№ 137
гр. С., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Й.ов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Й.ов Търговско дело №
20241800900176 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.
429, ал.3 КЗ.
Ищецът А. Л. С. с ЕГН********** с адрес: гр.К. ул.Янтра №27, чрез пълномощника
му адв. Й. Д. - САК, е предявил срещу З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Симеоновско шосе” 67А обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ - за плащане на:
- 30 000,00лв. (тридесет хиляди лева) лв. - главница, представляващи застрахователно
обезщетение за следните неимуществени вреди:Средна телесна повреда, представляваща
фрактура на дясна фибула - разстройство на здравето, причинило физически болки, страда‐
ния и двигателни ограничения в областта на десен долен крайник за период по-дълъг от 30
дни; Контузия на десен глезен, придружена от оток и кръвонасядане в областта —
разстройство на Здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения в
движенията за период по-дълъг от 30 дни; претърпени от А. Л. С., ЕГН **********,
вследствие на ПТП от 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
14.06.2024 г. — датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната
претенция от страна на застрахователя, до окончателното заплащане на обезщетението.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.12.2023 г., около 17:30 ч., в гр. С., И. Ф. Р.
управлявал л.а. „Хонда Сивик", с peг. № CO 64 09 СН по ул. „Търговска", с посока на
движение от бул. Искър към ул. Ихтиманско Шосе. По същото време, в района на Автогара-
та, А. С. и К.Б. пресичали ул. „Търговска" на пешеходна пътека тип „Зебра". И. Ф. Р. не
1
пропуснал преминаващия по пешеходната пътека А. Л. С., поради което го блъснал с уп‐
равлявания от него автомобил.
За така реализираното ПТП били уведомени органите на реда и на
местопроизшествието пристигнали екип на РУП - С. и екип на Спешна медицинска помощ.
Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
143/2023 г. към РУП - С., а на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебно
производство № 353/04.12.2023 г., по описа на РУП - С., пр.пр. № 2301/2023 г., по описа на
Районна Прокуратура С., което е висящо към настоящия момент.
А. Л. С. бил откаран в „МБАЛ - С." ЕООД за установяване и третиране на получените
травми. Б лечебното заведение на А. бил извършен обстоен медицински преглед, била
направена консултация с ортопед-травматолог и рентгенография на десен глезен. Въз основа
така проведените диагностични процедури били констатирани следните травматични
увреждания:
Средна телесна повреда, представляваща фрактура на дясна фибула - разстройство на
здравето, причинило физически болки, страдания и двигателни ограничения в областта на
десен долен крайник за период по-дълъг от 30 дни;
Контузия на десен глезен, придружена от оток и кръвонасядане в областта -
разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения в
движенията за период по-дълъг от 30 дни;
С оглед гореописаните травматични увреждания, на А. по спешност била поставена
гипсова шина на десен глезен. Били му дадени препоръки за хигиенно-двигателен режим,
както и за повторно посещение за контролен преглед няколко дни по-късно.
Съгласно дадените му указания, А. Л. С. отново посетил „МБАЛ - С." ЕООД на
08.12.2023 г. Бил извършен нов преглед, при който била направена нова рентгенография на
десния глезен. Била поставена циркулярна гипсова превръзка за имобилизация на крайника,
а на пострадалия били дадени указания, касаещи контролна рентгенография и спазване на
щадящ режим - избягване на всякакви физически и психически натоварвания, които биха
могли да забавят оздравителния процес. Назначена е и медикаментозна терапия с
кръворазреждащи и съдоразширяващи препарати .
На 15.12.2023г. А. Л. С. отново посетил лечебното заведение за контролен преглед.
Била извършена корекция на гипсовата имобилизация, а терапията с кръворазреждащи и
съдоразширяващи медикаменти била продължена.
Въпреки проведената терапия и зарастването на фрактурата, пострадалият все още не
се е възстановил физически. Той се оплаква от постоянна тъпа болка в областта на
травмираните зони, която се засилва дори от малко натоварване. Тези симптоми го
възпрепятстват да се справя самостоятелно с ежедневните си нужди и го принуждават да
разчита на другиго за това. Тази липса на самостоятелност и непрекъснатата болка създават
у него силни негативни емоции като безпомощност и чувство за безполезност. В
допълнение, пострадалият се чувства физически и емоционално сринат - страда от упорито
2
безсъние, а когато успее да заспи, сънува кошмари от претърпяното ПТП, така сякаш
преживява изживяното отново и отново...
Всички гореописани физически болки и страдания, неудобства и затруднения, които
А. Л. С. е търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с реализираното на 04.12.2023 г. ПТП, и като такива, с оглед на
справедливостта, следва да бъдат репарирани.
Тъй като към датата на ПТП по отношение на л.а. „Хонда Сивик" с peг. № CO 64 09
СН е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
полица № BG/22123002743844, със срок на действие от 06.09.2023 г. до 22.12.2023 г.,
сключена със ЗК „Л." АД, то ответното дружество се явява пасивно легитимирано да
отговаря по така предявената претенция.
С оглед императивните разпоредби на Кодекса за застраховането, с Искане от
11.03.2024 г., е предявена доброволна претенция пред застрахователното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на ПТП от 04.12.2023 г., като е образувана щета № 0000-1000-03-24-
7232/14.03.2024 г.
В законоустановения тримесечен срок, ЗК „Л." АД нито платил, нито отказал да
заплати на пострадалия застрахователно обезщетение. С оглед на гореизложеното, за ищеца
е налице правен интерес от предявяването на настоящата искова претенция.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З.“ АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника юрк. И. К., с който се оспорва предявената искова претенция по основание и
размер.
Ответникът З.“ АД оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва допустимостта на предявения иск поради липса на предпоставките,
регламентирани в чл. 380, ал. 3, вр. чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при спазване на изискванията
на чл. 380 от ГПК, което същевременно и по смисъла на чл. 498 от КЗ е предпоставка за
предявяване на претенцията пред съда.
В настоящият случай, преди предявяване на исковата молба пред застрахователя, от
името на ищеца е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, по която е образувана преписка № 0000-1000-03-24-7232. Посочената
застрахователна преписка е била разгледана от застрахователно експертна комисия при
ответното дружество, като при съобразяване на обстоятелствата, при които са настъпили
травмите, техния медико-биологичен характер - контузии, данните за проведеното лечение -
медикаментозно и неговия срок - до 60 дни, както и поради настъпилото възстановяване без
остатъчни последици е определено обезщетение в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/
3
лева.
Определеното застрахователно обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди,
възникнали от счупване на външния глезен на десния крак е действителен и възмездява в
цялост увреденото лице за всички претърпени от него неимуществени вреди.
Оспорва твърденията в исковата молба за механизъм на пътно-транспортно
произшествие от 04.12.2023г., като оспорва твърдението същото да се е осъществило
изключително по причина от действията на водача И. Ф. Р. на лек автомобил „Хонда Сивик“
с peг. № CO 6409 СН. Насрещно поддържа, че причина за настъпване на транспортния
инцидент от 04.12.2023г. са действията на ищеца като участник в движението - пешеходец, а
именно внезапно навлизане в пътната лента пред лекия автомобил и на такова разстояние от
превозното средство, което е поставило в невъзможност водача на МПС да предотврати
настъпването на транспортния инцидент.
Поддържа, че ищецът като пешеходец е създал предпоставките за настъпване на
произшествието и е станал причина за възникване на описаните травми, тъй като е нарушил
разпоредбата на чл.113 на Закона за движение по пътищата, според който при пресичането
на платното за движение, пешеходците трябва да преминават по пешеходните пътеки, като
преди да навлязат на платното за движение трябва да се съобразят с разстоянията до
приближаващите превозни средства и тяхната скорост на движение. Твърди, че А. Л. С. е
осъществил пресичането, навлизайки внезапно в лентата за движение на превозното
средство в непосредствена близост пред движещия се автомобил, без да се съобрази с
конкретната пътна обстановка, за възприемане на която не е съществувала обективна пречка,
с което е нарушил на разпоредбата на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата.
Оспорва твърдението, че в причинно-следствена връзка с осъществяване механизма
на пътно - транспортно произшествие от 04.12.2023г., за ищеца са настъпили описаните в
исковата молба като медико-биологичен характер травматични увреждания, че описаните
контузии в различни анатомични части на тялото са възникнали в пряка, причинно-
следствена връзка с механизма на произшествието, както и че ищеца не е напълно
възстановен към момента и ще търпи неудобства и негативни последици доживот. В тази
връзка оспорва всички твърдения за бъдещи несигурни събития, заявени в
обстоятелствената част на иска, като считам същите за твърдения по недопустима
претенция.
Оспорва всички твърдения за характеристики на лечебния процес и за
продължителност на лечението.
