№ 86
гр. С., 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20231870101259 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е останало висящо по исковете на П. В. Р. от гр. С.
срещу „С.И.“ ООД, понастоящем със седалище в гр. С., за признаване на незаконността
и отмяна на уволнението му с предизвестие от работа като „механик, промишлено
оборудване“, извършено със заповед № 16/26.7.2022 г. на работодателя; за
възстановяване на ищеца на предишната му работа; за заплащане на сумата 3674,98
лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа поради уволнението
за периода от 1.8.2022 г. до 30.9.2022 г. (вж. уточняваща молба от 20.1.2023 г.,
подадена по гр. д. № 928/2022 г. по описа на РС – С. при предходното разглеждане на
делото от друг състав на първоинстанционния съд), ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на иска на 26.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че до уволнението ищецът изпълнявал
горепосочената трудова функция в звено 30000 – Цех за пелети в гр. С. въз основа на
сключен с ответника трудов договор. С предизвестие от 28.7.2022 г. ищецът бил
уведомен, че след изтичане на уговорения срок от 30 календарни дни трудовият му
договор с ответното дружество ще бъде прекратен. Със заповед № 16/26.7.2022 г.
ответникът прекратил трудовия договор с ищеца, считано от 1.8.2022 г., на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ – закриване на част от предприятието. Като
фактическо основание за прекратяване на договора в заповедта било посочено
закриването на част от дейността на „С.И.“ ООД след взето решение на Общото
събрание на дружеството.
1
Сочи се в исковата молба, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено незаконосъобразно и в тази връзка се излагат следните твърдения – че
лицето, подписало заповедта за прекратяване на трудовия договор, няма
работодателска власт в ответното дружество; че изтъкнатото в заповедта основание за
едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие –
закриване на част от предприятието – не се е осъществило в действителност и че
общото събрание на съдружниците в ответното дружество не е взело решение за
закриване на част от предприятието; че в нарушение на чл. 329, ал. 1 от КТ при
прекратяване на трудовия договор с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
първо от КТ не е извършен подбор. В горепосочената уточняваща молба от 20.1.2023 г.
се посочва, че ищецът е останал без работа в периода от 1.8.2022 г. до 30.9.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който е оспорил исковете със становище за тяхната неоснователност. Ответникът не
оспорва, че до 1.8.2022 г. между страните е съществувало валидно възникнало трудово
правоотношение, по което ищецът е изпълнявал твърдяната от него трудова функция с
място на работа гр. С., ул. „С.Ш. № 40, Цех за производство на пелети. Твърди, че на
25.7.2022 г. общото събрание на съдружниците в ответното дружество е взело решение
за прекратяване на дейността му, свързана с производство на пелети. Изтъква, че това
решение е взето поради фактическото преустановяване на производствения процес в
предприятието в гр. С., което се дължи на неправомерно установяване на владение
върху фабриката от трето лице, неоснователно претендиращо да е собственик на целия
дружествен капитал на ответното дружество вследствие на сключен на 19.4.2022 г.
договор за продажба на дружествени дялове между „МТ Р.К.“ ЕООД и „Н.“ АД, който
бил развален поради неизпълнение на задълженията на купувача „МТ Р.К.“ ЕООД да
плати цената на дяловете в общ размер 2 876 591,25 евро. В тази връзка посочва, че
основанието за прекратяване на трудовия договор с ищеца се е осъществило в
действителност и издадената заповед за едностранното му прекратяване от ответника е
надлежно мотивирана. Счита, че при осъществено закриване на част от предприятието
извършването на подбор не е възможно, защото няма между кого да се извърши. Освен
това оспорва твърдението на ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовия договор
била подписана от лице без работодателска власт в ответното дружество и на това
твърдение противопоставя както правни съображения, така и насрещно фактическо
твърдение, че управителят на ответното дружество е потвърдил действията по
прекратяване на трудовия договор. Отправя искане за отхвърляне както на иска за
признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна, така и на
акцесорните искове.
