№ 7931
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110104789 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
В исковата молба ищцата Р. Б. С. твърди, че в ответното дружество има отрита
партида на нейно име за недвижим имот, находящ се в **************. Поддържа, че
за периода от м.01.2021 г. до м.11.2021 г. по партидата за горепосочения имот била
начислена сума в общ размер на 176,44 лева. Ищцата оспорва дължимостта на
процесната сума с доводи, че между нея и ответното дружество не е налице валидно
облигационно правоотношение и няма качеството потребител на доставяни от
ответното дружество услуги. Отделно от предходното оспорва, че през исковия период
ответникът е доставял стоки или услуги, чиято стойност да възлиза на процесната
сума. Прави възражение и за недължимост на процесната сума, поради настъпила
погасителна давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че
ищцата не му дължи сумата от 176,44 лева, начислена по партида с аб.№ **********
за недвижим имот, находящ се в **************, през периода от м.01.2021 г. до
м.11.2021 г. Претендират се и разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
признава, че по отношение на сумите по издадените за процесният период фактури, е
настъпила погасителна давност. С оглед предходното, моли за постановяване на
решение по реда на чл.237 ГПК и присъждане на разноски на основание чл.78, ал.2
ЗЗД.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената фактура,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на нито
една от горепосочените предпоставки. На първо място - по делото не бяха
представени документи, от които да се установява, че ищецът е собственик или
ползвател на процесния недвижим имот. Следва да се има предвид, че съгласно § 1,
ал.1, т.2, б.„а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ. бр.18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и
К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. В конкретния случай ответникът не
доказа, че ищеца има качеството „потребител“ на ВиК услуги на дружеството, въпреки
изричните указания на съда в постановеното по делото определение по реда на чл.140
ГПК, че доказването на това обстоятелство е в негова тежест.
Дори хипотетично да се приеме, че ищецът е собственик на имота, до който
ответното дружество твърди да е доставяло ВиК услуги, то по делото не се събраха
доказателства, че доставените от ответника услуги възлизат на претендираната сума.
Предвид гореизложеното, предявения иск следва да бъде уважен, без да се
обсъждат наведените в исковата молба доводи за погасяване на вземането по
издадената фактура по давност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от представения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че
ищецът е направила разноски в размер на 50,00 – дължима и внесена държавна такса.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния й представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на
2
основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата в размер на 300,00 лева, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, на
което представител на ищцата не е присъствал.
В случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като видно от
приложените по делото писма относно водена между двете страни кореспонденция по
повод процесните суми, ответното дружество е дало повод за завеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Б. С., ЕГН **********
срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет.2 и 3,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – че ищецът не
дължи на ответника сумата от 176,44 лева, начислена по партида с аб.№ ********** за
недвижим имот, находящ се в **************, през периода от м.01.2021 г. до
м.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, ет.2 и 3 да заплати на Р. Б. С., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева,
представляваща разноски по производството за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, ет.2 и 3 да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, основание чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 300,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по производството за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3