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и
проявление, както и твърденията за наличие на причинно-следствена връзка между
твърдените неимуществени вреди и механизма на произшествието.
Оспорва твърдението, че при ищеца възстановяването не е приключило.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
4
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване
на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира пито е естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на
данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния
срок възстановяване, нито е причините и обстоятелствата при осъществяването на
произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
Оспорва спрямо ищеца да са настъпили такива вреди, които да обосновават размера
на исковата претенция.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.
Оспорва размера на предявения по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането иск за
неимуществени вреди като недължим, респ. - като прекомерен и заявен в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди и с оглед
приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да извърши преценка на конкретни
обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд и към конкретния
случай. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и известните данни
от приложените с исковата молба писмени доказателства поддържа, че претендираната от
ищеца парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
действително проявили се нематериални вреди в обоснован размер, каквото е изискването
на закона.
На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на
неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на
сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност” на автомобилистите
се поражда на договорно основание, като е функционална от отговорността на причинителя
на вредите и не е деликтна по своя характер. В конкретния случай при ответното дружество
е подадено искане за определяне на застрахователно обезщетение от ищеца, по което е била
образувана застрахователна преписка № 0000-1000-03-24-7232. По посочената преписка е
налице произнасяне, за което насрещната страна е уведомена, поради което поддържам, че
застрахователя не е изпаднал в забава от момента на ПТП и претенцията по предявения
акцесорен иск е неоснователна, вкл. по аргумент от чл. 497 от Кодекса за застраховането.
Във връзка с изложеното, моли да се отхвърлят предявените от ищеца искове, като
неоснователни и недоказани.
ВЪЗРАЗЯВА срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото
разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за
5
производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено.
Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорвам и
размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава
минималните размери съгласно Наредба №1/2004г.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът А. Л. С. е подал допълнителна искова молба.
На първо място, счита, че абсолютно неоснователно се явява възражението,
направено от страна на процесуалния представител на ответното дружество за
недопустимостта на исковата претенция на ищеца, поради неизпълнена рекламационна
процедура като предпоставка за допустимост на иска.
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, с искане от
14.03.2024 г., е предявена доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от А. Л. С. неимуществени вреди от
процесното ПТП, като е образувана щета № 0000-1000-03-24-7232. С претенцията по чл. 380,
ал.1 от КЗ на ответника са представени всички документи, с които разполага, включително и
банкова сметка на ищеца, по която може да бъде извършено плащането.
В законоустановения тримесечен срок, застрахователят нито платил, нито отказал да
заплати застрахователно обезщетение на ищеца, поради което счита, че рекламационната
процедура като предпоставка за допустимост на иска е изпълнена.
На второ място, счита, че е неоснователно, голословно и бланкетно оспорването,
направено от страна на ответното дружество, на основанието и размера на исковата ни
претенция.
Неоснователно се явява оспорването на ответника относно механизма на настъпване
на ПТП така, както е описан в исковата молба, както и относно наличието на всички
предпоставки от фактическия състав, обуславящи отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение. В тази връзка, с оглед провеждането на пълно и главно
доказване на исковата ни претенция, с исковата ни молба е ангажирал всички допустими
доказателствени искания, с които ще докаже наличието на деликта, противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Хонда Сивик", неимуществените вреди, търпени от
ищеца, както и причинно-следствената връзка между тях и деянието на деликвента. Счита,
че както механизмът на ПТП, така и причините и вината за настъпването му, предстоят да
бъдат изяснени в настоящото производство.
Неоснователно и бланкетно е оспорването на ответника относно размера на
претендираното обезщетение. Размерът на обезщетението не е нито прекомерен, нито
завишен. Счита, че същият напълно кореспондира с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с претърпените от ищеца болки и страдания, затрудненията в ежед‐
невието му, периода на лечение и възстановяване, както и със съдебната практика по сходни
6
дела и присъжданите по тях обезщетения.
За неоснователно счита оспорването на ответника относно акцесорния иск за законна
лихва. В настоящото производство претендира законна лихва върху главницата от 14.06.2024
г. — датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от
страна на застрахователя до окончателното заплащане на обезщетението.
Неоснователно е и оспорването на ответника относно неимуществените вреди,
претърпени от пострадалия, относно вида, характера и степента на получените увреждания,
медико-биологичния им характер, приложеното лечение и здравния статус на ищеца както
след настъпване на ПТП, така и към настоящия момент.
