Решение по дело №1050/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 158
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Димитър Кръстев
Дело: 20224110201050
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Велико Търново, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20224110201050 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Х. А., ЕГН:********** от гр.Л. представлявана по
пълномощие от адв.О. Б. от АК гр.Пл., против Наказателно постановление
№647175-F648598/13.07.2022г. на и.д директор ТД на НАП В.Т., с което за адм.нарушение и
на основание чл.50ал.1т.5б.“б“ от ЗДДФЛ и на основание чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ му е
наложено административно наказание глоба в размер на 140846.61 лева. В жалбата се
твърди,че е изтекъл срока по чл.34ал.1 от ЗАНН, тъй като не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен
АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя или в двугодишен срок от
извършване на нарушението. Процесният АУАН бил издаден на 13.04.2022год., след
проведено ревизионно производство по ЗВР на А. Х. А.. В хода на ревизионното
производство били извършени насрещни проверки на дружествата, в който ФЛ е съдружник
или акционер през м.11.2021год. такива констатации били направени и със съставен
констативен протокол от 13.08.2021год., който е присъединен към РД от 23.02.2022год. При
това всички насрещни проверки през м.11.2021год. са извършени от актосъставителя Н. Т..
В протокола №04001121017032-073-001/13.08.2021год., е констатирано, че А. не е
декларирал в ГДД предоставени заеми по периоди от 2015 до 2020год. към 31.12. на
съответната година. Предвид това били изтекли повече от три месеца от установяване на
нарушението. На второ място в НП не била посочена дата и място на извършване на
нарушението. Налице е неправилно приложение на материалния закон. Предоставените
средства било оформени с договори за овърдрафт, но имали характер на временна
финансова помощ по чл.134 от ТЗ, а не на заем. Твърди се алтернативно, че случаят е
1
маловажен. Отправено е искане за отмяна на НП и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Б., жалбоподателят
поддържа жалбата си. Представено е писмено становище. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез проц.представител гл.юрк.Хр.К., заема становище, че НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. В хода на производство не
били допуснати процесуални нарушения. Правилно бил приложен материалния закон, ФЛ е
задължено съгласно чл.50ал.1т.5б.б от ЗДДФЛ в подадената ГДД да посочи предоставените
през текущата и предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези
остатъци надхвърля общо 40хил.лв. Проц.представител оспорва твърдението, че
предоставените средства имали характер на допълнителна парична вноска по чл.134 от ТЗ.
При това в хода на ревизионното производство от проверяваното лице били предоставени
договори за заем/овърдрафт/ с всяко едно от процесните дружества. Едва след съставяне на
АУАН, като приложение към възражението, са предоставени решения на общите събрания
на дружествата, респ.едноличния собственик по реда на чл.134 от ТЗ. В тези решения не
били упоменати конкретни суми. При това чл.134 от ТЗ бил неприложим за АД, а две от
дружествата били с такава правноорганизационна форма. С оглед на това независимо, че
предоставените средства са отчетени по с/ка 499, това не изключва обстоятелството, че са
предоставени в заем. Проц.представител счита, че е спазен срока от чл.34 от ЗАНН.
Приобщеният към ревизионното производство протокол от 13.08.2021год. констатира
предоставените в заем парични средства на дружествата, но тази предхождаща проверка не
е имала за цел установяване на начина и естеството на предоставяне. При това било
посочено, че не са предоставени съответни документи от дружествата получатели.
Протоколът бил съставен от друг орган по приходите, а проверката имал различен предмет.
В самото ревизионно производство е изследван въпроса за характера на предоставените
средства. Нарушението е констатирано с изготвяне на ревизионния доклад на
23.02.2022год. Отправя искане за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано с акт за установяване на
административно нарушение F648598/13.04.2022г., затова, че в хода на ревизионно
производство, възложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001121005142-020-001/
09.09.2021, изменена със ЗИЗВР №Р-04001121005142-020-002 / 23.12.2021 г. е съставен РД
№ Р-04001121005142-092-002 / 23.02.2022 г., в който е установено, че лицето А. Х. А. с ЕГН
********** е предоставяло парични заеми на следните дружества: „Булпаркет" ООД с ЕИК
*********, „Елитхран" ЕООД с ЕИК *********, „Идилия Корект" АД с *********
„Компакт Пак" ООД с ЕИК *********, „ТУРИСТ БУЛ" ЕООД с ЕИК *********,
„ТРЕЙДИНГ ПРОДУКШЪН" ЕООД с ЕИК ********* и „Хармония Груп" АД с ЕИК
*********. На горепосочените дружества са извършени насрещни проверки, в хода на които
са предоставени извлечения от сметка 499 „ Други кредитори" по партида „А. А.".
Констатира се, че към 31.12.2020 г. по представените заеми са дължими следните суми към
2
А. Х. А. от: „Булпаркет" ООД с ЕИК ********* - 57 993.62 лв. от 2016 г.; „Елитхран" ЕООД
с ЕИК ********* - 215 027.00 лв. от 2020 г„ „Идилия Корект" АД с ЕИК ********* - 7
070.00 лв. от 2019 и 2020 г„ „Компакт Пак" ООД с ЕИК ********* - 185 907.04 лв. от 2020
г., „ТРЕЙДИНГ ПРОДУКШЪН" ЕООД с ЕИК ********* - 621 860.00 лв. от 2020 г.
„ТУРИСТ БУЛ" ЕООД с ЕИК ********* -68 750.00лв. от 2019 и 2020 и „Хармония Груп"
АД с ЕИК ********* - 251 858.49 лв. от 2019 и 2020 г.. От направената справка в ИС на
НАП се установило, че лицето А. Х. А. с ЕГН ********** е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2020 г. с вх. № 1100И0116621/20.04.2021 г. В подадената ГДД с вх. №
1100И0093935/08.04.2020 г. А. А. не е декларирал размерът на непогасените към края на
данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни
години парични заеми, който към 31.12.2020 г. е в размер на 1 408 466.15лв. Описаното е
квалифицирано като адм.нарушение на чл.50ал.1т.5 Б.В. от ЗДДФЛ.
Актът за установяване на административно нарушение е връчен на 30.05.2022год. на
жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан с възражения. Писмени възражения са
последвали и в законоустановения срок с приложения.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление №647175-F648598/13.07.2022г. на и.д директор ТД на НАП В.Т., в което
наказващият орган е възпроизвел частично описаната в акта фактическа обстановка, като е
изправил допуснатите неясноти относно описание на твърдяното за извършено
адм.нарушение и е променил материалноправната квалификация. В описателната част на
НП е прието, че в подадената ГДД с вх. № 1100И000116621/20.04.2021 г. А. А. не е
декларирал размерът на непогасените към края на данъчната година остатъци от
предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, който
към 31.12.2020 г. е в размер на 1 408 466.15лв. Описаното е квалифицирано като
адм.нарушение на чл.50ал.1т.5 Б.Б. от ЗДДФЛ.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
водят до отмяна на това основание.
Налице е непълно, неточно и неотносимо съдържание при описание на твърдяното
за извършено административно нарушение в процесния акт за установяване на
административно нарушение F648598/13.04.2022г. При това се твърди, че жалб.А. А. не е
декларирал размер на непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени
през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, който към 31.12.2020 г.
са в размер на 1 408 466.15лв. в подадената ГДД с вх. № 1100И0093935/08.04.2020г.
Съгласно чл.53 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок от 10
3
януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение
на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март
до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
При това положение след като се твърди, че жалб.А. не е декларирал определени
обстоятелства към 31.12.2020 год., няма как това да е станало в подадена от него ГДД с вх.
№ 1100И0093935/08.04.2020г. , т.е. в един по-ранен момент. Това представлява съществено
процесуално нарушение на чл.42ал.1т.4 от ЗАНН.
Отделно от това в АУАН е налице неправилна материалноправна квалификация,
която не съответства на описаното адм.нарушение. Нормативната разпоредба на
чл.50ал.1т.5 Б.В. от ЗДДФЛ предвижда задължение на местните физически лица в ГДД по
образец да декларират непогасената част от получените парични заеми през данъчната
година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити,
предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции. В
описателната част на АУАН се твърди, че жалб.А. не е декларирал остатъци от
предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, който
към 31.12.2020 г. са в размер на 1 408 466.15лв., т.е. свои вземания, а не задължения. Това
представлява съществено процесуално нарушение по чл.42ал.1т.5 от ЗАНН.
При това в НП, наказващият орган е извършил промяна в описание на
административното нарушение, а така също е възприел друга правната квалификация. По
този начин е налице несъответствие между АУАН и НП относно описание на
адм.нарушение и правната квалификация. Следва де се има предвид, че АУАН има
обвинителна функция и от тази фаза на процеса жалбоподателят разполага с определи права,
вкл. възражения, представяне на доказателства и др. В адиминистративнонаказателния
процес не съществува института на фактическата грешка, респ.ЯФГ.
Това налага отмяна на НП на формално основание, предвид допуснатите съществени
процесуални нарушения. Безпредметно е обсъждане на фактите по същество.
Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП
страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в чл. 143 и чл.144
урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал
отменения акт или отказ. При този изход на делото и с оглед искането за присъждане на
разноски, съдът на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.36 от ЗА вр.чл.18ал.2вр. чл.7ал.2т.5
от Наредба №1/2014год. за минималните размери на адв.възнаграждения следва да уважи
претенцията съобразно отменения размер на наложената глоба. В случая на жалбоподателя
следва да се уважи претенцията за разноски в размер на 3950 лева, която сума е под
минимума.
Отделно от това следва да бъдат възложени на наказващия орган направените
разноски от съда за назначената икономическа експертиза в размер на 213 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №647175-F648598/13.07.2022г. на и.д
директор ТД на НАП В.Т., издадено срещу А. Х. А., ЕГН:********** от гр.Л. с което за
административно нарушение на чл.50ал.1т.5б.“б“ от ЗДДФЛ и на основание чл.80а ал.1 от
ЗДДФЛ му е наложено административно наказание глоба в размер на 140846.61 лева /сто и
четиридесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и 61ст./
ОСЪЖДА ТД на НАП В.Т., да заплати на А. Х. А., ЕГН:********** от гр.гр.Л.,
ул.»Б.М.» №11, направени по делото разноски за упълномощаване на процесуален
представител в размер на 3950.00 лева/три хиляди деветстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА ТД на НАП В.Т., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС В.Т., разноски по делото в размер на 213.00/двеста и тринадесет лева/ за
назначена икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщенията до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5