№ 6868
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100514818 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Г. Д., чрез адв. Д., срещу
решение № 17672/02.10.2024г., постановено по гр.дело № 55080/2021г. по описа на
СРС, 148-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът М. Г. Д.
дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 3 285.89 лева, представляваща
стойност на неплатена топлинна енергия, доставена в периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г. в топлоснабден имот – ап. 109, находящ се в гр. ****, аб. № 275325, ведно
със законната лихва върху главницата от 23.05.2019г. до изплащане на вземането,
сумата 468.38 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от
14.09.2016г. до 14.05.2019г. и сумата 50.99 лева – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.04.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от 23.05.2019г. до изплащане на вземането, за които вземания по
ч.гр.д. № 28971/2019г. по описа на СРС, 148-и състав на 01.10.2019г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
постановеното съдебно решение в обжалваната част, поради нарушение на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. СРС не
1
взел предвид направените от ответника възражения. Ответникът не била обвързана от
валидна облигация с ищеца – не подала пред ищеца декларация за откриване на
партида, не било установено кой бил собственик на имота през процесния период,
предвид придобиването му през 2008г., неправилни били мотивите на съда, че
ответникът следвало да докаже разпореждане с имота, по делото не се установило
погасено ли било учреденото в полза на М. и Т. В. вещно право на ползване с оглед
задължението на ползвателите по чл. 57 ЗС. Неправилно СРС ценил заключението на
СТЕ като обективно и компетентно изготвено, без да отчете пристрастността на
вещото лице – топлотехник и че вещото лице имало интерес да прави заключения в
интерес на дружеството, за да получава възнаграждения по делата. Заключението се
базирало единствено на изходящи от ищеца и от подпомагащата го страна документи,
вещото лице не посетило адреса, не направило замервания. Заключението било и
необосновано, тъй като ответникът не се подписала в отчетите и измерване не било
извършено, като оспорва използваните от вещото лице изходни данни при определяне
на количеството потребена топлоенергия и използвания метод за изчисляване на
количеството използвана ТЕ. Отделно общият топломер не бил преминал редовно
метрологична проверка, не били приспаднати технологичните разходи. СРС не
съобразил, че ответникът не живеела на адреса, не била етажен собственик,
температурата по тръбите била под 60 градуса, имало множество прекъсвания на
топлоподаването за периоди над 10 дни, аварии – теч от щранговете, спиране на
парното и др., удостоверени от зам.председателя на етажната собственост в
удостоверение № 3/29.08.2022г. Вещото лице счетоводител използвало неверните
данни от представените от ищеца протоколи за отчет и оспорените съставени от ищеца
фактури, което правело заключението му неправилно. Счетоводните записвания при
ищеца били в разрез с чл. 24 ЗБНБ, а представените от ищеца фактури имали
значението на признание на неизгоден за него факт за нередовно водено счетоводство.
Не били представени оригинали на оспорените от ответника частни документи.
Ищецът нямал право на вземането за цена на услугата дялово разпределение, а ТЛП
„Техем Сървисис“ ЕООД не притежавало лиценз за извършване на дялово
разпределение, задълженията не били изискуеми, липсвали изравнителни сметки,
длъжникът не бил поставен в забава. Нямало договор за извършване на дялово
разпределение, сключен между ищеца и ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД. Възразява за
нищожност на протокола от общо събрание на етажните собственици и списък към
него. По тези и др. подробно изложени съображения моли постановеното
първоинстанционно решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това –
постановено друго, с което предявените срещу ответника Д. искове бъдат изцяло
отхвърлени от съда. Претендира разноски. Адв. Д. претендира възнаграждение по чл.
38, ал. 2, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД депозира
2
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира
обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в
частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са
отхвърлени.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение в
обжалваната му част на въведените с жалбата основания, настоящият съдебен състав
намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в СВп с вх.рег.№ 92476/2008г., от съдържанието на който се установява, че на
12.12.2008г. ответникът М. Г. Д. придобила от прехвърлителя Р.И.Н. правото на
собственост върху процесния ап. 109, находящ се в гр. ****, ет. 6. За съставянето на
нотариалния акт, видно от съдържанието на същия, продавачът Р.И.Н. удостоверила
собствеността си с нотариален акт № 151, том I, дело № 3841/03.07.2007г. на нотариус
с рег. № 117 в НК.
Действително от ответника по делото е представен неоспорен документ -
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 177, том LLLLXXXI, дело №
45556/1997г. на нотариус С.П., с който на 17.12.1997г. същият имот бил прехвърлен от
съпрузите М. В.В. и Т. К.В. на техния син Р.Т.В., като продавачите си запазили
пожизнено вещното право на ползване върху имота. По делото обаче не се установява
единадесет години по-късно, към извършената на 12.12.2008г. продажба, процесният
имот да бил прехвърлен, обременен от вещно право на ползване – такова
обстоятелство не е отбелязано в нотариалния акт от 12.12.2008г. Ето защо по делото не
3
се установява към исковия период от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. учредено върху
процесния имот вещно право на ползване на лицата М. и Т. В., предвид на което
потребител и като такъв - носител на задължението за заплащане на доставената в
имота ТЕ, съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ, е ответникът Д., в
качеството си на собственик на топлоснабдения имот.
Правото на ответника Д. на собственост върху процесния ап. 109, находящ се в
гр. ****, ет. 6 , се установява по делото от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в СВп с вх.рег.№ 92476/2008г. Отделно в заповедното
производство се съдържа молба на адв. А. К. Д., в която същият заявява, че ответникът
М. Г. Д. е негова майка и с молбата е представено нотариално заверено пълномощно, с
което тя упълномощава за представителство пред различни учреждения синовете си А.
К. Д. и О. К. Д.. Представителството на ответника по делото се осъществява от
последния, също адвокат. Същият е представил протокол от проведено на 15.05.2018г.
общо събрание на етажните собственици на адрес гр. ****, списък към него и
подадено пред „Софийска вода“ ЕАД от него, като управител на етажната собственост
заявление. От обсъдените документи е видно, че адв. О. Д., непосредствено след края
на исковия период, действал като представител на собственика на ап. 109, на адрес гр.
****, което не разколебава, а напротив – подкрепя изводите на съда, че ответникът М.
Г. Д. през процесния период от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. била носител на правото на
собственост върху недвижимия имот - ап. 109, находящ се в гр. ****, ет. 6.
По делото са представени писмени доказателства - извлечение от сметка за аб.
№ 275325, съобщения към фактури, протокол от проведено на 02.10.2001г. общо
събрание, формуляри за отчет, протоколи за неосигурен достъп, изравнителни сметки
и др., изслушано е заключение на СТЕ. От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния
адрес през процесния период била топлоснабдена. За пълнота въззивният съд
отбелязва, че ответникът се позовава на представени от него писмени доказателства от
дати, непосредствено следващи исковия период – м.06.2018г., в който в етажната
собственост се обсъжда авария и спряно топлоподаване, които данни подкрепят
изводите на съда, че през исковия период ищецът доставял в сградата топлинна
енергия, а възраженията в жалбата, че ТЕ не била доставяна са неоснователни.
Следва да се отбележи още, че представените от процесуалния представител на
ответника с отговора на исковата молба документи касаят авария, настъпила след края
на исковия период и от същите не се установява липса на топлоподаване в рамките на
исковия период. Зам.председател на етажната собственост Ненов, съставил
удостоверение № 3/29.08.2022г., няма удостоверителна компетентност за отразените в
документа, именован „удостоверение“, факти. По своята същност документът
представлява свидетелски показания в недопустима от процесуалния закон писмена
4
форма и сам по себе си не е годен да установи изложените в съдържанието на т.нар.
удостоверение обстоятелства. Отделно напълно ирелевантно е кой фактически обитава
имота щом по делото е установено, че през исковия период ответникът М. Г. Д. била
негов собственик.
Предвид цитирания по-горе законов текст - чл. 155 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕу
ответникът М. Г. Д., като собственик на топлоснабдения имот, била обвързана по
силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до
собствения й имот топлинна енергия, без да било необходимо нарочно изявление от
нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията
по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално
доставяната такава, противно на доводите на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Ирелевантни за предмета на спора са възраженията на ответника във връзка с
провеждането на общото събрание на етажните собственици на 02.10.2001г. Съгласно
чл. 13, ал. 1 ПУРНЕС /отм./ законосъобразността на решенията на общото събрание на
етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с
конститутивен иск за отмяната им. По делото не се твърди, нито са ангажирани
доказателства за обжалването на решението на общото събрание от 02.10.2001г. по
реда на чл. 13, ал. 2 ПУРНЕС /отм./. Следователно влязлото в сила решение на общото
събрание на етажната собственост за сключване на договор за топлинно счетоводство
с ФДР, обвързва ответника в качеството й на етажен собственик, без оглед взела ли е
участие в общото събрание и съгласна ли е с така взетото решение.
Неоснователни са и доводите на ответника, че липсвал договор между ищеца и
третото лице-помагач, предвид представения по делото такъв от 29.07.2015г. При
доказателствена тежест за ответника да установи фактите, на които основава
възраженията си /чл. 154, ал. 1 ГПК/, по делото не са ангажирани никакви
5
доказателства за това страните да са прекратили договора. Нещо повече – от
изслушаните заключения на СТЕ и ССчЕ и представените от ФДР писмени
доказателства – изравнителни сметки, документи за отчет и протоколи за неосигурен
достъп, по делото се установява, че дяловото разпределение през процесния период
фактически било извършвано именно от ТЛП „Техем Сървисис“ ЕООД. Поради това
съдът намира, че дяловите разпределения били извършени от оторизирано дружество.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по
делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури, протоколи за отчет и
такива за неосигурен достъп, изравнителни сметки и др. по делото се установява
количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира изслушаното заключение на
СТЕ и приема за установено по делото, че процесният имот бил обслужван от
абонатна станция, с монтиран общ топломер. Същият бил отчитан по електронен път в
началото на всеки месец, на първо число, в 0.00 часа, посредством т.нар. преносим
терминал. От отчетеното количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното
дружество били приспаднати технологичните разходи, а разликата се разпределяла от
ФДР между всички потребители. Съобразно неоспореното заключение на СТЕ
топлинното счетоводство през процесния период било извършвано от ТЛП „Техем
Сървисис“ ЕООД. Дружеството извършило отчет на топлоразпределителите и
водомерите за гореща вода, монтирани в имотите във входа, преди изготвянето на
изравнителните сметки.
Начисляваната от ищеца за имота на ответника топлинна енергия била такава за
отопление на имота, за БГВ и енергия отдадена от сградната инсталация.
Видно от изслушаното заключение на СТЕ ТЕ за отопление на имота била
начислявана въз основа на отчетите от 10.05.2016г. и от 23.05.2018г. на 2 бр. ИИРО,
монтирани на 2 бр. отоплителни тела, като отчетените в документите стойности
фигурирали и в изравнителните сметки на ФДР. На отоплителното тяло в кухнята бил
повреден топлоразпределителят и за него служебно била начислена ТЕ на база
максимална мощност на отоплителното тяло съгласно чл. 61, т. 6.5 от Наредбата за
топлоснабдяването. За отоплителния период 2016г.-2017г. достъп за отчитане на
уредите не бил осигурен, предвид на което за същия период ФДР служебно начислила
ТЕ на база максимална мощност на отоплителното тяло съгласно чл. 61, т. 6.5 от
Наредбата за топлоснабдяването. Начисляваната за процесния период ТЕ, отдадена от
сградната инсталация била в съответствие с изискванията на Наредба 16-334/2007г. и
Методиката към нея. ТЕ за БГВ била начислявана на база снети отчети, като за
отоплителния период 2016г.-2017г., поради неосигурения достъп за отчитане, разходът
за топла вода бил начислен за 1 бр. потребител при норма 140 литра на потребител за
едно денонощие.
