ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 954
гр. Благоевград, 29.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500844 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище“, ул. „Московска“ 19, представлявана от Д.Д.М.
и С.Л.С. - Изпълнителни директори, чрез Старши юрисконсулт Р.М.М., срещу
решение № 306/ 14.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 1710/ 2024
г. на Pайонен съд – Благоевград, с което е признато за установено по
отношение на Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, че М. В. А., с ЕГН
********** не дължи следните суми: - сумата от 2102, 18 лв. /две хиляди сто
и два лева и осемнадесет стотинки/ - главница, сумата от 3115,79 лв. /три
хиляди сто и петнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - законна лихва
от 18.12.2009г. до 14.03.2024г. и сумата от 49, 50лв. /четиридесет и девет лева
и петдесет стотинки/-държавна такса, за които суми е издаден Изпълнителен
лист от 19.12.2009г., издаден по ч.гр.д. № 3178/2009г. по описа на PC-
Благоевград и са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело
№ 56 от 2024г. по описа на ЧСИ Г. Ц. с район на действие ОС-Благоевград, рег.
№ *** на КЧСИ, поради издължаване и частично опрощаване.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
1
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че главната искова претенция е заявена на основание
сключено между страните Споразумение от 07.09.2021г. - признато като
безспорно и ненуждаещо се от доказване в проведеното по делото открито
съдебно заседание по искане на страните. В същото, съдът разпредели
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като в тежест
на ответника - кредитор не е разпределяно да доказва прекратяването на
споразумението с нарочно волеизявление, което да е достигнало до длъжника,
нито са давани указания, че за твърдения в Отговора на исковата молба факт
на прекратяване на споразумението, не са сочени доказателства.
Поддържа се, че ответникът твърди неизпълнение от страна на ищеца
на сключеното споразумение като се позовава на клаузата на чл. 4 от
същото, съгласно която: „При неизпълнение от страна на длъжника, на което
и да е от условията по Споразумението, включително при забава в
плащането, продължила повече от 30 дни, на погасителната вноска по чл.
2, ал. 1 и/или на дължими такси по съдебното изпълнение, договореното в
чл.1 опрощаване отпада автоматично, като кредиторът има право да събере
дълга в пълния му размер, както и незабавно да поиска възобновяване на
спрените изпълнителни действия с цел принудително събиране на всички
дължими суми. В допълнение на уговореното, при неизпълнение от страна на
длъжника, на което и да е от условията по Споразумението, включително при
забава в плащането, продължила повече от 30 дни, на погасителната вноска по
чл. 2, ал. 1 и/или на дължими такси по съдебното изпълнение, това
Споразумение автоматично отпада и изпълнението ще продължи с
възобновяване на спрените изпълнителни действия, без възможност за ново
спиране и без необходимост от предварително уведомяване на длъжника за
възобновяването. В посочените случаите длъжникът няма право да иска ново
разсрочване на дълга и/или подписването на ново споразумение за
разсрочване. “
При тълкуване на споразумението по реда на чл. 20 от ЗЗД и във връзка
2
с употребените в текста на клаузата по чл. 4 думи и изрази, че при забава в
плащането, продължила повече от 30 дни на погасителната вноска и/или на
дължимите такси по съдебното изпълнение, договореното опрощаване и
споразумение отпадат автоматично, следва извода, че при подобно
неизпълнение от страна на длъжника, споразумението се счита за прекратено.
Така, споразумението е сключено под прекратително условие, което би
настъпило, когато длъжникът наруши задълженията си, поети със същото.
Ясно формулираната уговорка в чл. 4 от споразумението следва да се
зачита като изрично изразена воля на страните и налага категоричен извод, че
действителната воля на страните е ефектът на отпадане на договореното
опрощаване и на сключеното споразумение да настъпи с посочената от тях
забава в плащането, продължила повече от 30 дни. Предвид принципа на
свободата на договаряне, страните са предвидили само срок, след който може
да се разпадне договорната връзка, без изрично да са поставили изискване за
едностранно уведомление за прекратяване.
