№ 3793
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110105196 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Г. С. А. ЕГН
********** срещу ответника „ДЗИ-О.з." ЕАД ЕИК *****, със седалище гр. ***** , иск с
правно основание вр. с 405, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на 10,00 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на
216.08лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на калник преден ляв, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
договор №*****/23.02.2021Г., за „Каско +" на л.а. марка „*****", с peг.№***** КТ, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира се за осъждане на ответното дружество да заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът,
сочи, че на 23.02.2021г. е сключил Застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" на
собственият си автомобил марка „*****", с peг. № В *** КТ, с ответника „ДЗИ -О.з." ЕАД,
със срок на действие от 24.02.2021г. до 23.02.2022г. Автомобилът е бил застрахован за
3400.00 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати, съгласно
застрахователна полица №***** от 23.02.2021г,, е възлизала на 440.00 лева. Премията е
била разсрочена на четири вноски, като към момента всички вноски се сочи, че са платени.
Автомобилът, според изнесеното, е бил паркиран в гр. Варна, ул. „***" срещу бл. 142. На
1
20.02.2022г., отивайки до автомобила, ищеца излага, че е установил, че е увреден преден ляв
калник. На 21.02.2022г., е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Опис - заключение по щета №*****/21.02.2022г. В описа, като увредени детайли са
били описани: калник преден ляв. Като застрахователно обезщетение, ищеца излага, че е
получил сумата в размер на 127.12 лева. Сумата, според ищеца не е покривала щетите. В
тази връзка, ищеца сочи, че е извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с
ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще струва ремонта на автомобила.
От така направеното проучване е установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 343.20лв. Счита, че ответникът неправилно е определил, съгласно
нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради което за него се
поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск. Сумата, която застрахователят
следва да изплати, като обезщетение, според ищеца възлиза в размер на 343.20 лв., от която
сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 127.12 лева, или
сумата, която следва застрахователя да му заплати възлиза в размер на 216.08 лева.
Сочи се от ищеца, че желае задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка:
*****, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, е депозирал отговор
на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявените
искове, досежно основателността им. Ответното застрахователно дружество счита
исковите претенции за изцяло неоснователни и завишени по размер, поради следните
съображения: „ДЗИ-О.з." ЕАД не оспорва наличието на валидно сключена автомобилна
застраховка „Каско+" за лек автомобил марка и модел „*****", peг. №*** КТ, обективирана
в комбинирана застрахователна полица №*****/23.02.2021 год. със срок на действие 12
месеца и валидност, считано от 00:00 ч. на 24.02.2021 год. до 23:59 ч. на 23.02.2022 год.
Полицата, се сочи, че е била сключена при условията на „Доверен сервиз" на
застрахователя, която клауза давала право на застрахования собственик, при нанесени
частични щети по застрахования автомобил, да се ползва от услугите на автосервиз, с който
ответното дружество имало сключен договор, на основание т.2., раздел II: Каско от ОУ:
„Доверен сервиз" може да се договори при минимална застрахователна премия, съгласно
Тарифа на Застрахователя. При настъпване на застрахователно събитие, Застрахователят
сочи, че покрива разходи за ремонт на частични мети в сервиз, съгласуван със
Застрахователя.". Посочената клауза от договора допуска при настъпило застрахователно
събитие и изрично изразено желание от застрахования собственик. дължимото
застрахователно обезщетение да бъде определено и при условията на. т. 3.3, раздел II:
Каско, а именно по „Експертна оценка" на застрахователя. Ответното застрахователно
дружество не оспорва обстоятелството, че на 21.02.2022 год. от Й. А., в качеството на
представител и съпруг на ищцата, е подадено уведомление за щета, в което е декларирано
следното: „ Неизвестен извършител е увредил калник преден ляв". По повод депозираното
уведомление за щета, от ответника при застрахователа е била образувана преписка, заведена
2
под №*****. В документа, като начин на определяне на размера на застрахователното
обезщетение, от представителя на ищцата е било посочено, че желае същото да бъде
определено „По оценка на застрахователя ". Твърди се, че в изпълнение на задълженията си
по договора и съгласно Общите условия към същия, ответното застрахователно дружество е
извършило оглед на уврежданията на застрахования автомобил на 21.02.2022 год., като в
позиция е описан следния увреден детайл: 1/ калник преден ляв-първа степен на увреждане,
за боядисване. Застрахователна преписка по щета №*****, според изнесеното, е била
приключена с мнение за изплащане на обезщетение в размер на 127,12лв./сто двадесет и
седем лева и дванадесет стотинки/, изчислено по Експертна оценка на застрахователя, на
основание т. 12.1. от Общите условия, а именно: „При частични щети Застрахователят
определя размера на застрахователното обезщетение по един от следните начини, избран от
Застрахования: .1.1. по експертна оценка съгласно действащата методика на застрахователя
за определяне размера на застрахователното обезщетение." Посочената сума, е била
изплатена в полза на застрахования собственик, който факт се признава и с исковата молба.
