Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

   гр.Добрич, 28.10.2019г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  трети октомври, през две хиляди и деветнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №1530 по описа за  2019г. и за да се произнесе съобрази  следното :

Производството по делото е образувано възоснова на искова молба от „***, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу Е.Н.С. с ЕГН: **********,***, е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на следните суми за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***, находящ се в гр. ***:

-362.86лв., представляваща главница за ел.енергия и такса възстановяване по фактури издадени в периода 12.07.2018 г. - 15.10.2018 г.;

-9,55лв.,  представляваща мораторна лихва върху главницата, сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 11.01.2019г.;

         ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

         -Ответникът е потребител на електроенергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***, находящ се в гр. ***:

        - Договорът между страните е при общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР към момента/.Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава     да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

          -Ответникът не заплатил исковите суми в договорните срокове;

          -На осн. чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на паричното задължение по ч.г.д. 243/2019г. на РС Добрич.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от особен представител, намира иска за допустим. Не оспорва представените от ищеца доказателства и наличието на просрочено задължение на потребителя по фактури за периода 12.07.2018г.-15.10.2018г.

С молбата вх.рег. № 19219/30.09.2019г. процесуалния представител на ищцовото дружество- юриск. Я.Н. заявява, че поддържа исковата молба. Към молбата се прилагат заверени преписи от извлечение фактури и плащания за период към дата 21.08.2019г. за кл.№ **********, от които се установява, че задълженията за ел.енергия и лихви са платени на 24.07.2019г. Поради факта на извършеното плащане след депозирането на исковата молба, според ищеца остават дължими единствено разноските по ч.гр.д. № 243/2019г. по описа на ДРС и по настоящото производство.

Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че обектът на посочения по-горе административен адрес  е присъединен към електрическата  мрежа  и  ответникът е потребител по смисъла на параграф1  т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ  за обект с абонатен No********** , находящ се в гр. ***.

Няма спор, че между страните съществува правоотношение по доставка от ищеца на електроенергия на  посочения имот и адрес.

         Представена е справка за консумирана електроенергия в обект находящ се в гр. *** за периода 12.07.2018 г. - 15.10.2018 г. 

         Ищцовата страна е признала с молбата си от 30.09.2019г. факта на извършено плащане на исковите задължения след подаване на исковата молба, а именно на 24.07.2019г.

 Ищцовото дружество е провело производство по реда на чл.410 от ГПК- ч.гр.д№ 243/2019г. по описа на районен съд Добрич. В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сумата от 362.86лв., представляваща главница за ел.енергия и такса възстановяване по фактури издадени в периода 12.07.2018 г. - 15.10.2018 г., както и за сумата от 9,55лв.,  представляваща мораторна лихва върху главницата, сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа  и до 11.01.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Искът за установяване дължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, обусловен от проведено заповедно производство по ч.гр.д.№243/2019година по описа на Районен съд Добрич, по което има издадена заповед за изпълнение срещу ответника Е.С. за процесните парични суми. Длъжникът е уведомен заиздадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен на 07.05.2019година, т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

        Разгледан по същество Районен съд - Добрич намира иска по чл.422, ал.1 от ГПК,  вр.чл.79 от ЗЗД за основателен, но подлежащ на отхвърляне поради извършено плащане след подаване на исковата молба.

В производството по предявения установителен иск в тежест на ищеца е да установи претендираните вземания по основание и размер при условията на пълно и главно доказване, като установи наличието на твърдяната облигационна връзка между страните, по силата на която би възникнало задължение за ответника да заплати начислената ел.енергия.

Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.

Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели действие. По тези въпроси между страните няма спор.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че през периода 12.07.2018 г. - 15.10.2018г., са съставени фактури за консумирана от ответника ел. енергия за периода от 22.05.2018г. до 21.09.2018г. За продаденото количество ел. енергия през периода, ищецът е издал 4 броя фактури на обща стойност 362.86лв. Сумата е заплатена от ответника след подаване на исковата молба, както и дължимата законна лихва.

         Поради изложеното по-горе съдът приема, че вземанията на ищеца към ответника за сумите, описани в заповед за изпълнение по ч.гр.д.№243/2019година по описа на Районен съд Добрич са доказани по размер за главното задължение за консумирана електроенергия в периода от 22.05.2018г. до 21.09.2018г., и за сумата от 9,55лв. – мораторна лихва, начислена върху главните задължения за периода от 01.08.2018г. до 11.01.2019г., поради което и предявеният в настоящото дело установителен иск за признаване за установено съществуването им, се явява основателен. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното в хода на производството погашение, поради което иска следва да се отхвърли.

Относно разноските в производството:

По делото няма спор, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, сумите предмет на заповедното производство са били дължими от длъжника. Като неоснователността на претенцията е обусловена от факти и обстоятелства настъпили в хода на процеса. Спорното право е погасено след подаване на исковата молба на 05.05.2017 г. с направените плащания на 04.09.2017 г. и 10.11.2017 г.  С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. С оглед горното Е.Н.С.  следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в установителното производство разноски в размер на 75лв. държавна такса, 50лв. юрисконсултско възнаграждение и 300лв. за особен представител. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, със седалище и адрес на управление ***, срещу Е.Н.С. с ЕГН: **********,***, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на следните суми за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***, находящ се в гр. ***:

-362.86лв., представляваща главница за ел.енергия и такса възстановяване по фактури издадени в периода 12.07.2018 г. - 15.10.2018 г.;

-9,55лв.,  представляваща мораторна лихва върху главницата, сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 11.01.2019г.;

ОСЪЖДА Е.Н.С. с ЕГН: **********,***, да заплати на „***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 425лв. - сторени по установителното производство съдебни разноски и такива за юрисконсултско възнаграждение.

 ОСЪЖДА Е.Н.С. с ЕГН: **********,***, да заплати на „***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв. - сторени в заповедното производство по ч.гр.д№ 243/2019г. по описа на районен съд Добрич съдебни разноски и такива за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните. 
 

                                                                    Районен съдия  .......................