,
а на 2-хидрокси-2-метилпропиофенон – <0,1 мг/кг – видно от протокол от изпитване № 22-
Т064-0004/5.04.2022 г.
От същата лаборатория са били издадени и протоколи от изпитване № 22-Т064-
0005/21.03.2022 г. и № 22-Т064-0006/21.03.2022 г. на друга проба от същия продукт, партида
№ *********, със срок на годност – 19.07.2022 г. и 27.07.2022 г, което установило наличие
на 2-хидрокси-2-метилпропиофенон – <10 микрограма/кг и за метил-о-бензоилбензоат – 15
микрограма/кг. Изследването на опаковката на същия продукт е установило наличие на
метил-о-бензоилбензоат – <0,10 мг/кг, а на 2-хидрокси-2-метилпропиофенон – <0,1 мг/кг –
видно от протоколи от изпитване № 22-Т064-0007/5.04.2022 г. и № 22-Т064-0008/5.04.2022 г.
Със заповед с изх. № H/VS123-L-020/22/29.03.2022 г. на Специализираната служба за
защита на потребителите, търговията и околната среда – Хамбург е наредено на „Триенон“
Гмбх да блокира и постави под надзор стоките от партида № ********* с годност до
27.07.2022 г. – 28 европалета, съдържащи 3695 кашона, всеки с по 24 опаковки овче сирене
„Нотос“, съхранявано на 14.03.2022 г. в „Нагел Груп Крафтферкер Нагел“ – гр Ферсмолд.
Предписано е цялата стока да бъде върната на производителя, обработена или допълнително
преработена в подходящо съоръжение под официален надзор по такъв начин, че очакваното
излагане на фотоинициатори, които не са включени в списъка на EuPIA, да е безопасно под
10 микрограма/кг за цялата продължителност на оставащата минимална издръжливост, или
да се унищожи под официален надзор.
Според писмо от 23.03.2022 г. на Службата за реда, околната среда и обслужването на
гражданите на гр. Ансбах, провинция Бавария, при извършена на 22.03.2022 г. проверка в
обект на веригата „Реве“ било установено изтегляне от продажба на 17.03.2022 г. на 9
опаковки от продукт „Овче сирене „Нотос“ с годност до 19.06.2022 г., а от веригата „Тегут“ –
изтегляне от продажба на 19.03.2022 г. на 20 опаковки от същия продукт.
Според писмо от 23.03.2022 г. на Областна служба Кулмбах, провинция Бавария, на
22.03.2022 г. са извършени контролни проверки във връзка с изтегляне на продукти „Овче
сирене „Нотос“ с годност до 19.06.2022 г. в търговската верига „Реве“ в различни градове –
Лудвигсшоргаст, Химелкрон, Щатщайнах и Кулмбах.
Според писмо от 28.03.2022 г. на Службата за опазване на околната среда, реда и
защитата на потребителите – гр. Фюрт, провинция Бавария, на 22 и 23.03.2022 г. са
извършени контролни проверки във връзка с изтегляне на продукти „Овче сирене „Нотос“ с
годност до 19.06.2022 г. в търговските верига „Реве“, „Тегут“ и „Норма“ в гр. Фюрт.
Представени са и 22 бр. фактури, издадени в периода 31.03.2022 – 26.10.2022 г. от
„Триенон“ Гмбх с получател – ищеца ЕТ „Р. – И. Р.“ за начислени разходи, направени за
изследванията, изтеглянето, унищожаването или връщането и адм. разноски във връзка с
процесните продукти, на обща стойност 222 463,22 евро. Към същите са приложени и
множество документи, установяващи извършените разходи. Във фактурите е посочено, че
сумите ще бъдат приспаднати от бъдещи плащания на „Триенон“ Гмбх към ищеца по
6
бъдещи доставки.
Представена е нотификация 2022.1885/30.03.2022 г., публикувана в информационната
система на Европейската служба за бързо оповестяване на замърсяване на хранителни
продукти и фуражи, с което Германия е оповестила за наблюдавани опасности от миграция
на фотоинициатори от опаковката в продукта – овче сирене с произход България, с
означение на нотификацията – сериозно.
В резултат на нотификацията е предприета проверка в България от БАБХ за установяване
наличието на вредни вещества в процесните партиди и причините за това.
Видно от констативен протокол № 21895/1.04.2022 г. на БАБХ в предприятието на
„Фудпак Груп“ ЕООД за преопаковане на млечни и месни продукти, находящо се в гр.
София, кв. „Илиенци – Запад“, и в присъствието на ищеца ЕТ „Р. – И. Р.“ /наемател на склад
на „Фудпак Груп“ ЕООД/ е била извършена проверка във връзка с получената нотификация
2022.1885, към която са били приложени документи с референтни № А22025171-
86-GLM/24.02.2022 г. и № А22013220-86-GLM/24.02.2022 г. с данни за засегнатите партиди –
L114121121 и L117291021. Посочено е, че към нотификацията са приложени и: 1) доклад №
22-Т064-0001 – за партида L114121121 и срок на годност 6.05.2022 г. с установено наличие
над нормата на двата процесни фотоинициатори; 2) доклад № 22-Т064-0002 – за партида
L106091221 и срок на годност 30.05.2022 г. с установено наличие над нормата на двата
процесни фотоинициатори; 3) доклад № 22-Т064-0005 за партида L117140222 и срок на
годност 19.07.2022 г. с установено наличие на 2-хидрокси-2-метилпропиофенон – <10
микрограма/кг и метил-о-бензоилбензоат – 15 микрограма/кг; и 4) доклад № 22-Т064-0006 –
за партида L117220222 и срок на годност 27.07.2022 г. с установено наличие на 2-хидрокси-
2-метилпропиофенон – <10 микрограма/кг и метил-о-бензоилбензоат – <10 микрограма/кг,
която партида е блокирана в склад в Германия до връщането й в България. Посочено е, че по
данни от документите по нотификацията двете съединения влизат в състава на използваните
в опаковката печатарски мастила. При проверката е извършено проследяване на партидите
по нотификацията, вследствие на което е установено, че за опаковането на овче сирене
„Нотос“, партида L114121121 с годност до 6.05.2022 г. са използвани вакуум фолио с печат с
партида 9279, доставено от „Ултра Флекс“ ООД, вакуум фолио – бяло с партида **********,
доставено с декларация за съответствие № **********/11.10.2021 г. За опаковането на
сиренето с партида L117291021 с годност до 24.04.2022 г. е използвано вакуум фолиото с
партида 12566N, доставено с декларация за съответствие от 27.10.2022 г. от „Ултра Флекс“
ООД, както и вакуум фолио с партида **********, доставено с декларация за съответствие
№ **********/11.10.2021 г. Посочено е, че не е представена необходимата документация
/лабораторни изпитвания/ за потвърждаване на декларациите за съответствие съгл. чл. 16, т.
2 от Регламент /ЕО/ № 1935/2004. Посочено е, че не са представени доказателства, че „Ултра
Флекс“ ООД е регистрирана по чл. 44 ЗХ за производство на материали и предмети за
контакт с храни. Посочено е, че „Фудпак Груп“ ЕООД е изпратила за лабораторен анализ в
ИЦ „Алми тест“ проба от наличното фолио с печат, доставено от „Ултра Флекс“ ООД.
Посочено е, че на „Фудпак Груп“ ЕООД е връчено предписание № 714/1.04.2022 г., а на ЕТ
„Р. – И. Р.“ е връчено предписание № 715/1.04.2022 г.
С цитираното предписание № 714/1.04.2022 г. на БАБХ е предписано на „Фудпак Груп“
ЕООД да не се използват в производството доставени от фирма „Ултра Флекс“ ООД
опаковки на готов продукт до предоставяне на документи за миграцията на установените
съединения в произведените храни. Указано е и да се извърши проследяване на
производството на готова продукция, опаковано във фолио с печат, доставено от „Ултра
Флекс“ ООД.
С предписание № 715/1.04.2022г. на БАБХ е предписано на ЕТ „Р. – И. Р.“, стопанисващ
предприятие за преопаковане на млечни и месни продукти, находящо се в гр. София, кв.
„Илиянци – Запад“, да извърши проследяване на реализацията на готови продукти,
опаковани във фолио с печат, доставен от „Ултра Флекс“ ООД и да уведоми БАБХ за датата
на връщане на партида овче сирене с № L117220222 и срок на годност 27.07.2022 г., спряна
от реализация в Германия.
7
Видно от констативен протокол № 21899/11.04.2022 г. на БАБХ в предприятието на
„Фудпак Груп“ ЕООД за преопаковане на млечни и месни продукти, находящо се в гр.
София, кв. „Илиенци – Запад“, и в присъствието на ищеца ЕТ „Р. – И. Р.“ е била извършена
проверка във връзка с получено уведомително писмо с вх. № 3446/8.04.2022 г. от ЕТ „Р. – И.
Р.“ за пристигане на блокирани в Германия количества овче сирене. Посочено е, че стоките
са транспортирани с камион с рег. № ***, като са върнати 3355 кашона по 24 пакета овче
сирене от партида L117220222 с годност до 27.07.2022 г. и 340 кашона по 24 пакета сирене
от партида L112030322 с годност до 27.07.2022 г. Посочено е, че са представени: 1) за
партида L117220222 – доклад № 22-Т064-0006 с установено наличие на 2-хидрокси-2-
метилпропиофенон – <10 микрограма/кг и метил-о-бензоилбензоат – <10 микрограма/кг; 2)
протокол за изпитване № 110651021016668/5.04.2022 г. на ИЦ „Алми тест“ за лабораторен
анализ на проба – многослойно фолио PET12/PE/evoh/PE с печат Notos, предназначено за
контакт в хладилни условия с консервирани сирена във водна среда, доставено от „Ултра
Флекс“ ООД, според който не е открита специфична миграция на двете процесни
съединения; и 3) доклад № 22-Т064-0007 – за лабораторен анализ на проба фолио Notos,
доставено от „Ултра Флекс“ ООД, според който не е открита специфична миграция на двете
процесни съединения. Посочено е, че до момента не са представени лабораторни анализи на
проба многослойно фолио и етикет, които също се използват при опаковане на партидите и
описани в документите за проследимост. Посочено е, че с цел намаляване вероятността от
миграция на фотоинициатори върнатите партиди могат да бъдат спешно преопаковани във
вакуум пликове /с описани партидни номера/ и евентуално в кофи със саламура, които към
момента на проверката не са доставени в обекта, като същите трябва да са придружени с
декларация за съответствие и търговски документ от производителя. Посочено е, че
дружеството е изпратило писмо с изх. № 725/8.04.2022 г. до изп. директор на БАБХ с
отправено запитване за спешно становище по компетентност за предприемане на
последващи действия относно реализацията, преработка или обезвреждане на храната, като
пратката остава под забрана за транспортиране, търговия, пускане на пазара и износ до
получаване на становище и отхвърляне на съмнение за замърсяване на продукта. Посочено
е, че във връзка с установяване на доставка на материали и предмети за контакт с храни
/опаковки/ от нерегистрирани по ЗХ обекти, отразено в констативен протокол №
21895/1.04.2022 г. е издадено и предписание № 716/11.04.2022 г., а освен това е връчено и
разпореждане за забрана № 853/11.04.2022 г. Ищецът е уточнил в заседанието на 10.12.2024
г. и в молба от 17.12.2024 г., че тези две върнати партиди /L117220222 и L112030322/ не са
предмет на иска.
Видно от предписание № 716/11.04.2022 г. на БАБХ е предписано на „Фудпак Груп“
ЕООД, стопанисващ предприятие за преопаковане на млечни и месни продукти, находящ се
в гр. София, кв. „Илиянци – Запад“, да предприеме действия за актуализиране на фирмената
система за управление на безопасността на храните, като се заложи критерий за доставка на
материали и предмети за контакт с храни от доставчици /производители/, регистрирани по
Закона за храните. Предписанието е във връзка с установеното използване на опаковки от
нерегистрирани по ЗХ доставчици, което изискване не е заложено във фирмената
документация за самоконтрол, с което е нарушен чл. 5 от Регламент /ЕО/ № 852/2004.
Според констативен протокол № 28503/6.04.2022 г. инспектор на БАБХ е извършил
проверка на обект – склад за търговия на едро с материали и предмет, предназначени за
контакт с храни, находящ се в с. Герман – Столична община, стопанисван от „Интрама
Инвест“ ЕООД. Установено е, че в обекта се получава самозалепваща хартия на ролка с три
основни пласта: 1) лицев слой – термодиректна /термочувствителна/ хартия със сертификат
FSC; 2) среден слой – лепило, което може да се ползва и при минусови температури, и в
контакт със сухи храни, което отговаря на европейските регламенти и германските
изисквания; и 3) трети слой /лайнер/ – носеща лента от хартиена подложка, която се
изхвърля при апликирането на етикета върху опаковката. Посочено е, че етикетът се
съпровожда от технически лист, като предварително изготвеният дизайн на етикета се
отпечатва върху лицевия слой на хартията. За целта се използва флексопечатна технология,
като мастилото и етикетите нямат директен контакт с хранителния продукт. Посочено е, че
8
фолиото, цитирано в декларацията за съответствие № *********/11.10.2021 г., се произвежда
от „Интрама Протек“ ЕООД – гр. Пловдив, като е постановено извършване на проверка и в
това дружество за довършване на процедурата.
На същия обект е била извършена и повторна проверка на БАБХ, за което е съставен
констативен протокол № 27345/13.04.2022 г., според който от „Интрама Инвест“ ЕООД са
представени декларации за съответствие от доставчика на мастила – „Huber Group“.
Посочено е и, че долното фолио за продуктите – бяло фолио без печат е доставяно от
„Интрама Протек“ ЕООД. Посочено е, че на „Интрама Инвест“ ЕООД е връчено
предписание № 3279/13.04.2022 г. /представено по делото/ да извърши лабораторно
изследване в акредитирана лаборатория на етикети заедно с долно фолио за наличието на
обща и специфична миграция на 2-хидрокси-2-метилпропиофенон.
Не е спорно, а това е видно и от вписванията в електронния Търговски регистър, че
едноличен собственик на „Интрама Протек“ ЕООД е „Интрама Инвест“ ЕООД, чийто
едноличен собственик пък е „Интрама Сървисиз“ ГмбХ – Германия. През 2021 – 2022 г.
двете дружества са управлявани от съуправители, един от които е бил общ – Франк Улрих.
Видно от констативен протокол № 31820/27.05.2022 г. на БАБХ „Интрама Инвест“ ЕООД
е изпълнило предписанието и е представило протокол от изпитвания №
112001032516791/17.05.2022 г. на лаборатория на „Алми Тест“ ООД /акредитирана със
заповед № А211/29.05.2024 г. на ИА „Българска служба по акредитация“/. Според същия при
изследването на бяло блокирано фолио, съставено от полиетилен – лепилен слой –
полиамид, произведено от „Интрама Протек“ ЕООД, и на етикет на сирене „Нотос“ 200g от
термодиректна хартия с лепилен слой и печат на мастило с черен цвят с марка „New flex“ на
„Huber“ се наблюдавала специфична миграция на фотоинициатора метил-о-бензоилбензоат
и не е открита такава на 2-хидрокси-2-метилпропиофенон. Посочено е, че според
представения протокол № 11971032416790/17.05.2022 г. подобна миграция не е установена
при изследване на бяло блокирано фолио и етикет на същия артикул от бяла термодиректна
хартия с лепилен слой и печат на мастило с черен цвят с марка „Flexocure Ancora“ на „Flint“.
Според констативен протокол № 28525/6.06.2022 г. на БАБХ „Интрама Инвест“ ЕООД е
предприела действия по бракуване на наличните количества мастило „New flex“ на „Huber“,
удостоверено в протокол от 26.05.2022 г. за бракуване.
С нотариална покана с рег. № 5647/15.06.2022 г. на нотариус В. А., връчена на ответника
„Фудпак Груп“ ЕООД на 15.06.2022 г. чрез управителя на дружеството, ищецът ЕТ „Р. – И.
Р.“ е поканил ответника в 7-дневен срок да му заплати сумата 211 109,48 евро,
представляваща обезщетение за вреди от унищожените или върнати от Германия партиди
овче сирене като негодни за консумация.
Представен е договор за доставка № 32004-10/5.04.2019 г., с който продавачът „Интрама
Инвест“ ЕООД се задължава да продава на купувача „Фудпак Груп“ ЕООД стоки, описани в
ценова листа – приложение № 1, а именно – фолио /с и без печат/ и етикети, за срок от 12
месеца. Между същите страни е сключен и договор за поръчка и доставка на бяло фолио №
С-52003-10/12.03.2021 г., за срок от 6 месеца.
Според представеното извлечение от дневника за продажби на „Интрама Инвест“ ЕООД
за периода 2015 г. – 2023 г. на купувача „Фудпак Груп“ ЕООД са многократно доставяни
редица артикули, измежду които и артикул № 75303825 – етикет Нотос 58/85, като са
описани и конкретните фактури и бройки. Описани са и доставки на фолио – различни
видове.
Представен е сертификат за качество с изх. № С-21-056/1/21.10.2021 г., издаден от
„Интрама Инвест“ ЕООД, на самозалепващи етикети 58/85 Нотос, с дата на производство –
13.07.2021 г., артикулен № 75303825 Посочено е, че етикетът се състои от бяла
повърхностно облагородена термална хартия с черно термочувствително покритие,
осигуряващо добра устойчивост на влага, мазнина, масло, алкохол, като материалът
притежава FSC сертификат, а лепилото е перманентно на каучукова основа с отлично
залепване върху широка гама повърхности и отговаря на европейските директиви в областта
9
на храните. Посочено е, че използваните мастила не са предназначени за директен контакт с
храни, тъй като се отпечатват върху етикети, изработени от материали за директен контакт с
храни, отговарящи на европейските директиви в областта на храните. Посочено е, че
етикетите се апликират върху фолийна опаковка, предвидена за директен контакт с храни, а
мастилата са в контакт с опаковката, а не с храните. Сертификатът е на български и
английски език и е бил изпратен на 11.03.2022 г. от служебен ел. адрес на „Интрама Инвест“
ЕООД до такъв на „Фудпак Груп“ ЕООД – видно от приложената разпечатка на ел.
кореспонденция.
Представени са и сертификат за качество с изх. № С-21-064/24.09.2019 г. на
самозалепващи етикети 58/72 бял топ, 58/85 етикет Hofer, 58/85 етикет Hoтос, 58/85 етикет
Hoтос кашкавал Полша, 58/85 етикет Hoтос овче сирене Полша; сертификат за качество с
изх. № С-21-069/25.09.2020 г. и сертификат за качество с изх. № С-21-052/20.09.2021 г. – за
същите етикети; декларация за съответствие относно многослойни полимерни фолиа,
предназначени за директен контакт с храни, относно съответствието с изискванията на
Регламент /ЕС/ № 10/2011 и Регламент /ЕО/ № 1935/2004.
Представени са и множество съставени от „Фудпак Груп“ ЕООД оперативни документи –
входящи дневници за доставка на етикети, опаковки и опаковъчни материали за периода
5.07.2021 г. – 21.12.2021 г., както и редица други оперативни документи, удостоверяващи
различни обстоятелства във връзка с проследяването на производствения процес и
транспортирането на продукцията в предприятието на ответното дружество.
В писмо с изх. № Ю-906/26.11.2024 г. на БАБХ е дадена информация за регистрацията по
реда на Закона за храните на стопанските обекти на страните по делото. Посочено е, че
„Фудпак Груп“ ЕООД има склад за съхранение на храни, находящ се в гр. София, кв.