6
Горните изводи на вещото лице във вр. чл. 202 ГПК се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства – документи за главен отчет от
10.05.2016г. и от 23.05.2018г., протоколи за неосигурен достъп. В документите за
главен отчет, приложени по делото, е положен подпис за клиент Д., поради което те се
ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че лице от
адреса, полагайки подпис, изразило съгласие с отразените в отчетите показания.
По делото са представени констативни протоколи за неосигурен достъп, в които
са положени подписи на лица от адреса. Видно е, че достъп за 2017г. за ап. 109 не бил
осигурен. Поради неосигурения достъп за отчитане в изравнителните сметки за
втората част от исковия период топлинната енергия за отопление на имота била
начислявана на по т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Поради същата причина топлата вода била начислявана по
правилата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. По делото са представени 3 бр. известия
за доставяне – от 05.07.2016г., 13.07.2017г. и от 22.11.2018г, подписани съответно от
лицата Д., М. и Е. с посочени в документите адреси. От съдържанието на същите се
установява получаването на изравнителните сметки за потребената ТЕ на адрес ж.к.
****. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки за процесния период количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за
които на ответника са начислени сумите за процесния период. Ето защо,
неоснователно се явява твърдението на ответника за неизпълнение на задължението за
доставка на топлинна енергия в количествено отношение.
Обстоятелството имало ли е потребление в имота, не променя извода на съда за
законосъобразно начисляване на сумите за ТЕ за процесния период. Предвид т. 6.7. от
Методиката към Наредбата за топлоснабдяването при неосигуряване на достъп за
отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати се прилагат
разпоредбите на т. 6.5., като клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в
общите условия на договорите и изискванията на наредбата /чл. 29 от приложимите
ОУ предвижда тримесечен такъв от получаването на изравнителните сметки от лицето
по чл. 28, ал. 2 ОУ/. По делото нито се твърди, нито се установява ответникът да се
възползвала от тази си възможност и да поискала допълнителен отчет и преработване
на данните след получаването от упълномощеното по реда на чл. 28 лице на
изравнителните сметки за процесния период. Ето защо се налага извод, че предвид
неосигурения достъп за отчет на уредите за дялово разпределение начислението на
топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ било извършено в съответствие с
установените нормативни правила, почиващи върху принципа, че никой не може да
черпи права и следва да понесе нормативно установените последици от собственото си
7
неправомерно поведение.
При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото,
че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия
контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Съобразно
изслушаното заключение на СТЕ изчисленията, извършени от ФДР съответствали на
действащата нормативна уредба.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за процесния период са
отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени
задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице
размер са съобразени изготвените от ФДР 3 бр. изравнителни сметки за процесния
период на обща стойност 656.89 лева за възстановяване на абоната. Съгласно
заключението на СТЕ, за процесния период към начислената сума за периода по
фактури в размер на 4 559.05 лева, следва да бъде приспадната сумата по
изравнителните сметки от 656.89 лева. Съгласно изслушаното заключение на СТЕ
цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност
3 902.16 лева за целия процесен период.
Ответникът оспорва заключението на СТЕ, но във връзка с възраженията си не
ангажира други доказателства, които да опровергават констатациите на вещото лице,
поради което съдът кредитира неговото заключение.
Съгласно заключението на ССчЕ задълженията на абоната за горния процесен
период възлизали на обща стойност 3 902.16 лева. При проверката си вещото лице
установило, че никаква част от задължения на абоната за исковия период не била
погасена. Действително ССчЕ е работила по счетоводните записвания на ищеца, но
доколкото същите са редовно водени и съответни на първичните документи по
разпределение на доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно
доказателство за установяване верността на записите по същите и за водилата
счетоводството страна.
Неоснователно е и възражението на ответника, че счетоводните вписвания на
ищеца са в разрез с чл. 24 ЗБНБ. В тази връзка следва да се посочи, че топлинната
енергия е с нормативно установени цени. Съгласно чл. 49 от Наредбата за
топлоснабдяването количеството топлинна енергия се измерва в приетата в система
единица /Джаул/. За търговски плащания се използва единицата Ватчас и кратните й.