С исковата си молба е представил съответните писмени доказателства, които се
намират изцяло във връзка с получените от ищеца травматични увреждания и проведеното
му лечение, като счита, че начина на получаване на травматичните увреждания, техния вид
и тежест ще бъдат установени посредством поисканата с исковата молба
съдебномедицинска експертиза и посредством разпита на свидетеля, който ще установява
физическите болки и страдания, неудобствата и затрудненията, търпени от доверителя ми,
вследствие процесното ПТП.
Неоснователни се явяват и възраженията на ответника в писмения му отговор за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. С., изразяващи се в
нарушение на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Счита всички твърдения наведени в
тази насока за неоснователни и абсурдни, като заявява, че ищецът с поведението си не е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Ответникът ЗК „Л.“ АД е представил в срок допълнителен отговор на
допълнителната искова молба.
Ответникът ЗК „Л.“ АД поддържа изцяло депозирания отговор на искова молба.
Относно релевираните оспорвания и възражения в отговора на исковата молба е направил
доказателствени искания, с които цели тяхното доказване.
Не възразява да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и предявяване на извънсъдебна претенция от
ищцата, депозирана на 14.03.2024г. по реда на чл. 380 от КЗ.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че представеният Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица притежава материална доказателствена сила относно отразените в
документа факти. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, „официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия
Според трайната практика, изразена в множество решения, констативният протокол,
съставен от органите на МВР в кръга на тяхната служба и функции, съставлява официален
свидетелстващ документ относно пряко възприетите при огледа на местопроизшествието от
длъжностното лице факти, като местоположение на МПС спрямо пътя и едно спрямо друго,
7
участници, характер, вид на щети, следи по пътя, пътна маркировка. В рядката хипотеза,
когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на
пътнотранспортното произшествие и то е отразено в съставения във връзка с него протокол,
документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на
пътнотранспортното произшествие, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този
случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на
вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза
извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на
протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на
него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху
обема на релевантните за механизма на пътнотранспортното произшествие факти, които ще
намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства не са
достатъчни за установяването на пълния механизъм на пътнотранспортното произшествие,
поради което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства. В настоящия случай представения по делото протокол за ПТП има
материална доказателствена сила относно възприетите при огледа факти, но не и относно
констатации относно механизма на транспортния инцидент. Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на механизма на пътнотранспортното произшествие, поради
което той следва да ангажира и други доказателства.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №143 от 04.12.2023г. около 17,30
в гр.С. ул. Търговска срещу Тото пункт л.а. „Хонда Сивик" с peг. № CO 64 09 СН,
управляван от И. Ф. Р. не пропуска стъпилите по пешеходна пътека тип Зебра пешеходци А.
Л. С. и К.З.Б. и реализира ПТП с пострадали лица.
По делото се разпита свидетеля И. Ф. Р..
„Участвах в ПТП на 04.12.2023г., случи се на ул. „Търговска“ в гр. С.. Инцидента се
случи след работа към 17:45ч., беше тъмно. Управлявах лек автомобил марка и модел
„Хонда Сивик“. Движех се с 20 км./ч. Пешеходците дойдоха от ляво, където продаваха
банички. Аз отивах към тотото, което е надясно. Карах направо. На мястото на инцидента
има кръстовище, но аз карах направо. На мястото на инцидента имаше знак, на който
пишеше името на улицата. Пресичаха се улици във формата на кръстовище. Не знам
имената на улиците, знам само името на улицата, по която карах аз – ул. „Търговска“. Имаше
пътна маркировка, както и знаци указващи наличие на пешеходна пътека. Пешеходците
8
пресичаха на пешеходната пътека. Пешеходците се движеха, пресичаха от ляво на дясно.
Пътят беше с две ленти за движение, по една за всяка посока. Нямаше светофарна уредба,
която да регулира преминаването през кръстовището. Движех се с 20 км./ч. Възприех
наличието на пешеходци в областта на пътя от около един, два метра видях, че бяха на
пешеходната пътека и се бутаха нещо, чудеха се дали да минат ли не знам, след което просто
изчезнаха надясно, къде си продължаваха и единия се е ударил отгоре на капака, заради това
не съм спрял, защото си помислих, че минават някакви наркомани и ме беше страх да спра.
Намалил съм преди пешеходната пътека, но не съм спрял. Намалих, и когато се удариха
отгоре на капака, просто си карах, не спрях, защото ме беше страх да спра, защото от там
минават всякакви хора и наркомани. Не настъпи удар между управлявания от мен автомобил
и някой от пешеходците. Не съм усетил да съм бутнал някой или нещо подобно, само чух
удар отгоре на капака, заради това и не съм спрял. Разбрах, че съм ударил някой на
пешеходна пътека, когато дойдоха полицаите у нас. След инцидента не съм оглеждал
автомобила за следи от съприкосновение с някой от пешеходците. Нямаше никакви следи,
охлузвания, одрасквания или друго, което да говори за удар. Когато дойдоха някакви
следователи в нас те бяха снимали отпред колата, която кола ние я вземе с удар по средата,
но тази вдлъбнатина от удар е стара, не е от процесния инцидент. Ако ги бях ударил по
средата, където е вдлъбнатината, щях да ги прегазя. Не знам дали съм ги ударил. Бяха ми
направени всички проби и тестове от полицията, и резултатите за алкохол и наркотици бяха
отрицателни. Правоспособен водач съм. В района на кръстовището имаше улично
осветление, но беше много слабо. Движех се на включени фарове, на къси светлини.
Метрологичната обстановка беше мрачна, тъй като се случи зимата. Настилката на пътя
беше мокра и хлъзгава, нямаше сняг, просто беше малко хлъзгаво. Пътят беше мокър.
Между мен и пешеходците имаше една кола от ляво, откъдето идваха пешеходците, заради
това не съм ги видял, а и прозорците на моя автомобил бяха потни и не се виждаше хубаво.
Пешеходците бяха двама, когато ги видях се намираха на около 2 метра от колата. Видях, че
на пешеходната пътека има пешеходци, които трябва да пропусна. Бях намалил, за да спра,
пешеходците се бутаха и изведнъж се махнаха от пешеходната пътека. Тъкмо щях да спра и
чух, че някой се удари отгоре на капака и аз си продължих да карам. Беше мрачно и стъклата
на колата ми бяха потни от вътре, заради това нямах видимост към пешеходците. Чистих
стъклата, но от парното се запотяват зимата, точно от дясната ми страна се виждаше повече,
откъдето минаваха, горе долу ги видях, че минават, намалих и те вече бяха минали от
другата страна, търчаха май.
Пешеходната пътека не беше много добре обозначена, но горе долу се виждаше, но
като е тъмно се виждаше малко по-малко.
Това е обичайният ми маршрут на движение за отИ.е и връщане от работа. Знам, че
на мястото има пешеходна пътека. Нямах скреж по стъклото, защото преди да тръгна
изчистих скрежа, но когато тръгнах стъклата се запотиха. Имах малко видимост от моята
страна. Участъкът от стъклата, през който виждах беше с големина от около 30-40 см.
Пешеходците ги видях в последния момент, нещо се бутаха на пешеходната пътека, аз
9
намалих и те изведнъж тръгнаха да тичат. Може би са тичали, нещо са се бутали на
пешеходната пътека.“
С протокол от 25.07.2025г. по НОХД №295/2025г. на РС гр. С. е признат И. Ф. Р. за
виновен в това, че на 04.12.2023 г. в гр. С., на пешеходна пътека на ул. „Търговска“ в района
на кръстовището с ул. „Ген. Скобелев“, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № СО 6409 СН, е нарушил правилата за движение, както
следва: - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. “;
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“;чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2,
букви „а“ - д“ от ЗДвП : „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортното произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; 2. когато при
произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в)
до пристигането на органите по буква „б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението,
както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на
вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение
пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; д)
да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното
фиксиране или описване от компетентните служби; и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. “.
като не почистил стъклата на превозното средство и нее пропуснал преминаващия хо
пешеходната пътека А. Л. С. и по непредпазливост му е причинил средна телесна
повредасчупване на външния глезен на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение
на движението на долен десет крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието и
деянието е извършено на пешеходна пътека.
По делото се прие заключение на съдебна-автотехническа експертиза. От
заключението се установява, че на 4.12.2023 година около 17,30 часа – тъмната част на
денонощието в населено място – гр. С., област С., по ул. „Търговска“, в обхвата на „Т“
кръстовище, образувано между улиците „Търговска“ и улица, водеща към автогарата на гр.