В писмени становища, постъпили по делото преди провеждане на насроченото
открито съдебно заседание, пълномощник на ищеца поддържа исковете, а
пълномощник на ответника поддържа становището по тях, изложено в отговора на
2
исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът е предявил срещу ответника кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
Исковете са на общо основание допустими, но са неоснователни.
Страните не спорят за обстоятелствата, че на основание сключен между тях
трудов договор № 87/14.6.2019 г. и допълнителни споразумения към него, към датата
на процесното уволнение между тях е съществувало валидно възникнало трудово
правоотношение за изпълнение от страна на ищеца на възложената му от ответника
трудова функция на „механик, промишлено оборудване“ с място на работа гр. С., ул.
„С.Ш. № 40 – цех за пелети, за неопределено време при пълно работно време и срещу
основно месечно трудово възнаграждение в размер 1805,00 лв.
Видно е от представения протокол от общото събрание на съдружниците в
ответното дружество, проведено на 25.7.2022 г. (л. 24 от делото), че единодушно е
взето решение да се прекрати дейността на дружеството „производство на пелети“.
Това решение е било насочено да породи разнообразни правни последици,
включително и в трудовите правоотношения между дружеството и работниците, заети
в осъществяване на тази дейност. От служебна справка до общодостъпните данни в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ)
се установява, че към датата на вземането на това решение кръгът от съдружници в
ответното дружество се изчерпва с лицата, посочени в протокола като единодушно
гласували „за“ това решение. Ищецът е бил работник в ответното дружество, но не и
съдружник в него, т. е. спрямо дружеството ищецът е бил трето лице и по арг. от чл.
140, ал. 4 от ТЗ в отношенията му с дружеството решението на върховния дружествен
орган, притежаващ обща компетентност и съставен от вписаните в ТРРЮЛНЦ
съдружници, за прекратяване на дейността на дружеството „производство на пелети“ е
произвело своето правно действие. Затова са неоснователни доводите на ищеца в
исковата молба, че решението е взето от лица, които към датата на вземането му не са
били съдружници в ответното дружество. Тези доводи са обосновани с твърдението, че
на 19.4.2022 г. било проведено общо събрание на съдружниците в „С.И.“ ООД, на
което за съдружници в него били приети „МТ Р.К.“ ЕООД, „Пан юръпиън истейтс“
ЕАД и В.Й.Д., като на същата дата на посочените юридически и физически лица били
прехвърлени 100 % от капитала на ответното дружество, а на 20.6.2022 г. за негов
управител бил избран В.Й.Д.. Такива обстоятелства не са вписани в ТРРЮЛНЦ и
нямат отношение към действието на настъпилите в трудовото правоотношение между
страните правни последици на решението от 25.7.2022 г. на общото събрание на
3
съдружниците, вписани в ТРРЮЛНЦ.
Страните не спорят за обстоятелството, че до тази дата (25.7.2022 г.) ответното
дружество е осъществявало дейността „производство на пелети“ в цех за пелети,
находящ се на адрес гр. С., ул. „С.Ш. № 40, представляващ място на работа на ищеца.
Следователно върховният орган на ответното дружество, притежаващ обща
компетентност и съставен от вписаните в ТРРЮЛНЦ съдружници, е взел решение за
прекратяване на тази дейност именно в цеха за пелети в гр. С.. Този цех е
организационно обособено звено в предприятието на ответното дружество, но това
дружество няма изрично документирана формална структура на предприятието си, а и
няма нормативно установено задължение да има такава структура. Поради това в
конкретния случай не може да се изисква общото събрание на съдружниците да вземе
решение за формално премахване на този цех от такава структура. По всички тези
съображения решението на общото събрание на съдружниците в ответното дружество
за прекратяване на дейността „производство на пелети“ е по своята същност решение
за прекратяване на тази дейност на звеното „цех за пелети“ в гр. С. в предприятието на
ответника, поради което представлява решение за закриване на част от предприятието
по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ в съответствие с Тълкувателно
решение № 5/26.10.2021 г. на ОСГК на ВКС. То е израз на преценка за икономическа
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на това
решение в действителност е извършено прекратяване на дейността „производство на
пелети“ в цеха за пелети в гр. С. в предприятието на ответника, т. е. налице е реално
закриване на част от предприятието.
Първо, със заповед № РД 05-188/22.7.2022 г. на директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ) – С. (л. 20-21 от делото) на основание чл. 254, ал. 1 от
Закона за горите е наложена принудителна административна мярка – спиране, считано
от датата на издаване на заповедта за срок до 3 месеца или до отстраняване на
нарушенията, дейността на обект, в който постъпва, преработва се или от който се
експедира дървесина, собственост на ответника „С.И.“ ООД, ЕИК ****, с управител
Б.В., находящ се в гр. С., ул. „С.Ш. № 40. Няма данни тази заповед да е обжалвана и
отменена.
Второ, от справката от Националната агенция за приходите за актуално състояние
към 22.5.2023 г. на всички трудови договори, сключени от ответното дружество (л. 27-
30 от делото) е видно, че всички тези трудови договори са прекратени, като трудовите
договори за изпълнение на трудовата функция „механик, промишлено оборудване“,
каквато е трудовата функция на ищеца, са прекратени най-късно считано от 1.8.2022 г.
И трето – по делото са представени доказателства за развитието на инициирано от
ответното дружество обезпечително производство във връзка с правен спор относно
4
легитимното му управление и представителство и относно собствеността върху
активите на дружеството. Те установяват принципно странични за настоящото
производство обстоятелства, но от техния прочит, съпоставен със съдържанието на
гореобсъдената заповед № РД 05-188/22.7.2022 г. на директора на РДГ – С., се налага
извод, че в период от края на м. юли 2022 г. поне до 1.12.2022 г. ответното дружество
„С.И.“ ООД, представлявано от вписания в ТРРЮЛНЦ негов управител В.Б., не е
упражнявало фактическа власт върху активите на дружеството, предназначени за
осъществяване на дейността му във фабриката на адрес гр. С., ул. „С.Ш. 40, в това
число и в цеха за пелети. Този извод се подкрепя от съдържанието на определение №
373/28.4.2023 г. на Софийския окръжен съд (СОС) по в. гр. д. № 221/2023 г. по описа на
същия съд (л. 67-74) и на потвърждаващото го определение № 2428/3.10.2023 г. на
Софийския апелативен съд, ТО, 15-ти състав, по в. ч. гр. д. № 2047/2023 г. по описа на
същия съд (л. 75-86). В тези съдебни актове е посочено, че първоначалните действия на
съдебния изпълнител по изп. д. №20229260400820 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, с
район на действие съдебния район на СОС, извършени на 1.12.2022 г. по изпълнение
на обезпечителна заповед, издадена на 15.11.2022 г. по ч. т. д. № 193/2022 г. по описа
на СОС, изразяващи се в отстраняване на „МТ Р.К.“ ЕООД, В.Й.Д. и М.В.Д. от
недвижимите имоти, в които е разположена фабриката, както и в отнемане от тези лица
на движими вещи, са отменени с решение № 82/14.2.2023 г. по в. гр. д. № 54/2023 г. по
описа на СОС. Казано с други думи, в хода на изпълнението на обезпечителната
заповед, издадена в полза на ответното дружество, е установено, че фактическата власт
върху активите, чрез които се е осъществявала дейността му по производство на
пелети в обекта, находящ се в гр. С., ул. „С.Ш. № 40, е упражнявана поне до 1.12.2022
г. не от ответното дружество, а от лицата, с които то е имало правен спор. Това
впрочем, не е и спорно между страните по делото.
Горните съображения обосновават извод, че взетото от общото събрание на
съдружниците в ответното дружество „С.И.“ ООД решение за прекратяване на
дейността „производство на пелети“ в цеха за пелети в гр. С. в предприятието на
ответника не е фиктивно, а е реално изпълнено с действително закриване на тази част
от предприятието на ответника. Поради това за ответника като работодател е
възникнало потестативното право едностранно да прекрати трудовия договор с ищеца
с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ, каквото е посочено
в процесната заповед за прекратяване на трудовия договор.
