РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Варна, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Б.а
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Б.а Административно наказателно дело
№ 20243110205055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на В. И. Н. против Наказателно Постановление №24-0819-001846/
25.07.2024г. на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор ПП, с което на
В. И. Н. е наложено административно наказание- в пункт първи "Глоба" в
размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП и административно наказание в
пункт втори "Глоба" в размер на 50 лева и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска
отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
В НП е било описано, че на дата 16.04.2024г. в град Варна ж.к Владислав
Варненчик до блок 259 жалбоподателя управлявал лек автомобил с рег.№ РВ
5336МТ и преминавайки покрай паркиран лек автомобил не осигурил
достатъчно странично разстояние и го блъснал като причинил имуществени
вреди. Според описаното в НП -в следствие на това жалб. Н. напуснал
местопроизшествието и не уведомил МВР за случая.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Д***, чиито
показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
2
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушения по чл.185 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1 ЗДП, като не е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Направените в АУАН
констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се
опровергават от доказателствата по делото. В тази връзка съдът намира, че
жалбоподателят е бил неправилно наказан за извършване на нарушение по
ЗДП, че като участник в ПТП не уведомил компетентната служба на МВР.
Съдът намира, че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на
жалбоподателят и същият не е осъществил от субективна и обективна страна
състава на вменененото му нарушение. По преписката не са обсъдени
всички доказателства. АНО не е посочил доказателства как е бил определен
нарушителя. При произнасяне по преписката не са били взети предвид всички
обстоятелства имащи значение за случая. Съдът намира, че АНО се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и обстоятелствата, които е
приел за установени не се доказват по безспорен и категоричен начин. Не са
били разпитани разпитани свидетели-очевидци на случилото се. Не е
изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП. Актът е съставен от
неочевидец. При съставяне на акта са взети предвид единствено данни,
посочени от участник в ПТП, който е заинтересувана страна по случая и само
въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на административната
отговорност на другия участник в ПТП.
В протокола за ПТП приложен по АНП не са били описани щетите по
автомобилите. Декларативно е посочено, че щетите съответно са в задна част
на единия автомобил и в дясна странична част на другия автомобил. В тази
връзка съдът намира, че същите не са установени. Съдът намира, че
неправилно административнонаказващият орган е приел, че в случая
въззивникът е извършил нарушение на правилата на ЗДП. Съгласно параграф
1, т.30 от ЗДП, пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в
процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало
наранявания или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай
нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено, че с действията
си въззивникът е причинила материални щети на друго МПС участвало в
движението. В АУАН и НП е било записано само, че са причинени материални
щети без същите да са описани. Същото нарушение е допуснато и в протокола
3
за ПТП, в който също не са описани щетите. В тази връзка съдът намира, че
неправилно е било прието, че от действията на жалбоподателят са настъпили
предвидените в закона съставомерни последици, т.е. нанасяне на каквито и да
било щети. Следователно извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано
по несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение.
За да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен
вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи,
както неговато противоправно поведение от обективна страна, така и
наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от
елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
въззивника, но е наложил наказания, без да е било установено безспорно
извършването на нарушенията от обективна и субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В тази връзка
съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №24-0819-001846/ 25.07.2024г.
на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор ПП, с което на В. И. Н. е
наложено административно наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20
лева на основание чл.185 от ЗДП и административно наказание в пункт втори
"Глоба" в размер на 50 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5