РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Радомир, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200114 по описа за 2025
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
С електронен фиш, серия К № ......, издаден от ОД МВР, гр. Перник, на жалбоподателя Д. С.
Б., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП.
Недоволен от така наложенотому наказание, жалбоподателят е обжалвал същото, като по
изложени в жалбата съображения, моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОД МВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура - П. Териториално отделение – Р., редовно и своевременно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и
съдът дължи разглеждането ù по същество.
От фактическа страна:
1
В представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш е отразено, че на
процесната дата – 31.01.2025 г., в 16,26 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 34+900, с посока
към гр. Дупница, при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ В26, жалбоподателят,
като водач на МПС „Ленд Ровър Дискавъри Спорт“, с рег. № СВ ........НС, е управлявал МПС със
скорост от 142 км/ч.
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от
административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка, се установява, че
атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков
материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо средство,
тип „ARH CAM S1“, с идент. № ......., което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР
- П.. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система от 31.01.2025 г.
По делото безспорно се установява, че на 31.01.2025 г., около 16,26 ч., в община Радомир,
АМ „Струма“, с посока към гр. Дупница, се е движело МПС - л. а. „Ленд Ровър Дискавъри Спорт“,
с рег. № СВ ........НС. В същия район, в община Радомир, АМ „Струма“, с автоматизирано
техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № ....., се е извършвало измерване на скоростта
на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 16,26 ч. през
обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол,
полицейският служител попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено
нарушението, е собственост на жалбоподателя Д. С. Б.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал.
1 ЗДвП, срещу него бил издаден електронен фиш, серия К № .......на ОД МВР - П., с който на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. След
връчване на електронния фиш жалбоподателят не е упражнил правата си по чл. 189, ал. 5 и 9 от
ЗДвП.
От правна страна:
По делото безспорно е доказано, че на процесната дата нарушенията в процесния участък
от АМ „Струма“ са установявани и заснемани с автоматизирано техническо средство, тип „ARH
CAM S1“, с идент. № ..., с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства
и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения
в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Приетите по делото протокол за използване на АТСС от 31.01.2025 г. и протокол № 103-СГ-
ИСИС/19.07.2023 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM S1“ на Българския институт по
метрология, безспорно доказват, че средство за измерване - автоматизирано техническо средство,
2
тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, съответства с одобрения тип и с метрологичните
изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което са установявани и заснемани
нарушенията на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Безспорно доказано е и че жалбоподателят е собственик на превозното средство, описано в
електронния фиш.
Независимо от изложеното обаче, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде отменен поради следното:
В приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система от 31.01.2025 г. се съдържа информация за автоматизираното техническо средство, с
което е извършван контролът на пътното движение в часовия диапазон между 14,30 и 17,00 ч. на
31.01.2025 г., а също така за мястото, на което то е поставено - ПВ Старо село, АМ „Струма“, км
34+900. Отбелязано е също, че общото ограничение на скоростта е 120 км/ч и същото е въведено с
пътен знак, но също така е вписано, че разС.ието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в
метри е 2000.
Като доказателство по делото е приета и схема на организацията на движение на АМ
„Струма“ при км 34+900. Тя е представена от Агенция „Пътна инфраструктура“ и на нея е
отбелязано мястото, на което е поставен ПЗ В26 (120 км/ч), а именно: на км 31+006. В
съпроводителното писмо от АПИ също е потвърдено, че ПЗ В26 е поставен на км 31+006.
Следователно, тъй като съгласно вписването в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата АТСС е било
поставено на 2000 м след знака за ограничение на скоростта, то се е намирало на км 33+006.
Предвид обстоятелството, че е било насочено да отчита скоростта на приближаващите се
автомобили, движещи се в посока от гр. София към гр. Дупница, пътният участък, в който би могло
да е извършено процесното нарушение е в диапазона между км 31+006 (където е поставен знак
В26) и км 33+006 (където се е намирало АТСС). В електронния фиш обаче е вписано място на
нарушението км 34+900, което е на значително разС.ие след АТСС. Този факт поражда основателни
съмнения относно мястото, на което е заснет автомобилът на жалбоподателя и дали същото попада
в обхвата на действие на пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, а оттам дали
е спазено изискването на чл. 8 от Наредбата, съгласно която разпоредба при контрол на въведено с
пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че
измерителят му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта – в този смисъл е и актуалната съдебна пракитка на Административен съд – Перник,
намерила израз в решение № 520/25.03.2025 г. по КАНД № 44/2025 г. по описа на Административен
съд – Перник и решение № 1080/26.06.2025 г. по КАНД № 271/2025 по описа на Административен
съд - Перник.
Горното обстоятелство е от съществено значение за съставомерността на деянието по
посочената в електронния фиш разпоредба, а наред с това навежда на извод, че е компрометирана
процедурата по съставянето му, още повече, че в съставения протокол липсват данни за начало и
край на контролирания участък, които съгласно одобрения образец са задължителни реквизити от
съдържанието му. Следователно, в процесния случай, част от кумулативно определените
изисквания, съобразно нормативната уредба на процедурата по установяване на нарушения с
АТТС, не са удовлетворени.
3
Изискването за надлежно съставяне на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е
самоцелно, тъй като той служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол и
режима на измерване на АТСС. Ненадлежното попълване и липсата на доказателства за тези
обстоятелства водят до несигурност и съмнения относно верността на измерването и противоречат
на правилото, че административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения.
Ето защо, при неизпълнението на кумулативно предвидените от законодателя условия, по
делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на
твърдяното място и време, откъдето следва и че нарушението не е безспорно доказано.
При тези съображения съдът намира, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденият ЕФ
следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от
АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. От страна на жалбоподателя е доказано извършването на разноски в размер на
600,00 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на
делото, и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна, се явява завишено и
следва да бъде намалено на 400,00 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № .....на ОД МВР - П., с който на основание чл. 189, ал.
4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на Д. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
„Д.“, ул. „Л.“, бл. ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № . да заплати на
Д. С. Б., с ЕГН: **********, с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Д.“, ул. „Л.“, бл.., ет. ., ап.
.сумата от 400,00 (четиристотин лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4