„Илиянци – запад“, регистриран на 5.07.2021 г. Ищецът „ЕТ „Р. – И. Р.“ е регистрирал на
1.04.2022 г. нает склад от „Фудпак Груп“ ЕООД на същия адрес за извършване на дейност –
търговия на едро с мляко и млечни продукти. Посочено е и, че „Интрама Инвест“ ЕООД
стопанисва редица обекти в страната, регистрирани в периода 2020 – 2024 г., като обектът в
с. Герман /склад за търговия на едро/ е регистриран на 6.10.2020 г., а на 1.12.2022 г. е
регистриран единственият му обект за производство на материали и предмети,
предназначени за контакт с храни, находящ се в гр. Пловдив. Посочено е, че „Ултра Флекс“
ООД има регистрация от 9.10.2023 г. на обект за производство на материали и предмети,
предназначени за контакт с храни, находящ се в гр. София, район „Искър“.
В първоинстанционното производство е прието заключение от 11.03.2025 г. на съдебно-
счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Г. Х.. След извършена проверка в
счетоводството на „Фудпак Груп“ ЕООД /и по-конкретно – в дневниците за покупки по
ЗДДС/ за периода 1.01.2021 г. – 27.07.2022 г. са установени доставчиците на ответника на
фолио, етикети, пликове, кашони и опаковъчни материали, като същите са описани в
подробна таблица по фактури. Доставчици на фолио са били дружествата – „Интрама
Инвест“ ЕООД, „Нексид“ ЕООД, „Ултра Флекс“ ООД, „Бонфари“ ЕООД, „Демакс“ АД,
„ТиВиТи ПАК“ ЕООД и „Мултивак България“ ЕООД. Единствен доставчик в периода
1.01.2021 – 13.04.2022 г. на етикети, вкл. на етикет 58/85 „Нотос“, е „Интрама Инвест“
ЕООД, а в периода след това до края на 2022 г. – „Интрама Инвест“ ЕООД, „Демакс“ АД,
„Нексид“ ЕООД и „Дикозо“ ЕООД. Описаните фактури за етикет „Нотос“ съвпадат с тези,
посочени в представеното от „Интрама Инвест“ ЕООД извлечение от дневника за продажби.
Закупените материали са били завеждани в счетоводна сметка 302 – Материали по
съответната аналитичност на вида на материала. В процеса на влагането им в готовата
продукция същите са изписвани по дебита на счетоводна сметка 601 – Разходи за материали,
като салдото се закрива със сметка 614 – Фирмени разходи.
Според представеното становище на „Хубер Груп“ от 21.10.2022 г. и приложените към
него спецификации във формулата на печатарското мастило „NewV Flex“ се съдържа
фотоинициатора метил-о-бензоилбензоат и не се съдържа 2-хидрокси-2-метилпропиофенон.
Представени са и информационни карти на Европейската агенция по химикалите /ЕСНА/
10
относно фотоинициаторите метил-о-бензоилбензоат и 2-хидрокси-2-метилпропиофенон,
според които те са токсични за водните организми, а вторият е вреден при поглъщане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
І. По първоначалните искове
С първоначалните искове ищецът ЕТ „Р. – И. Р.“ претендира от ответника „Фудпак Груп“
ЕООД заплащане на сумата 435 100.24 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на задължения по договори за изработка, свързани с разфасоване и
вакуумиране на сирене, както и сумата 47 383,51 лв. – законната лихва за забава за периода
23.06.2022 г. – 11.07.2023 г. върху същата главница.
Исковете се основават на твърдяно неизпълнение на сключения между страните договор
за изработка от 5.01.2018 г., който има рамков характер с описаното по-горе съдържание,
както и на сключените въз основа на него конкретни договори за изработка, за които са
издадени 6 бр. фактури – фактури № 1119/5.11.2021 г., № 1124/15.11.2021 г., № 1133/6.12.2021
г., № 1143/23.12.2021 г., № 1152/17.01.2022 г. и № 1165/16.02.2022 г. По силата на тези
договори ищецът е възложил, а ответникът е изпълнил срещу възнаграждение следната
работа: разфасоване и вакуумиране на сирене от овче мляко в опаковки от по 200 г.,
опаковане на разфасовките в кашони – по 24/18 бр. в кашон, палетиране на кашоните – по
132/168 бр. на палет. По силата на договора изработката се осъществява със средства и с
материали на изпълнителя /ответника/, с изключение на материалите – сирена и кашони
/когато пакетажът е за „Триенон“ Гмбх/, предоставени от възложителя /ищеца/. Сключването
на рамковия и свързаните договори за изработка не е спорно, като се установява и от
доказателствата. Не е спорно и, че възложената работа, за която са издадени фактурите, е
фактически изпълнена от ответника, предадена и приета от ищеца.
Ищецът твърди, че впоследствие се установило, че предадените артикули не са
отговаряли на нормативните изисквания към материалите, предназначени за контакт с храни
/фолио и етикет/, вследствие на което му били причинени вреди – покрити разходи на негов
контрагент в Германия във връзка с изтегляне и унищожаване на стоките, за обезщетяване
на които вреди е предявен и настоящият иск. Тези твърдения следва да се квалифицират като
такива за неизпълнение на договорните задължения от ответника и за произтичаща от това
претенция за обезщетяване на причинени на кредитора вреди. Формата на това
неизпълнение /пълно или лошо/ е ирелевантна към претендираните последици, доколкото не
се претендират такива по чл. 265 ЗЗД, а и те не изключват общите правила за неизпълнение
на задълженията по чл. 79 и сл. от ЗЗД, вкл. отговорността за вреди, причинени от
неизпълнение по чл. 82 ЗЗД.
Основните спорни въпроси по делото са: 1) налице ли е изпълнение с недостатъци и в
какъв обхват; 2) следва ли да бъде ангажирана отговорността на ответника – изпълнител или
се касае за обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина, а евентуално – дали са
налице основания по чл. 83 ЗЗД за освобождаване или намаляване на отговорността на
ответника.; 3) какъв е обхватът и размерът на причинените вреди. По тези въпроси
въззивният съд намира следното:
Отговорът на първия въпрос налага кратък преглед на нормативната уредба относно
производството и търговията с храни, която се твърди да е нарушена при изработването на
процесните опаковки на хранителни продукти.
В Европейския съюз са установени строги регулации относно безопасността на храните, а
в тяхно приложение са приети и редица български национални мерки. Така в чл. 14, пар. 1
от Регламент /ЕО/ № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на
законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност
на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните е установен
11
принципът, че на пазара не следва да се пускат храни, които не са безопасни, а за такива
според параграф 2 се считат: а) вредните за здравето, и б) негодните за консумация от
човека. Същият принцип е закрепен и в чл. 4 от българския Закон за храните (ДВ, бр.
52/9.06.2020 г., изм. и доп.), според ал. 1 от който храната трябва да е годна за консумация от
хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични
качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве, а според ал. 2
храната трябва да отговаря на изискванията за производство, преработка и/или дистрибуция,
предвидени в закона, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и правото на
ЕС в областта на храните. Същевременно, според чл. 14, пар. 7 от същия Регламент /ЕО/ №
178/2002 „храни, които отговарят на специфичните разпоредби на Общността, уреждащи
безопасността на храните, се приемат за безопасни дотолкова, доколкото се касае за
аспектите, които са обект на конкретните разпоредби на Общността“, а според пар. 9
„при отсъствие на специфични разпоредби на Общността храните се приемат за
безопасни, когато отговарят на специфичните изисквания на националното
законодателство на държавата-членка, на чиято територия се предлага за продажба
храната“.
Наред с това в чл. 17, пар. 1 от същия регламент е установен принципът, че „ на всички
етапи на производство, преработка и разпространение в рамките на контролираните от
тях предприятия, стопанските субекти в хранителната и фуражна промишленост
гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на изискванията на
законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност и
проверяват дали тези изисквания са спазени“. Същевременно, според дефиницията в чл. 3,
т. 2 от регламента „стопански субект в хранителната промишленост“ означава физическо
или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на
законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие
за производство на храни. В чл. 3, т. 2 пък е разяснено, че „предприятие за производство на
храни“ означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което
извършва някоя от дейностите, свързани с който и да било етап на производство,
преработка и разпространение на храни, както тези етапи са описани в чл. 3, т. 16 – всеки
етап, включително внос, от, и включително, първичното производство на дадена храна, до, и
включително, нейното съхранение, транспорт, продажба или доставка до крайния
потребител. Несъмнено такъв етап представлява и опаковането и етикетирането на храните
и извършващите такава дейност предприятия представляват „стопански субекти в
хранителната промишленост“, на които също е възложена отговорността по чл. 17, пар. 1
от регламента.
Част от тези специфични разпоредби на ЕС относно безопасността на храните са и
правилата на Регламент /ЕО/ № 1935/2004 относно материалите и предметите,
предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО,
установяващи редица задължения на стопанските субекти, извършващи някоя от дейностите,
свързани с някой от етапите на производство, преработка или дистрибуция на подобни
материали и предмети. Според чл. 3 от същия материалите и предметите, включително и
активните и интелигентните материали и предмети, се произвеждат в съответствие с
добрата производствена практика, така че при нормални или предвидими условия на
използване те да не прехвърлят съставките си на храната в количества, които могат: а) да
застрашат здравето на хората; или б) да предизвикат неприемлива промяна в състава на
храните; или в) да предизвикат влошаване на органолептичните характеристики на храните,
като изключения от изискванията на букви „б“ и „в“ могат да се предвидят с други актове на
ЕС, а при липса на такива – и с национални разпоредби /чл. 4, пар. 1/. Съответно
българският Закон за храните предвижда в чл. 14, че за опаковането на храни се използват
само материали и предмети, включително активни и интелигентни материали и предмети,
предназначени за контакт с храни, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) №
1935/2004, като те следва да се придружават от декларация за съответствие с нормативните
изисквания. Същевременно, в чл. 5, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1935/2004 е предвидено, че
Комисията може да приема специфични мерки за групите материали и предмети, включени
12
в списъка в приложение I, и когато е целесъобразно, комбинации от тези материали и
предмети или рециклирани материали и предмети, използвани за производството на тези
материали и предмети, които мерки, наред с другото, могат да включват и: а) списък на
веществата, разрешени за използване в производството на материали и предмети; … д)
конкретни допустими граници за миграция във или върху храните на някои съставки или
групи съставки, като се държи необходимата сметка за другите възможни източници на
излагане на въздействието на такива съставки, и е) обща допустима граница за миграция във
или върху храните на съставките. В приложение І са включени и пластмаси /т. 10/ и
печатарски мастила /т. 11/.
