№ 624
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110129501 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Н. Н. с ЕГН:
********** против „фирма” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№
14717/2009г. от СРС, 86 състав е било образувано, за събиране на сумите по него,
изпълнително дело №.../2010г. на ЧСИ М.Б.. Твърди, че не дължи сумите по изпълнителния
лист, тъй като са погасени по давност, като последното валидно предприето действие по
изпълнението е от 25.02.2014г.
Ответникът е подал отговора на исковата молба, в който твърди, че ищецът е предявил
неоснователно претенцията си. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, тъй като тя
се прекъсва с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело и не тече по време
на образувания изпълнителен процес.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По спорните за настоящото дело въпроси – предприемането на кое изпълнително действие
прекъсва давността за вземането на основание чл.116, б. „в“ ЗЗД и представлява ли такова
действие подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съответно откога
започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли
давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по
1
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по
право, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. В такива случаи, новата погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на
изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е
посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.По
нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна
възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване
на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността
се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл
е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче,
от една страна липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът,
който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния
изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни
изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-
горе мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД.
Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес
зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание
да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече
поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на
Пленума на ВС № 3/1980г. следва да се счита изгубило сила.
В конкретния случай, предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани
в приложения по делото изпълнителен лист от 25.02.2010г., издаден въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължения по чл.410 от ГПК по гр.д.№
14717/2009г. на СРС, 86 състав, с който длъжникът М. Н. Н., с който е осъден да заплати на
„фирма“ ЕАД сумата от 2858.29 лева – главница за неплатена топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 09.12.2009г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на
638,93 лева за периода от 01.03.2006г. до 06.10.2009г., сумата 314.86 лева – разноски по
делото. Видно от писмените доказателства по делото на молба от 27.04.2010г. до ЧСИ М.Б.
2
с рег.№ ... КЧСИ, СГС кредиторът е поискал съдебният изпълнител да образува
изпълнително дело и да предприеме действия за събиране на вземането, като въз основа на
молбата е образувано процесното изпълнително дело № ...... По изложените по-горе мотиви,
молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността и същата продължава да
тече и след образуване на изпълнителното дело до предприемането на валидно
изпълнително действие.
Съгласно чл.439,ал.2 от ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по изпълнителен
лист може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая,
изпълнителното основание, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязло в сила и на
основание чл.416 от ГПК е издаден изпълнителен лист на 25.02.2010г., като съдът намира,
че от тази именно дата длъжника може да се позовава на изтекла погасителна давност.
От приложения по делото изпълнителен лист, от отбелязванията на гърба му е видно, че
последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 25.02.2014г., след
плащане на длъжника на сумата от 100 лева. От тази дата е започнал да тече двугодишният
срок като ответникът не твърди в рамките на този срок по изпълнителното дело да се
предприемани изпълнителни действия. От това следва, че изпълнителното производство за
събиране на вземанията предмет на изпълнителния лист, издаден на 25.02.2010г по ч.гр.д.№
14717/2009г. на СРС се е прекратило ex lege на 25.02.2016г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. При липса на доказателства за извършване на изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността в рамките на двугодишния период, следва че изпълнителното
производство по изпълнително дело № ..... на ЧСИ М.Б. се е прекратило по право, като е без
значение, дали съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на
прозиводството. С изтичането на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона без да е необходим акт на съдебния
изпълнител за това.
Така е прието и в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които новата давност започва да тече от последното
по време валидно изпълнително действие. А приложимата в конкретния случай е именно
кратката погасителна 3 – годишна давност, доколкото вземането произтича от договор за
доствака на толинна енергия, а съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 18.05.2012г.
по т.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за доставена топлинна енергия са такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид което същите се
погасяват с изтичане на установената в цитираната норма кратка тригодишна давност.
Дори и да се възприеме становището, застъпено с Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д.№
2382/2017г. на ВКС, ГК, IV ГО, че извършената с т.10 от ТР № 2/2013г. по тълк.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №3/1980г. се прилага считано от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015г., тоест от тази дата се прилага
разрешението, че давността е спряна по време на изпълнителния процес и считано от
26.06.2015г. отново е започнала да тече, то отново вземанията по процесния изпълнителен
3
лист са се погасили по давност към датата на приключване на устните състезания по
настоящото дело – 25.11.2021г., доколкото искът по чл. 439 от ГПК е отрицателно
установителен и не прекъсва давността и при липса на твърдяни валидно предприети
изпълнителни действия след 25.02.2014г.
С погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла, в това число и за лихви и разноски –
чл.119 ЗЗД. Следователно, вземанията предмет на изпълнителния лист, издаден на от
25.02.2010г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължения по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 14717/2009г. на СРС, 117състав, са се погасили по
давност, поради което и предявените отрицателни установителни искове за тяхната
недължимост, следва да бъдат уважени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, поради
което държавната такса, в размер на 108,32 лева се дължи от ответника на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
Ответникът следва и да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ГПК за оказана безплатна правна помощ на ищеца, в размер на 300 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 – ти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Н. Н. с ЕГН: ********** срещу
„фирма“ ЕАД, с ЕИК ..., иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че М. Н. Н. не дължи на
„фирма“ ЕАД, сумата от 2708 лева – главница за неплатена топлинна енергия, за което
вземане е издаден изпълнителен лист от 25.02.2010г. по гр.д.№ 14717/2009г.на СРС, 86
състав и е образувано изпълнително дело № ..... на ЧСИ М.Б. с рег.№ ..., КЧСИ, СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „фирма” ЕАД, с ЕИК ..., да заплати по сметка на
СРС сумата от 108,32 лева – държавна такса за разглеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв „фирма“ ЕАД, с ЕИК ..., да заплати на адв.
М. Н. Н. – САК сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищеца в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5