Ответното дружество се позовава на договореностите, обективирани в текста на т. 4.б.,
раздел II /"Отговорността на застрахователя за застрахователното събитие, до казано на база
писмена декларация по образец от застрахования е в размер до 10% от за затрахователната
сума, като за срока на застраховката общият размер на щетите, признати въз основа на
декларация на застрахования на застрахования, не може да надхвърли 20% от
застрахователната сума"! и т. 14.1. раздел: II Каско /„14. Застрахователят не дължи
застрахователно обезщетение в пълен размер: 14.1. при възможност Застрахованият да
представи някои от документите съгласно раздел II, т. 9.6, с изключение на документите по
т. 9.6.8.1. В този случай Застрахователят може да приеме доказването на застрахователното
събитие на база писмена декларация по образец на застрахователя за обстоятелствата, при
които е настъпило застрахователното събитие...", съгласно които застрахованият има право
да получи обезщетение в размер до 10% от застрахователната сума, като за срока на
застраховката общият размер на щетите, признати въз основа на декларация на
застрахования не може да надхвърли 20% от застрахователната сума.
Ответното застрахователно дружество счита за несъстоятелни наведените с исковата молба
твърдения, че стойността на щетата възлиза на сумата от общо 343,20лв., както и че
застрахователят дължи допълнително обезщетение в размер на 216,08 лв. Ответното
застрахователно дружество твърди, че условията, при които е бил сключен процесният
застрахователен договор, дават право на ищцата, като застрахован собственик, да получи
обезщетение, при нанесени частични щети на собствения й лек автомобил, при условията,
при които сама е посочила начина, по който ще бъде изчислено дължимото застрахователно
обезщетение, а именно по Експертна оценка на застрахователя.
Предвид така изложеното, ответникът настоява, че определеното обезщетение по полица №
*****/23.02.2021 год., в размер на 127,12 лв., се явява реално дължимото и съответства на
условията, при които изначално е бил сключен процесният договор. Излага се също, че
Общите условия към застрахователния договор са неразделна негова част и като такива, на
3
основание чл. 348, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.298, ал. 2 от ТЗ са задължителни за страните, още
повече, че с полагането на подписа си върха полицата, рцецът е заявил, че ги приема.
Оспорва се от ответника и претенцията за присъждане на законна лихва, съгласно посочения
исковата молба период.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, че към 23.02.2021г. по отношение на лек
автомобил марка „*****", с peг. № В *** КТ, е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" при ответника ДЗИ -О.з." ЕАД, със срок на
действие от 24.02.2021г. до 23.02.2022г., обективиран в полица №*****.
От застрахователна полица № *****/21.05.2018г. е видно, че действителната стойност
/застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 3400,00лева, при застрахователна премия
440,00 лева.
Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.
Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е
съставил Опис - заключение на 21.02.2022г. за причинени увреждания по автомобила.
От ответника са представени Уведомление за щета по застраховка «Каско+» от
21.02.2022г., като между страните не се спори, че ответника е изплатил обезщетение за
щетите в размер на 127,12лв.
Представени са Общи условия за застраховка на Каско+, действащи към момента на
настъпване на застрахователното събитие и Методика за обработка на преписки по щети по
застраховки Каско на МП.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че на 20.02.2022г. лек автомобил
марка „*****", с peг. № В *** КТ, е бил паркиран в гр.Варна, на ул.“***“ срещу бл.142. По-
късно, по автомобила са били установени увреждания от неизвестен извършител, за което е
бил уведомен застрахователя, като е съставен Опис – заключение по щета №
*****/21.02.2022г. Според уврежданията по л.а. и предоставен снимков материал, вещото
лице заключава, че реалния и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие е следния: наранено лаково покритие и деформация по калник преден ляв, в задната
му част, непосредствено зад предно ляво колело, докато превозното средство е в покой,
вследствие на съприкосновение с твърд предмет, движещ се в близост до него. Сочи се от
вещото лице, че при съпоставяне на механизма на произшествието и установените
увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди по лек автомобил марка „*****", с peг. № В *** КТ и е възможно същите
да са причинени по степен и вед от настъпилото ПТП. Експертизата приема уврежданията,
установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис-
4
заключение по щета № *****/21.02.2022г. и видими на предоставения снимков материал, а
именно: калник, преден ляв. Общата стойност на щетите по автомобила, поотделно и като
обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието, според експерта възлиза на
346,36лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС,
съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила,
тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на
произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира
със също толкова амортизирани и овехтели части.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г.
по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна
премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ/идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ.
Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите между страните
уговорки за начина на определяне на обезщетението съобразно Общите условия към
договора за имуществено застраховане, като поддържа определяне на обезщетението по
експертна оценка.
Съдът счета за неоснователно по същество възражението за приоритет на ОУ на
5
застрахователя пред нормите на КЗ. Методиката на застрахователя, следва да бъде
съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице
спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото, съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания
казус, приложимите съгласно Методиката параметри за определяне на размера на
обезщетението, не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй
като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2 КЗ,
съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда, представлява
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, които са необходими за възстановяване на това имущество във вида преди увредата,
без прилагане на обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014
г. на ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз,
съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от самия
застраховател, евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по отношение
на съда, който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва да
съобрази Методиката само като минимални стойности, но да определи обезщетението в
размер на среднопазарната стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението
представлява посочената в договора сума от 3400,00лева.
Безспорно клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ, въпреки зачитане на
договорната свобода между страните при сключване на имуществената застраховка.
Цитираната от застрахователя клауза от „Оценка на щетите и размер на обезщетението” от
ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението по цена, съобразно експертна
оценка, което директно противоречи на закона, а и на утвърдената практика при приложение
на нормата на чл.400 КЗ. Определеното по този начин обезщетение, във всички случаи би се
различавало от действителната пазарна цена на щетата в ущърб на потребителя. Поради
това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от
събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно
предявена претенция, съдът е обвързан при определяне размер на обезщетението от
императивните правни норми на КЗ /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
6
Не е спорно, че застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 127,12лв.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А. Х. В. по допуснатата от съда
САТЕ, от което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по описания
начин. Необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 346,36лв. по
средни пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна
цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, работещи на територията на
гр.Варна в ниски ценови диапазони, вкл. и официалния сервиз на марката.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че предявеният частичен
иск следва да бъде уважен, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца
следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска. Реализираните
разноски са в общ размер на 620,00 лева /50,00лв. - държавна такса; 170,00лв. – депозит
вещо лице и 400,00лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 405, ал. 1 КЗ, „ДЗИ-О.з." ЕАД ЕИК *****, със седалище
гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г. С. А. ЕГН ********** , с адрес: гр.Варна, *****,
сумата в размер на 10,00лв./десет лева/, представляваща частичен иск от сумата в
размер на 216.08лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на калник преден ляв, причинени в резултат на настъпило на 20.02.2022г.
застрахователно събитие по договор №*****/23.02.2021Г., за „Каско +" на л.а. марка
„*****", с peг.№***** КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 26.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДЗИ-О.з." ЕАД ЕИК *****, със седалище
гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г. С. А. ЕГН ********** , с адрес: гр.Варна, *****,
сумата в общ размер на 620.00лв., представляваща сбор от сторени по делото съдебно
деловодни разноски, както следва: 50,00лв. - държавна такса; 170,00лв. – депозит вещо лице
и 400,00лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8