№ 36837
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110135896 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове по чл. 403, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, от Е.
М. М. срещу П. М. К. за заплащане на сумата 2184,01 лева - имуществени вреди в
размер на законната мораторна лихва върху сумата 39116,60 лв. за периода 04.09.2020-
23.03.2021 г., вследствие на наложени от П. М. К. обезпечителни мерки в хода на
производството по ч. гр. дело №8810/2020 г. по описа на СГС, и сумата 20899,66 лева -
имуществени вреди в размер на законната мораторна лихва върху сумата 39470,00 лв.
за периода 05.01.2021-18.06.2025 г., вследствие на наложени от П. М. К. обезпечителни
мерки в хода на производството по гр. дело №10056/2020 г. по описа на СГС.
Изложени са фактически твърдения, че ищцата е претърпяла имуществени вреди от
наложени по искане на ответника обезпечителни мерки в хода на производството по ч.
гр. дело №8810/2020 г. по опис на СГС и гр. дело №10056/2020 г. по описа на СГС, по
което са отхвърлени предявените от отв. К. срещу нея искове. Вредите се изразяват в
невъзможност ищцата да се ползва паричната сума от 39116,60лв., предмет на запор на
предявения от ответника бъдещ иск и сумата 39470 лв., внесена като залог по реда на
чл. 398 от ГПК. При това ищцата претендира сумата от 2184.01 лева, представляваща
размера на мораторната лихва за периода от 04.09.2020 г. до 23.03.2021 г. върху сумата
от 39116.60 лева, и сумата от 20899.66 лева, представляваща размер на мораторна
лихва за периода от 05.01.2021 г. до 18.06.2025 г. върху сумата от 39470 лева, заедно
със законната лихва върху посочените суми до окончателното им изплащане.
Ответникът оспорва иска по основание и размер с доводи, че не е бил
недобросъвестен, когато е подал молбата за обезпечение на иска, защото е упражнил
процесуалното право по чл. 390 от ГПК с убеждение, че съществува; обезпечението е
било обжалвано от Е. М. и е потвърдено на апелативна инстанция, след което тя е
предложила доброволно замяна на допуснатото обезпечение по реда на чл.398, ал.2
ГПК, поради което не са налице предпоставките, предвидени в чл.403 ГПК, нито е
спазен срока за водене на този иск. Не спори, че предявеният от ответника иск по гр.д.
№ 10056/2020 г. по описа на СГС е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.
Посочва, че доброволното учредяване на залог на парични средства по реда на чл. 180
1
и чл. 181 ЗЗД не е равнозначно на допуснато от съда обезпечение и не е предвидено в
чл. 403 ГПК като основание за претендиране на обезщетение за вреди при отхвърляне
на иска, за обезпечение, на който е учреден залога. Разпоредбата на чл. 403, ал.1 ГПК
не е приложима в хипотезата на замяна на първоначално допуснатото обезпечение по
чл.398, ал.2 ГПК със залог в пари. С водене на настоящото дело ищцата
недобросъвестно упражнява процесуални права, като претендира обезщетение за
вреди от даден залог на парични средства, въпреки че впоследствие се оказа, че тя
действително има задължение към П. К. и дадения от нея залог е трябвало да да
послужи за удовлетворяване на вземанията на П. К., произтичащи от същия
предварителен договор, който е бил предмет на разглеждане и по гр.д. № 10056/2020 г.
на СГС. Макар искът на П. К. по гр.д. № 10056/2020 г. на СГС да е отхвърлен, то още
по време на делото Е. М. е нарушила така сключения между страните предварителен
договор, като се е разпоредила с продавания имот, изпълнението на предварителния
договор е станало невъзможно по нейна вина и тя е знаела за това през цялото време,
докато обезпечението е било наложено. Пояснява, че непосредствено след
отхвърлянето на иска по гр.д. № 10056/2020 г. на СГС, П. К. е завел ново дело, по което
претендира същата сума по същия договор, като сочи новооткритото основание за
разваляне на договора (гр. д.№476/2024 г., СГС). В тази връзка намира, че настоящото
дело е заведено недобросъвестно, за да не се плати пълния размер на присъдената в
полза на П. К. сума, като ищцата прихване част от нея с несъществуващи „вреди“ от
допуснатото обезпечение по първото дело. След издаването на изпълнителния лист по
гр. д.№476/2024 г., СГС, П. К. е образувал изп.дело срещу ищцата при ЧСИ В М, рег. №
***. Пред СГС е депозирано от ЧСИ В М, рег. № *** искане за превеждане на
заложените парични средства по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на
заложния кредитор П. К., но ищцата се противопоставила; като целта е парите да не
бъдат преведени по сметка на ЧСИ В М, а по сметка на П. К., за да бъдат запорирани,
като обезпечение по настоящото дело. По този начин ищцата е осуетила възможността
П. К. да се удовлетвори, като получи обратно даденото от него капаро по
предварителния договор. С тези доводи ответникът настоява, че е налице шиканиране
на процеса и недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ищеца,
което е основание за отхвърляне на настоящия иск. Отделно от това, наложеният запор
не водел до автоматично до право на законна лихва като обезщетение за забава, тъй
като не се касае за парично задължение на ответника, по което той да е изпаднал в
забава, а за обезпечителна мярка, постановена от съда. Искът е недоказан при
твърдението за пропуснати ползи. Липсва причинна връзка между твърдения
вредоносен резултат и допуснатото обезпечение. Сочи, че е оттеглил своевременно
касационната си жалба по гр.д. № 10056/2020 г. на СГС пред ВКС, но произнасянето му
е почти след една година, за което отвентикът няма вина, и този период, след
оттеглянето на иска, следва да бъде изключен от периода на евентуално обезщетение.
По твърдението на ищеца, че наложените запори са неоснователни и от това са
настъпили вреди, ответникът навежда, че липсва противоправност, освен ако не се
касае за злоупотреба с права.
Съдът, като взе предвид становището на ответника по допустимост на исковата молба,
приема, че сроковете по чл. 403, ал. 2 от ГПК не са нито преклузивни, нито давностни
2
(1633-57-IV). Пропускането им лишава ответника от обезпечението на неговото
вземане за вреди, представляващо внесената гаранция, но не губи вземането си за
вреди.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва: ищецът
трябва да установи исковата претенция по основание и размер, съобразно изложените
в искова молба твърдения - наличието на наложена обезпечителна мярка, в
производството по обезпечения иск, същият е отхвърлен, вреди - причиняване на
имуществени вреди на ищеца в претендирания размер, пряка и непосредствена
причинна връзка между настъпилите имуществени вреди и наложената обезпечителна
мярка. При установяване на тези обстоятелства ответникът трябва да докаже, че е
заплатил претендираното парично вземане, за което се указва, че не сочи
доказателства, или обстоятелствата, които сочи като изключващи отговорността му,в
т.ч. злоупотреба с права на ищцата.
Представените от страните документи са допустими и относими, както и искането на
ищеца по чл. 186 от ГПК за изискване на цитираните гр. дела. Искането по чл. 186 от
ГПК на ищеца за служебно изискване, евент. издаване на съдебно удостоверение, вр.
изп. д. №1***/2020 г. на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ следва да се остави без уважение –
ищецът е страна по това дело, в това качество има достъп и може да се снабди с
необходимите книжа, относими за твърденията и възраженията му. Искането по чл.
195 от ГПК следва да се остави без уважение, доколкото не се изискват специални
знания за изчисляване размера на законната мораторна лихва, доколкото съдът може да
приложи служебен лихвен калкулатор.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проекта за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок
най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. дело №8810/2020 г. по описа на СГС и гр. дело
№10056/2020 г. по описа на СГС, на основание чл. 186 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 от ГПК на ищеца за служебно изискване,
евент. издаване на съдебно удостоверение, вр. изп. д. №1***/2020 г. на ЧСИ с рег. №***
на КЧСИ; и искане по чл. 195 от ГПК- ССчЕ.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както
и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
3
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от
изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите
по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2025 година
от 11,00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис на
отговор на искова молба, с приложения, чрез ЕПЕП/ССЕВ/чл.41,ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4