Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1743 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за паричен заем.
Производството по делото е
образувано по повод изпратено по подсъдност от Районен съд – Ихтиман гр.дело №
1168/2019 г. по неговия опис, с подадена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София срещу К.В.А., на основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на следните вземания по договор за паричен заем №
5409028/12.01.2018 г., а именно: 400.00 лева – главница, 55.49 лева – договорна
лихва за период от 11.02.2018 г. до 10.08.2018 г., 125.00 лева – такса разходи,
70.00 лева – такса разходи за дейност на служител, 165.62 лева – такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 11.02.2018
г. до 10.08.2018 г., 165.62 лева – неустойка за периода от 11.02.2018 г. до
10.08.2018 г. и 26.16 лева – лихва за забава за периода от 03.09.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди
се, че договорът за заем е сключен между „Вива кредит“ ООД, като заемодател, и
ответника, като заемател, с размер на предоставения заем – 400.00 лева, която
сума заемателят се задължил да върне на заемодателя, ведно с договорна лихва в
размер на 55.49 лева, на 7 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
65.07 лева, с падеж на първата погасителна вноска – 11.02.2018 г., а на
последната – 10.08.2018 г. По
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.01.2013 г. и подписано Приложение № 1/03.09.2018 г. към него, вземането на
“Вива кредит” ООД по цитирания по-горе договор за паричен заем, е прехвърлено в
собственост на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения, като цедентът „Вива кредит“ ООД е упълномощил
цесионера – ищец да уведоми от името на цедента длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответника били изпратени две писма с
изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5409028 от 07.09.2018 г.
и изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5409028 от 29.10.2019
г., за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение, но същите не
били получени от длъжника, поради което ищецът моли уведомлението за
извършената цесия да се счита връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
Твърди се също, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за претендираните суми по договора за заем, като по образуваното
ч.гр.д.№ 601/2019 г. по описа на РС-Ихтиман е издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
С оглед на изложеното, ищецът
предявява настоящия установителен иск за установяване дължимостта
на вземанията си, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Претендира
присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
В
законоустановения едномесечен срок, ответникът не е подал писмен отговор на
исковата молба.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирана писмена молба, пълномощникът му поддържа предявените обективно
съединени установителни искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът
К.В.А., редовно призован, не се явява и не изразява становище по спора.
От събраните по делото
доказателства, от данните по изисканото ч.гр.дело № 601/2019 г. по описа на РС-Ихтиман,
както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 11658/08.05.2019 г.,
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД – гр. София, е било
образувано ч.гр.дело № 1815/2019 г. по описа на Районен съд-Пазарджик,
изпратено по подсъдност на Районен съд-Ихтиман, който е образувал ч.гр.дело № 601/2019
г. и издал Заповед № 502/13.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК против длъжника К.В.А., за следните суми: главница – 400.00 лева, договорна лихва – 55.49 лева за период от
11.02.2018 г. до 10.08.2018 г., такса експресно разглеждане – 165.62 лева за
периода от 11.02.2018 г. до 10.08.2018 г., такса разходи – 125.00 лева, такса
разходи за дейност на служител – 70.00 лева, неустойка – 165.62 лева и лихва за
забава – 26.16 лева за периода от 09.09.2018 г. до 10.08.2018 г., със законна
лихва за забава от подаване на заявлението в районен съд – 12.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както
и разноски в производството: държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
В Заповедта е посочено,
че вземането произтича от задължение по Договор за кредит № 5409028, сключен на
12.01.2018 г. между „Вива кредит“ ООД и длъжника, като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено в полза „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
В хода на производството,
заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя,
че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Установява
се, че на 12.01.2018 г., въз основа на писмено предложение за сключване на
договор за паричен заем, подписано от ответника, е сключен посочения в
исковата молба и приложен към нея Договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5409028 между „Вива Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, и
ответникът К.В.А., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят се
е задължил да предаде в собственост на заемателя сума в размер на 400.00 лева,
а заемателят се е задължил да я върне при следните условия: размер на
погасителна вноска – 88.73 лева, в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане, срок на заема – 7 месеца и
брой вноски – 7, като в чл. 3, ал. 1, т. 4 от договора изрично са посочени
датите на плащане на всяка от погасителните вноски, с падеж на първата
погасителна вноска – 11.02.2018 г., а на последната – 10.08.2018 г. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 40.29 %, а годишният процент на разходите -
49.45 %. Уговорено е, че общият размер на всички плащания с включена такса за
експресно разглеждане е 621.11 лева, като същият е сборът от общия размер на
заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените
допускания в чл. 3 ал. 1, т. 8. В чл. 2 ал. 1 от договора страните се съгласили
да се рефинансира текущия заем на заемателя по друг
предходен договор за паричен заем с КИД 5406512 от 30.12.2017 г., като заемателят заявил, че желае да погаси изцяло задължението
си по този договор, възлизащо в размер на 199.78 лева. В ал. 2 е отразено, че заемодателят
прихваща задължението на заемателя, посочено в ал. 1
и след извършеното прихващане задължението на заемателя
се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя
остатъка от заемната сума, предмет на настоящия договор, съгласно чл. 3. Приложено
е копие от разходен касов ордер № 183/12.01.2018 г. на „Вива Кредит“ ООД, в
който е удостоверено с подпис на К.В.А., че е получил 200.22 лева, т.е.
остатъкът от заемната сума след извършеното прихващане.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от
договора, при забава на плащане на задълженията, заемателят дължи законната
лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.
На 22.01.2013 г., между
„Вива Кредит“ ООД, в качеството му на „продавач“ /цедент/ и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, в качеството му на „купувач“ /цесионер/, е сключен Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по
процесния договор за заем /под № 57 от приложение № 1/03.09.2018 г. към
договора за цесия/.
Съгласно приложено
пълномощно /л. 20 от гр.д.№ 1168/2019 г. на РС-Ихтиман/, цедентът „Вива Кредит“
ООД е упълномощил „Агенция
за събиране на вземания" АД /правоприемник на цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ООД/, да уведоми
от негово име всички длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по
силата на сключени договори за заем и договори за потребителски кредити, които
Дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор за цесия от 22.01.2013 г.
На 07.09.2018 г., е
изпратено уведомително писмо от „Вива Кредит“ ООД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5409028 до
ответника К.В.А. на адреса му по договора, с което го уведомяват за извършената
цесия и че негов кредитор вече е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с
покана за доброволно изпълнение от новия кредитор, в която е посочен размера на
задължението. От приложената обратна разписка във връзка с изпратеното писмо, е
видно, че не е било връчено на адресата, като е отбелязано, че се е преместил
от адреса. На 29.10.2019 г. е изпратено и второ уведомително писмо от „Вива
Кредит“ ООД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5409028 до ответника за извършената цесия, ведно
с нова покана за доброволно изпълнение от цесионера - ищец „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, като няма яснота дали писмото е получено от адресата.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото
облигационно правоотношение между
„Вива Кредит“ ООД, като заемодател, и ответника, като заемател,
в резултат на сключения между тях договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5409028/12.01.2018 г., по силата на който заемодателят
е предоставил на ответника паричен заем в размер на сумата 400.00 лева /част от
която за погасяване на друг предходен заем и останалата част получена в брой
съгласно РКО № 183/12.01.2018 г./, а ответникът се е задължил да върне така
предоставената му сума в заем, съгласно условията на договора.
Това вземане се
установи, че е прехвърлено по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., който е валидно сключен между заемодателя
„Вива Кредит“ ООД /цедент/ и „Агенция
за събиране на вземания" ООД /цесионер/, а ищецът, като универсален
правоприемник на цесионера, има всички права на кредитор.
Съдът приема, че ответникът е уведомен за
извършената цесия и че ищецът е новият му кредитор с приложените към исковата
молба уведомителни писма за цесията, връчени му заедно с преписа от исковата
молба със съобщението по чл. 131 от ГПК – в този смисъл е установената съдебна
практика /напр. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, и др./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар
и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3
от ГПК.
Възникналото
между ответника и „Вива Кредит“ ООД правоотношение по договор
за паричен
заем се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято
цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от
същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на кредита и
условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски /т.11/ .
В настоящия случай
съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в тази връзка са
спазени изискванията на закона.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11 ал.
1, т.
7-12
и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази
недействителност, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи
по кредита.
С оглед гореизложеното
по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между
ответника и „Вива Кредит“ ООД, съдът намира, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Съдът счита, че заемателят
не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните
математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски
да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи
сумата, която дължи, като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от
който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на
погасителните вноски. Съставеният погасителен план е непълен и съдържа само
датите на плащане на погасителните вноски. В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на
договора за кредит, като за погасителния план е предвидено, че следва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите
на погасяването /чл. 11 ал. 1, т. 11 от ЗПК/. Липсата
на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона реквизити на договора
за кредит, водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена
възможност тези реквизити да са определяеми такива. Ето защо, съдът счита, че договорът
за паричен заем е недействителен, като за недействителността на договора съдът
следи и служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Съобразявайки последиците на тази
недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съдът счита, че потребителят
– ответникът по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита,
но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.
По изложените съображения
съдът приема, че ответникът дължи връщане на претендираната главница /заемната
сума/ в размер на 400.00 лева, поради което за тази сума положителният
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Тъй като се
касае за неизпълнение на парично задължение, на общо основание, съгласно чл. 86
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед
на това, искът за установяване на вземане за обезщетение за забава /лихва за
забава/ следва да бъде уважен в размер на претендираната сума от 26.16 лева,
считано от посочения начален период на допуснатата забава – 03.09.2018 г. до
датата на подаване на заявлението по заповедното производство – 08.05.2019 г.,
на която дата е образувано ч.гр.д.№ 1815/2019 г. на РС-Пазарджик, изпратено по
подсъдност на РС-Ихтиман, пред който е образувано ч.гр.д.№ 601/2019 г. и
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В този смисъл ответникът
дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /08.05.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Исковете
в останалата част, за установяване дължимост на сумите:
55.49 лева – договорна лихва за период от 11.02.2018 г. до 10.08.2018 г.,
125.00 лева – такса разходи, 70.00 лева – такса разходи за дейност на служител,
165.62 лева – такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит
за периода от 11.02.2018 г. до 10.08.2018 г. и 165.62 лева – неустойка за
периода от 11.02.2018 г. до 10.08.2018 г., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, при съобразяване цитираната по-горе разпоредба на чл. 23 от ЗПК.
С оглед този изход на процеса, ищецът
има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и
разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също
съразмерно уважената част на претенцията.
Ищецът
не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената част
от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 31.71 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За
исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от исковете, са общо в размер на сумата 95.14 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно
уважената част на исковете, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Разноски
за особен представител в размер на внесения от ищеца депозит от 300.00 лева не
следва да се присъждат, тъй като на ответника не е назначаван особен
представител, като ищецът има възможност с писмена молба да поиска връщането на
тази сума по посочена банкова сметка.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на К.В.А., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
суми по Договор за паричен заем № 5409028/12.01.2018 г., а именно: 400.00 лв. /четиристотин лева/ –
главница, и 26.16 лв.
/двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ - лихва за забава за периода от
03.09.2018 г. до 08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /08.05.2019
г./ до окончателното изплащане на задължението, а исковете в останалата част, за установяване дължимост на следните суми: 55.49 лева – договорна лихва за
период от 11.02.2018 г. до 10.08.2018 г., 125.00 лева – такса разходи, 70.00
лева – такса разходи за дейност на служител, 165.62 лева – такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 11.02.2018 г. до
10.08.2018 г. и 165.62 лева – неустойка за периода от 11.02.2018 г. до
10.08.2018 г., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни.
ОСЪЖДА К.В.А., с горните данни, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с горните данни, сумата 31.71 лв. /тридесет и един
лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 95.14 лв.
/деветдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело № 601/2019
г. по описа на РС-Ихтиман, което, заедно с препис от влязлото в сила решение,
да се върне на РС-Ихтиман, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: