Решение по КНАХД №1381/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] против Решение № 396/09.06.2025г., постановено по НАХД № 1333/2025г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 9062/17.12.2024г., издадено от касатора, с което, на М. С. С. от [населено място], за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер].

Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът не споделя мотивите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, с които е обоснована отмяна на издаденото НП, като излага доводи за коректна правна квалификация и съставомерност на деянието. Коментира и възможността на първоинстанционния съд да процедира в хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал извънсъдебно становище, с което касационната жалба се поддържа на сочените в нея основания.

Ответникът по касация се представлява от пълномощник, който представя подробни писмени бележки, претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Ответникът по касация е санкциониран за това, че на 28.11.2024г., около 15:00 ч., на автомагистрала „Тракия“, км 335, в посока [населено място] - [населено място], управлявал съчленено ППС - влекач Волво с рег. № [рег. номер], с две оси, със свързано към него полуремарке с рег. № [рег. номер], с три оси, при проверка на което е установено натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС от 12 815 кг, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос от 11 500 кг, или превишаване с 1 315 кг. При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройна ос на полуремаркето била 28 220 кг, при максимално допустимо натоварване на оста от 24 000 кг, или установено претоварване с 4 220 кг повече от допустимото. На водача е съставен АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл.7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, а впоследствие е издадено и НП, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева. Въззивният съд е отменил НП на процесуално основание, като е приел, че при описание на нарушението и на нарушената правна норма, административнонаказващия орган е допуснал нарушение, водещо до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правната квалификация на деянието и приложимата за него санкционна норма.

Решението е правилно, като освен изложените мотиви следва да се има предвид и следното:

Съгласно приложената санкционна норма на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 500 [рег. номер]. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Нормата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП регламентира правомощията на председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, но само за административни нарушения по чл.179, ал.3-3в.

Процесното НП е издадено от началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ, определен със Заповед № РД-11-39/15.10.2024г. на председателя на УС на АПИ. След като в случая е прието, че водачът е извършил нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наказан по реда и на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, то следва да се приеме, че административнонаказващият орган не е разполагал с материалната компетентност да издаде наказателно постановление, тъй като тя е била ограничена само до административните нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. В тази връзка съдът отбелязва, че с ДВ, бр.64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г., разпоредбата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП е изменена, като вече е предвидена възможност наказателните постановления за административни нарушения по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП да се издават от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица, която норма има действие занапред.

Поради неоснователност на касационната жалба в полза на ответната страна следва да се присъдят исканите разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв.

На основание изложените мотиви и чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 396/09.06.2025г., постановено по НАХД № 1333/2025г. на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА А. П. инфраструктура да заплати на М. С. С. от [населено място], [улица], с [ЕГН], сумата от 600лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.