РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно
заседание на трети август две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 9 306 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед дадените задължителни указания на САС с решение
996/04.07.2022 г. по в.гр.д. 697/22 г.:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Инициирано е по молба на ищеца за непроизнасяне
по отношение на законната лихва от сочената в исковата молба дата – три години
преди депозиране на същата в съда т.е. за периода 02.09.2017 г. – 01.09.2020 г.
Ответникът е заявил становище в срока по
чл. 250 ал.2 от ГПК, в което са наведени съображения за неоснователност на
исканията.
Не са налице и процесуалните предпоставки
на чл. 250 ал.2 изр.2 от ГПК за разглеждане на искането в открито съдебно
заседание.
С решението си, настоящият съдебен състав е
присъдил законна лихва върху определеното обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда. В исковата молба се съдържа искане за присъждане на законна лихва,
считано от 02.09.2017 г. т.е. три години по-рано от датата, посочена в
диспозитива на решението. Искането е неоснователно. Началната дата на
присъдената законна лихва е от депозиране
на исковата молба в съда и същата е съобразена и със съдебната практика по
приложение на §6 т.1 от КЗПЧОС, налична още преди приемане на изричната
разпоредба на чл. 2б от ЗОДОВ / решение 362/21.11.2013 г. по гр.д. 92/2013 г. на Четвърто ГО на
ВКС/. На следващо място, предмет на репарация в настоящото производство са
вреди, настъпили до 02.09.2020 г., с оглед обстоятелствената част на исковата
молба. Настоящият съдебен състав не може да обоснове по тълкувателен, правоприложен
или чисто логически път наличие на предпоставка за обезщетение за забава за
вреди, които следват началната дата на забавата, каквито по естеството си са
твърденията, обосноваващи искането за допълване на решението в тази му част. Нещо
повече, съблюдавайки практиката на ЕС по приложение на разпоредбата,
обезщетението за забава се присъжда след изтичане на предвидения в §43 т.1 от
КЗПЧОС тримесечен срок за преразглеждане на самото решение на съда т.е. от
датата на неговото влизане в сила. Горното е лесно установимо от диспозитивите
на решенията на ЕС напр. решение от 17.12.1996
г. дело СОНДЪРС СРЕЩУ ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО,
решение от 31.07.2000 г. дело ЙЕСИУС СРЕЩУ ЛИТВА и др.
Поради което
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията
на Ф.М.А., ЕГН **********,***, офис
10 – адв. Ф. срещу П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. ********за заплащане на
законна лихва върху присъденото обезщетение по реда на чл. 2б от ЗОДОВ за
периода 02.09.2017 г. – 02.09.2020 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за неговото
изготвяне.
СЪДИЯ: