Р Е Ш Е Н И Е
№ 944 / 17.7.2020г.
гр. П., 17.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7593 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Х.М.Х., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 855.75 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. П.,
ул. ***, от които главница в размер на 711.65 лева за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г. вкл, и 144.10 лева – лихва за периода от 08.07.2014 г. до
15.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник „СъП.”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор. В същия не
са изложени конкретни доводи, но към него са представени копия от медицински
документи, документи за доходи, удостоверение за сключен граждански брак и
заповед от 11.08.1997 г. за продажба на общинско жилище.
Настоящото производство е образувано
след подадено от страна на длъжника ответник възражение. В същото ответникът
оспорва претендираните суми по основание и размер. Посочва, че сметките са
нереални като уточнява, че парното и топлата вода в имота са спрени. С тези
аргументи се иска предявените искове да бъде отхвърлени.
В хода на
производството е извършена комплексна съдебна технико счетоводна експертиза.
В съдебно
заседание, проведено на 24.02.2020 г., ответникът заявява изрично, че е
собственик на процесния имот и не оспорва това обстоятелство. В тази връзка
съдът е обявил посоченото обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебно заседание не са
възразили.
В съдебно
заседание на 06.07.2020 г. процесуалният представител на ищеца изразява
становище за основателност на исковете.
В
проведеното съдебно заседание ответникът изразява становище за цялостно
отхвърляне на исковете, доколкото титуляр на партидата, открита при
топлопреносното дружество, бил не той, а неговата съпруга, която също била
собственик на имота.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3950/03.10.2019
г. по ч.гр.д. № 5705/2019 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника,
който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото копие от заповед №
1208/11.08.1997 г. на кмета на Община П. се установява, че същият е разпоредил
имот – апартамент № ***, находящ се в гр. П., ул. ***, да бъде продаден на
ответника Х.М.Х. и Р.П.Х.. По делото е представено и удостоверение за
граждански брак, от което е видно, че Х.М.Х. и Р.П.Х. са сключили брак на ***г.
Липсват твърдения, а и данни посоченият брак да е прекратен. От представената
медицинска докуменция следва извод, че ответникът е с влошено здравословно
състояние. Видно от разпореждания на НОИ към 01.07.2019 г. ответникът Х.М.Х.
получава пенсия в размер на 197.01 лева, а съпругата му Р.П.Х. – пенсия в
размер на 186.52 лева.
По делото е изготвена и приета комплексна технико икономическа съдебна експертиза
/КТИСЕ/. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, относно която системата за дялово разпределение
е въведа от 2006 г., т.е. преди процесния период, като услугата се осъществява
от дружеството „Нелбо” АД. Между последното и топреносното дружесто е налице
договор за извършване на услугата дялово разпределение, сключен след приемане
на общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители от
ищеца. По
отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през
процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговско измерване, а
показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на
топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
нормативно утвърдената методика,
прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за
съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на
задълженията за процесния период 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. вкл.
е в размер на 711.65 лева. На последно място от заключението е видно, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице посочва, че не е
посетило процесния имот въпреки първоначално заявеното такова искане от
ответника, в която връзка и съдът е възложил такова посещение. В тази връзка
вещото лице посочва пред съда, че е разговаряло с ответника и двамата са счели,
че такова посещение не е необходимо. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че начислените суми за процесния имот представлят стойност на топлинна енергия
от щранг лира и сградна инсталация. Посочва, че на ответника не е начислявана
потребена битова гореща вода, което се потвърждава и от таблици № 2 и № 3 от
техническата част на заключението.
От експертизата в икономическата й част се
установява, че през процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. вкл, стойността
на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 711.65 лева - главница.
Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху
главницата за претендирания период от 08.07.2014 г. до 15.12.2017
г. е в размер на 144.10 лева и е съобразена с общите условия на дружеството,
регламентиращи падежа на периодичните плащания. На последно място от
експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено
редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил
плащания за топлинна енергия относно процесния период.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени
им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички
предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребена топлинна енергия.
От
представеното по делото извлечение от сметка се установява, че партида с
абонатен № ****** и адрес: ул. ***, ап. *** е с титуляр лицето Р.П.Х..
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 3950/03.10.2019 г. по ч.гр.д. № 5705/2019 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим, подаден е в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК, като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването
на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в
сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не се налага сключване на индивидуален договор с
потребителя.
От така цитираната нормативна уредба, представените по делото писмени доказателства
/ заповед №
1208/11.08.1997 г. на кмета на Община П./ и
твърдението на ответника, че е собственик на имота, следва извод, че същият има
качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото през процесния период е
един от собствениците на процесния имот.
В тази връзка между ответника и „Топлофикация П.“ АД е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и
се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени
от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответника, че не отговаря за процесните
суми, тъй като партидата не била на негово име, следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото не се спори, а и от представените
доказателства се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот
през процесния период. В тази връзка следва да се отбележи, че действително по
делото се установява /видно от удостоверение за сключен граждански брак/, че процесният имот е собственост и на още едно лице,
посочено в заповедта за продажба – Р.П.Х.. Последната обаче е съпруга на
ответника, считано от ***г. като няма данни бракът да е прекратен. Доколкото в удостоверението
за сключен граждански брак не е отбелязан режим на имуществени отношения и
предвид приложимите разпоредби на Семейния кодекс /СК/, действал към момента на
придобиване на имота, съдът приема, че процесният имот, закупен през 1997 г., е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ между ответника и
съпругата му Р.П.Х.. Съгласно чл. 32 от СК обаче разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като те отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и
съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод
ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна
топлинна енергия. В тази връзка кредиторът по вземания, насочени срещу
солидарни длъжници, има правото сам да определя към кого да насочи претенциите
си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането,
което е предмет на предявените искови претенции. По тези съображения съдът
намира, че ответникът следва да отговаря за пълния размер на вземанията на
ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него
исковите си претенции / в този смисъл Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - П. по в. гр.
д. № 595/2017 г. /. В този смисъл и обстоятелството кой
от двамата съпрузи е посочен като титуляр на партидата при ищцовото дружество е
без правно значение.
По
тези съображения съдът достигна до извода, че ответникът отговаря за пълния размер
на начислените суми през процесния период, доколкото същият е бил потребител на
топлинна енергия през целия процесен период. Този извод не се променя от
обстоятелството, че имотът има още един собственик, доколкото както се разясни
по-горе става въпрос за съпругата на ответника.
Неоснователни и са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от
изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От
експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани
правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са
били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се отбележи и че с
Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо
място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така
разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо
лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. е 711,65 лева. Последната видно от
експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата от
страна на ответника.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за
забава е в размер на 144,10 лева, считано от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на
исковата молба, нито с възражението срещу заповедта за изпълнение. Предвид
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с изтичане на
тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.10.2019 г. част от претендираните вземания
действително са погасени по давност. Бсъгласно чл. 120 от ЗЗД обаче съдът не
може служебно да прилага института на погасителната давност.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 5705/2019 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото тези разноски следва да й бъдат присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 7593/2019 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева
държавна такса, 280 лева – възнаграждение за вещи лица, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените
разноски, видно от представените по делото платежни нареждания, действително са
извършени. В тази връзка предвид изхода на делото същите следва да бъдат
присъдени изцяло.
Ответната
страна не претендира разноски и не представя доказателства да е извършила
такива. С оглед изхода на спора разноски не й се и дължат.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Х.М.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 855.75 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № ***,
находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 711.65 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 144.10 лева – обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5705/2019 г. по описа
на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Х.М.Х., с
ЕГН: **********ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 75 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5705/2019 г. по
описа на Пернишкия РС и сумата от общо 405 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5705 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА