Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260088
гр. Троян, 28.06.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на двадесет и осми
май две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1070 по описа на съда за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховане /отм./
Съдът е сезиран с искова молба
от Гаранционен фонд,
представлявано заедно от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан
Стоилков, чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Шишков, с която е предявен иск с
правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.), с цена на иска 651.21
лв., против Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на 06.11.2016г., около 16.55 часа, в гр.Троян,
по *** настъпило ПТП по вина на ответника, за когото се твърди, че управлявал
лек автомобил „***** и при движение изгубил контрол над управляваното МПС и
излязъл вдясно на пътя, завъртял се и ударил правомерно движещите се л.а. „****
и л.а. „***. Ищецът твърди, че
ответникът е управлявал автомобила под въздействие на алкохол. Сочи също, че
превозното средство е било без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което Гаранционния фонд изплатил обезщетение на
собствениците на двата увредени автомобила, което е в общ размер 651.21 лева.
Ищецът твърди, че
поканили и поискали от ответника да възстанови платеното от ГФ обезщетение, но
до момента на предявяване на иска сумата не била платена от него.
Прави се искане съдът
да постанови решение, с което да бъде осъден ответника Г.В.М. да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 651.21 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щети № 110360/03.05.2017г. (461.85 лв.) и по
щета № 110396/17.05.2017г. (189.36лв.), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
Ищецът претендира и присъждане на разноските в производството.
В срока по чл.131 от ГПК е представен отговор от назначения на ответника особен представител - адв.К.Н.-Д. ***, която е взела становище за допустимост, но
неоснователност и недоказаност на иска. Адв.Д.
оспорва предявената претенция по основание и размер. Твърди, че не е доказана
причинно-следствената връзка между поведението на М. и уврежданията по двата
леки автомобила.
Особеният представител
на ответника е направил искане предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за
ищцовото дружество не се явява законен представител, представлява се от
пълномощника си адв. К.К. от ЛАК,
който поддържа иска и моли същият да бъде уважен, като се присъдят направените
в производството разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
Г.М. се представлява в с.з.
от назначения му особен представител адв.Д., която счита,
че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, че за лек автомобил „****, управляван от
ответника Г.М., към 06.11.2016г. не е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите, а и това обстоятелство се установява от представените
справка от Информационен център към Гаранционен фонд, както и протоколи за ПТП
№ 1613642 и № 1613643, и двата от 06.11.2016г.
Не се спори и по обстоятелството, че с приложените към ИМ платежни
нареждания от 03.07.2017г. са заплатени съответните суми - 461.85 лв. и 189.36
лв. на посочените в тях лица, съответно на П.П.В.и К.АК..
По
искане на ищеца е изискана от РУ-Троян цялата административнонаказателна
преписка, образувана във връзка с ПТП, настъпило на 06.11.2016г. между три
автомобила. Към преписката са приложени протоколи за ПТП № 1613642
и № 1613643, съставени на 06.11.2016г., от които е
видно, че на същата дата участник 1 – Г.В.М. ***, при управление на л.а.
„**** под въздействие на алкохол, при движение изгубил контрол над
управляваното МПС и излязъл вдясно на пътя, завъртял се и ударил последователно
паркираните се л.а. „**** ВС, собственост на Д.Т.Д.и л.а. „**** ***,
собственост на К.АК.– участник № 2 и участник № 3.
За
доказване на твърденията, изложени в исковата молба и с оглед направените
оспорвания от назнначения особен представител на ответника, по искане на ищеца
е допусната съдебно - автотехническа
експертиза. От изготвеното заключение, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно изготвено, се установява, че общата сума на причинените щети по л.а.
„***** и л.а. „****, е общо 755.00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за вреди на
чуждо имущество, ако апътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите;
Установено е по
делото, че към момента на увреждането на л.а. „****, собственост на Д.Т.Д.и
л.а. „**** , собственост на К.АК. - 06.11.2016г., не е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от прекия
причинител на вредата – водачът на л.а.
„****- ответникът Г.М..
Установено е, че Гаранционният
фонд е изплатил на упълномощен представител на собственика на увредения
автомобил „**** сумата от 461.85 лв., а на собственика на „**** сумата 189.36 лв., като общия размер на
щетите по двата увредени автомобила – 651.21лв. е по-малък от общата стойност
на вредите, определени от вещото лице по приетата АТЕ – 755.00 лв.
Адв.Д.-особен
представител на ответника, оспорва превеждането на тези суми на посочените
лица, като твърди, че същите не са легитимирани да ги получат.
Съдът не
споделя това възражение. Видно е от представеното пълномощно рег. № 3322 от
17.09.2014г. на нотариус Димитър Кънчевски-рег.№ 525 на НК, че собственикът на л.а. „****
Д.Т.Д.е упълномощил П.П.В., ЕГН **********, да
управлява посоченото МПС, да го представлява пред застрахователите, вкл. да
получава застрахователни обезщетения. Именно лицето К.е подал уведомление за
имуществени вреди пред ГФ, като е приложил посоченото пълномощно. Предвид на
което и на него е преведена сумата от 461.85лв. с платежно нареждане от
03.07.2017г. по щета № 110360/2017г.
По
отношение собствеността на л.а. „****
действително ищецът не е ангажирал доказателства с исковата молба. От
изискания и приложен протокол за ПТП № 1613643 от 06.11.2016г. , неоспорен от
ответната страна, се установява, че посоченият лек автомобил е собственост на К.АК.. От последния е подадено
уведомление за имуществени вреди до ГФ.
Предвид което съдът приема, че същият е легитимиран да получи обезщетението в
размер на 189.36 лв., съгласно преводно нареждане от 03.07.2017г. по щета №
110396/2017г.
За да се реализира регресната отговорност на
ГФ към деликвента следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредените за
обезщетяване на причинените вреди, както и обстоятелството, че управляваният
автомобил е бил без сключена застраховка ГО към момента на ПТП.
С оглед на
събраните доказателства съдът приема за доказано, че ответникът Г.М. виновно е причинил вреди на л.а. „****, собственост
на Д.Т.Д.и л.а. „**** собственост на К.АК., които са на обща стойност 755.00
лв., видно от заключението по приетата АТЕ. Между противоправното и виновно
поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение
по пътищата и настъпилите вреди е налице пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
Доколкото издаденото срещу ответника М. за причиненото ПТП наказателно постановление №
16-0359-000851 от 06.12.2016г. е влязло в сила, то констативните протоколи за ПТП имат обвързваща
доказателствена сила за съда относно настъпилото
ПТП и вината на ответника, като единствен
негов причинител и вида на причинените щети на двата автомобила-участници
№ 2 и № 3.
Безспорно наред с това е обстоятелството, че към датата
на настъпване на ПТП за
увреждащия автомобил, управляван от ответника, не е имало сключена и действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Предвид представените документи по делото,
заключението на АТЕ и административнонаказателната преписка, изискана от РУ-Троян,
безспорно се установява, че деликтът е извършен от Г.В.М., доказва се противоправността на деянието, виновността на дееца и настъпилата вреда,
в резултат на причиненото от М. ПТП, както
и нейния размер.
На основание чл.288, ал.1, т.2, б. “а” от КЗ Гаранционния фонд е изплатил обезщетение на пострадалите лица, с оглед на това, че
причинителят на вредата - ответник по настоящото дело, не е имал застраховка „ГО“. Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), след изплащане
на посоченото обезщетение ГФ встъпва в правата на увреденото
лице до размера
на платеното. На
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на обезщетение за
причинените имуществени вреди, която няма данни да е била заплатена и до
момента, което не се й оспорва от страна на особения представител на
ответника.
Предвид на гореизложеното искът за заплащане
на сумата 651.21 лв., ведно със законната
лихва от датата на зеваждане на исковата
молба – 01.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, се явява доказан
по основание и размер и като такъв
следва да бъде уважен.
Ищецът претендира присъждане на направените
разноски. С оглед уважената претенция следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 50.00 лева, платени за държавна такса при образуване на
делото, сумата 200.00 лв. – депозит за вещо лице по АТЕ, сумата 300.00 лв. за
възнаграждение на назначения особен представител.
Мотивиран от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.288, ал.12 във вр. ал.1, т.2, б.“а“ от
Кодекса за застраховането (отм.) Г.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4,
представлявано заедно от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан
Стоилков,
сумата от 651.21 (шестотин петдесет и
един лв. и 21 ст.) лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щети № 110360/03.05.2017г. (461.85 лв.) и по щета №
110396/17.05.2017г. (189.36лв.), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска -
01.12.2020 г. до окончателното плащане на сумата
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4,
представлявано заедно от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан
Стоилков, сумата 550.00 /петстотин и петдесет/ лева -
разноски в настоящето производство.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: