МОТИВИ към ПРИСЪДА № 166

по НОХД № 1552/2012 год. по описа на РС - В.Търново

 

Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала обвинение срещу П.Ц.М. - роден на *** ***, с пост. *********е, неосъждан, безработен, с ЕГН **********, затова, че         на 11.02.2011 год. на тир-паркинг до Килифаревски манастир, до гр. Килифарево, срещу хотел „Боляри”, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот- скъсване на пломба № 5671/01 и отваряне на врата на ремарке „Fruehauf” c peг. № *** с влекач „MAN” c peг. № ***, собственост на фирма „ONDER” с адрес: Турция, гр. Чекмедже Антакия, отнел чужди движими вещи-12 броя компресорни бутилки за хладилници, на стойност всяка от тях 151 лв. и на обща стойност 1812 лв., собственост на фирма „*****”, c адрес: **, от владението на И.Б., роден на ***г. в гр. *****, турски гражданин, с адрес: *****, управлявал влекача, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 пр. 1 вр. чл. 194, ал.1 от НК. 

В съдебно заседание подсъдимия и неговия защитник – адв. Ж.С. от ВТАК, правят искане за разглеждане на делото по реда на Глава 27-ма от НПК – съкратено съдебно следствие. Съдът счете, че са налице предпоставките на чл.370 от НПК и няма основание да отхвърли искането на подсъдимия и неговия защитник.

В съдебно заседание подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

По делото не е предявен граждански иск от ощетеното юридическо лице.

Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Моли, подсъдимия да бъде признат за виновен. Счита, че за извършеното деяние следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.58 „а” ал.1 от НК, като му бъде определено наказание към минимума предвиден в закона.

Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение и съжалява за постъпката си.

Защитник на подсъдимият - адв. С., не оспорва фактите и авторството на деянието. Моли да бъде определено наказание с прилагане разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и към минимума предвиден в закона, като излага доводи в тази насока.

Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият П.Ц.М. е роден в гр. В. Търново. Не е осъждан.

         На 07.02.2011 год. турската фирма ***** с адрес Република Турция, град Айдън, квартал Назили, закупила от „EMBRACO EUROPE SRL”, със седалище и адрес на управление 10121 TORINO, Piazza Solferino, компресорни бутилки за хладилници. Стоката била предадена на 09.02.2011 год. от представител на продавача в Република Словакия на представител на превозвач - фирма „ONDER” с адрес Турция, гр. Чекмедже, Антакия, който трябвало да ги достави на адреса на купувача в Р Турция. Стоките били натоварени на товарен автомобил с влекач марка Ман с peг. № *** и ремарке с peг. № ***, управляван от турския гражданин И.Б.. По време на превоза на 11.02.2011 год. И.Б. спрял за почивка на тир-паркинг в България до Килифаревски манастир, намиращ се в района на гр. Килифарево, общ. В. Търново. По това време на паркинга се намирал българският гражданин – подсъдимия П.Ц.М.. След като шофьорът заспал, М. разкъсал пломбата на ремаркето, отворил вратата му и от там взел и изнесъл 12 бр. компресорни бутилки за хладилници, които укрил в близката гориста местност. В хода на разследването по делото са били намерени и приобщени като веществени доказателства 9 от откраднатите 12 бр. компресорни бутилки.

         На досъдебното производство е била назначена съдебно-оценъчна експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от настоящата инстанция като вярно, компетентно и обосновано, е видно, че общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 1 812.00.

Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство доказателства: обясненията на М. на ДП и самопризнанията му в хода на съдебното следствие; от разпитаните на ДП свидетели П.Т.Й., П.Д.Д., С.Х.Г., С.Ш., И.Ш.К., И.Б.; от заключението на оценъчната експертиза (всички приобщени по реда на НПК), както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият П.Ц.М. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал.1, т.3 пр. 1 вр. чл. 194, ал.1 от НК, доколкото на 11.02.2011 год. на тир-паркинг до Килифаревски манастир, до гр. Килифарево, срещу хотел „Боляри”, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот- скъсване на пломба № 5671/01 и отваряне на врата на ремарке „Fruehauf” c peг. № *** с влекач „MAN” c peг. № ***, собственост на фирма „ONDER” с адрес: Турция, гр. Чекмедже Антакия, отнел чужди движими вещи-12 броя компресорни бутилки за хладилници, на стойност всяка от тях 151 лв. и на обща стойност 1812 лв., собственост на фирма „*****”, c адрес: **, от владението на И.Б., роден на ***г. в гр. *****, турски гражданин, с адрес: *****, управлявал влекача, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна деянието е осъществено от М. при форма на вината - пряк умисъл, тъй като същия е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Като призна за виновен подсъдимия М., съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.

Обществената опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, но причиненият престъпен резултат не се отличава с особена тежест.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието, чистото му съдебно минало, пълното му съдействие за установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното, както и възстановяване на по-голяма част от отнетите вещи. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.

         Предвид установените смекчаващи вината обстоятелства настоящия съдебен състав определи наказание на подсъдимия М. в размер към минимума предвиден в закона за това престъпление, а именно една година (12 месеца) лишаване от свобода. Изхождайки от разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58 ал.1 от НК, като намали така определеното наказание с една трета и наложи на П.Ц.М. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.

         Съдът счете, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. М. не е осъждан за престъпление от общ характер, деянието е извършено за първи път, като подсъдимия съжалява за извършеното и се разкайва. Поради това съдът намери, че не е наложително същия да изтърпи така наложеното му наказани, като и по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения. Поради това съдът отложи изтърпяването на наложеното на М. наказание на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.

         Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като не са налице условията за това. Прилагането на чл.55 от НК изисква да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Настоящия съдебен състав намира, че в случая липсват изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Не са налице и многобройни такива.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.

         По отношение на иззетите по делото веществени доказателства - 9 (девет) бр. компресорни бутилки за хладилник (намиращи се на съхранение в РУ „Полиция” – гр. Велико Търново), съдът счете, че след влизане в сила на присъдата следва да се върнат на собственика им - фирма „*****”, c адрес: ** (точен съдебен адрес - *********).

         При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.Ц.М. бе осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ВТРС направените по делото разноски в общ размер на 50.00 (петдесет) лева, както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                                     

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                               / Емил Бобев /