№ 1054
гр. Сливен, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230100878 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземането на кредитора по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2019 г. между „Стик Кредит“ АД
и ответника Г. П. Д. бил сключен Договор за потребителски кредит № 577927,
от разстояние и при спазване на всички разпоредби на ЗПФУР и ЗПК. По
силата на договора, на ответника бил отпуснат кредит в размер на 600,00 лв.,
при уговорени ГЛП от 36,00 % и ГПР от 42,58 %. Ответникът се задължил да
върне сумата на 1 месечна вноска от 600,00 лв. в срок до 02.12.2019 г., но не
изпълнил задълженията си. Ищецът твърди, че с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., сключен на основание чл. 99
ЗЗД между цедента „Стик Кредит“ АД и цесионера „АПС Бета България“
ЕООД, вземанията на цедента срещу ответника, произтичащи от Договора за
потребителски кредит, били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
- кредитор. Твърди се, че ответникът бил уведомен за цесията с имейл, което в
случай, че съдът счете за нередовно връчено, ищецът моли да се приеме за
връчено с получаването на препис от исковата молба и приложенията. На
изложените основания ищецът моли да се признае за установено, че
1
ответникът Г. П. Д. му дължи сумата от 580,00 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит от 02.11.2019 г., сключен със „Стик
кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия
от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.12.2024 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 3449 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.12.2024 г. по ч. гр. д.
№ 6147/2024 г. по описа на СлРС. Ищецът претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез назначения
си от съда особен представител - адвокат, с който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на иска и го оспорва както по основание,
така и по размер. Излага, че липсват доказателства за наличие на валидно
облигационно отношение между страните поради неспазване на изискванията
на ЗПК и ЗПФУР. Оспорва валидността на извършената цесия. Изразява и
становище за недействителност на договора поради противоречие със закона.
На изложените основания моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт,
писмено становище, с което моли искът да бъде уважен и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който изразява
становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Г. П. Д. дължи на ищеца сумата от 580,00 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 02.11.2019 г.,
сключен със „Стик кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
с Договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
05.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№ 3449 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.12.2024 г.
по ч. гр. д. № 6147/2024 г. по описа на СлРС.
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, но разгледан
по същество, съдът го намира за неоснователен и недоказан.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличие на договорни
отношения между цедента и ответника по валиден и действителен договор за
потребителски кредит, усвояване на сумата от ответника, както и наличие на
договор за прехвърляне на вземанията по договора за кредит /цесия/ и
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В случая ищецът твърди, че между ответника Г. П. Д. и цедента „Стик
кредит“ АД е бил сключен Договор за потребителски кредит от 02.11.2019 г.
Видно от условията на представения договор, отпуснатата главница от 600,00
лв. е следвало да бъде върната на 1 месечна вноска от 600,00 лв. с падеж на
02.12.2019 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК разпоредбите на Закона за потребителския
кредит не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на
задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи, ето
защо в случая разпоредбите на ЗПК са неприложими. И след като твърденият
за сключен договор не е потребителски по своя характер, следва да се
установи има ли сключен договор за заем.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие
заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или
заместими вещи, на които става собственик като заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД или по иск за установяване на вземане, за
което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на
ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и
3
на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
За доказване на посочените обстоятелства, с исковата молба и с писмен
отговор - становище по хода и съществото на делото, ищецът е представил
разписка за извършено плащане от 02.11.2019 г.
Приетата като писмено доказателство по делото разписка обаче доказва
единствено, че на 02.11.2019 г. цедентът „Стик кредит“ АД е извършил
паричен превод към EasyPay на сума в размер на 600,00 лв. с посочено
основание „Кредит 577927“ и с посочен получател Г. П. Д., но не доказва
ответникът реално да е получил сумата на каса на „Изипей“ АД.
При липса на доказателства за реалното предаване на паричната сума не
може да се приеме, че е налице сключен договор за заем между цедента „Стик
кредит“ АД и ответника Г. П. Д..
Предвид изложеното, претенцията на ищеца се явява неоснователна и
недоказана, поради което предявеният установителен иск следва да се
отхвърли изцяло, при който изход на спора на ищеца не се дължат и
направените по делото разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че
Г. П. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ................... ДЪЛЖИ на „АПС
Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81В сумата от 580,00 лв. /петстотин
и осемдесет лева/, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит от 02.11.2019 г., сключен със „Стик кредит“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 05.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 3449 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 06.12.2024 г. по ч. гр. д. № 6147/2024 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5