О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..……./
…..04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното
от съдия Маринов
частно търговско дело № 309 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 420, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба Й.Б.Б. ЕГН **********,
Д. Георгиева Б. ЕГН **********, Мирелла Ц.Б. ЕГН**********
***, представлявани от адв.
С.Л., срещу Определение № 1150/20.01.2020г. по гр.д.№ 11948/2019г. на ВРС, с което
е оставена без уважение молбата
на частните жалбоподатели
за спиране на принудителното
изпълнение по изп.д. №
20197190401163 по описа на вписания
под №719 в регистъра на ЧСИ частен
съдебен изпълнител Ст. Янкова, с район на действие
ВОС, на основание чл. 420 от ГПК.
В жалбата се излага становище за неправилност на извода на първоинстанционния
съд, че искането
по чл. 420 от ГПК не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, по съображения, че от представеното писмо изх.№ 348-140/13.06.201Зг.
на „МКБ Юнионбанк“ е видно, че
предсрочната изискуемост на
кредит № 58/22.10.2007 г. е обявена на длъжника. Писмото
било връчено на 13.06.2013 г. лично на Й.Б., а спрямо Д.Б. предсрочната изискуемост настъпила без да е необходимо да и́ бъде връчвано съобщение. Жалбоподателите твърдят още, че
давността относно цялото вземане започнала да тече именно на посочената дата 13.06.2013 г. и е изтекла
на 13.06.2018 г, поради което
вземането е изцяло погасено по давност към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в какъвто смисъл длъжниците релевирали възражение в срока по
чл. 415 от ГПК. Относно връчването на съобщението
за обявяване на предсрочната
изискуемост Й.Б. сочи, че
не разполага с екземпляр от
писмото с датата на получаване, тъй като същият останал
в държане на кредитора, но позовавайки
се на приложено към жалбата
свое писмо от 03.07.2013 г., счита,
че от текста на същото се установява, че изявлението на банката е достигнало до него най-късно на посочената дата. Сочейки, че „МКБ Юнионбанк“ се е вляла в ПИБ през есента на 2013 г., жалбоподателите
извличат извод, че няма как съобщението да е издадено и връчено след извършеното преобразуване, доколкото носи подпис и печат на „МКБ Юнионбанк“. Обявената предсрочна изискуемост на Й.Б. ползвала и поръчителя Д.Б., спрямо която бил изтекъл преклузивния срок по чл.
147 от ЗЗД, поради което задължението и също било погасено. По гореизложените съображения жалбоподателите твърдят, че са налице
убедителни писмени доказателства за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение и претендират отмяна на обжалваното определение, с което искането им за спиране на изпълнението е оставено без
уважение.
В срока
по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез юриск.
Галина Дунова, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира за потвърждаване на първоинстанционното определение по твърдения
за липса на убедителни писмени доказателства за недължимост на вземането по издадената заповед.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Частната жалба
е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по реда на чл. 420 от ГПК пред Варненския районен съд е образувано по частна жалба от длъжниците Й.Б.Б., Мирелла Ц.Б. и
Д. Георгиева Б. с искане за спиране
на принудителното изпълнение
по изп.д. № 20197190401163 по описа
на вписания под №719 в регистъра
на ЧСИ частен съдебен изпълнител Ст. Янкова, с район на
действие ВОС.
В хипотезата на чл. 420, ал. 2 от ГПК спирането зависи от преценката на съда относно наличието
на убедителни писмени доказателства, отричащи удостоверителната сила на документа по чл. 417 от ГПК, съответно и възможността вземането на взискателя да съществува. За да бъде подкрепено искането за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение с такива доказателства, от тях следва да може да се заключи, че посочената в заповедта сума не се дължи.
Към молбата
за спиране и към настоящата частна жалба единствените приложени писмени доказателства са уведомление до Й.Б.
за обявяване на сумите по кредита за предсрочно изискуеми и молба от длъжника за удължаване на срока
за заплащане на задълженията
му. Посочените два
документа не само, че не разколебават
извода за съществуване на задължението,
а са в негова подкрепа и го затвърждават. Единственото възможно заключение, което може да се направи от документите, установяващи връчването на съобщението за обявяване на предсрочната изискуемост и последвалото
признание на дълга и искането
за неговото разсрочване е, че задължението към кредитора съществува и същото е изискуемо. В същото време
от тях не може да се направи сочения от жалбоподателите извод, че вземането е погасено по давност, тъй като
въпросите за момента на започване
на теченото на давността, евентуалното и́ спиране или прекъсване и нейното изтичане са такива
по доказване и следва да бъдат разгледани с решението по същество на спора.
Съдът, сезиран с искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК не е компетентен да извърши проверка за погасяване на задължението по давност, доколкото същото се основава единствено на твърдения молителите и не попада в нито една от лимитативно
изброените хипотези в
текста на посочената разпоредба.
Последните са тези върху, които
лежи изцяло тежестта за доказване на твърдението си за недължимост на задължението по издадената заповед за изпълнение, което
следва да бъде установено с убедителни писмени доказателства, изключващи възможността вземането да съществува, каквито по делото липсват. Не са налице каквито и да е било документи по отношение на длъжниците
Д. и Мирелла Баневи, а приложените такива относно Й.Б. по същество си са такива в подкрепа
на становището за дължимост на сумите, а не обосновават категоричен извод за тяхното погасяване.
Въз
основа на изложените съображения
съдът приема, че искането за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК не е подкрепено
с убедителни писмени доказателства, поради което същото следва
да бъде отхвърлено като неоснователно, а постановеното в посочения смисъл първоинстанционно
определение потвърдено като
валидно, допустимо и правилно.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
1150/20.01.2020г. по гр.д.№ 11948/2019г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на Й.Б.Б. ЕГН **********, Д. Георгиева Б. ЕГН **********,
Мирелла Ц.Б. ЕГН********** ***, с която
е поискано спиране на принудителното
изпълнение по изп.д. №
20197190401163 по описа на вписания под №719 в регистъра на ЧСИ частен съдебен изпълнител Ст. Янкова, с район на действие ВОС, на основание чл. 420 от ГПК.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: