№ 267
гр. Варна, 15.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600419 по описа за 2021 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 68, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на адв.С., в качеството му на защитник на Л. ОГН. З. – подсъдим
по НОХД №335/2021 година по описа на Разградски окръжен съд, срещу определение от
06.12.2021г., с което е оставено без уважение искането за отмяна на наложената на
подсъдимия забрана за напускане пределите на страната.
С частна жалба се заявява интерес от отмяна на процесуалното ограничение поради важни
здравословни, семейни и социални причини – подсъдимият живее постоянно в гр.Бурса,
Република Турция, там са установени съпругата и единият му син – и двамата тежко болни,
самият Л.З. e с пълна степен на инвалидност, понастоящем се намира в тежко здравословно
състояние, а и няма условия да пребивава продължително в имота си в с.Медовене.
За произнасяне по предмета на делото, настоящият въззивен състав се запозна много
внимателно с доказателствата по делото и ангажираните въззивни доводи, установявайки
следното:
Частната жалба е допустима, но по съществото си е неоснователна. В преценката по
последното обстоятелство, въззивният състав се ръководи от нормата на чл.68, ал.6 от НПК,
която изисква внимателна оценка на всички обстоятелства с отношение към опасността
подсъдимият да се отклони от задължителното си участие в наказателното производство,
укривайки се извън страната. Някои от тези обстоятелства са обосновано обсъдени в
проверяваното определение, но на по-преден план от задължението по чл.269, ал.1 от НПК,
този състав на съда извежда следните фактически положения:
Подсъдимият З. е лице с двойно гражданство – българско и турско, по писмени сведения
(напр. л.43 от ДПр) трайно живее в Република Турция, съпругата и единият му син са в
1
лошо здравословно състояние, но все пак с възможност за собствена грижа, който факт се
извежда от ежегодното пребиваване на подсъдимия и сина му Д.Л. в с.Медовене. От
писмени доказателства (л.54 и сл. ДПр) се установява, че деецът е с хронични болестни
оплаквания, но се намира в добро общо състояние.
С невлязла в сила присъда №26/06.12.2021г. по НОХД №335/2021г. по описа на РОС,
подс.З. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.304а, пр.3 вр. чл.304, ал.1 от
НК.
Преценката на въззивния състав е, че данните за трайното местоживеене на подсъдимия
извън страната, семейните връзки зад граница, наличие на достатъчно финансови средства
(л.43 ДПр), доказват в убедителна степен опасността от укриването му извън пределите на
Република България в случай на отмяна на мярката по чл.68, ал.1 от НПК. Към настоящия
момент и при отчетените релевантни обстоятелства, тази мярка представлява
пропорционално засягане на личното право на придвижване на подсъдимия и
съществуващия обществен интерес от разкриване и наказване на престъплението.
Ограничението е в разумен срок – с начало 21.11.2021 година, т.е. не може да се дискутира
отмяна на процесуалната принуда на подобно основание.
Относно конкретните съображения в частната жалба:
1.По делото не са събрани убедителни доказателства, които да потвърждават твърдението
на защитника за крайно влошено здравословно състояние на подсъдимия, изискващо
някакво специално лечение в Република Турция. По-нагоре бяха обсъдени данните от
медицински преглед на дееца, проведен на 20.11.2021г., който не дава никаква спешна
индикация. Към частната жалба са приложени множество документи на турски език, които е
невъзможно да бъдат обсъдени по съдържание, но от единия щемпел се установява, че
документът на л.13 от ВЧНД е издаден на 11.05.2021г., т.е. далеч по-рано от последния
медицински преглед в досъдебната фаза. Твърдението, че подсъдимият колабирал в
съдебното заседание на окръжния съд, не намира потвърждение в съдебния протокол или в
друг доказателствен източник. За уточнение, към досието на делото защитникът прилага
четири листа документация, а не петдесет документа, както е посочено в частната жалба;
2.Доводът, че подсъдимият няма битови условия да пребивава в зимния сезон в къщата си
в с.Медовене е неоснователен, т.к. с характеристична справка е доказано добро финансово
състояние на дееца, който получава и пенсия от Република България;
3.Заявлението, че присъдата няма да бъде обжалвана е ирелевантно, без значение е липсата
на предходна съдимост, подсъдимият е на 71 години, но и този факт не проявява някакво
съществено значение за преценката по чл.68, ал.6 от НПК.
В обобщение въззивният състав отбелязва, че наложената на подсъдимия забрана за
напускане пределите на страната, продължава да обслужва легитимната си цел да му
попречи да се укрие в чужбина и така да осуети приключването на воденото срещу него
наказателно производство, което към днешна дата се намира в своя първоинстанционен
стадий.
2
Водим от горното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, настоящият въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на адв.К.С. против определение от 06.12.2021 година
по НОХД №335/2021 година, с което състав на Окръжен съд -гр.Разград, отказал отмяна на
забрана по чл.68, ал.1 от НПК, наложена на подсъдимия Л.О. С..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3