В приетите от ДКЕВР решения за утвърждаване на цената на топлинна енергия,
същата е посочена в мегават/час. С оглед обстоятелството, че потребяваната от
потребителите топлинна енергия за битови нужди е в малки количества е
неприложимо отчитането на енергия в мегават/часа, поради което потребеното
количество се изчислява в киловат/час. Един мегават/час е равен на 1000 киловат/часа,
8
което се отразява и върху съответната сума за топлинна енергия за един киловат/час.
По този начин от ищеца се запазва утвърдената от ДКЕВР цена на топлина енергия за
един мегават/час и в същото време се отговаря на по-малките потребности, които имат
потребителите на топлинна енергия за битови нужди, като посоченото
трансформиране не води до неправомерно завишаване на цената на топлинната
енергия и съответно до нарушение на чл. 24 ЗБНБ. Освен това при съставянето на
първични счетоводни документи е допустимо единичната цена да бъде изписана с
повече от два знака след десетичната запетая с цел по-голяма точност, като е
задължително при докладването на съответната стопанска операция стойностното й
изражение да бъде обявено в български лева и с два знака след десетичната запетая, с
което изискване „Топлофикация София” ЕАД се е съобразило, видно от представените
фактури.
Правилно СРС кредитирал неоспореното заключение на ССчЕ и приложил
института на погасителната давност по отношение дължимата от ответника сума за
главница за ТЕ, като с въззивната жалба не са въведени конкретни възражения
досежно приложението на този институт.
Процесните пред настоящия съдебен състав вземания на ищеца касаят период
на доставена ТЕ с начало 01.05.2016г., като за първия отоплителен период от
01.05.2016г. до 30.04.2017г., задълженията са обективирани в издадената от ищеца
обща фактура от 31.07.2017г. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, в сила от 2016г., задължението
по общата фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ, има падеж 45 дневен срок от издаването на
същата тази фактура. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ,
ако не са заплатени в 45 дневния срок (с оглед защита на правата на потребителя е
предвидено да не се начислява лихва за забава върху фактурирани суми по прогнозна
стойност). Това задължение за клиента възниква едва след измерване на реално
доставеното количество топлоенергия на база изравнителна сметка като неговата
изискуемост се определя от издаването на общата фактура за отчетния период.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, тълкувана заедно с чл. 33, ал. 4 ОУ налага извод, че
45-дневният срок е относим към датата на издаване на общата фактура. Правилно СРС
съобразил горните текстове от ОУ и определил обезщетението за забава за заплащане
на главницата за ТЕ до края на заявения от ищеца с исковата молба период на забавата
– 14.05.2019г.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество. Правилно СРС кредитирал неоспореното заключение на
ССчЕ и правилно приложил института на погасителната давност и по отношение
9
дължимата от ответника сума за дялово разпределение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Обжалваното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивния съд право на разноски има въззиваемата
страна – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Ищецът претендира такива
за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лева. Настоящият състав на
съда намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да му се
присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и не е
изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно
заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната
жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт
реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание
да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради
което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17672/02.10.2024г., постановено по гр.дело №
55080/2021г. по описа на СРС, 148-и състав, в частта, в която по предявените от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за
установено, че ответникът М. Г. Д. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
сумата 3 285.89 лева, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия,
доставена в периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. в топлоснабден имот – ап. 109,
находящ се в гр. ****, аб. № 275325, ведно със законната лихва върху главницата от
23.05.2019г. до изплащане на вземането, сумата 468.38 лева – мораторна лихва върху
същата главница за периода от 14.09.2016г. до 14.05.2019г. и сумата 50.99 лева – цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.04.2016г. до 30.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.05.2019г. до изплащане на
вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 28971/2019г. по описа на СРС, 148-и състав
на 01.10.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
В останалата част, като необжалвано, решение № 17672/02.10.2024г.,
постановено по гр.дело № 55080/2021г. по описа на СРС, 148-и състав, е влязло в
законна сила.
10
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11