Навежда се, че в случая е налице е уговорено прекратяване на
споразумението на основание чл. 4 от същото, тъй като единственото
изискване е свързано със забава в плащането, продължила повече от 30 дни на
погасителната вноска и/или на дължимите такси по съдебното изпълнение.
По делото не е спорно, а и от приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че е допусната забава в плащането, продължила повече от 30 дни
(112 дни забава) на последната погасителна вноска по Споразумение от
07.09.2021г., както и че не са платени дължимите такси по съдебното
изпълнение съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители по банкова сметка на съдебният изпълнител.
Прави се довод, че така, отпадането на договореното опрощаване и на
сключеното споразумение, следва да се приеме за настъпило с допуснатата от
длъжника забава, съдържащо изискванията на чл. 4 от споразумението, което
дава право на кредитора да претендира дълга в пълния му размер, както и да
поиска принудително събиране на дължимите суми.
Обръщаме внимание, че вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза е
изчислило размера на задължението към 08.02.2024г. - датата на образуване на
изпълнително дело № 56/ 2024 г. по описа на Г. Ц. - Частен съдебен
изпълнител с район на действие - Окръжен съд Благоевград, рег. № **на
КЧСИ, като се вземе предвид, че договореното със Споразумение от
07.09.2021г. опрощаване е отпадало и извършените плащания са отнесени в
последователност: разноски, лихва, главница, който съответства на размера
на задължението, посочен в изпратената до длъжника Покана за доброволно
изпълнение. С оглед клаузата на чл.4 от споразумението, предвиждаща
прекратяване поради допусната забава в плащането над 30 дни, последващото
плащане, направено при 112 дни забава, не е основание да се приема, че е
налице точно изпълнение по споразумението.
Не на последно място посочва въззивника, че не може да бъде приложено
по аналогия разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
3
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, доколкото същото е постановено по
въпроси, свързани със заповедното производство, а настоящия случай не е
такъв. Предмет на настоящата искова претенция е съдебно признато вземане,
изискуемостта на което е настъпила, вкл. и съгласно признанието от
длъжника, направено в сключеното споразумение.
Относно погасителна давност на вземането, въззивникът намира че не е
изтекла. Сочи се, че искова претенция е заявена на основание сключено между
страните Споразумение от 07.09.2021г., признато като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по искане на страните. Същото представлява
частен документ, подписан от лицата, което го издават. В този смисъл,
съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно
от тези лица. Всеки неоспорен по реда на чл. 193 от ГПК, или оспорен, но
признат за истински частен писмен документ, е автентичен и верен, като
същият има формална доказателствена сила относно съдържащото се
признание. Налице е извънсъдебно признание на факти, вкл. и неизгодни за
страната факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица - чл. 180 от ГПК. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, в
частност: Решение №261/2013/22.01.2014 по дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III
г.о., Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IVг. о., ГК,,
Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IVг. о., ГК,
Решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. Факт е, че
между страните (представител и представляван) няма спор за липса на
представителна власт при сключване на споразумението. Нешо повече,
извършените действия са потвърдени от ищецът - длъжник, който не се
противопоставя след узнаването, а предприема действия по предявяване на
иск срещу кредитора, който иск се основава на сключеното споразумение,
позовава се на същото и не го оспорва, вкл. и действията, за които е
необходимо изрично упълномощаване.
Предвид изложеното, не може да бъде споделен извода на съда, че за да
произведе действие клаузата на чл.14 от споразумението, с която длъжникът
се отказва от давността по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, е необходимо изрично
пълномощно.
Нешо повече, няма форма за действителност на волеизявление за отказ
от субективното право на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен
и мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се
направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само
за част от него, но задължението следва да е индивидуализирано.
Признаването на задължението и изразяване на воля за плащане след като
е изтекла давността има за последица заличаване на изтекла давност и
представлява изявена воля от страна на длъжника за отказ от изтекла
давност, по който въпрос е постановено Решение № 65 от 03.06.2011 г. о т.
д. № 600/2010 г. на ВКС, I т.о. В това решение се приема, че при изразяване
на воля от длъжника да бъде признато едно вземане след изтичане на
погасителната давност, е налице отказ от позоваване на вече изтекла
давност, без да се стига до прекъсване на течението й. Както е прието в
Решение № 65 от 03.06.2011 г. по т.д. № 600/2010 г. на ВКС, I т.о., едно
вземане винаги може да бъде признато, включително и след изтичане на
погасителната давност. Признанието фактически представлява отказ от
позоваване на вече изтекла давност. В конкретния случай, по който е
постановено цитираното решение, съставът на ВКС е приел, че от
обстоятелствата по делото може да се направи извод, че е извършено
4
признание на задължение. Вярно е, че признанието може да се извърши както
изрично, така и с конклудентни действия. При всички случаи обаче трябва
несъмнено да бъде установена волята на длъжника да признае свое
съществуващо задължение. Невъзможно е признание на неиндивидуализирани
парични задължения.
В случая е налице клауза за отказ от давност в споразумение, в което
задължението е индивидуализирано. В същото е посочено сключването на
договора за кредит, допуснатата забава в изпълнението, издаването на Заповед
за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, включително сумите, за които
са издадени, издалият ги заповеден съд, производството, по което е сторено,
размера на задължението към датата на сключване на споразумението. С
подписването на споразумението, задълженото лице се е ангажирало с
погасяването на материализираните в Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист задължения. Споразумение от 07.09.2021г. представлява
признание от страна на длъжника за дължимостта на сумите по Заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.12.2009г. и Изпълнителен лист от
19.12.2009г., издадени по ч.гр.д. № 3178 по описа на Районен съд Благоевград
за 2009 година, в това число и признание за дължимостта на сумите в размер,
посочен в споразумението.
На 07.09.2021г., когато петгодишният давностен срок, считано от
26.06.2015г. е изтекъл, е сключено споразумение, с което длъжникът освен, че
признава дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на парично
задължение от 19.12.2009г. и Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издадени по
ч.гр.д. № 3178 по описа на Районен съд Благоевград за 2009 година, се отказва
и от давността по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, съгласно чл.14 от същото.
От посочената дата - 07.09.2021г. е започнала да тече нова петгодишна
давност. Същата е прекъсвана, съответно на 08.02.2024г. - с подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело №56/2024г. по описа на Г. Ц. -
Частен съдебен изпълнител с район на действие - Окръжен съд Благоевград,
рег. № ** на КЧСИ, доколкото в нея кредиторът е направил искане да бъде
приложен конкретен изпълнителен способ, и с извършените по същото
същински изпълнителни действия - налагане на запор на банкови сметки
запор на длъжника на 15.03.2024г. С посоченото действие давността е била
прекъсната и от 15.03.2024г. е започнала да тече нова петгодишна давност,
която към настоящия момент не е изтекла.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 306/
14.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 1710/ 2024 г. на Pайонен съд
– Благоевград, с което е признато за установено по отношение на Банка ДСК“
АД с ЕИК *********, че М. В. А., с ЕГН ********** не дължи следните суми:
- сумата от 2102, 18 лв. /две хиляди сто и два лева и осемнадесет стотинки/ -
главница, сумата от 3115,79 лв. /три хиляди сто и петнадесет лева и
седемдесет и девет стотинки/ - законна лихва от 18.12.2009г. до 14.03.2024г. и
сумата от 49, 50лв. /четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/-държавна
такса, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издаден по
ч.гр.д. № 3178/2009г. по описа на PC-Благоевград и са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 56 от 2024г. по описа на
5
ЧСИ Г. Ц. с район на действие ОС-Благоевград, рег.№ *** на КЧСИ, поради
издължаване и частично опрощаване., като бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба.
Поддържа се, че решението на първоинстанционният е допустимо,
правилно и законосъобразно постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила по действащия ГПК. Правилно съдът е уважил
иска като доказан и основателен, поради това, че ищците са успели в хода на
съдебното производство да докажат исковата си претенция с посочените по
реда на ГПК доказателствени способи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 844/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 18.09.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
6
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ТОК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7