Ответникът е упражнил това право законосъобразно – в писмена форма, със
заповед № 16/26.7.2022 г., която е надлежно мотивирана с посочване в нея на
фактическото основание за прекратяване на трудовия договор – че ответникът
прекратява част от дейността си след взето решение от общото събрание на
дружеството. Подписите за „работодател“ на предизвестието и на заповедта са
нечетими. Затова от представеното пълномощно от В.Б. - управител на „С.И.“ ООД (л.
5
31-32 от делото), с което той е упълномощил Ф.Ф. да представлява дружеството пред
трети лица във връзка със сключване, с учредяването, изменението или прекратяването
на индивидуални трудови правоотношения, както и да упражнява всички права и
задължения на работодателя, предвидени в Кодекса на труда и подзаконовата
нормативна уредба по неговото прилагане, не могат да се направят никакви конкретни
изводи за факти с правно значение по делото. От съществено значение е
обстоятелството, че който и да е подписал предизвестието до ищеца и заповедта за
прекратяване на трудовия договор от името на ответното дружество, неговият
управител В.Б. писмено с нотариална заверка на подписа му, извършена на 17.5.2023
г., е потвърдил действията му в декларация за потвърждение (л. 25-26 от делото).
Такова потвърждаване е допустимо, то не е обвързано с определен срок и санира
действията на автора на предизвестието и на заповедта за прекратяване на трудовия
договор с ищеца ако те евентуално са извършени без надлежно учредена
представителна власт (в т. см. решение № 33/28.2.2013 г. по гр. д. № 1284/2012 г. на
ВКС, ІV г. о.). За пълнота следва да се отбележи, че неспазването от ответника на срока
на даденото от него предизвестие за прекратяване на трудовия договор с ищеца не се
отразява на законосъобразността на упражняването на възникналото право
едностранно да прекрати трудовия договор, а поражда право на обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ.
И на последно място, в конкретния случай извършването на подбор от ответника
не е елемент от фактическия състав на законосъобразното упражняване на правото му
едностранно да прекрати трудовия договор с ищеца. Съгласно цитираното вече
Тълкувателно решение № 5/26.10.2021 г. на ОСГК на ВКС, при закриване на част от
предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т.е.
извършването му е по негова преценка. Затова неизвършването на подбор в този
случай не може да обоснове извод за незаконосъобразност на уволнението.
Въз основа на всички изложени дотук съображения, искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на незаконността и отмяна на уволнението на ищеца
от работа с предизвестие, извършено от ответника със заповед № 16/26.7.2022 г., е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото по този иск,
обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца не се следват разноски. От друга страна, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК той е освободен от заплащане на такси и разноски
за производството. Ако исковете му бъдат отхвърлени, той не дължи държавни такси
по тях, както и онези разноски за производството, които са поети от бюджета на съда
поради освобождаването на ищеца от тях.
6
Това обаче не означава, че при отхвърляне на исковете ищецът не дължи на
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Освен това, с оглед
конкретния изход на делото и при съобразяване по аналогия с т. 4 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС ищецът по дължи на ответника и
разноските, за които се докаже, че последният е сторил за производството по отмяна на
решение № 90 (№ 89 по ЕИСС) от 25.5.2023 г. на РС – С. по гр. д. № 928/2022 г. по
описа на същия съд, тъй като настоящото производство е образувано за ново
разглеждане на исковете след отмяна на това решение на основание чл. 240 от ГПК с
решение № 572/4.12.2023 г. на СОС по в. гр. д. № 554/2023 г. по описа на този съд.
В списък по чл. 80 от ГПК ответникът претендира ищецът да му плати сумата
977,92 лв. представляваща платено адвокатско възнаграждение във връзка с
изготвянето на молба за отмяна на решение по гр. д. № 928/2022 г. на РС – С.; сумата
146,99 лв., представляваща внесена държавна такса по молбата за отмяна на решение
по гр. д. № 928/2022 г. на РС – С. и сумата 1271,27 лв., представляваща платено
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в настоящото производство.
От писмените доказателства, приложени към списъка се установява, че
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство при настоящото
разглеждане на делото е платено от трето лице („Н.“ АД, със седалище в Италия) по
банков път на 10.5.2024 г. и с оглед уговорките в т. 2.6 от договора за процесуално
представителство и правни услуги от 8.5.2024 г. (с характер на тристранно
споразумение между ответника, „Н.“ АД и адвокатското дружество, представлявано от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство) плащането на
възнаграждението е осъществено за сметка на ответника и последният е длъжен да
възстанови сумата на „Н.“ АД в срок до 1.12.2025 г. Тези обстоятелства сочат, че по
силата на този договор ответникът е конкретно задължен към „Н.“ АД за платеното
адвокатско възнаграждение, поради което ищецът дължи на ответника разноските за
това възнаграждение в размер 1271,27 лв. С оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 5, чл. 7,
ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и предвид вида и броя на предявените кумулативно
съединени искове, срещу които ответникът се е защитавал, общият размер на
платеното адвокатско възнаграждение не надвишава сбора от минималните адвокатски
възнаграждения по всеки от исковете поотделно и няма основания по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за неговата редукция.
Ищецът следва да плати на ответника и сумата 146,99 лв., представляваща
внесена държавна такса по молбата за отмяна на решението по гр. д. № 928/2022 г. по
описа на РС – С..
Така ищецът дължи на ответника общо сумата 1418,26 лв. за разноски за
производството.
7
Що се отнася до адвокатското възнаграждение в размер 977,92 лв., платено във
връзка с молбата за отмяна на решението по гр. д. № 928/2022 г. по описа на РС – С., то
не попада в приложното поле на обсъдения по-горе договор от 8.5.2024 г. с характер на
тристранно споразумение между ответника, „Н.“ АД и адвокатското дружество,
представлявано от процесуалния представител на ответника в настоящото
производство. Това адвокатско възнаграждение е платено от „Н.“ АД по фактура №
1238/16.5.2023 г. От справка в ТРРЮЛНЦ обаче се установява, че от 2.6.2022 г. „Н.“
АД не е съдружник в ответното дружество. Представеният договор за процесуално
представителство и правни услуги, сключен на 8.5.2023 г. между ответника и същото
адвокатско дружество, ако и да е подписан и от представител на „Н.“ АД, не
установява със съдържанието си участието на последното дружество като страна по
договора. Съгласно т. 2.7, абзац втори от този договор начинът и сроковете на
възстановяване на сумите от клиента (ответника „С.И.“ ООД) спрямо „Н.“ АД в
случай, че те са заплатени от последното дружество, се уреждат в отделно
споразумение. Такова споразумение не е представено, следователно по делото остава
неустановен фактът на понасяне на разноските за адвокатско възнаграждение от
ответника, а този факт е релевантен за отговорността на ищеца за тези разноски. Ето
защо независимо от изхода на делото, не са налице основания да се приеме, че
разноските за адвокатско възнаграждение във връзка с молба за отмяна на решението
по гр. д. № 928/2022 г. по описа на РС - С. са сторени от ответника, поради което и
ищецът не следва да бъде осъден да му плати претендираната сума за такива разноски.
Отговорността на страните за разноски не се включва в предмета на делото, поради
което изводът на съда, че част от претендираните разноски не се дължат от насрещната
страна, не следва да бъде обективиран в диспозитива на решението.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Ц.Б.
ІІІ“ № 81, срещу „С.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „А.“ № 36, ет. 5, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда за признаване на незаконността и отмяна на уволнението му с
предизвестие от работа като „механик, промишлено оборудване“, извършено със
заповед № 16/26.7.2022 г. на работодателя; за възстановяване на ищеца на предишната
му работа и за заплащане на сумата 3674,98 лв., претендирана като обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода от 1.8.2022 г. до 30.9.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 26.9.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Ц.Б. ІІІ“ № 81, да заплати
8
на „С.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А.“ № 36,
ет. 5, сумата 1418,26 лв., представляваща общ размер на разноски за платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело и за
внесена държавна такса по молба за отмяна по реда на чл. 240 от ГПК на решение по
гр. д. № 928/2022 г. по описа на РС - С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд
в двуседмичен срок от обявяването му на 27 май 2024 година.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9