С., в посока от моста над река „Искър“, към „Голямата чешма“, със скорост около 24
10
километра в час, в дясната си лента за движение се е движил лек автомобил „Хонда Сивик“,
с регистрационен номер СО 6409 СН, управляван от И. Ф. Р..
Платното за движение в този район било предназначено за двупосочно движение,
като в протокола за оглед не е описана надлъжна маркировка, а само пешеходна пътека тип
„Зебра“, разположена перпендикулярно на осевата линия на ул. „Търговска“, осветеността
на мястото е било от улично осветление и от фаровете на автомобила, видимостта е била
добра.
Към този момент, двама пешеходци, единият от които е бил ищецът – А. Л. С., са
предприели пресичане на платното за движение по ул. „Търговска“, движейки се по
пешеходната пътека, от ляво надясно, по отношение посоката на движение на автомобилът
и след като са преминали през насрещната лента за движение на лекият автомобил и са
навлезли в динамичният му коридор е настъпил удар между челната част на автомобила и
пешеходецът А. Л. С.. Ударът е усетен от водача И. Ф. Р., но въпреки това, същият е
продължил движението си напред, без да спира и по-късно е установен от органите на МВР.
От техническа гледна точка, причините за настъпване на ПТП следва да се търсят в
субективните действия на водачът на лек автомобил Хонда Сивик“ с регистрационен номер
СО 6409 СН - И. Ф. Р., който в зоната на ПТП не е пропуснал първи да преминат стъпилите
на пешеходната пътека пешеходци.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението на която пострадалия А. Л. С. е получил следните травматични увреждания:
Счупване на външния /латералния/ малеол на дясната малкопищялна кост на
подбедрицата.
Кръвонасядане, съчетано с травматичен оток на дясното ходило.
Налице е пряка и непрекъсната причинна връзка между причиненото счупване на
глезена и процесното пътнотранспортно произшествие.
Счупването на външния глезен на дясната подбедрица е причинено в резултат на
рязкото огъване на ходилото навън, което личи от характера, морфологията и локализацията
на фрактурата.
По делото няма приложени медицински документи, от които да е видно, че в резултат
на травмата при пострадалия С. са се развили усложнения, което означава, че при него и
настъпило пълно възстановяване, каквото настъпва при подобни фрактури в рамките на 1,5-
2 месеца.
По делото се разпита свидетелката Е.К.С..
„Съпруга съм на А. С., който претърпя ПТП на 04.12.2023г. Излязъл е със свой
приятел в 17:00ч. В 17:30ч. ми се обади и ми каза, че са го блъснали на пешеходна пътека на
ул. „Търговска“ и плачеше много. Тръгнах с колата и с моя брат към него, тъй като брат ми
живее до нас. На мястото имаше полиция и линейка. Исках да се кача в линейката с него, но
не ми позволиха. След това тръгнахме към болницата. Закараха го в болницата в гр. С.,
11
направиха му рентгенова снимка, където се установи, че е със счупен глезен на две места. Д-
р П. ни попита дали искаме операция или да се възстанови с гипс. Ние поискахме гипс, 52
дни носи гипс с болки. Предписаха му лекарства, 52 дни беше неподвижен, след което му
свалиха гипса, казаха му да не ходи още, болеше го. Все още го боли, когато ходи на работа,
вечер си слага лед, маже мазила, пие успокояващи. Това е, което знам. Съпругът ми работи
по покриви. Около 3 месеца беше неработоспособен, може би и повече. Докато беше с гипс
се придвижваше с патерици и му слагаха инжекции в корема за раздвижване на кръвта,
защото той лежеше и доктора му ги слагаше. След махането на гипса, ходи на терапии в
болницата в гр. С. около 2 месеца, правиха му масажи, слагаха му ток, даваха му да се маже,
правеше някакви упражнения.
След инцидента А. покуцва по малко.“
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска
отговорност” при ответника З.” АД относно процесния л.а. „Хонда Сивик", с peг. № CO 64
09 СН, управляван от И. Ф. Р., към датата на настъпване на ПТП 04.12.2023 г.
Пострадалият А. Л. С.е предявил застрахователна претенция пред ответника ЗК „Л.“
АД на 14.03.2024г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим и основателен.
Пострадалото лице А. Л. С. е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на
настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска
отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Правното основание на иска е чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и
по чл. 429, ал.3 КЗ.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоравност и виновността на
дееца.
От събраните доказателства: протокол от 25.07.2025г. по НОХД №295/2025г. на РС
гр. С., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №143, разпита на свидетеля И. Ф. Р.
и приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 4.12.2023 година около
17,30 часа – тъмната част на денонощието в населено място – гр. С., област С., на пешеходна
пътека на ул. Търговска и ул. Скобелев при управление на лек автомобил „Хонда Сивик“, с
регистрационен номер СО 6409 СН, управляван от И. Ф. Р. като не пропуска пресичащите на
пешеходна пътека тип зебра пешеходци А. Л. С. и К.З.Б., като реализира ПТП, при което е
пострадал ищецът А. Л. С., като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е
избягал.
Нарушенията на правилата за движение по пътищата са довели до настъпване на
ПТП, при което пострадалият А. Л. С. е получил следните травматични увреждания,
констатирани от СМЕ:
Счупване на външния /латералния/ малеол на дясната малкопищялна кост на
12
подбедрицата.
Кръвонасядане, съчетано с травматичен оток на дясното ходило.
Пълно възстановяване, каквото настъпва при подобни фрактури в рамките на 1,5-2
месеца.
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината на водача И. Ф. Р., реализирал ПТП се предполага,
като не се доказа обратното -липсата на такава. При ПТП са настъпили описаните в
съдебно-медицинската експертиза увреждания на ищеца А. Л. С.. По този начин съдът
приема за доказано извършването на деянието от страна на И. Ф. Р., неговата
противоправност, вината на водача за настъпилото ПТП и настъпването на вредоносния
резултат-уврежданията на пострадалия А. Л. С..
Страните не спорят по отношение на факта за наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.“ АД за виновния водач И. Ф. Р.
на л.а. „Хонда Сивик", с peг. № CO 64 09 СН, към датата на настъпване на ПТП- 04.12.2023 г.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалият А. Л. С. е изпитвал
интензивни болки и страдания от описаните в СМЕ травми, за продължителността на които
свидетелства и свидетелката Е.К.С..
Към датата на настъпване на ПТП пострадалия А. Л. С. е на 30 години.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определен на сумата от 30 000,-лв., с което искът се уважава изцяло.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди за забава върху главницата,
съгласно чл. 429, ал.3 КЗ следва да се присъди така както е претендиран от 14.06.2024г.
Не се доказа направенот с отговора на исковата молба възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД
на ответника ЗК „Л.“ АД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия А. Л. С..
Събраните по делото доказателства не установяват твърдяното от ответника ЗК „Л.“ АД
внезапно излизане на пътното платно. Пешеходците са пресичали на пешеходна пътека,
стъпили са на пешеходната пътека, пресекли са лентата за насрещно движещи автомобили,
след което в лентата за движение на л.а. „Хонда Сивик" с peг. № CO 64 09 СН е станал
сблъсъка с пострадалия А. Л. С.. Видно от разпита на самия водач И. Ф. Р. същият ги е
забелязал на около два метра.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът
З.” АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца А. Л. С. адв.П. З. П.
разноски по делото по иска за неимуществени вреди 3050,-лв. чл.7 ал.2 т.4 Наредба
№1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Предвид уважаването изцяло на предявения иск не следва да се присъждат на
ответника разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Л.” АД следва
да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата
ДТ в размер на 1200,-лева (4 % от 30 000,-лева) и 600,-лв. разноски за СМЕ и САТЕ или
общо 1800,-лв.
Воден от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429, ал.3 КЗ, З.” АД, ЕИК. и седалище и адрес на управление: гр.С. бул."Симеоновско
шосе" №67А, да заплати на А. Л. С. с ЕГН********** с адрес: гр.К. ул.Янтра №27, по
банкова сметка с IBAN BG55 CECB 9790 5064 9057 00 сумата 30 000,-лв. (тридесет хиляди
лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, болки и
страдания от А. Л. С. при ПТП, настъпило на 04.12.2023г. в гр. С.; от застрахования при ЗК
„Л.“ АД водач на л.а. „Хонда Сивик" с peг. № CO 64 09 СН, И. Ф. Р. по ЗЗГО със
застрахователна полица BG/22123002743844, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 14.06.2024г., до окончателното заплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА З.” АД, ЕИК . и седалище и
адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на адв.П. З. П. гр.С.
бул. „Княз Дондуков“ №5 вх.В ап.25 сумата от 3050,-лв. (три хиляди и петдесет лева),
представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на
управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд с адрес гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата от 1800,-лв. (хиляда и осемстотин
лева), представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14