Съобразно тази делегация такива специфични мерки спрямо пластмасите са приети с
Регламент /ЕС/ № 10/2011 относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени
за контакт с храни, който в чл. 5, пар. 1 предвижда, че само веществата, включени в списъка
на Съюза на разрешените вещества, установен в приложение I, могат да бъдат използвани в
производството на подобни материали и предмети от пластмаси, като тези материали и
предмети трябва да отговарят и на ограниченията, определени в приложение II, а спазването
на тези изисквания следва да се удостоверява с писмена декларация за съответствие /чл. 15/
на етапите на предлагане на пазара, различни от продажбите на дребно. Според чл. 11, пар. 1
от регламента материалите и предметите от пластмаси не трябва да отделят своите съставки
в храните в количества, които надвишават границите на специфична миграция /ГСМ/,
определени в приложение I, изразени в mg вещество на kg храна (mg/kg), а при липса на
определени конкретни граници за откриване за конкретни вещества или групи от вещества,
се прилага граница на откриване от 0,01 mg/kg /чл. 11, пар. 4/, т.е. 10 микрограма/кг
/10µg/kg/. В чл. 12, пар. 1 е установена и граница на обща миграция на материалите и
предметите от пластмаси – те не следва да отделят своите съставки в моделни разтвори в
количества, надвишаващи 10 милиграма от всички съставки, отделени на dm2 повърхност в
контакт с храни (mg/dm2). Правилата на този регламент са приложими за всички опаковки от
пластмаси на храни, вкл. полиетиленовите. В допълнение на изискванията по този
регламент действат и правилата на българската Наредба № 2/23.01.2008 г. за материалите и
предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр. 13/8.02.2008 г., изм. и
доп.), дефинираща в § 1, т. 9 от ДР „миграция“ като процес на проникване, преминаване на
нискомолекулни неполимеризирали вещества от материалите и предметите от пластмаса
към храните, с които са в контакт.
Други специфични мерки по смисъла на чл. 5, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1935/2004 са
приети и в Регламент (ЕО) № 2023/2006 относно добра производствена практика за
материали и предмети, предназначени за контакт с храни, прилагащи се за изброените в
приложение І към Регламент (ЕО) № 1935/2004, комбинации от тях или рециклирани
материали и предмети. Предвидените правила за добра производствена практика са
задължителни за всички сектори и всички етапи на производството, обработката и
разпространението на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, без да
включва производството на изходните вещества /чл. 2 и чл. 4/, както следва и от чл. 3 от
Регламент (ЕО) № 1935/2004. В приложението към Регламент (ЕО) № 2023/2006 се съдържат
и следните специални правила относно използването на печатарски мастила спрямо
подобни материали, а именно:
1) печатарските мастила, използвани върху страната на материали или предмети, която не
влиза в контакт с храни, се формулират и/или прилагат така, че веществата от отпечатаната
повърхност не преминават към страната, която влиза в контакт с храната, в концентрации,
които водят до количества на веществото в храната, които не съответстват на изискванията
по чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1935/2004: а) през слоя; или б) чрез техниката на отпечатване в
обема или ролката материал,
2) отпечатани материали и предмети, в готов или полуготов вид, се третират и съхраняват
така, че веществата върху отпечатаната повърхност да не бъдат прехвърлени към страната,
която влиза в контакт с храната, в концентрации, които водят до количества на веществото в
храната, които не съответстват на изискванията по член 3 от Регламент (ЕО) № 1935/2004: а)
13
чрез слоя; или б) чрез техниката на отпечатване в обема или ролката материал,
3) отпечатаните повърхности не следва да влизат в пряк контакт с храна.
Същевременно, не е спорно /посочено е в представените по делото документи от
българските и германски власти/, че Европейската асоциация за печатарски мастила /EuPIA/
е изготвила препоръчителен списък на фотоинициатори в печатарски мастила, подходящи за
материали в контакт с храни, като невключените в списъка фотоинициатори могат да се
използват само ако миграцията им в храната не надвишава 10 микрограма/кг. Тези насоки
също представляват правила за добра производствена практика, поради което са
съобразявани от контролните органи по настоящия казус. Впрочем, използваният в
приложението към Регламент (ЕО) № 2023/2006 израз „концентрации, които водят до
количества на веществото в храната, които не съответстват на изискванията по чл. 3
от Регламент (ЕО) № 1935/2004“ също обуславя извод, че количеството мигрирало
вещество /концентрацията/ е от съществено значение за преценката за безопасност на
храните – противно на поддържаното от ищеца.
Следва да се посочи и, че горепосочените регламенти установяват задължения за
стопанските субекти да разполагат със системи и процедури, даващи възможност за
проследяване на всички вложени в продукцията им храни и материали и идентифициране
на техните доставчици, както и за установяване на техните клиенти, на които са доставяли
съответните стоки, като за целта стоките следва да са подходящо етикетирани или
обозначени с цел улесняване на проследяването – чл. 18 от Регламент /ЕО/ № 178/2002, чл.
17 от Регламент /ЕО/ № 1935/2004.
Следователно, от съвкупното тълкуване на посочените актове може да се направят
следните изводи: 1) храни, в които е установена миграция на вещества от опаковката или
използваното върху нея печатарско мастило над максимално допустимите граници, не са
безопасни по смисъла на чл. 14, пар. 2 и 7 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 и тяхното
предлагане на пазара е забранено; 2) всеки стопански субект в хранителната промишленост,
вкл. извършващ пакетиране, опаковане и етикетиране на храни носи отговорност в
договорните отношения с неговите клиенти съгласно чл. 17, пар. 1 от Регламент /ЕО/ №
178/2002, вкл. /но не само/ за спазването на изискванията на Регламент /ЕО/ № 1935/2004,
Регламент /ЕС/ № 10/2011 и Регламент (ЕО) № 2023/2006.
Тези специални изисквания относно безопасността на храните следва да се вземат
предвид и при тълкуването и прилагането на общия облигационноправен режим на
договорите, имащи за предмет подобни продукти.
Процесните договори, за които са издадени описаните фактури, са такива за изработка, но
същевременно са и търговски сделки доколкото и двете страни по тях са търговци. За
същите се прилагат както общите правила за търговските сделки по глава 21 от ТЗ, така и
общият режим на ЗЗД съобразно чл. 288 ТЗ. По-специално, правилата на ЗЗД относно
неизпълнението се прилагат и към търговските договори, вкл. и такива за изработка.
Неизпълнение на договора е всяко неосъществяване на дължимия резултат – в предметно,
количествено, качествено или времево отношение. Предвид предмета на процесните
договори ответникът – изпълнител дължи извършване на дейности по: 1) разфасоване на
доставено от ищеца овче сирене в разфасовки от по 200 г., 2) вакуумиране в полиетиленови
опаковки на разфасовките и етикетиране с материали, осигурени от ответника, и 3)
опаковане в доставени от ищеца кашони и палетиране в палети. Ответникът отговаря за
спазването на хигиенните изисквания при разфасоване на хранителните продукти, както и
отговаря за качеството на осигурените от него опаковъчно фолио и етикети /същият не
отговаря за качеството на доставените от ищеца сирене и кашони/. При изпълнение на тези
дейности ответникът дължи спазване на всички нормативни изисквания относно
безопасността на храните, в частност – относно опаковъчния материал и етикетите за
разфасовките. Същите следва да се приемат за част от естественото съдържание на подобни
договори /naturalia negotii/, т.е. следващо императивно от закона, без да е необходимо да бъде
изрично уговаряно. Спазването на тези нормативни изисквания е критерий и за качественото
14
изпълнение на процесните договори, а неспазването им обуславя неизпълнение на
договорите, което при причинена доказана вреда на възложителя – ищец води до възникване
на договорна отговорност за изпълнителя според общите правила на облигационното право.
При така очертаната нормативна рамка, приложима към процесните договорни
отношения между ищеца и ответника, въззивният съд намира следното по конкретните
факти по делото:
От съвкупната преценка на доказателствата въззивният съд намира за доказано, че
договорите за изработка по процесните 6 бр. фактури, издадени в периода 5.11.2021 г. –
16.02.2022 г., са имали за предмет стоките по същите партиди, които впоследствие ищецът е
продал на неговия контрагент в Германия – „Триенон“ Гмбх. Това се установява от
съпоставката на фактурите по дати и количества, отразени в тях и приемо-предавателните
протоколи, и тези, отразени във фактурите, издадени от „Триенон“ Гмбх, както и
приложените към тях CMR товарителници, търговски документи и потвърждения за
доставка. Ето защо в тази част е установена верността на посоченото в по-късно съставените
от ответника оперативни документи – проследяемост от 12.05.2022 г., а именно – че предмет
на процесните 6 бр. фактури са общо 14 партиди с конкретни номера, посочени по-горе,
които са от съществено значение за понататъшното проследяване на стоките в търговския
оборот.
За четири от процесните партиди са представени доказателства за установено наличие в
хранителния продукт на забранени вещества над допустимата норма от 10 микрограма/кг –
фотоинициаторите 2-хидрокси-2-метилпропиофенон и/или метил-о-бензоилбензоат,
използвани в някои печатарски мастила. По-конкретно тези партиди са: 1) партида
L117291021 с годност до 24.04.2022 г. – според експертиза от 24.02.2022 г. на Службата за
химически и ветеринарни изследвания – Щутгарт на проба № *********; 2) партида
L114121121 с годност до 6.05.2022 г. – според експертиза от 24.02.2022 г. на Службата за
химически и ветеринарни изследвания – Щутгарт на проба № *********, както и протоколи
от изпитване № 22-Т064-0001/17.03.2022 г. и № 22-Т064-0003/5.04.2022 г., издадени от
акредитирана лаборатория на „ПИКА“ ГмбХ; 3) партида L106091221 с годност до
30.05.2022 г. – според протокол от изпитване № 22-Т064-0002/17.03.2022 г., издаден от
акредитирана лаборатория на „ПИКА“ ГмбХ; и 4) партида L117140222 с годност до
19.07.2022 г. – според протокол от изпитване № 22-Т064-0005/21.03.2022 г., издаден от
акредитирана лаборатория на „ПИКА“ ГмбХ. Според изследванията същите вещества са
открити и в опаковките на продуктите, като е налице миграция на веществата от опаковката
към хранителния продукт. За изтеглянето на стоки от една от посочените партиди
/L114121121/ се отнася и фактура № 207795/9.09.2022 г., издадена от „Фюр Зи“ за начислени
разходи на „Триенон“ Гмбх /л. 527 – 528 от делото на СГС/.
Съобразно чл. 14, пар. 6 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 когато дадена храна, която не е
безопасна, представлява част от серия, партида или пратка храни от една и съща категория
или с едно и също описание, се приема, че всички храни от серията, партидата или
пратката също не са безопасни, освен ако след щателна оценка не се окаже неоснователно
да се счита, че останалата част от серията, партидата или пратката не е безопасна. В случая
не е извършено изследване на останалите продукти от посочените 4 партиди, поради което
следва да се приеме, че всички стоки от съответната партида не са безопасни.
За други две партиди са налице косвени данни, че са изтеглени от пазара, а именно –
партидите с годност до 19.06.2022 г. /L117231221 и L112301221/, доставени с фактура №
3690/17.01.2022 г. Изтеглянето е осъществено под контрола на съответните германски
служби в редица градове – Ансбах, Кулмбах, Фюрт, Хам, Байрот, Офенбах, Берхтесгаденер
Ланд, Реген, Айхщет, Еберсберг и Мюнхен. Действително, в издадените официални
документи не са посочени номера на партиди, но в част от тях /от Еберсберг и Мюнхен/ е
изрично посочено, че се изтеглят всички продукти от този артикул с годност до 19.06.2022
г., а те обхващат именно тези две партиди. Мотивите за изтеглянията са свързани отново с
установена миграция на фотоинициатори от опаковката в хранителния продукт. Ето защо
въззивният съд приема за установено, че стоките от тези две партиди също не са безопасни.
15
Следователно, установената миграция на фотоинициатори е доказана по отношение на 6
от процесните 14 партиди. За останалите 8 партиди доказателства за подобен проблем не са
ангажирани, поради което съдът не може да приеме за доказано, че те не са отговаряли на
изискванията за безопасност – за тях отговорност от ответника не може да се търси.
Ангажирани са доказателства относно контролни действия спрямо две други партиди с
годност до 27.07.2022 г. /L117220222 и L112030322/, които обаче са извън предмета на
настоящия иск – съобразно изричното изявление на ищеца в заседанието на 10.12.2024 г. и
молба от 17.12.2024 г. За една от тези извънпроцесни партиди се отнасят представените
заповед с изх. № H/VS123-L-020/22/29.03.2022 г. на Специализираната служба за защита на
потребителите, търговията и околната среда – Хамбург, с която е наредено на „Триенон“
Гмбх да блокира и постави под надзор стоките от партида № *********, както и протокол от
изпитване № 22-Т064-0006/21.03.2022 г., издаден от акредитирана лаборатория на „ПИКА“
ГмбХ. За същите две партиди се отнася и констативен протокол № 21899/11.04.2022 г. на
БАБХ.
Що се отнася до шестте партиди с установена миграция на фотоинициатори, то следва да
се прецени дали същото има връзка с изпълнението на задълженията на ответника по
договорите за изработка, сключени с ищеца. Както бе посочено по-горе в обхвата на тези
договорни задължения е изработването и поставянето на полиетиленови опаковки и етикети
на съответните хранителни продукти /овче сирене 200 г/ с материали, осигурени от
ответника – изпълнител. В отношенията си с ищеца – възложител същият несъмнено
отговаря за качеството на опаковъчното фолио и етикетите /чл. 261, ал. 2 ЗЗД/, а това
включва и тяхното съответствие с всички изисквания на законодателството за безопасността
на храните, при положение, че от съдържанието на самия договор за изработка е било ясно
предназначението на изработеното.
Без значение е, че тези материали са доставени на ответника от трети лица – негови
доставчици. В договорното право длъжникът отговаря не само за своите действия, но и за
действията на всички трети лица, с помощта на които той изпълнява договора /арг. и от чл.
23 ЗЗД/. Това са всички лица, които той или негови праводатели са привлекли, ангажирали,
наели или до чиито услуги са прибегнали с цел изпълнение на договора – без значение дали
техните действия са извършени преди или след сключване на договора. Такива трети лица
представляват производителят или доставчикът на материала, използван след това в
производството на друга стока. Спрямо производителя на материала всички последващи
купувачи се явяват частни правоприемници и като такива отговарят за действията или
бездействията на производителя в отношенията им с техни клиенти, ако използват
материала в своето производство с цел последващи доставки на клиенти. По тази причина
ответникът не може да се оневини в отношенията с ищеца, ако е получил некачествени или
несъответни на изискванията материали /фолио и етикети/ от свои доставчици, използвани
при изработването на процесните опаковки.
В случая е установено, че процесните фотоинициатори са се съдържали в изполваното
печатарско мастило в етикетите на опаковките, откъдето са проникнали през опаковъчното
фолио в хранителните продукти. Ответникът – изпълнител е следвало да осигури такива
етикети и фолио, при които подобна миграция над допустимите стойности да не е възможна.
Ето защо налице е неизпълнение на договорните му задължения спрямо ищеца в това
отношение. За причинените на ищеца вреди, вследствие на това неизпълнение, ответникът
носи договорна отговорност в обхвата на чл. 82 ЗЗД.
Според чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той
отговаря за всички преки и непосредствени вреди. По настоящото дело не се твърди
недобросъвестност на ответника, т.е. умисъл при неизпълнението.
Претендираните от ищеца вреди обхващат заплатени от него суми на контрагента му
„Триенон“ Гмбх, покриващи разходи във връзка с административния контрол, изследванията,
16
изтеглянето и унищожаването на стоките от засегнатите партиди. Съдът намира вредите за
доказани. За същите разходи от „Триенон“ Гмбх са издадени 22 бр. фактури в периода
31.03.2022 г. – 26.10.2022 г. на обща стойност 222 463,22 евро, с левова равностойност –
435 100,24 лв. Самите разходи, извършени от „Триенон“ Гмбх, се доказват от приложените
множество документи /фактури, сметки и др./, издадени от различни търговци и адм. служби
в Германия. Действително, в същите не са посочени конкретните партиди на стоките /с
изключение на фактура № 207795/9.09.2022 г., издадена от „Фюр Зи“ – относно стоки по
партида L114121121/, но няма основание да се счита, че те не са свързани с горепосочените 6
партиди, спрямо които се установиха извършените нарушения на правилата за безопасност
на храните. По-конкретно – няма данни да са осъществени действия по изтегляне и
унищожаване спрямо останалите 8 процесни партиди, за които нарушения не са доказани.
Във фактурите, издадени от „Триенон“ Гмбх, е посочено, че сумите ще бъдат приспаднати
от бъдещи плащания на „Триенон“ Гмбх към ищеца по бъдещи доставки. Не е спорно, че
такива бъдещи доставки от ищеца към „Триенон“ Гмбх е имало, като по настоящото дело са
представени 6 бр. други фактури, издадени в периода 4.02.2022 г. – 4.08.2022 г., чиято
сумарна стойност надхвърля горната сума. Ето защо следва да се приеме за доказано, че
начислените от „Триенон“ Гмбх на ищеца разходи на стойност 222 463,22 евро са били
погасени чрез прихващания. По този начин ищецът е претърпял вреди във формата на
претърпени загуби – имуществото му ефективно е намаляло с посочената сума.
Съобразно чл. 82 ЗЗД при небрежност длъжникът отговаря само за вредите, които са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Според настоящия съдебен
състав установените по-горе вреди са били предвидими за ответника. Това следва от
безспорното обстоятелство, че ответникът е бил наясно с предмета на дейност на ищеца и
целта, за която е извършил дейностите по процесните договори за изработка.
Предвидимостта на вредите се отнася до вероятността те да възникнат по основание и вид, а
не до техния размер. Същевременно, критерият за предвидимост е абстрактен, а не
конкретен, и се преценява през призмата на дължимата грижа на добрия търговец /чл. 302
ТЗ/. За въззивния съд е несъмнено, че полагайки тази квалифицирана грижа и знаейки
предмета на дейност на ищеца и целта на процесните доставки, за ответника е било
възможно да предвиди, че при неизпълнение като процесното ищецът би могъл да претърпи
загуби от вида на процесните. Ето защо така установените процесни вреди е допустимо да
бъдат възложени на ответника съгласно чл. 82, изр. 1 ЗЗД.
Накрая следва да се обсъди и възражението на жалбоподателя /помагач на ответника/ за
съпричиняване на вредите от ищеца, каквото възражение е своевременно направено в
отговора на обратната искова молба и доразвито впоследствие, като същото следва да се
квалифицира по чл. 83, ал. 2 ЗЗД. По това възражение липсва произнасяне в
първоинстанционното решение – налице е произнасяне по аналогично възражение във
връзка с обратния иск /при неправилна квалификация на същото по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която
разпоредба е неприложима при договорни отношения/. Помагачът е легитимиран да прави
възражения във връзка с първоначалните искове /стига да не упражнява потестативни права
на ответника/, доколкото това касае и неговото положение в процеса, предвид това, че
уважаването на първоначалните искове е условие за разглеждане и на обратните искове, по
които помагачът е ответник.
Съгласно цитираната разпоредба длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Според помагача
съпричиняване от ищеца ЕТ „Р. – И. Р.“ било налице поради липсата на регистрация по чл.
23 и сл. от Закона за храните като бизнес оператор, както и поради липсата на съхранявани
при ищеца доказателства за начина на разпространение на продуктите от процесните
партиди в Германия по отделни търговски обекти. Подобна теза не може да бъде споделена.
Действително, ищецът като осъществяващ дистрибуторска дейност на храни по смисъла
на § 1, т. 6 от ДР на ЗХ подлежи на регистрация по реда на чл. 23 и сл. от Закона за храните,
като е регистрирал на 1.04.2022 г. търговски обект – нает склад от ответника „Фудпак Груп“
ЕООД за търговия на едро с мляко и млечни продукти, находящ се в гр. София, кв. „Илиянци
17
– запад“. Не се установява, а и не се твърди, да е имал регистрация към момента на
извършване на дейността във връзка с реализирането на стоките от процесните партиди.
Това неизпълнено административно задължение обаче няма отношение към настъпването на
процесните вреди, поради което и не може да ги съпричини. Евентуалното наличие на
регистрация не би могло да избегне процесните вреди, поради което и липсата на такава не
води до принос към вредите по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Неотносимо е и второто
поддържано обстоятелство – за липсата на съхранявани при ищеца доказателства за начина
на разпространение на стоките от процесните партиди в Германия по отделни търговски
вериги и обекти. Отделен е въпросът, че подобно задължение за ищеца не съществува.
Задължението за проследимост по чл. 18 от Регламент /ЕО/ № 178/2022 за всеки стопански
субект от хранителната промишленост обхваща: 1) задължението за установяване на
неговите доставчици – пар. 2, и 2) задълженията за установяване на неговите преки
контрагенти, на които доставя негови продукти – пар. 3. Не съществува задължение за този
субект за установяване на последващите контрагенти на преките контрагенти, а и
събирането на подобна информация е и невъзможно, тъй като контрагентите не са длъжни
да споделят търговските си тайни /част от които са и данните за техните клиенти/ с друг
стопански субект. Такава информация са длъжни да съхраняват самите преки контрагенти,
които също са обвързани от задължението за проследимост в очертания обхват, с цел
предоставяне на компетентните държавни органи при необходимост.
Жалбоподателят поддържа и, че съпричиняване на вредите било налице и от
съконтрахента „Триенон ГмБх“, който не обжалвал заповедта от 29.03.2022 г. на
Специализираната служба за защита на потребителите, търговията и околната среда –
Хамбург. Отново следва да се посочи, че въпросната заповед касае стоки от партида с
годност до 27.07.2022 г., която е извън предмета на предявения иск. Поради това
евентуалното обжалване не би имало никакво отношение към вредите относно процесните
партиди. Неоснователно е и възражението за съпричиняване, мотивирано със записаното на
стр. 4 от мотивите на същата заповед относно неизпълнението на предходно нареждане за
временно блокиране на стоката с годност до 19.07.2022 г. Заповедта не се отнася до такава
партида, а от посочената в нея оскъдна информация без достатъчна конкретика, не може да
се направи генерален извод в посоката, желана от жалбоподателя.
Що се отнася до направеното едва в жалбата твърдение, че съпричиняване било налице и
защото ищецът не представил доказателства за произхода на опаковките на продуктите
сирене от първоначалните производители, поради което било възможно миграцията на
непозволени вещества да е била от тях, то следва да се отбележи, че възражението има
твърде хипотетичен характер и се основава на предположения, а не на доказателства за
подобни обстоятелства. По делото от ищеца са представени документи за произход на
доставеното сирене. Няма данни за връзка между начина на транспортиране до ответника и
установеното наличие в хранителните продукти на вещества, специфични за печатарски
мастила.
Ето защо в случая не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД.
Предвид горното първоначалният иск за главницата от 435 100,24 лв. е основателен до
пълния предявен размер, заедно със законната лихва от предявяване на иск до изплащането.
Основателна е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 23.06.2022 г. –
11.07.2023 г., в която част липсва и оплакване в жалбата. Ищецът е поканил ответника да му
заплати в 7-дневен срок претендираното обезщетение за вреди с нотариална покана с рег. №
5647/15.06.2022 г., връчена на 15.06.2022 г., след изтичането на който срок ответникът е
изпаднал в забава. Изчислена законната лихва за посочения период върху присъдената
главница от 435 100,24 лв. възлиза на сумата 47 383,51 лв., за която е предявен искът.
ІІ. По обратните искове
Обратните искове срещу помагач в процеса винаги се считат за предявени при
евентуалност – разглеждат се при условие, че бъдат уважени първоначалните искове. Това
18
процесуално условие в случая се е сбъднало
С настоящите обратни искове ответникът по първоначалните искове „Фудпак Груп“
ЕООД претендира от помагача му „Интрама Инвест“ ЕООД заплащане на същите суми, за
които са предявени и първоначалните искове, които са уважени. Исковете се основават на
твърдения за неизпълнение на задълженията на помагача по договорите с ответника за
доставка на опаковъчно фолио и етикети, използвани в процесните партиди, което
причинило вреди на ответника, изразяващи се във възникналите задължения за обезвреда
спрямо ищеца ЕТ „Р. – И. Р.“.
Между страните по обратния иск не се спори, че между тях са съществували
дългогодишни търговски отношения, по които „Интрама Инвест“ ЕООД е доставял на
„Фудпак Груп“ ЕООД срещу заплащане различни материали, необходими за опаковане и
етикетиране на стоки – пликове, самозалепващи хартиени етикети /с надпис и без надпис/,
различни видове опаковъчно фолио, клишета за печат и други консумативи – видно и от
представените договори от 5.04.2019 г. и 12.03.2021 г. Не е спорно, а това е видно и от писмо
с изх. № Ю-906/26.11.2024 г. на БАБХ, че „Интрама Инвест“ ЕООД е регистриран търговец
по реда на чл. 44 ЗХ за редица обекти за производство и търговия на едро с материали и
предмети, предназначени за контакт с храни.
Не са спорни и договорните отношения, произтичащи от описаните в исковата молба по
обратния иск фактури – фактури № **********/2.06.2021 г., № **********/27.07.2021 г., №
**********/21.12.2021 г. и № **********/18.01.2022 г. Същите са двустранно подписани, а и
са отразени в представеното извлечение от дневника за продажби на „Интрама Инвест“
ЕООД. Доставките са с предмет доставки на фолио и/или етикети Нотос /с посочени
серийни номера/, описани в дневника за продажби като артикул № 75303825 – етикет Нотос
58/85.
Един от спорните въпроси е дали така доставените от „Интрама Инвест“ ЕООД етикети и
фолио са вложени от „Фудпак Груп“ ЕООД при опаковането и етикетирането на стоките,
предмет на процесните партиди, доставени впоследствие на ищеца ЕТ „Р. – И. Р.“ и на
неговия контрагент в Германия – „Триенон“ Гмбх, вкл. на шестте проблеми партиди, за
които въззивният съд прие нарушение на правилата за безопасността на храните. Според
твърденията в исковата молба по обратния иск /стр. 4 от същата/ продуктите от процесните
партиди са опаковани с материали, доставени от „Ултра Флекс“ ООД /доставчик на предно
брандирано фолио/ и „Интрама Инвест“ ЕООД /доставчик на опаковъчно фолио и заден
самозалепващ хартиен етикет, съдържащ информацията за продукта/. Въззивният съд
намира това твърдение за доказано.
Между страните няма спор, че „Ултра Флекс“ ООД е доставчик на предното брандирано
фолио, на което е цветно отпечатана марката на продукта. Това следва и от посоченото в
констативния протокол № 21895/1.04.2022 г. на БАБХ – че „Ултра Флекс“ ООД е доставчик
на фолио с печат, а е безспорно, че такъв цветен печат има само на предното фолио на
продуктите. Що се отнася до останалото опаковъчно фолио, то в същия констативен
протокол № 21895/1.04.2022 г. не е посочено кой е неговият доставчик, но е записано, че е
доставено с декларация за съответствие № **********/11.10.2021 г. – за проверените
процесни партиди по нотификацията. В последващия констативен протокол №
28503/6.04.2022 г. на БАБХ е посочено, че тази декларация за съответствие е дадена от
„Интрама Инвест“ ЕООД, а самото фолио е произведено от неговото дъщерно дружество –
„Интрама Протект“ ЕООД. Същото е посочено и в констативен протокол № 27345/13.04.2022
г. на БАБХ Следователно, при съвкупната преценка на тези протоколи на БАБХ,
представляващи официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, следва да се приеме за
доказано, че доставчик на опаковъчното фолио за продуктите от процесните партиди е
именно „Интрама Инвест“ ЕООД. Доказано е и, че това дружество е доставчик и на задния
напечатан хартиен самозалепващ етикет, съдържащ информацията за продукта, за
процесните партиди. Освен от същите констативни протоколи това следва и от
неоспореното заключение на ССЕ, според което единствен доставчик на „Фудпак Груп“
ЕООД в релевантния период 1.01.2021 – 13.04.2022 г. на етикети, вкл. на процесния етикет
19
58/85 „Нотос“, е „Интрама Инвест“ ЕООД. Същевременно, описаните в експертизата
фактури за етикет „Нотос“ съвпадат с тези, посочени в представеното от „Интрама Инвест“
ЕООД извлечение от дневника за продажби. Недоказано остава твърдението на „Интрама
Инвест“ ЕООД, че е възможно „Фудпак Груп“ ЕООД сам да е напечатал етикетите върху
бели такива, които също закупувал от „Интрама Инвест“ ЕООД – данни по делото в тази
насока липсват.
Спорен е въпросът за причината за установеното наличие на фотоинициатори в
хранителните продукти от процесните партиди. Както бе посочено по-горе, такива над
нормата са установени при изследванията в Германия – 2-хидрокси-2-метилпропиофенон и
метил-о-бензоилбензоат, за които е посочено, че са мигрирали от печатарски мастила,
използвани в опаковките на продуктите. Мастила са се съдържали в предния брандиран
полиетиленов етикет и задния хартиен самозалепващ етикет. Изследванията в Германия
установяват наличие на веществата в опаковките на част от процесните партиди, но не
разграничават кой е източникът – предният или задният етикет. При проверката в България
на БАБХ първоначално се е подходило с нагласата, че проблемен е предният брандиран
етикет, доставен от „Ултра Флекс“ ООД – видно от констативен протокол № 21895/1.04.2022
г., вследствие на което с предписание № 714/1.04.2022 г. е указано на „Фудпак Груп“ ЕООД
да не използва в производството доставени от „Ултра Флекс“ ООД материали до
предоставяне на документи от изследвания, за което от „Фудпак Груп“ ЕООД била изпратена
проба на фолио с печат за лабораторен анализ на акредитираната лаборатория на ИЦ „Алми
тест“. От посоченото в последващия констативен протокол № 21899/11.04.2022 г. на БАБХ, в
който е цитиран протокол за изпитване № 110651021016668/5.04.2022 г. на ИЦ „Алми тест“,
следва, че резултатите от така проведеното изследване са се оказали отрицателни – не е
открита специфична миграция или наличие на двете процесни вещества.
Впоследствие е извършена проверка и при „Интрама Инвест“ ЕООД относно
производството на задните хартиени етикети на процесните продукти, на което дружество е
предписано да извърши изследване в акредитирана лаборатория на етикети заедно с долно
фолио за наличие на обща и специфична миграция на въпросните вещества, като при
проверката е декларирано от дружеството, че е използвало мастила, произведени от „Huber
Group“ – видно от констативен протокол № 27345/13.04.2022 г. Такива изследвания са
проведени в лаборатория на ИЦ „Алми тест“ относно етикети, отпечатани с две марки
мастила – марка „New flex“ на „Huber“ и марка „Flexocure Ancora“ на „Flint“, резултатите от
което са представени на БАБХ – видно от констативен протокол № 31820/27.05.2022 г.
Установено е, че не е установена миграция на въпросните вещества при изследване на
етикет, отпечатан с мастило с черен цвят с марка „Flexocure Ancora“ на „Flint“ – видно от
протокол от изпитвания № 11971032416790/17.05.2022 г. Изследването на етикет с мастило с
марка „New flex“ на „Huber“ обаче установява специфична миграция на фотоинициатора
метил-о-бензоилбензоат през опаковъчното фолио, като не е открита такава на 2-хидрокси-2-
метилпропиофенон – протокол от изпитвания № 112001032516791/17.05.2022 г. Същото
следва и от представеното становище на „Хубер Груп“ от 21.10.2022 г. и приложените към
него спецификации, според което във формулата на печатарското мастило „NewV Flex“ се
съдържа фотоинициатора метил-о-бензоилбензоат и не се съдържа 2-хидрокси-2-
метилпропиофенон. Впоследствие „Интрама Инвест“ ЕООД е уведомил БАБХ, че е
предприел действия по бракуване на наличните количества мастило „New flex“ на „Huber“,
удостоверено в протокол от 26.05.2022 г. за бракуване – видно от констативен протокол №
28525/6.06.2022 г. При тези данни съдът намира за доказано, че фотоинициатора метил-о-
бензоилбензоат се е съдържал в мастилото, използвано в задните хартиени етикети,
поставени върху продуктите от процесните партиди. Доказана е и възможността това
вещество да проникне през хартиения етикет и полиетиленовото фолио на продукта
/обяснение за подобна миграция на фотоинициатори е дадена в един от представените
документи на немски език – л. 893 от делото на СГС/. Не е установен източникът на
фотоинициатора 2-хидрокси-2-метилпропиофенон и по-конкретно – че той се е съдържал в
мастило на етикет, доставен от „Интрама Инвест“ ЕООД, поради което за него отговорност
от този доставчик не може да се търси. Наличието обаче дори само на установения метил-о-
20
бензоилбензоат над нормите е достатъчно за негодността на храните.
Следователно, доказано е, че „Интрама Инвест“ ЕООД е доставчик на опаковъчното
фолио и на задния самозалепващ хартиен етикет за продуктите от процесните 6 партиди,
както и, че причината за наличието в продуктите от тези партиди на фотоинициатора метил-
о-бензоилбензоат в концентрации над нормата се дължи на използваното в етикета мастило
марка „New flex“ на „Huber“.
При така установените факти следва да се прецени дали е налице нарушение на
договорно задължение на „Интрама Инвест“ ЕООД спрямо „Фудпак Груп“ ЕООД.
Правоотношенията между тях произтичат от договори за търговска продажба на стоки по
смисъла на чл. 318 ТЗ – фолио и етикети. В тези отношения всяка от страните е следвало да
полага квалифицираната грижа на добрия търговец /чл. 302 ТЗ/. Същевременно, задължение
на продавача е да предаде стока, която няма недостатъци, които съществено намаляват
нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление /арг. от чл.
193, ал. 1 ЗЗД/.
За доставката на полиетиленовото фолио не е спорно, че е било известно на продавача
„Интрама Инвест“ ЕООД с каква цел се доставя стоката, а именно – за използването й за
опаковане на хранителни продукти при условията на непосредствен контакт между
опаковката и продукта. Самият доставчик е бил регистриран за подобна дейност по реда на
чл. 44 ЗХ, а и с тази цел доставките са били придружавани с изискуемите декларации за
съответствие с изискванията на Регламент /ЕО/ № 1935/2004 и Регламент /ЕС/ № 10/2011 –
вж. представената от самия помагач декларация /л. 750 от делото на СГС/. Както бе
разяснено по-горе европейските регламенти изискват материалите и предметите, вкл. от
пластмаса, предназначени за контакт с храни, да не прехвърлят съставките си на храната,
респ. да не отделят своите съставки в храните в количества, надвишаващи границите на
специфична или обща миграция /Регламент /ЕС/ № 10/2011/. Ето защо спазването на тези
изисквания е било част от договорните задължения на „Интрама Инвест“ ЕООД като
продавач на процесното опаковъчно фолио. Не се установява обаче тези доставеното фолио
да не е отговаряло на нормативните изисквания. По делото няма данни да е установена
миграция на съставки на самото полиетиленово фолио към хранителните продукти. Задният
хартиен етикет не е част от фолиото, нито се намира в директен контакт с хранителния
продукт, поради което за него тези изисквания са неприложими.
За етикета обаче са приложими специалните изисквания към печатарските мастила по
приложението към Регламент /ЕО/ 2023/2006. Същите предвиждат, че печатарските мастила,
използвани върху страната на материали или предмети, която не влиза в контакт с храни, се
формулират и/или прилагат така, че веществата от отпечатаната повърхност да не
преминават към страната, която влиза в контакт с храната, в концентрации, които водят до
количества на веществото в храната, които не съответстват на изискванията по чл. 3 от
Регламент (ЕО) № 1935/2004: а) през слоя; или б) чрез техниката на отпечатване в обема или
ролката материал. В случая е установено, че част от веществата, използвани в отпечатаните
хартиени етикети, са преминали през самите етикети и през опаковъчното фолио под тях и
са навлезли в хранителните продукти. Очевидно е, че след като самите вещества по този
начин са се апликирали върху опаковките, то за тях стават приложими изискванията по
приложението към Регламент /ЕО/ 2023/2006, които несъмнено са нарушени.
От страна на помагача „Интрама Инвест“ ЕООД се твърди, че той не е знаел за
предназначението на етикетите, нито за материалите, върху които те ще се полагат от
купувача „Фудпак Груп“ ЕООД, нито е декларирал в издадените от него сертификати за
качество, че етикетите са подходящи за прилагане върху хранителни продукти. Според
въззивния съд обаче тезата за незнанието /дори и да е вярна/ е ирелевантна за отговорността
му предвид чл. 193, ал. 3, изр. 1 ЗЗД – продавачът отговаря и когато не е знаел за
недостатъка. Полагайки грижата на добрия търговец продавачът е бил длъжен да знае
качествата и свойствата на продаваните от него стоки, както и тяхното евентуално
неблагоприятно влияние, за което трябва да информира купувача – това е част както от
предоговорните задължения по чл. 12 ЗЗД, така и от договорните. В този смисъл „Интрама
21
Инвест“ ЕООД е бил длъжен да знае, че приложеното от него мастило върху процесните
етикети е съдържало вещество, което е вредно за здравето и притежава способността да
прониква през различни материали. За това обстоятелство продавачът е следвало да
инфомира купувача, което не се твърди да е сторено. Такава информация не се съдържа в
представените сертификати за качество.
Същевременно, от един от тези сертификати – сертификат за качество с изх. № С-21-
056/1/21.10.2021 г. – следва, че продавачът е знаел с каква цел се купуват етикетите. В този
сертификат /л. 798 от делото на СГС/ е изрично посочено, че използваните мастила в
етикета не са предназначени за директен контакт с храни, тъй като се отпечатват върху
етикети, изработени от материали за директен контакт с храни, отговарящи на европейските
директиви в областта на храните, като етикетите се апликират върху фолийна опаковка,
предвидена за директен контакт с храни, а мастилата са в контакт с опаковката, а не с
храните. Включването на тази информация би било излишно, ако продавачът не е знаел, че
етикетите ще се поставят именно върху фолийни опаковки на храни, каквито са процесните.
Посоченият сертификат от 21.10.2021 г. се отнася именно до самозалепващи етикети 58/85
Нотос с артикулен № 75303825, който е същият номер на този вид артикул, посочен в
представеното от „Интрама Инвест“ ЕООД извлечение от дневника за продажби като
доставен на „Фудпак Груп“ ЕООД. Ето защо следва да се приеме, че продавачът е знаел за
предназначението на въпросните етикети.
Предвид горното продавачът „Интрама Инвест“ ЕООД не би бил в неизпълнение: 1) ако е
информирал купувача „Фудпак Груп“ ЕООД, че в мастилото на етикетите се съдържа
вещество, което е вредно за здравето и притежава способността да прониква през различни
материали, вкл. през хартия и полиетилен, или 2) ако не е използвал при отпечатването на
етикетите мастило, съдържащо посоченото вещество. Нито една от двете хипотези не е
налице в случая, което означава, че продавачът е нарушил договорните си задължения да
достави поръчаната стока в изискуемото качество, т.е. налице е лошо изпълнение.
При лошо изпълнение се прилагат специалните правила на чл. 193 – чл. 199 ЗЗД. Те
предвиждат, че продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление, като отговаря дори и когато не е знаел за
недостатъка, но не отговаря за недостатъци, които са били известни на купувача при
продажбата /чл. 193 ЗЗД/. Установени са и задължения на купувача за преглед на стоката и за
незабавно уведомяване на продавача при откриването на явни или скрити недостатъци, при
неизпълнението на които задължения стоката се смята да одобрена, освен ако продавачът е
знаел за недостатъка /чл. 194 ЗЗД/. Съдържанието на отговорността на продавача е уредено в
чл. 195 ЗЗД, предвиждащ, че: 1) купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената
заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да
отстрани недостатъците за сметка на продавача, а при продажба на родово определени вещи
/като процесните/ – или да иска предаване на вещи без недостатъци, и/или 2) да иска
обезщетение за вредите съгласно общите правила за неизпълнение на задълженията.
Прието е в правната теория[1], че спрямо част от последиците от неизпълнението,
включени в отговорността на продавача при продажба с недостатъци, тази отговорност е
обективна, т.е. не е необходима вина у продавача, което следва от това, че отговаря и при
незнание за недостатъка – чл. 193, ал. 3 ЗЗД. По-специално това важи за последиците по чл.
195, ал. 1 и 3 ЗЗД – купувачът да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските
за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената, да отстрани недостатъците
за сметка на продавача или да иска предаване на други родово определени вещи без
недостатъци. Спрямо една от последиците при неизпълнение обаче вината е елемент от
фактическия състав на отговорността – претенцията за обезщетение за вреди по чл. 195, ал. 2
и 3 ЗЗД, което следва от това, че за тази последица се препраща към общите правила за
неизпълнение на задълженията /чл. 79 и сл. ЗЗД/, а те изискват вина, макар една от формите
й да се презумира оборимо /небрежността/. По подобен начин е уредена и отговорността за
евикция при продажбата[2], която отговорност за част от последиците си е обективна, но
22
само за обезщетението за вреди изисква и вина у продавача /чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/.
По настоящото дело обаче ищецът не претендира последиците на чл. 195, ал. 1 ЗЗД, а
единствено обезщетение за вреди, претърпени вследствие на процесното неизпълнение.
Спрямо предмета на така предявената претенция е без значение дали неизпълнението е лошо
или пълно, тъй като и в двата случая са приложими общите правила относно неизпълнение
на задълженията по чл. 79 и сл. от ЗЗД.
При договорно неизпълнение длъжникът отговаря за всяка форма на вина – умисъл или
небрежност, като от формата на вина зависи единствено обхвата на отговорността /чл. 82
ЗЗД/, а не и нейното пораждане. Във формата на небрежност длъжникът отговаря за
неполагане на дължимата грижа, която при търговска за него сделка е грижата на добрия
търговец /чл. 302 ТЗ/. Съдържанието на грижата на добрия търговец се определя от
общоприетия за нуждите на търговския обмен абстрактен мащаб за професионална
грижливост, способности и умения, а нейното полагане е мярка за дължимо усилие и
старание. Небрежността в гражданското право има по-скоро обективен характер, а не
представлява субективно отношение, по което се различава от небрежността в
наказателното право. Неизпълнението поради небрежност се предполага оборимо, а
неизпълнението поради умисъл не се предполага, а следва да се докаже от кредитора. В
настоящото производство ищецът по обратния иск не твърди умисъл.
Ако длъжникът обаче иска да се оневини изцяло за неизпълнението, то той следва да
докаже, че не е проявил дори и небрежност. Това той може да стори само ако докаже, че
неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина /чл. 81, ал. 1
ЗЗД/. Тази причина може да бъде: 1) обстоятелство от вида на непреодолима сила или
случайно събитие, или 2) недадено от кредитора дължимо съдействие, водещо до неговата
забава /чл. 95 ЗЗД/. По делото не се твърдят и доказват подобни обстоятелства.
Ето защо не се установява, че неизпълнението на процесните договори за продажба се
дължи на причини, за които продавачът не отговаря. По тази причина липсва основание за
неговото освобождаване от договорна отговорност спрямо ищеца по обратния иск.
Според чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той
отговаря за всички преки и непосредствени вреди. По настоящото дело не се твърди
недобросъвестност на ответника, т.е. умисъл при неизпълнението.
В настоящия случай е установено, че ищецът по обратния иск е претърпял загуби,
изразяващи се във възникнали задължения за обезвреда спрямо ищеца по първоначалните
искове ЕТ „Р. – И. Р.“ в размер на присъдените суми за главница и лихви. Тези задължения
представляват вреди за ответника „Фудпак Груп“ ЕООД. Същите са в причинна връзка с
установеното неизпълнение на ответника по обратния иск „Интрама Инвест“ ЕООД.
Предвидимостта на вредите се отнася до вероятността те да възникнат по основание и вид, а
не до техния размер. Критерият за предвидимост е абстрактен, а не конкретен, и се
преценява отново през призмата на дължимата грижа на търговец. За въззивния съд е
несъмнено, че полагайки тази квалифицирана грижа и знаейки предмета на дейност на
ищеца по обратния иск, за ответникът е било възможно да предвиди, че при неизпълнение
като процесното ищецът би могъл да претърпи загуби от вида на претендираните. Ето защо
така установените процесни вреди е допустимо да бъдат възложени на ответника по
обратния иск съгласно чл. 82, изр. 1 ЗЗД.
Възражението на ответника по обратните искове за съпричиняване на вредите от „Фудпак
Груп“ ЕООД по чл. 83, ал. 2 ЗЗД се основават на същите обстоятелства, които бяха
разгледани по аналогичното възражение във връзка с първоначалните искове, поради което
съдът препраща към мотивите по-горе. Отново следва да се посочи, че неизпълнение на
задължение за регистрация по Закона за храните за „Фудпак Груп“ ЕООД или неговия
доставчик на предния етикет „Ултра Флекс“ ЕООД не обосновава съпричиняване на вредите,
а има само административни последици. Ето защо в случая не е налице хипотезата на чл. 83,
23
ал. 2 ЗЗД.
Предвид горното обратните искове са основателни до предявените размери и правилно са
уважени с обжалваното решение.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
ІІІ. По разноските за производството
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на третото лице помагач
„Интрама Инвест“ ЕООД. Съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се
присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални
действия. В случая доколкото само въззивната жалба на помагача е причината за въззивното
производство, то на жалбоподателя следва да се възложат направените от другите две страни
разноски.
На ищеца ЕТ „Р. – И. Р.“ следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в
размер на 27 564 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по
представените фактура № 637/8.10.2025 г. и преводно нареждане от 8.10.2025 г.
На ответника „Фудпак Груп“ ЕООД следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски в размер на 13 782 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция по представените фактура № 147/20.11.2025 г. и банково извлечение.
Срещу поисканите разноски не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. А. Кожухаров, Облигационно право – отделни видове облигационни отношения, изд.
2002 г., стр. 102 – 104 г.; Б. Василев, Облигационно право – специална част. Отделни видове
договори, изд. 1994 г., стр. 62 – 63.
[2] вж. И. Русчев, Отговорността за евикция, изд. 1995 г., стр. 110 – 115.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 920/23.06.2025 г. по търг. дело № 1275/2023 г. на Софийския
градски съд, VІ-24 състав.
ОСЪЖДА „Интрама Инвест“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Добрич, ул. „Сан Стефано“ № 2, ет. 3, ап. 318, да заплати на И. В. Р. с ЕГН
– **********, действащ като ЕТ „Р. – И. Р.“, с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – ***, на осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК сумата 27 564 лв. – съдебни разноски за
производството пред САС.
ОСЪЖДА „Интрама Инвест“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Добрич, ул. „Сан Стефано“ № 2, ет. 3, ап. 318, да заплати на „Фудпак
Груп“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади – изток“, ул. „Шарл Шампо“, бл. 111, вх. Б, ет. 7, ап. 61, на осн. чл. 78,
ал. 1 и ал. 10 от ГПК сумата 13 782 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Интрама Инвест“ ЕООД с
ЕИК – ********* като трето лице помагач на ответника „Фудпак Груп“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
24
да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.
/като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а
жалбата да бъде подписана от адвокат с приложено пълномощно.
Съобщенията да се изпратят чрез профилите в ЕПЕП на адвокатите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25